Статии от категория Лайфстайл - bm-businessmagazine.bg

Съкровищата на Тетевенския Балкан

Wed, 03 Dec 2008 17:23:00 +0200

Трудно можеш да опознаеш величествената Стара планина в цялата й прелест. Потопила глезен в Черно море, планината се издига високо (средна надморска височина: 722 м, най-висока точка връх Ботев: 2376 м), на дължина (около 530 км) и на широчина (между 15 и 50 м), достигайки отвъд западните граници на България. С площ около 11 600 км величественият Балкан пази не само тайните на Българското възраждане, но и неизмерими природни и архитектурни богатства. За разлика от легендарния Троянски Балкан, малко хора познават красотата на Тетевенския му съсед, който обхваща централния дял на планината и се намира в непосредствена близост до София (на около стотина км). Както подобава, и тук Балканът предлага чудесни условия за планински, еко- и културно-исторически туризъм сред прекрасна природа и свеж въздух. Странно как, макар да съм родена и израснала в столицата и да имам баба от Луковит, едва тази есен, на 24-годишна възраст, открих вълшебството, пещерите и историческото значение на Тетевенския край. "Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да бъда чужденец за майка България", пише патриотът Иван Вазов. А градът наистина е пленителен с венеца си от старопланински върхове: труднодостъпният връх Трескавец, опасан от всички страни със стометрова скална корона; наподобяващият вулканичен конус връх Острич; най-високият - връх Червен (1221 м), чието име произлиза от червеникавите оттенъци, които придобива при залез-слънце и най-ниският - връх Хайдушка поляна (90 5 м.), откъдето местните хайдути наддигат първия си вой, оповестяващ съществуването им. Но символ на града е скалистият връх Петрахиля, който го закриля откъм изток, пръв посрещайки слънчевите лъчи. От това произлиза и името му "слънчев камък" (от гръцки: петрос - камък и хелиос - Слънце). Тетевенци заемат специално място в йерархията на Османската империя като "войнуци" - охранители на пътища в планината със специални задължения, права и привилегии при плащане на данъци. Това е и главната причина Тетевен да е пощаден от духовното и физическо насилие, нанесено върху жителите на околните селища, които са помохамеданчени насила. Което впоследствие се превръща и в главната причина Тетевен да играе важна роля във възродителния процес, като в новопостроените си църкви и училища обогатява и пробужда българското самосъзнание за духовна и политическа свобода. Градът и до днес напомня духа и атмосферата на възрожденска България. През 1872 г. Васил Левски създава тук един от най-многочислените тайни комитети, оглавен от най-видните и влиятелни тетевенски чорбаджии - Станьо Врабевски и Петко Милев - Страшния. Града често посещава и Димитър Общи - организатор на обира на турската поща в Арабаконак и причина за последвалите трагични събития - разгромяването на революционната мрежа, обесването на Апостола и потушаването на Априлското въстание. Само на 15 км от града, в местността Костина, край спокойния планински курорт с. Рибарица, се намира и лобното място на друг виден революционер - Георги Бенковски. За честите посещения на Левски по тези краища свидетелстват запазените и до днес негови скривалища: в хаджи Ивановата къща - една от малкото уникални тетевенски къщи оцелели след опустошаването на града от кърджалии през 1801 г. - и в Гложенския манастир, който през Възраждането служи като важно културно-просветно средище и сигурно убежище на революционни дейци. Гложенската света обител е един от най-интересните старопланински манастири. Уникален е защото вместо да е закътан в пазвите на планинските вериги, е разположен на висока каменна тераса, отделена от околната среда с високи и отвесни скали. Местоположението му, както и фактът, че жилищните му сгради сключват около черквата затворен от всички страни двор, му придават живописния и непристъпен вид на манастир-замък, който отдалеч прилича повече на кацналите върху стръмните тибетски скали будистки манастири, отколкото на която и да било друга българска света обител. Заобикалящата го природа е възхитителна, особено в есенната й премяна - тъмно зелена рокля, абстрактно нашарена във всевъзможни и преливащи тонове на жълто, оранжево и златистокафяво. Когато украинският княз Георги Глож, който се заселва в района през XIII в., основава манастира и го посвещава на Св. Георги Победоносец, чиято икона носи със себе си, той е построен на друго място. Според народното поверие обаче скоро след основаването на светата обител, иконата многократно изчезва, мистериозно появявайки се всеки път на хълма над с. Гложен. Монасите изтълкували това като божи знак и в края на XIV в. преместили манастира на високата труднодостъна скална тераса, където се извисява и до днес. Известно време двата манастира съществуват паралелно, свързвани помежду си с тунел, който Васил Левски и други възрожденци не веднъж са ползвали за бягство от турците. Независимо дали легендата е вярна, или не, мястото наистина е вълшебно. Всеобятната природа и чистият въздух не могат да се опишат, могат само да се видят и усетят. Манастирската боб чорба, която се предлага в уютната гостоприемница, е великолепна, а изгледът от прозорците на манастира - главозамайващ. Дори и Гложенският свещеник изглежда изключително красив, облечен във величествената си турско-синя тога в чест на предстоящото кръщене. А на излизане от манастирската порта, вместо да продължите направо към паркинга, свийте вляво, потапяйкии се изцяло в магията на свещената планинска гора. Но Тетевенският Балкан крие и друго съкровище в недрата си - многобройни и разновидни пещери. Може би най-известни са Съевата дупка, която се намира на едва 2 км от манастира, и Проходната пещера, близо до с. Карлуково, но истината е, че всеки хълм и всяко възвишение в района е осеяно с различни по големина пещери, много от които свидетелстват за древни обитатели и загубени във времето човешки истории. В Съевата дупка, например, носеща името на братята Съе и Сею, които са намирали тук убежище от турците, са намерени глинени съдове и монети, датирани от времето на римския император Антоний, а самата пещера е разноцветен, приказен подземен свят. Три от петте пещерни зали дължат името си на едно от причудливите си скални образувания: Купена - на сталагмита, оприличаван на купа сено, който се издига в западния й край, макар вкаменената фигура на виещ вълк и висящата до него агнешка глава да са далеч по-интересни; Белият замък - на огромния сталактон, наподобяващ средновековен замък, чиято светлокафява стена е наслоена със снежнобял слой, изпъкващ на фона на заобикалящите го кафявочервеникави образувания; и зала „Космос“ - на образуваната в скалната стена ракета в полет, макар че в залата могат да се видят също и вкаменена майка с дете, силует на жаба и копия на Белоградчишките скали. Втората зала - „Срутището“ - е образувана в резултат на земетресение. Освен запазените по тавана малки сталактити, наподобяващи вкаменен дъжд и изваяната женска фигура, в залата се намира и „органът“ на пещерата, представляващ различни по дебелина каменни струни. При удар всяка „струна" (в зависимост от нейната дебелина, дължина и кухина) издава звук, който съответства на определен тон от музикалната гама. Освен с пещерен орган Съевата дупка разполага и с концертна зала - „Хармана“, чиято акустика е забележителна и чието име вероятно произлиза от хармония. Тук се намира най-дебелият сталактон на пещерата с обиколка цели 13 м. Част от него е посипана със скреж от калцитни кристали, които, осветени от прожекторите, блестят като брилянтин. Тази пещера е наистина уникална и една от най-богатите на пещерна фауна в България. Далеч по-бедна, но не по-малко интересна е Проходната пещера, чийто отличителен белег са изваяните като от скулптор Божи очи, пропускащи дневната светлина от тавана в центъра на пещерата. Перфектната им форма и симетрия будят не само възхищение, но и страхопочитание. И те карат да се замислиш дали действително няма някъде там горе едни очи, които неспирно следят всяко твое движение? И ако Господ е създал всички тези перфектни форми, защо тогава ние, които сме създадени в неговия образ, вместо да продължаваме да творим красота, погубваме себе си и заобикалящата ни природа с унищожителните си мисли и действия?

Aх този фюжън...

Wed, 03 Dec 2008 17:27:00 +0200

В буквален превод фюжън означава стопяване, разтопяване, сливане, синтез. В преносен смисъл това се свързва с претопяване, преливане, съединяване. Във физиката терминът обозначава атомна реакция, в която недрата на по-леки атоми се съединяват, за да формират трети, по-тежък атом. Доста популярна напоследък е и фюжън музиката, чиято логика е обединяванаето на елементи от различни стилове като например джаз с класическа музика или фламенко с електроника. В кулинарията терминът фюжън се отнася за ястия, съчетаващи традициите и вкусовете на различни национални и етнически кухни  Несъмнено, фюжън кухнята е едно от най-актуалните направления в съвременната кулинария. За неин основател се счита световноизвестният майстор готвач Пиер Ганиер, носител на престижните три звезди от Мишлен. Наричат го готвача на богатите, тъй като изящните му кулинарни експерименти с главозамайващи съчетания на подправки, текстури и вкусове са по джоба на заможни и екстравагантни клиенти  Едноименният ресторант на парижката улица „Балзак“ 6 е сред най-популярните и изискани в света. Не случайно през последните няколко години присъства и в челната десетка на петдесетте най-добри ресторанта в света (престижната класацията на британското списание „Ресторант“ се подготвя ежегодно от 600 изключително взискателни кулинарни специалисти). Освен парижкият ресторант Пиер Ганиер ръководи и ресторант „Скеч“ в Лондон, както и новооткрития оазис на „концептуалната кулинария“ в хонконгския хотел „Мандарин ориентал“. Мнозина от кулинарните експерти смятат, че с търсенията си Ганиер е повлиял на много свои колеги. Освен че често прибягва до нововъведения, майстор Ганиер акцентира предимно върху значението на вкуса и емоцията от блюдото. Вкусът на класиката, който следват ястията на майстор Ганиер, в симбиоза с модерните текстури и екзотичните подправки, се оценяват като лирично и интелектуално предизвикателство към гастрономическите ценители, които се наслаждават на зелената му папая със ситно настъргана ряпа и бобени зърна или агнешкото в съчетание със сладки питки. В подобен ресторант определено не консумираш, за да се нахраниш, а за да се насладиш на вкуса. Голяма част от блюдата се поднасят в изящни азиатски купички, от които клиентите и ценителите загребват със сребърни лъжички с дълги дръжки. Подобно свещенодействие е нещо много различно от утоляването на глада. За по-любопитните и смелите в кухнята предлагаме една от популярните рецепти на фюжън направлението: 400 г пилешки гърди без кожа и кости около 150 г краве сирене 1 ч.л. горчица 2 с.л. сметана 6-7 парченца сушени домати 1 с.л. зехтин от бурканчето с домати 2 щипки джинджифил (уви, сух) 1 с.л. соев сос настъргана кора от 1 лимон За гарнитурата: 1 малък пъпеш, нарязан на кубчета 1 голям морков на елипси 1/2 глава стар лук 1 голяма зелена чушка малко пипер от трите цвята и лют пипер 1 с.л. мед 2 с.л.зехтин 2 с.л. соев сос Нарязвате пилешките филета по такъв начин, че да се оформят тънки листове или жулиени. Смесвате останалите продукти: сушените домати, отново на жулиени или тънки парченца, намазвате обилно филетата и ги навивате на рула. Остатъка от плънката разреждате с вода и заливате рулцата. След като престоят в марината около два часа, ги задушавате леко. За гарнитурата: към 2 с.л. зехтин прибавяте моркова, лука (на полумесеци), чушката (на колелца) и накрая пъпеша. Подправки: 2 с.л. соев сос и 1 с.л. мед. Целта е зеленчуците да се запазят хрупкави. Да ви е сладко!

Скроен по поръчка

Wed, 03 Dec 2008 17:33:00 +0200

„Скъпа, без да искам одрасках колата на паркинга, ще ми пришиеш ли калника, ако обичаш?” Или пък: „Мисля да сменям цвета на колата и отивам на шивач да ми скрои ново купе”. Такива разговори ще са съвсем нормални в бъдеще според инженерите на BMW, които са разработили нова автомобилна технология. Най-новият прототип на компанията - GINA Light Visionary Model, има съвсем стандартно шаси, но вместо купе, има опъната като кожа върху скелет текстилна обвивка, която пресъздава външните му форми. GINA е един от онези авангардни прототипи, които се появяват на бял свят от време на време, плод на развинтените фантазии на дизайнерските отдели на автомобилните компании, на които е поставена задача да разработват нови технологии за бъдещето на индустрията. Именно тези прототипи движат напред автомобилните компании. Името GINA е абревиатура от Geometry and Functions in “N” (Infinite) Adaptations (от англ. - геометрия и функции с безкрайни адаптации), която е в основата на автомобилната концепция. Идеята е, че с новата технология купето не е статично, а позволява формите динамично да се променят в безкрайни вариации, като същевременно се променя и функционалността на детайлите и ролята, която изпълняват. GINA се нарича и текстилният материал, покриващ двуместния роудстър. Този плат е с изключителна устойчивост на разтягане, а текстилните му елементи са преплетени със здрави нишки от композитни материали, осигуряващи нужната здравина. Платът GINA е водонепромокаем и е устойчив на огромни температурни разлики. С други думи, като покритие по нищо не отстъпва на съвременните метални или пластмасови панели на автомобилните купета. Идеята за създаването на подобен автомобил се ражда, когато инженерите на BMW осъзнават, че могат да осигурят необходимата здравина на купето само конструктивно, тоест дори и да остане само скелета на колата, тя ще предлага същата защита и сигурност на пътниците, както ако има изцяло метално купе. Тогава защо да не се сложи като обвивка нещо, което е много по-леко, много по-евтино, лесно за производство и позволява много по-голяма свобода както на дизайнерите, така и на предназначението на автомобила. BMW GINA Light Model е двуместен роудстър. В статично положение дизайнът му е абсолютно изчистен, без никакви линии, нарушаващи целостта на обвивката му. При включване на фаровете встрани от радиаторната решетка се отварят две цепки, подобни на очи, зад които изникват светлините. Мигачите и стоповете остават винаги скрити, тъй като освен всички останали свойства, платненото покритие пропуска светлина отвътре навън. Ако не дай си боже има проблем с двигателя или пък просто моторът се нуждае от обслужване, там, където традиционно се намира предният капак, се отваря цип и подобно на гърди през разкопчана риза зейва отвор, през който се вижда V8 агрегатът на автомобила. Вратите се отварят нагоре, при което отстрани платът се набръчква подобно на кожата на кит, който извива тялото си. Кожата на GINA Light е опъната върху рамка от подвижни детайли - карбонови пръти, обвързани с електрохидравличен механизъм опъват плата в желаната форма. Това, че външната обвивка на автомобила е гъвкава, дава редица други възможности. Ако например двигателят има нужда от допълнително охлаждане, един цип се отваря отпред и доставя повече въздух. При високи скорости отзад се размърдват няколко лоста, кожата се опъва и се получава нещо като спойлер, увеличаващ притискащата сила. Интериорът на автомобила е направен по същата схема. Централната конзола е така изтъкана, че може да се завърта или към водача, или да е ориентирана напред. Воланът, седалките, както и всички други уреди и части вътре в купето могат да се местят, осигурявайки възможност за безкрайни настройки. Когато не е запален двигателят, воланът и таблото са отдръпнати далеч, за по-лесен достъп, а когато се седне в колата, седалките се оформят по тялото, осигурявайки пълен комфорт. Освен че дава възможност да се променят формата и функционалността на автомобила в реално време, концепцията GINA на практика поставя безгранични възможности пред автомобилния дизайн. Достатъчно е само да се направи конструкция, след което платът да се опъне върху нея. Това позволява да се създават много сложни дизайнерски форми, премахва и ограниченията пред производството, които металните или пластмасови панели на конвенционалните купета създават. Разбира се, в близките години няма да видим автомобил, облечен с текстилна кожа. Но идеята зад GINA Light е толкова всеобхватна и дава толкова много възможности, че просто няма как да бъде подмината. От BMW признават, че част от разработките в този прототип ще си останат в сферата на фантазиите, но основната концепция и други технологии ще останат в изследователския център на компанията и ще продължат да се развиват. Така че след няколко години, когато вместо бензиностанции ще има водородни станции, колите ще се зареждат с ток от контакта и няма да изхвърлят вредни емисии, тогава нищо чудно да ходим вместо на тенекеджия при автомобилен шивач.

Крушунските яки водопади

Tue, 23 Sep 2008 13:26:00 +0300

Много са яки тези водопади. Това е написал някой във форума. Друг е допълнил, че мястото е невероятно красиво - имаш чувството, че си в приказка за малки феи. И още нещо допълва трети, нещо за жени - дълго искахме деца, и чудото стана. Точно там. Това "там" не е зад девет планини в десета, а на северния край на Деветашкото плато - 34 км източно от Ловеч, 8 км южно от град Летница и южно от с. Крушуна. Наричат се Крушунските водопади (Маарата) - най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, басейнчета и богати растителни и животински видове, както обясняват услужливо различни интернет страници. Ако не знаете къде е село Крушуна, тръгнете натам, където склоновете на Стара планина преминават в обикновени възвишения, от които започва Дунавската равнина. Името на селото идва от вид сокол - крушун. Тази птица съществува и сега. Населението я нарича Каняк, Каня, уточняват различни източници. В южната част на селото спрете в местността Маарата. Тук реката със същото име образува феноменален водопад с височина 15 метра. Около него с просто око се виждат всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали. И така - започнете вашата красива приказка не само за тази есен. Защото, както е казал Карел Чапек, по света има толкова интересни места, че на човек му става тъжно, че един живот не стига да ги види. И в България има, уверявам ви! Под Круршуна може да избирате между четири пещери - Бонинската (Попската) - 2753 м, Водопада - 1995 м, Урушка (Пройновска) - 1600 м и Горник - 1080 м. Бонинската пещера започва със суха част (около 200 м) и отвежда във водна галерия - около 800 м подземно езеро - най-дългото у нас. Който е опитал, твърди, че пътуването по него е рядко удоволствие. Бели образувания "лунно мляко" покриват пещера Водопада. Изворната вода пък си е проправила малка равнина пред пещерата, която хвърляйки се от височината, образува Крушунския водопад. Урушката пещера се състои от две галерии - суха и водна, които в дълбочина се сливат в едно. Карстовите води от пещерата са образували бигорна тераса, в която е формиран най-високият водопад в околността (около 20 м височина). Изкушените в спелеотуризма с тайните и скритата красота на подземния свят, горещо препоръчват Деветашката пещера като едно от местата, които трябва да включите в туристическата си програма. Разположена е на десния бряг на река Осъм. Входът й е широк 35 м и висок 30 м и води към просторна зала с площ от цели 2400 кв. м. Тя е пещерата с най-голямото гостоприемно "фоайе" в Европа - височината й достига на места до 100 метра. Уникалното са и седемте отвора, разположени по тавана, през които прониква естествена светлина и осветява централната зала и част от двата клона на пещерата. Най-големият от отворите е известен под името Килика. Пещерата има два клона, през левия протича малка рекичка, която образува неописуема каскада от естествени езера и малки водопади, преминава през централната зала и се влива в река Осъм. Десният клон е сух и топъл, завършва с малка, скътана галерия с кръгло помещение, известно под името "Олтара". Поради добрите условия пещерата е била обитавана през седем различни епохи. В древността е била светилище, припомня историята на това място. Припомня и старото име на река Осъм, често спрягано в кръстословиците - Осмос. Реката, която в средното си и долно течение силно лъкатуши и прави големи осморки, та оттам носи и името си. Буйните й пролетни води изкушават любителите на силни усещания и създават подходящи условия за рафтинг. Районът включва и редки, изчезващи видове на флората и фауната, намерили място в Червената книга на България. Не стигат всички изброени красоти, ами Господ е ръснал още благодат на това място - непосредствено до парк "Маарата" е открита минерална вода с дебит от 16,5 л/сек., температура 58 градуса и минерализация 11,5%. След анализ е доказано, че водата лекува кожни и болести на опорно-двигателния апарат, както и неврологични болежки. От най-дълбока древност долината на река Осъм е била обитаема. Хората са търсели водата и закрилата от природни стихии, които предлагали пещерите и скалните заслони и възможността за препитание. Предполага се, че още през късната старокаменна епоха 40 000-10 000 г. пр. н. е. тук са живели хора. Открити са останки от неолита – 6000-4000 г. пр.н. е. като каменни чукове, кремъчен трион, битови съдове. Най-достоверно е твърдението на специалистите, че през VI-IV в. пр. н. е. районът е населяван от траките - един от най-многобрйните индоевропейски народи в древността, създател на неповторима по своята оригиналност култура. По това време селището е обитавано от племето усдикензи, което се занимавало със земеделие, скотовъдство и керамично производство. Към този период навеждат и откритите през 1903 г., в могила на седем километра северозападно от Летница, скелети на кон и други животни, прибори за бита и едно копие. През 1908 г. била открита тракийска гробница в местността Серодяк (където е било древното селище Върбица), находките от която се съхраняват в Националния исторически музей в София. В същата местност през 1957 г. ученици попадат на глинен съд с прах, обгорена пръст и множество монети. Като се имат предвид описанието на Херодот за погребалните обичаи на траките, може да се твърди, че намерените скелети в могилата са на тракийски вожд, погребан според обичая с жена си, коня си, оръжието и домашни принадлежности. Голяма вероятност има около пещера Маарата да са съществували светилища на тракийски божества, тъй като самите места, откъдето извира вода, са се считали за свещени от древните народи, предполагат археолози. На 9 май 1963 г., в землището на община Летница е открито прочутото Летнишко съкровище, чийто оригинал се съхранява в НИМ-София. В района има много тракийски могили, които тепърва ще се проучват. Историята препраща тези места и към римските войски на известния Гай Юлий Цезар с построените в древността пътища и крепости като надеждна защита срещу нахлуващите от север племена - готи, карпи, сармати, вандали и др. Основите на две подобни крепости са запазени и досега. А като фундамент на колона в черквата "Св.Теодор Трион" в Летница се намира римски капител, обърнат с горната част надолу и с надпис "Александър..." - вероятно на римски пълководец от времето на Траян. През VI-VII век в земите се разполагат славяни и прабългари. В края на XIII в. и началото на XIV в. по тези места прониква исихазмът. Чрез послушание, въздържание, търпение и съзерцание на природата, исихастите се стремили към единение с Бога. Първият български исихаст е Теодосий Търновски. Негови последователи са търсили усамотение в трудно достъпни местности, далеч от светския живот. Вероятно това е причината в района на село Крушуна, до пещерата Маарата да потърсят своето място тези философи-отшелници. Няколко монашески килии, издълбани в почти недостъпните отвесни бигорови скали около водопада, са поставили началото на Крушунския средновековен манастир - сакралното пространство на живелите някога хора, осъществявали дейност, пряко свързана с традициите на Търновската книжовна школа. Крушунските исихасти също церели болни, помагали на слепи да проглеждат. Те са били участници в изключително интересен социален експеримент, имащ за цел освобождаването на човечеството и човека от неговите недъзи - дори побеждаване на смъртта. Забележете само тяхното прозрение - те вярвали, че човечеството се нуждае от революция на ценностната система, като определящи принципи са любовта, мъдростта и истината. Това са само част от уроците по философия и родолюбие, които днешният турист може да усети и преживее при тези "много яки водопади". И понеже човек едва ли може за ден да види всичко в това райско кътче, най-добре е да си осигури нощувка и отдих в гостоприемница "Маарата". На добър час на тези, които за първи път ще видят това място! bm

Дивият север II*

Tue, 23 Sep 2008 13:41:00 +0300

До голяма степен чарът на Северното Черноморие се крие именно в дивата му природа и усещането за безкрайност. Дните на Камен бряг, например, обикновено минават бавно и безметежно, съпроводени единствено от чуруликането на безброй невидими птици, които като че ли са на запис, повтарящ се до безкрайност. Селото е тихо и спокойно, застинало във вечния момент на съществуването си. Усещането е като в сюрреалистична картина, в която всичко на пръв поглед изглежда нормално, докато не осъзнаеш, че това, което липсва... е времето. То сякаш просто не съществува. По цял ден нищо не се случва, нищо не помръдва, само вечното слънце неусетно сменя позицията си и интензивността на своите лъчи. На това му се казва истинска почивка. С настъпването на нощта записът утихва, а небето се изпълва с най-големите и ярки звезди. Дори и луната тук изглежда по-различно, някак по-близка и по-интимна. Селото е кацнало на стръмен скалист бряг, силно наподобяващ този на резерват "Яйлата" (виж "Дивият север I"), намиращ се на едва няколко километра южно оттук. Не случайно през месец август всяка година в района се провежда едно от най-големите състезания по скално катерене в страната. Високите, отвесни скали се спускат право надолу, където неспирният вековен танц на вятъра и морето е сътворил живописни скали и усамотени заливи. На места природните стихии са образували пещери и дупки в скалите, често използвани като естествени терени за опъването на палатки, защитени от жежкото слънце и нерядко силния вятър. Водата тук е бистра и чиста и когато морето е спокойно, малките заливи се превръщат в приветливи плажчета (до тях се слиза по стръмни криволичещи пътеки), чиято красота и уединение лесно могат да извадят наяве дори и най-скритите нудистки склонности на посетителите. През 50-те години почти на ръба на каменбряжките скали е открито газово находище. Запалени, изпаренията му горят неспирно, а вечният им огън се е превърнал в може би най-емблематичната характеристика на Камен бряг. Въпреки че лятно време около него се събират и къмпингуват шумни компании, то е достатъчно отдалечено от селото, за да не разваля неговата тиха идилия. Освен когато става дума за посрещането на Джулая... Хипари, млади и стари, идват тук година след година, за да посрещнат изгрева на първото юлско слънце, поддържайки живи и до днес бунтарските традициии, възникнали през годините на "развитото социалистическо общество". Джулай морнинг, или Джулая, е най-традиционният хипи празник в България, възникнал във Варна в края на 70-те като протест срещу комунистическата власт. За онова първо българско хипи движение посрещането на изгрева е символизирало посрещането на едно ново начало, овенчано с надеждата за по-добро бъдеще, или както се пее в едноименната песен на Uriah Heep: With the day came the resolution (от англ. - "С деня дойде и решението"). Макар и с падането на комунистическия режим да изчезва първоизточникът за протест, тази уникална за България традиция е жива и до днес и набира все повече сила и последователи, а Камен бряг се налага като най-популярното място за отпразнуването на празника. От няколко години насам тук по случая се организират грандиозни рок концерти с участието на легендарни български и чуждестранни изпълнители. Достатъчно е само да се каже, че тази година няколко хиляди човека посрещнаха тук юлската сутрин с песента на Uriah Heep под съпровода на нейния автор Кен Хенсли. Но освен спокойствие и рок, Камен бряг предлага и изкуство. В селото има частна артгалерия, а в началото на септември всяка година тук се провежда традиционият пленер "Море и вятър", в който участие вземат художници и скулптори от страната и чужбина. Друга важна дата от местния календар е 3 юни, когато в селото се провежда общоселски събор с богата фолклорна програма. На 15 км северно от Камен бряг по гладък панорамен път се стига до нос Шабла. Ще го познаете отдалече по емблематичния с червените му и бели райета Шабленски фар. Висок 32 метра, това е най-старият действащ фар на Балканския полуостров, построен още в средата на XIX век. Брегът в този район и южно от него е предимно скалист, но за разлика от Камен бряг, "Яйлата" и нос Калиакра, където скалите са високи, отвесни и в оренжеви тонове, тук те са от тъмносиви до снежнобели, сравнително ниски, плоски и осеяни с дълбоки дупки като кратери, изваяни от паднали метеорити. Неизбежно е сравнението с повърхността на Луната. Тези брегове са перфектни за скачане и гмуркане, а вероятността под тях да откриете множество подводни пещери е повече от реална. Нос Шабла е най-източната точка на България. От цялата територия на страната това е мястото, което слънчевите лъчи най-първо озаряват. Тук живее и невероятният готвач бай Пешо - най- известният шабленец. Табели ще ви отведат право в неговата кръчма на края на рибарското селище. Рибената му чорба и специално приготвената по тайна рецепта лютивка към нея са легендарни. Няма да преувеличавам, ако кажа, че по цялото Черноморие няма по-вкусна супа от бай-Пешовата. Веднъж опитате ли я, няма как да я забравите. Както Шабленското, така и Дуранкулашкото езеро на 20-ина км по-на север, са сред най-значимите влажни зони на България с огромно значение за опазване на редки и застрашени растителни, пернати и животински видове. Дуранкулак е последното българско черноморско селище преди румънската граница. Името му произлиза от турски и означава "стоящо ухо", заради с формата на едноименното езеро. Познато още като Орловото езеро или "блатото", както го наричат местните, то не е много дълбоко и е повече от два пъти по-дълго, отколкото широко. Във водите му са се образували два острова. На малкия се издига частен имот. Големият остров, с площ 20 дка, е първият праисторически музей на открито в България. На него се намира единственото в Европа пещерно светилище на богинята Кибела и енеолитна селищна могила от 4600-4200 г. пр.н.е. Аз за съжаление не можах да ги посетя, но въпреки това усетих магията на мястото. На фона на двойка лебеди, плаващи в езерето, станах свидетел на най-красивия, наситенопурпурен залез. От другата ми страна, точно на 180 градуса изгряваше луната, облята в светлорозовите багри на залязващото слънце. Намирах се в центъра на безкрайния цикъл на Вселената... bm

Паркур: изкуството да се движиш

Tue, 23 Sep 2008 13:46:00 +0300

Какъв е смисълът да слизаш по стълбите, като можеш да скочиш през балкона? Така разсъждават трасьорите (или трейсъри) - младите момчета и момичета, практикуващи паркур. "По-хубаво да мина през ограда..., отколкото по трудния път да заобикалям," казва един от тях в българския документален филм "Паркур: начин на живот". Минаването през ограда в случая не означава да се изкачиш по нея и да преминеш от другата й страна, а да я прескочиш на един дъх с един-единствен отскок. По дефиниция паркур е изкуството да преминаваш най-бързо и ефективно от точка А до точка Б, преодолявайки всякакви препятствия - природни и урбанистични - единствено с помощта на физическите умения на тялото. Това включва скачането от покрив на покрив, прескачането на парапети със задно салто и приземяването на кълбо от втория етаж. И още цял куп внушителни акробатични маймунджулъци, обикновено изпълнявани в градска среда. Историята на паркур започва още преди Първата световна война, когато по време на посещение в Африка френският морски офицер Жорж Ебер остава силно впечатлен от естествените физически умения на местните. Възхитен е от силните им, гъвкави и пъргави тела, от сръчността и издържливостта им. Години по-късно той става учител по физическо и развива собствена методика, която нарича méthode naturelle (от фр. - "естествен метод"). Създадена под мотото être fort pour être utile - "да бъдеш силен, за да бъдеш полезен", в нея Ебер набляга върху цялостното физическо развитие, увеличаването на издържливостта и усъвършенстването на естествените човешки способности в следните дисциплини: ходене, тичане, скачане, маневриране на четири крака, катерене, пазене на равновесие, хвърляне, вдигане, плуване и самозащита. С изключение на първата и последните четири, развитието на тези способности е ключово в усъвършенстването на паркур). Около Втората световна война méthode naturelle се налага като стандартната система за трейнинг и обучение както във френската армия, така и във френските пожарогасителни отряди. В този контекст един от главните елементи в метода на Ебер - parcours (от фр. - бягане с препятствия), допълнително развит и усъвършенстван, става познат като parcours du combattant или "прехода на боеца", откъдето произлиза и името на спорта. Години по-късно, в началото на 70-те години в Париж се ражда Давид Бел - бъдещият баща на паркур. Син на един от най-добрите пожарникари в града, Давид наследява физиката на баща си и от малък тренира атлетика, катерене, гимнастика и бойни изкуства. Освен това баща му от малък го обучава с méthode naturelle и "прехода на боеца". Така той става толкова гъвкав и пъргав, че вместо да заобикаля, намира за по-лесно да мине през оградата. 20-годишни, Бел и най-добрите му приятели започват да използват заобикалящата ги градска среда като огромна спортна площадка. Всяка сграда, стълбище, парапет или покрив (та чак и движещи се коли) се превръща в препятствие, което трябва да бъде преодоляно по възможно най-елегантния начин. Така в средата на 90-те се ражда parkour, или l'art du déplacement - "изкуството да се предвижваш" из града със свободни движения, взаимствани от акробатиката, катеренето и източните бойни изкуства. Този на пръв поглед налудничав и опасен спорт в действителност развива способността на практикуващия го да преодолява не само физическите, но и психическите пречки в живота. Всяко препядствие е уникално предизвикателство за трасьора, чиято цел е да намери най-лесния и експедитивен начин да го преодолее. Няма правилна техника. Ключът се крие в това добре да познаваш себе си и възможностите си, както и правилно да преценяваш ситуацията. Според практикуващите, за да овладееш изкуството паркур, трябва първо да можеш да контролираш съзнанието си. А това са все ценни способности при стресови ситуации. Така паркур превръща предвижването из града в път към себепознание. По думите на Себастиан Фукан - един от приятелите на Бел и съосновател на паркур - целта на „изкуството да се предвижваш от едно място на друго със свободни движения" е "да станеш част от околната среда, като развиваш ума и тялото си.“ Паркур е свобода и стремеж към постигане на хармония със заобикалящата ни градска среда. В този смисъл паркур е много повече от спорт - то е философия, начин на живот и себеразвитие. bm Базова техника Трите основни принципи за овладяване на изкуството паркур са самостоятелност, игра и позитивна енергия, а най-важните технически умения са скачането и приземяването. Техниката до голяма степен се базира на способността бързо да преразпределяш тежестта на тялото си, както и на умението да набираш и използваш инерция особено при отскок. Приземяването, например, се омекотява като вместо да стъпиш здраво на краката си, което може да бъде болезнено за колената и гръбнака, да се търкулнеш на кълбо. Това позволява сравнително безопасното приземяване от по-големи височини. Други базови техники включват катеренето по стени и парапети, включително стъпването по стени за допълнителен отскок (tic tac), ходенето на четири крака по ръба на дадено препядствие (cat balance) и прескачането на празни пространства при преминаването от едно място на друго (gap jump). Но откъдето и да преминеш, винаги трябва да можеш да се върнеш обратно по същия път, макар и не задължително със същите трикове. bm

Какво желаят най-богатите?

Tue, 23 Sep 2008 13:50:00 +0300

Вече девет години имам удоволствието да работя за една от най-ексклузивните фирми за бижута в света – David Webb. Малко е вероятно да сте чували за нея, защото за разлика от Harry Winston или Van Cliff and Arpels, David Webb не плаща за реклама. Това е един от малкото останали изцяло семейно ръководени бижутерски бизнеси в Америка. Дейвид Уеб e роден в Северна Каролина. 14-годишен той започва да работи във фабриката за сребро на чичо си, а на 17 г. заминава за Ню Йорк, твърдо решен да стане дизайнер на бижута. През 1948 г. среща счетоводителката Нина Силбърстийн, с която създава компанията David Webb Incorporated и която прави нещо нечувано за жена от онова време – успява да осигури финансирането на компанията. Двамата са перфектната симбиоза между естетика и бизнес нюх: Дейвид е талантът, създаващ красота, а Нина – бизнес мозъкът. Бизнесът им процъфтява и Уеб се превръща в най-известния американски дизайнер на бижута и пряк конкурент на най-големите световни бижутерски имена. Умира прeз 1975 г. от рак и тъй като няма преки наследници, Нина откупува бизнеса и го управлява заедно с децата си до днес. Нина е една от най-невероятните жени, които съм срещала. Наскоро навърши 86 г., но всеки ден е в офиса си. “Главната квартира” на Webb в Ню Йорк е прекрасна сграда на Парк Авеню, в която се помещават бутикът (който Нина предпочита да нарича "салон"), офисите, както и фабриката, в която всичко се изработва ръчно. Дребната, синеока, украинска еврейка Нина Силбърстийн би могла да бъде ролеви модел за всеки. Мога само да мечтая на нейната възраст мисълта ми да бъде така остра и чувстото за хумор и бизнес така живо. Нина е душата на бижутата на David Webb. Всяко едно бижу минава през ръцете й, всеки детайл на дизайна е прегледан от нея, преди да попадне в ръцете на майсторите. А после отново минава през нея, преди да стигне до клиентите. Дейвид е черпел вдъхновение от етруското, древногръцкото и китайското изкуство. В дизайните му преобладават и животинските мотиви. Бижутата му са огромни, като за богини. И големината определено има значение. Скромността може да краси човека, но не и според Уеб. Отначало ми беше трудно да възприема огромността и нескромността на тези бижута - това, което някои биха нарекли лош вкус. Но с времето разбрах, че бижутата са като картините – за да разбираш от тях, трябва да ги колекционираш, да научиш очите си да различават необикновеното от обикновеното. Бижутата на Уеб са по-скоро произведения на изкуството, отколкото просто бижута. Затова и клиентите на Webb се отнасят към тях като колекционери. Уникалността им ги прави чудесна инвестиция, която трайно поддържа стойността им на търговете на Sotheby’s и Christie’s. След смъртта си Дейвид оставя огромно количество скици, които фирмата продължава да разработва и с които неспирно изненадва клиентите си. Болшинството от бижутата са уникати, като от всяко се правят не повече от 5-6 екземпляра. Материалите, с които се работи, са 18 карата злато, диаманти, изумруди, рубини, сапфири, платина, корал, както и полускъпоценни камъни. Фирмата не работи със сребро и бяло злато. Освен оригиналните дизайни на Уеб фирмата изработва и бижута по поръчка. Тук е моментът да спомена, че повечето от клиентите на David Webb са в годишния списък на списание “Форбс” с 400-те най-богати хора в света. Има и такива, които биха попаднали в първите 50, но поради съображения за сигурност не желаят имената им да бъдат публикувани. Изискванията на тези хора могат да бъдат изключително конкретни и ексцентрични, но до момента не е имало случай, в който фирмата да не е била способна да задоволи и най-налудничавите им желания. Естествено, това става възможно и благодарение на неограничените им финансови възможности. Eдин от клиентите на Webb например, който е страстен рибар, възложил на фирмата да създаде бижута-пъстърви за жена му. (Това била любимата му риба.) Преди пъстървите пък по нейна поръчка бяха изработени комплект от огърлица и обеци-тикви за Халоуин. Тиквите, разбира се, бяха от 18 карата злато, покрити с оранжев емайл и диаманти. Преди 10 години огърлицата струваше около $40 000. Сега цената й е поне двойна. Друг наш клиент, влюбен в праисторическите времена, пожела брошка-динозавър. Използвам думата “пожела” защото David Webb работи в сферата на изпълнение на най-приказните желания. Думите “нужда” или “необходимост” не са приложими в света на свръхбогатите. Даниел Стийл, която беше една от най-добрите клиентки на фирмата до самоубийството на сина й, притежава бижута на Webb за много милиони. По нейно желание бяха изработени кръст и гривна от махагон, украсени със злато, рубини и диаманти. Друга светска дама пожела да притежава най-чистия, най-перфектния, най-съвършено изрязания диамант от 35 карата в света. Местонахожденията на перфектните диаманти с подобна каратова стойност и отлични данни не са никак много и са добре познати на хората от крупния бизнес с бижута. Високо качество и големина се срещат рядко на едно място. Изпълнението на поръчката на тази клиентка стана възможно благодарение на най-чаровния израелец, когото някога съм срещала - Зури. Зури и брат му са едни от най-известните дилъри на диаманти в света. Висок, красив, с дрезгав глас, винаги снежнобяла риза без вратовръзка, Зури често може да бъде видян бавно да се движи из Бевърли Хилс със сребърното си “Бентли” и да закача девойките. Благодарение на него успяхме да продадем на дамата мечтания й диамант за 5 милиона долара, като всички подписахме договор за спазване тайната на сделката. Бижутата на Webb включват още изключителни брошки от нефрит, изрязан в Китай, перлени огърлици с перли от южните морета с размер по 16-20 мм едната, които струват по 600 000 долара, гривни от корал с наситен оранжев цвят, който вече e невъзможно да бъде намерен поради замърсяването на океаните. Фирмата изработва дори и бижута със сложни механизми като огромния диамантен паяк с подвижни крака, направен по поръчка на една от малкото жени собственички на казина в Лас Вегас. Става дума за паяк с диамантено тяло от 20 карата, чиито крака са подвижни, за да могат да обгръщат рамото й. Самата брошка струваше 1 милион долара преди 15 години, а дамата, която я притежава, е мормонка, започнала като сервитьорка на коктейли и стигнала до позицията на едно от тайните лица на “Форбс”. Историите са безброй, а задачата на бижутерската фирма David Webb е да изпълнява дори и най-налудничавите сънища на тези, които могат да си го позволят. И за да бъде пълна приказката, ще завърша разказа си с това, че фирменият салон се намира на Родео Драйв в Бевърли Уилшър Хотел – мястото, където е сниман филмът "Хубава жена". Ежедневно оттам минават стотици туристи, жадни да се докоснат до приказката за Бевърли Хилс. David Webb е там, за да може да я реализира – за единиците щастливци с поне седемцифрови банкови сметки, гарантиращи изпълнението на всевъзможните им мечти. bm

Много повече от танци

Tue, 23 Sep 2008 13:54:00 +0300

С тридневния фестивал за съвременен танц "Антистатик" през април (bm, април 2008 г.) Червената къща като че ли отвори очите на българската публика за съществуването на такова изкуство в България. Сега идва ред на същата тази публика, макар и в уголемен вариант, да се запознае с най-доброто от световната и българска танцова сцена. И сама да прецени колко развито е това изкуство в страната. Фактът, че доскоро София беше единствената балканска столица без фестивал за съвременен танц, говори сам по себе си. Първият международен такъв форум в България - Sofia Dance Week - ще се проведе през последната седмица на септември и ще представи някои от най-популярните и иновативни танцови трупи в света: Compagnie 111, C dans C и Jean Claude Gallota: Groupe Emile Dubois от Франция, турската формация Ciplak Ayaklar (в превод - "боси крака"), белгийците от Ultima Vez и италианците от Aterballeto (на снимката), както и българските Kinesthetic project и балет "Арабеск". Съвременното танцово изкуство представлява много повече от танци. То може, и често включва освен музика и хореография също и театър, акробатика, игра със светлини и сенки, видео и мултимедия, оптически илюзии, декори и какво ли още не. Представленията могат да бъдат както абстрактни и концептуални, така и с конкретни сюжети и послания, трагични или комични, но при всички случаи - зрелищни. Затова се пригответе за спектаклите, които предстоят в края на месеца, когато София ще се превърне в международна сцена на иновативно танцово изкуство. bm Sofia Dance Week. 22-29 септември. Зала 1 на НДК, Народен театър "Иван Вазов", Театър "София" и Театрална работилница "Сфумато". www.sofiadanceweek.com

Omara Portuondo & Maria Bethania: Omara Portuondo & Maria Bethania

Tue, 23 Sep 2008 14:08:00 +0300

Omara Portuondo & Maria Bethania: Omara Portuondo & Maria Bethania Discmedi / Дюкян Меломан Живата кубинска легенда Омара Портуондо става световноизвестна наред с колегите си от Buena Vista Social Club. Не по-малко известна е и бразилката Мария Бетаня, чиято съвместна работа с имена като Каетано Велосо (неин брат), Жилберто Жил, Еду Лобо, Роберто Менескал и Антонио Карлос Жобим я превръща в една от звездите на бразилската музика. Звученето на парчетата от настоящия диск е предимно баладично, но че дамите много са се забавлявали по време на записите, личи от песни като Só Vendo Que Beleza (Marambaia). Продуцентите са заложили изцяло на камерно, акустично звучене, придавайки допълнителна топлота на записите. Аранжиментите са дело на Джейми Алем и Суами джуниър, чиито са и китарните партии в албума. Участието на пианиста, аранжор и продуцент Роберто Фонсека в албума е допълнителен плюс. Независимо дали в дует или поотделно, вокалите на Бетаня и Портуондо звучат искрено, без всякакво напрежение, престореност или фамилиярничене. Затова и всичките единайсет парчета са изпълнени с добро настроение, малко меланхолия и много любов към музиката. Препоръчваме Tal Vez, Lacho, Para cantarle a mi amor и El amor de mi bohio.

„Танго” е продължение на „Мостовете на Медисън”

Tue, 23 Sep 2008 14:15:00 +0300

Авторът Робърт Джеймс Уолър се счита длъжен да предупреди: „Историята в „Танго” е напълно самостоятелна, но е продължение на други две мои книги: „Мостовете на Медисън” и „Хиляда пътища”. Екранизацията прочу „Мостовете на Медисън”, като покрай заглавието се разгласи и името на автора. Героите му - фотографът Робърт Кинкейд и семейната Франческа Джонсън - също станаха известни. Главен герой в новия роман Карлайл Макмилън е плод на тази романтична афера. Мъж във втора младост, видял и препатил много, Карлайл търси и намира спокойствие при една жена в един затънтен край на Съединените щати. Заедно двамата сътворяват легендата, която ще остане свързана с градчето, наречено Саламандър, също както майката и бащата на Карлайл създадоха легенда за Медисън. Дали ще има кой да филмира и този роман? - „Танго”, изд. „Унискорп”

Маркетингът на мълвата е на мода

Tue, 23 Sep 2008 14:19:00 +0300

Маркетинг на мълвата? Звучи толкова размито и неясно, но ето за какво става дума. Марк Хюз бил ангажиран в стартираща фирма за интернет продажби. И за да привлече внимание върху нея се заел с една щура идея. Навил управата на градче с 350 души да смени за една година името на селището с името на фирмата. Те почти съвпадали. Изгодата била взаимна, медиите захапали случая и рекламата излязла без пари. И затова предупреждава в началото на книгата си: „Повечето от нещата, които ще чуете или прочетете на тази тема, ще са доста откачени”. По определението на Хюз, маркетингът на мълвата, или бъзмаркетинг, грабва вниманието на клиентите и медиите така, че говоренето за марката или компанията става забавно, увлекателно и интересно. Предаването на информация „от уста на уста” е 10 пъти по ефективно от телевизионното и печатаното, твърди авторът и авторитет на новия евтин и ефективен сорт реклама. В тази книга той споделя охотно своите техники. - „Бъзззз маркетинг”, изд. „ИнфоДАР”

Сара Бернар е ненадмината и в екстравагантността си

Tue, 23 Sep 2008 14:21:00 +0300

Въпросът, който се натрапва след последната страница от настоящата биография на Сара Бернар (1844-1923 г.), е: тя ли е изпреварила безмерно времето си или днешните медийни и шоу звезди са изостанали безмерно във въображението си? Великата актриса не се връщала от пътуване без нов домашен любимец. От Бразилия си донесла боа. За да кротува на парахода, се наложило да дадат на влечугото да погълне цяла свиня. Домашната менажерия на актрисата красяли още крокодил, пантера... Какво да кажем за Бриджит Бардо на нейния фон? За театралното майсторство на Бернар днес може да се съди предимно по писани спомени. Но екстравагантността й е безспорна. Един пример е достатъчен: нейни приятели едва разубедили накакъв безумен хирург, когото тя убедила срещу тлъста сума да й присади опашка от тигър. Екстравагантното поведение струва екстравагантни пари, които Сара си осигурявала от богати мъже. - „Сара Бернар”, изд. „Рива”

Страст за дълголетие

Wed, 23 Jul 2008 12:03:00 +0300

Ще живея 93 години, а ако променя някои неща в начина си на живот, ще добавя към тях още 13.5 г. Поне това показва един от многобройните онлайн "калкулатори" и съветници, които на базата на обстойни въпросници анализират личнoтo ви предразположение към болести и смъртност и съветват за промени в личните житейски предпочитания, които ще удължат живота ви. Такива калкулатори на дълголетието има много, но всички те насочват към един и същи извод: че дълголетието ни зaвиси повече от начина, по който сами избираме да живеем, отколкото от гените и късмета ни. Да се живее дълго, в добро здраве и красота е мания, която в последните години завладява все повече хора в развитите държави. Тенденцията започва все по-силно да се усеща и в България. Ако допреди десетина години фитнесите в София се брояха на пръсти, то сега те са под път и над път. Когато бях на 15 години, посещавах единствения фитнес в квартала, който беше нещо като стар склад без прозорци. Собственикът, освен здрав и симпатичен, очевидно беше и предприемчив и беше подходил към залата си с творческо вдъхновение. Уредите бяха направени от стари железа или бракувани много отдавна в Германия. Съблекалня за мъже нямаше, а за жените (които бяха такава рядкост, че не им взимаше пари, а лукаво питаше кога ще дойдат пак) беше импровизирана една завеса върху тел в единия ъгъл. След година до него се появи реклама в розово за женски фитнес в малко апартаментче наблизо. Още тогава, в зората на 90 -те, се очерта тенденцията, която след 15 години ще доведе до по 2-3 фитнеса на квартал, магазини и щандове за био- продукти, многобройни салони и списания за красота и здраве, както и по-добре поддържани хора на все по-напреднала възраст. В днешно време успешното остаряване е на постоянна промоция. Модерно е да си вьв форма, дори когато си на вьзраст. Установено е, че основни компоненти на успешното остаряване са спортуването, социалното ангажиране и положителната умствена нагласа. Подобни дейности предричат по-добри когнитивни и физически функции, които са ключови за дълголетието. Следните фактори се открояват като най-силно влияещи върху дължината на човешкия живот. Наследствният генетичен код дава безусловно добър старт, но е малка част от цялата картина. Индивидуалният характер, който също е отчасти наследствен, е друг важен елемент. Темпераментите, притеснителните и песимистичните хора хабят повече нерви и по-трудно се справят със стреса от тези, които са спокойни, самоуверени и оптимистично настроени. За да живеете по-дълго, не взимайте нещата толкова навътре. Богатият и съдържателен социален живот също играе важна роля за дълголетието: да си социално интегриран и да имаш добри взаимоотношения с хората е важно за здравето. Човек, който умее да общува, разтоварва стреса по-ефективно, а всички знаем, че именно стресът е основен причинител на множество болести. Голямо влияние върху здравето оказва и хранителният режим, като ключовите елементи са не само какво ядеш, а колко и кога. Важен е балансът. Околната среда също влияе върху продължителността и качеството на живот: колкото по-чист е въздухът, който дишаш, и водата, която пиеш, и колкото по-малко се излагаш на токсини и стрес, толкова по-дълго ще живееш. Полът е друг важен елемент. Факт е, че жените живеят по-дълго от мъжете и обикновено получават сърдечен или мозъчен удар около 10 години по-късно от тях. Но митът, че това е така, защото те работят по-малко или имат по-малко отговорности, е опроверган от последните открития в медицината. Те сочат, че причините са физиологични - желязото е ключово за производството на свободни радикали, които предразполагат към болестта на Алцхаймер, рак, мозъчен и сърдечен удар. При жените преди менопауза обаче естрогенът и месечният цикъл създават хроничен недостиг на желязо, което ги предпазва от посочените болести. Друга интересна разлика между половете е, че 15% от жените дълголетници никога не са имали съпруг. За сравнение - 100% от мъжете, навьршили повече от 90 години, са били семейни. Обяснението може би се крие в това, че жените умеят да разтоварват стреса по много и различни канали на общуване и социална ангажираност, които за повечето мъже съществуват единствено в семейството. Отдавна се знае, че рисковото поведение, като приемането на алкохол, цигари и наркотици, безразборния секс и опасното шофирате, например, съкращава живота, както и че колкото по-активен е вашият физически и умствен живот, толкова по-дълго и добре ще живеете. Освен за аеробика за сърдечен фитнес и анаеробика за физическа сила тук става въпрос и за ”невробика”: активност на ума. Доказана е силна корелация между нивото на образование и дълголетието. Донякъде това се дължи на по-високо социално и икономическо равнище, но до голяма степен става въпрос и за включването на нови когнитивни дейности. Овладяването на нови знания, езици, музикални инструменти и други умения, както и решаването на кръстословици, пъзли и судоку са все упражнения, които поддържат мозъка ви във форма. А това със сигурност ще има ефект не само върху продължителността, но и върху качеството на вашия живот. Според японско проучване при мъжете, които работят повече от 11 часа на ден, рискът от сърдечен удар е двойно по-голям. Интересното е, че повишен риск има и при тези, които работят по-малко от 7 часа на ден. Вероятните фактори за това са липсата на достатъчна мозъчна активност или на чувството за удовлетвореност от работата. Трудовите условия също не са за пренебрегване. Едно от най-задълбочените изследвания на столетници и техните семейства е това на д-р Томас Пърлс, основател и директор на New England Centenarian Study (www.bumc.bu.edu/centenarian) в Бостънския медицински университет. Той успява да сведе изследванията си до практична основа по начин, по който те да могат да бъдат използвани в икономиката на предприятия. В САЩ, Великобритания и други страни с развита корпоративна култура тенденцията е подобни изследвания да залегнат в основата на фирмените стратегии за човешки ресурси. Целта е да се създаде структура, която да осигури успешното остаряване на клиенти и служители. Това от своя страна директно подобрява работоспособността на служителите и намалява разходите за здравоопазване, съответно оказвайки и силно влияние върху приходите на работодателя. Един от най-важните елементи тук е ангажираността на служителите към работата им, което включва и удовлетворението, което изпитват те от нея. Може би лично аз няма да престана да пия алкохол, понякога в неразумни количества, но кафето съм отказала за сметка на зеления чай, тренирам ума си като уча испански и фотография, общувам често със семейството си и приятели, а работата ми доставя безкрайно удовлетворение. Факторите, които играят важна роля в дългогодишния живот, са много, а взаимодействията между тях - сложни и многостепенни, което ни дава много и различни възможности да избираме как и съответно колко дълго да живеем. Изборът си е изцяло наш. Важното е той да е съзнателен. bm

Дивият север I

Wed, 23 Jul 2008 12:14:00 +0300

Доскоро Северното Черноморие беше една добре пазена тайна. Малко бяха хората, ходили по на север от нос Калиакра и всички те оставаха пленени от красотата на богатата природа, готварските способности на местните и дългите ивици самотни плажове. Връщаха се и разказваха само на подбрани хора. За да няма ексцесии. Да, тук наистина е по-студено - и морската вода, и вятърът си казват думата в това отношение, но тъкмо това може би е главният фактор, спестил на севера туристическата и строителна напаст, която вече погуби Южното Черноморие. Макар че през последните години и тук строителството набира скорост, поне тенденцията е друга: вместо огромни хотели и "модерни комплекси" на север се строят по-скоро китни вили. Защото чарът на севера се крие именно в ненакърнената му все още дива природа и фактa, че често освен теб и твоите приятели може и да не видиш никой друг. Затова забрави за лаптопа и дори за мобилния си телефон - идването на север е директно свързано с изоставянето на ежедневието и прикачените към него грижи и задачи. Тук времето е спряло, а почивката означава наистина почивка - от всичко и от всички. Спокойствието е осезаемо още след подминаването на Албена. Пътят се изправя, движението се успокоява, а пред теб се разкриват безкрайни хоризонти. Усещането за безграничност се усилва и заради силния контраст между този пейзаж и дотогавашния криволичещ път, заобиколен от наситено зелени гори, редуващи се с наситено заселени летни курорти, селища и градове. Разликата на север е и в това, че тук ще срещнеш повече животни, отколкото хора. Първата ни спирка се намира на 60 км североизточно от Варна. Нос Калиакра е легендарен. Не само с красотата си. Това е една от последните български крепости, паднали под турско робство. Легендарна е смелата постъпка на 40-те българските девойки, които заплели косите си една за друга и се хвърлили в морето, за да не попаднат в ръцете на поробителите. В тяхна памет се издига високият каменен паметник от преплитащи се моми в самото начало на Калиакра. Друга легенда разказва за Свети Никола, покровител на моряците, който бягал от турците, а Бог му се притекъл на помощ, удължавайки земята под краката му и създавайки по този начин носа. Вдаден 2 км навътре в морето, Нос Калиакра е едно от малкото места в България, откъдето може да се наблюдава залязващото в морето слънце, както и пасажи от делфини, понякога достигащи до 30-40 индивида (обикновено сутрин или привечер и при спокойно време). Носът е природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта. Отвесните му скали се спускат около 70 метра надолу, където морето ту ги блъска, ту ги гали. Богати на железни окиси, с времето те са придобили характерния си червеникав оттенък и преливащи нюанси на жълто и оранжево. Така на фона на синьо-зелените води, те изглеждат като изрисувани от художник абстракционист. В продължение на хиляди години прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Казват, че тракийският цар Лизимах, чиято столица била тук около IV в. пр.н.е., криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени при походи срещу Персия. Интересно и похвално е развитието на бабешкия бизнес в района. Когато за първи път посетих Калиакра преди години, на входа на резервата имаше само три сергии за сувенири и те предлагаха предимно миди и рапани, картички и други джунджурии. Днес пред реставрираната крепостна порта те посрещат поне дузина баби, които освен традиционните плетени покривки и терлички, предлагат и плетени кученца, котенца, делфинчета и какво ли още не. Всичко - ръчна бабешка изработка. Купих си нещо, за да поощря творческата им инициатива и предприемчивост и потеглих към Камен бряг. На два километра преди селото се намира друг археологически резерват - “Яйлата”. Името му е от тюркски произход и означава „високо пасище“. Подобно на Калиакра, и тук брегът свършва внезапно, сякаш някой го е отсякъл. Скалите се спускат отвесно на 50-60 м до морето, а терасите се разпростират на площ от 3000 декара. И под земята, и под водата това място крие тайните на човечеството, трупани в продължение на седем хилядолетия от представители на различни култури: древни пещерняци, тракийци, византийци, средновековни монаси, археолози, туристи... В края на XIX век братята Шкорпил първи намират тук пещерния „град“, датиран към петото хилядолетие пр.н.е. В него до момента са открити 101 дялани от човешка ръка единични или групирани в комплекси пещери, разположени на няколко нива в отвесните скатове. По стените им личат следи от огъня, който е сгрявал и сплотявал обитателите. Освен за жилища, пещерняците са ги използвали и за гробници или "църкви". През ранновизантийкия период, както и през Средновековието, тук е съществувал един от многото добруджански скални манастири - “Св. св. Константин и Елена”. Ако се вгледате по стените на някои от пещерите, наред с по-съвременните надписи от рода на "И+Т=ВНЛ" ще различите и прабългарски знаци - руни, кръстове и каменни икони. Силно въздействаща е изписаната в скалата икона на Константин и Елена с ярките й цветове и изстъргани лица. Частично запазена е и ранновизантийска крепост от края на V век. По-интересно обаче е тракийското светилище на слънцето, което се намира в началото на резервата. До олтара водят няколко стъпала, а издълбаният в скалата улей е служил за гадаене на бъдещето: траките са разчитали божествената воля според посоката, в която се е стичала свещената течност, обикновено вино или кръв. Впрочем този район - естествена среда на дивата лоза - е един от първите, в които възниква винарството. Античните винарни на територията на “Яйлата" също свидетелстват за това. Тракийските ритуали на култът към слънцето вероятно са се извършвали при изгрев, чиято символика е новото начало. В този култ, който траколозите наричат "орфическа мистерия", свещените форми са две: квадратът - символ на четирите основни елемента на вселената, или божествената четворка: огън, вятър, земя и вода, както и на тяхната пълнота и единство, и кръгът - формата на вечното слънце, олицетворение на безкрайността на божеството и вселената. И действително: нищо не е по-силно на това място от усещането за безкрайност и зависимост от природата. Тук природните сили са в своята най-истинска форма: земята е от камък, камъкът се извисява над водата, която стига толкова далеч, че изтича зад хоризонта, откъдето всяка сутрин изплува огненото кълбо - ярко, жежко, изпепеляващо. И вятърът, също както слънцето, тук брули с пълни сили. Няма нищо вечно. Освен природата. И това усещане за безвремие едновременно освобождава и опиянява. Както на "Яйлата", така и на Камен бряг. И колкото по на Север, толкова повече... bm (Очаквайте продължението в следващия брой на bm )

Дишане под вода

Wed, 23 Jul 2008 14:08:00 +0300

Влязох в мътната вода на Арапя, въоръжена с всички екстри за водолазно гмуркане (scuba diving), тежащи приблизително колкото половината ми килограми. Трудно можеше да се очаква да ахна, прехласната от преживяването, но aхнах... Баналното сравнение е, че все едно си в Космоса – как се прави това сравнение от хора, които никога не са били и най-вероятно няма и да бъдат в Космоса през този си живот не знам, но сравнението се натрапва с абстрактна точност. Следва тишина, нарушавана единствено от собственото ти шумно дишане, ускорено от адреналина, който покачва и сърдечната дейност до стойностите й по време на секс. Състоянието е трепетно. Това беше второто ми преживяване с гмуркане. Първото беше в Доминиканската република, когато осъзнах, че ми харесва да се гмуркам. Сега, когато съм се накичила с различни сертификати и многобройни гмуркания както в красиви коралови води, така и в мътни родни кътчета, мога да кажа, че съм влюбена в този спорт. Хубавото в този спорт е и че няма нужда да се купува каквато и да било екипировка: всичко може да се наема, където има клуб или място за гмуркане. По правило и от съображения за сигурност гмуркането никога не се прави самостоятелно, а в свръзка (или група) с водач в зависимост от нивото на притежавания сертификат. Логиката е същата като в алпинизма и скалното катерене: при липсата на партньор и най-малката грешка или неизправност на екипировката може да бъде фатална. Гмуркането за удоволствие може да се извършва с различни цели: за риболов, за посещаване и проучване на подводни пещери, потънали кораби и рифове или за опознаване на морската флора и фауна.То може да бъде също така дълбочинно или нощно. Почитателите на един вид гмуркане често пъти не харесват друг и остават лоялни към своето увлечение. Едно е общото – навлизането в толкова различна от естествената за хората среда разширява съзнанието. Добавя алтернативна сетивност, с която се сравнява може би само летенето, а гмуркачът се чувства специален и приятно замаян доста дълго след излизане на сушата. Гмуркането е: - за всяка възраст: от 7-70 години. - за всеки, независимо дали може, или не може да плува - за всички, които търсят лесен и красив спорт, който да споделят с партньора или приятелите си - за мъже и жени, които искат да смъкнат излишните килограми и да поддържат тялото си стегнато - за млади и стари, които обичат екстремните и нестандартни спортове - за авантюристи, които мечтаят да разкрият тайните на подводния свят и да се докоснат (но без да ги пипат) до корали, шарени рибки и странни морски създания и да плуват с риби и акули по време на почивката си на някое топло островче в южните морета - за хората, които искат да живеят във възторг от живота - за всеки, който иска да се влюби Научи се да се гмуркаш Международните сертификати, които дават умения и разрешително за гмуркане са два: CMAS и PADI. CMAS, съкратено от Confédération Mondiale des Activités Subaquatiques* (www.cmas2000.org), е най-голямото водолазно сдружение в света, създадено през 1959 г. от Жак Ив Кусто. Сертификатът на американската Професионална асоциация на инструкторите по гмуркане, или PADI (Professional Association of Diving Instructors, www.padi.com) е създаден почти десетилетие по-късно (през 1967 г.). Голяма разлика между CMAS и PADI няма. И двата сертификата са еднакво признати навсякъде по света и предлагат три сравними нива на експертност, които се постигат след курсове по теория и практика, цените и продължителността на които варират слабо в рамките на около 200-300 евро, а продължителността - около 5-10 дена. В края на всеки курс се държи теоретичен и практичен изпит, преди да се издаде съответния международен сертификат. Клубове за гмуркане, които предлагат курсове, любителски гмуркания, както и организирани експедиции, има по цялото българско крайбрежие, а освен това начални курсове се предлагат и в някои хотели, като например в столичния “Кемпински”. Част от клубовете са организирани в Българската национална асоциация по подводна дейност (www.bnaua.org), а от миналата година клуб „Под вода“ започна да издава и тримесечното списание „Под вода“ (www.podvoda.com). В него можете да откриете подробна информация по темата за гмуркането, както и за подводна фотография, оборудване, експедиции и т.н. bm ТОП МЕСТА ЗА ГМУРКАНЕ ПО СВЕТА: Bunaken National Marine Park на остров Сулавеси, Индонезия Дахаб, Египет Шимони, Кения Содуана Бей, Южна Африка Йонгала, Австралия Козумел, Мексико Остров Амбергриз Кайе, Белиз Бонеър, Антилските острови Остров Яп, Микронезия Архипелаг Базаруто, Мозамбик В БЪЛГАРИЯ: Маслен нос, северно от Приморско, до природен парк “Ропотамо” и Змийския остров. Има фиорди, остров, дълбочина, скали, кораби и много други изненади. Созопол. Тук ще откриете подводна гора, древна градска стена, скали и процепи, потънал кораб. Северното Черноморие крие безброй подводни пещери и антични кораби.

Лято в зелено

Wed, 23 Jul 2008 14:20:00 +0300

С идването на лятото всички се сещаме за онази сладка и свежа напитка, най-често употребявана в комбинация с мляко, сода или Sprite. Ментата се прави от ароматната едноименна билка, чиито лечебни свойства са били познати още на древните римляни. Те често я употребявали след легендарните им преяждания. Ментата е интересна билка, тъй като едновременно охлажда и сгрява организма. Зелените листенца дължат свойствата, вкуса и аромата си на високата си концентрация на есенциални масла, богати на витамини A и C, ментол и антиоксиданти. Именно благодарение на тях, ментата подпомага храносмилането, действа противовъзпалително, има и силно изразени антибактериални свойства. С други думи, еднакво чудодейно действа както при преяждане с хубави миди, така и при натравяне с некачествени. За това не случайно в Латинска Америка е позната като hierbabuena - добрата билка. Според Аюрведа ментата стимулира и производството на майчино мляко. Още по-интересни са свойствата на ментата на психическо и душевно ниво. Според научни изследвания ароматът на мента действа мотивиращо, приповдига духа и настроението, стимулира ума. Което не е нищо ново, като се има предвид, че древният римски философ Pliny е съветвал учениците си да се окичват с билката, за да "ободряват умовете си". bm Две ментови предложения за лятото: Чай от свежа мента Освежава и ободрява. Може да се пие студен през деня или топъл - вечерта. 7-8 листенца свежа мента се поставят във вряла вода, добавя се резън лимон, покрива се и се оставя да се запари 5-7 мин. За допълнителен вкус и аромат можете да добавите 20 ml алкохолна мента, за да получите леко сутрешно или следобедно питие. Алкохолен коктейл "Розови сънища" Приповдига настроението и прави живота сладък и ароматен. 50 ml мента 100 ml мляко 1 идея (10-15 ml) гренадин Колкото по-бледорозов е коктейлът, толкова по-ментов е вкусът му. Ако обаче предпочитате по-сладките питиета, добавете малко повече от червения сироп.

Тихо и чисто

Wed, 23 Jul 2008 14:27:00 +0300

Глобалното затопляне все по-силно се усеща, а междувременно петролните запаси намаляват, покачвайки цените на барела и отразявайки се осезаемо върху разходите ни. При това положение едва ли някой се съмнява, че електричеството е енергията на бъдещето. Особено когато става дума за транспортните средства, електричеството ни дава вьзможност пряко да участваме в опазването на природата. От дълги години се разработват електрически автомобили. Те обаче са прекалено скъпи, имат къс обсег на действие в рамките на града, зареждат се прекалено бавно... Затова и до момента няма нито една достатъчно практична кола с такова захранване. Макар и същите недостатъци да важат и за двуколесните превозни средства заради мащабите при тях всичко си идва на мястото. Цената на електрически мотопед или скутер е по-висока, отколкото на бензинов модел, но не толкова, че да го прави недостъпен, а разликата лесно се спестява с цената на изминатите километри. Обсегът на действие остава малък, в рамките на 100 км, но така или иначе скутерите са градски превозни средства и от тях не се очаква повече. Заради по-малките мащаби пък зареждането с електроенергия става само за няколко часа, което е съвсем поносимо. В момента все още само няколко компании произвеждат серийно електрически мотоциклети и то в доста ограничени мащаби, но този вид транспорт става все по-популярен и в скоро време буквално ще завладее света. Доказателство за това е непрекъснатата работа в областта на големи мотоциклетни компании като Honda, Yamaha и Piaggio. Още през 1994 г. Honda предостави експериментално електрически скутери на екологични и правителствени организации. Някои от тях и до момента са в движение и продължават да служат на обществото, така че експериментът се оказа успешен. Така през 2004 г. се появи и прототипът Moped-EV, напълно готов за производство. С тегло 44 кг, дължина под 1.3 метра и динамика като на бензинов мотопед, този модел е практичен и може да се приложи в реални условия, което означава, че съвсем скоро можем да го очакваме на пазара. Yamaha пък е разработила още по-радикална и интересна идея. Прототипът Deinonychus има електромотор в задното колело и литиево-йонни батерии, разположени в рамката. Той е изцяло алуминиев, лек, може да се сгъва и да се пренася лесно в багажника на колата, например. С такъв вид обаче е явно, че електрическият скутер е доста далеч от серийното производство. В момента на пазара единствените модели от този род се предлагат в необятната Америка от локални американски производители. Компанията ZAP, която е позната най-вече с разработките си на електрически автомобили, наскоро започна да продава и скутер Zapino. Електромоторът по класическа схема е вграден в задното движение, а батериите са разположени в предната част на Zapino и в степенката за краката. По този начин се освобождава много място и освен екологично чист и по-евтин транспорт, моделът е и по-практичен от бензиновите модели заради по-голямото място под седалката. В САЩ Zapino се предлага за около $3000, може да вдига до 50 км/ч и да изминава до 50 км с едно зареждане, като всяко зареждане отнема около 2 часа. Друга американска компания Vectrix е разработила технология за много по-голям електрически скутер. Той е луксозен, двуместен и комфортен. Естествено Vectrix има и по-голям разход на енергия, а батериите се зареждат за около 3 часа. Максималната скорост при него обаче е 100 км/ч, което позволява движение и по междуградски пътища, макар че пробега на Vectrix с едно зареждане е около 80 км, така че не бива да се отдалечава много от контактите. Естествено, не бива да забравяме и пионера в тази област Segway. Макар и не точно скутер това персонално превозно средство върши същата работа, освен това е много по-модно. Segway има система от жироскопи и движението му се управлява чрез накланяне на тялото в желаната посока. Голямото предимство на Segway е, че може да се движи и в затворени пространства – с него можете, например, да обиколите близкия мол, без да стъпвате на земята и без да пречите на другите. Пред електрическите превозни средства все още има доста пречки. През студените месеци на годината батериите им издържат много по-малко, скъпички са и не са толкова масови, но предимствата им в крайна сметка са безспорни, така че в най-скоро време можем да очакваме електрически скутери, а след това все по-големи лични превозни средства, които се зареждат директно в контакта. bm

Various Artists - Kon & Amir pres. Off Tracks vol. 2 (2CD)

Wed, 23 Jul 2008 14:39:00 +0300

Various Artists Kon & Amir pres. Off Tracks vol. 2 (2CD) BBE Диджеите от дуото Kon & Amir са страстни колекционери на редки винилови издания и в настоящата компилация развеждат слушателя из музикалните архиви на 70-те и 80-те години, представяйки неиздавани на компактдискове до момента парчета от онези години. В безкомпромисно качествения си подбор на парчетата дуото се е съсредоточило върху стиловете диско и афро-бийт. Затова и първият диск, дело на Kon, ще ви върне в света на диско вълната от 80-те, чийто звук е актуален и днес и в някои аспекти дори превъзхожда голяма част от съвременната продукция. Наситени с много фънк и латиноритми и с перфектни аранжименти на брас секциите, тези парчета са се превърнали в еталон за подражание на много поколения музиканти. Най-завладяващи са изпълненията на Wood Brass Steel Band, Venise, Jay W McGhee и Reflections. И ако този диск е достоен за всяко плажно парти, то селекцията на Amir е за истинските познавачи на фолклора от африканския континент. В нея музиканти от Етиопия, Сенегал и Нигерия, чиято музика е малко позната на широката публика, създават пъстра палитра от мелодии, в чиято основа стои неподправен, автентичен ритъм, съпровождан от прекрасни вокали и китарни изпълнения. Истинско удоволствие е да чуете изпълненията на Black Truth Rhythm Band, Theadora Ifudu и Abacothozi, чиято тема Maboneng е типичен пример за лаундж композиция от началото на 80-те.

Esperanza Spalding - Esperanza

Wed, 23 Jul 2008 14:41:00 +0300

Esperanza Spalding Esperanza Heads Up / Дюкян Меломан Макар че е само на 23 години, Есперанца Спалдинг вече се очертава като един от най-талантливите джаз изпълнители на новия век. Умението й да импровизира на контрабас, прекрасният й глас и авторската музика, която пише, са й извоювали правото да свири на една сцена с джаз музиканти от световна величина като Мишел Камило, Пат Матини, Джо Ловано и Пати Остин. Когато басистът Стенли Кларк я кани да вземе участие в записите на албума The Toys of Men, лейбълът Heаds Up й предоставя възможността да издаде собствен авторски албум. Дискът съдържа десет парчета, написани от самата Есперанца, като по-голямата част от тях са изпълнени в класически пиано трио формат, а в няколко участие взимат и саксофонистьт Доналд Харисън и тромпетистът Амброс Акинмюсир. Бразилските корени на музикантката се усещат в почти всички композиции, придавайки им ефирност и жизнерадостно настроение. В музиката й се усеща силното влияние на имена като Чик Къриа и Аирто Морейра, а вокалните й изпълнения напомнят за имена като Флора Пурим и Таня Мария. Взимайки най-доброто от съвременната акустична джаз сцена, смесвайки го с малко соул и латинофънк, Есперанца Спалдинг създава елегантен албум на много високо ниво, който ще очарова любителите на джаза от всички поколения и който определено ще ни накара да тръпнем от нетърпение в очакване на следващия.

Джеймс Бонд се завръща

Wed, 23 Jul 2008 15:09:00 +0300

Себастиан Фолкс поема щафетата от покойния Иън Флеминг не е първият, на когото наследниците на Иън Флеминг предоставят правото да „използва” героя Джеймс Бонд, но неговият роман гордо може да носи номера „13”. Дванадесет са романите на Флеминг (1908-1964 г.), в които британският писател и шпионин разказва историята на своя агент 007. Романът на Фолкс излезе точно 100 години след появата на първия Бонд. „Новият” Флеминг се е постарал да възпроизведе максимално почерка на „стария”, заедно с неговата тънка ирония. Даже и събитията се развиват през 60-те години. "Ти си уморен. Бита карта. Свършен." – изрича на глас Бонд една сутрин пред огледалото. Дават му 3 месеца „творчески отпуск”, за да премисли възрастта си и натрупаните болежки. Но когато Централата позвънява, не е, за да сложи край на кариерата му, а за да му възложи нова задача: по-опасен от всякога противник.

Българският портрет на Джулиано Джема

Wed, 23 Jul 2008 15:10:00 +0300

„Джулиано Джема. Легендата” е щастлива книга. Авторката й Лена Драмбозова от 30 години следи любимия си актьор, познава в детайли изявите му, въздишала е многократно след всеки от филмите му. И ето, че един ден позвънява на вратата на римския му дом и той й отваря. „Много малко се е променил от годините, когато го наричахме просто Гринго. Същата великолепна спортна фигура, топлите кафяви очи, само косите са посребрени и това го прави още по-красив”. Нещо повече, Джема приема с охота молбата за дълго интервю за биографичен портрет. На звездата на „спагети уестърна”, вечния Гринго, има посветени книги на испански, на японски, а сега и на български, но не и на италиански. Книгата на Драмбозова е съставена по всички правила на жанра – житейска и творческа биография с любопитни моменти, филмография, списък на награди и отличия, както и редки снимки.

Колко издържа психиката на мениджъра?

Wed, 23 Jul 2008 15:12:00 +0300

Професорът и основател на Института по клинична психология в Харвард Хари Левинсън изтъква в „Психология на лидерството”: „Силите, които променят света, в който работим и живеем, са променили отношенията между работодател и работник”. Скоростта на промените се увеличава, а с нея и опасностите пред двете страни. В книгата си Левинсън разглежда потенциалните психологически проблеми на мениджъра. Един от тях е психологическото изчерпване – моментът в кариерата на мениджъра, в който той простенва: „Край, просто не мога да продължа” - оприличен от Левинсън на известната при военните „умора от битките”. Психологическото изчерпване е една степен над стреса, а антидотът му е превенцията. В 10-те глави на четивото авторът проследява всички етапи на формирането и професионалния път на мениджъра – от мотивацията за занаята, през критериите за избор на висши мениджъри, до избора един ден на втора кариера.

Древна мъдрост в чаша чай

Tue, 17 Jun 2008 16:15:00 +0300

Индийската "наука за живота", или Аюрведа, представлява холистична лечебна система, практика за духовно развитие и философия за живота, която съществува още от времето на Ведите - най-древните духовни текстове на Индия. Според Аюрведа всичко, което съществува в природата, има свойства, които могат както да лекуват, така и да вредят на здравето в зависимост от употребата им. Затова и храната в Аюрведа е изключително важен елемент за постигане и поддържане на физическо и духовно здраве. Освен със силните си лечебни и оздравителни свойства аюрведическата кухня се слави и с богатите си вкусове и аромати, получени благодарение на прецизната алхимия между храните, билките и подправките. Разбира се, тези древни познания се използват и за приготвянето на разнообразни ароматни чайове с разнородни качества. Ведическият чай, чиято рецепта следва, е подходящ по всяко време на годината за общо укрепване и подмладяване на организма. Ведически чай за освежаване, тонизиране и детоксикиране 1 л вода се сварява и към нея се прибавят (в тази последователност): 1.5 супена лъжица канела (счукана на прах) 4-5 главички кардамом, които се обелват, а от тях се използват само малките черни семенца (счукани на прах) ½ чаена лъжица индийско орехче (счукано на прах) една идея черен пипер (смлян) 3-4 тънки резънчета джинджифил Водата заедно с подправките се оставя да ври на слаб огън 25-30 мин., след което се добавят 2 ½ чаши прясно мляко. Когато чаят изстине достатъчно, се добавя мед на вкус. Канелата е ароматен билков стимулант с антисептични и освежаващи свойства. Канелата загрява тялото отвътре и е една от предпочитаните билки за детоксикация и пречистване на организма, защото освен че спомага на храномислането, стимулира потната секреция и действа благоприятно на тъканите. Освен това освежава и укрепва организма и е особено ефикасна при кашлица и простуди, особено в комбинация с кардамом, джинджифил и детелина. Кардамомът е ароматна, стимулираща и освежаваща билка. На вкус е сладък, много стипчив и леко пикантен. Освен че освежава и изостря ума, стимулира сърцето и сърдечната дейност и заздравява белите дробове, кардамомът действа благоприятно и на храносмилателните процеси, и на отделянето на газове. Приемането на тази билка преди практика по йога или интензивен спорт се препоръчва заради способността й да освежава дъха и да стимулира дихателните процеси. Кардамомът, както и канелата, има болко-успокоителни свойства. Индийското орехче е друга ароматна и стимулираща билка, често добавяна в чайове за подобряване на вкуса им. Действа като натурален афродизиак, а в комбинация с мляко, тонизира сърцето и мозъка. Индийското орехче помага и при астма, диария, газове, болки в стомаха, загуба на апетит, отпадналост и проблеми с черния дроб и далака. Същевременно индийското орехче действа и релаксиращо, като в по-големи количества може да се използва и като приспивателно, особено ефективно при безсъние. При поглъщането на високи дози (няколко грама) от билката обаче започват да се проявяват и халюциногенните й свойства. Джинджифилът е ароматна и пикантнa билка, която стимулира организма и изхвърлянето на токсини. Широко разпространена е в Азия заради благоприятното й въздействие върху храносмилателната система, тъй като за разлика от други билки джинджифилът не само помага на храносмилането, но и на пълноценното абсорбиране и усвояване на храната от организма. Употребата му също неутрализира и освобождава натрупаните в тялото токсини, стимулира работата на потните жлези и спомага освобождаването на газове. Освен това джинджифилът облекчава простуди, възпаления на гърлото и синузита, запушен нос. Сладък и стипчив, медът пречиства кръвта, спомага заздравителните процеси, както и транспортирането и усвояването на лечебни вещества от телесните тъкани. Както и баба знае, медът е отличен лек при настинки и кашлица. В Аюрведа се използва и за лечението на язви, познава се и багоприятното му въздействие върху очите и зъбите. Основен принцип в Аюрведа е медът да не се подлага на термична обработка, защото това променя свойствата му и го прави неблагоприятен за човешкия организъм. Затова винаги изчаквайте чая си да изстине, преди да го подсладите с мед. Да ви е сладко!

Със или без месо? Това е въпросът

Tue, 17 Jun 2008 15:54:00 +0300

Думата вегетарианство произлиза от латинското vegetus, което означава здрав, жизнен. Сред най-известните вегетарианци се нареждат Буда, Лао Дзъ, Конфуций, Христос, Питагор, Сократ, Платон, Леонардо да Винчи, Волтер, Бенджамин Франклин и Махатма Ганди. Първоначалният смисъл на думата означавал не само растително-млечен режим на хранене, но и идейни и нравствени възгледи и поведение за великолепно психическо и физическо здраве. Много от великите привърженици на вегетарианството също са на мнение, че то е нещо повече от неядене на месо. Терминът Homo vegetus визира именно човек, който се намира в прекрасно физическо и психическо здраве, а много от древните мъдреци смятали вегетарианството за важна предпоставка за успех и напредък в духовния живот. Съществуват различни видове вегетарианство според това какви изисквания имат към храната си неговите последователи. Повечето от съвременните вегетарианци приемат основно храни от растителен произход плюс мляко, млечни продукти и яйца. Това се нарича „лактоововегетарианство“. „Лактовегетарианците“ от своя страна освен месото изключват от дневното си меню и яйцата. Друга голяма група е тази на „веганите“ (англ. Vegans), или строгите вегетарианци, които приемат храни само от растителен произход. Четвъртата група – на суровоядците – напоследък добива все по-голяма популярност. Последователите й приемат всякакви растителни и млечни продукти, които не са обработени термично. Според съвременните диетолози здравословно и желателно е всекидневното ни хранене да изобилства от сурови плодове и зеленчуци, но все пак се налага част от растителните храни да се обработват термично, за да бъдат усвоявани по-лесно. Плодово-разтоварващите дни, които се препоръчват и за прочистване и обновяване на организма, всъщност са именно суровоядство. В своя по-умерен вариант суровоядството е полезно и лесно постижимо за почти всеки. От избора на храната, която консумираме, зависи нашият живот. Макар и съвременната медицинска общност все още да не е единодушна и категорична по въпроса за месото, през последните десетилетия все повече уважавани представители на медицинската наука убедително твърдят, че вегетарианското хранене е по-здравословно. И все повече научни изследвания сочат, че вегетарианското меню поддържа по-добре здравето на човека и го предпазва от множество болести (сърдечен инфаркт, атеросклероза, мозъчен инсулт, рак, затлъстяване и др.) Още през 60-те години на миналия век учените са предполагали, че месната диета е свързана с развитието на атеросклерозата и болестите на сърцето. През 1961 г. Journal of the American Association отбелязва, че около 90% от сърдечно-съдовите заболявания биха могли успешно да се профилактират и дори да се предотвратят с вегетариански хранителен режим. Нещо повече: месото е обявено за изключително вредно наред с алкохола и тютюневите изделия. Сравняването на медицински изследвания на вегетарианци и пациенти, при които месото присъства неизменно във всекидневното меню, категорично показва по-ниски нива на сърдечно-съдови заболявания при първата група. Доказано е също, че човешкият организъм често изпитва затруднения в усвояването на големи количества мазнини и холестерол. Оттук и твърдението на мнозина учени, че предвид анатомията и физиологията на човешкото тяло, месото е не само опасна, но и неестествена храна. Днес пазарът предлага множество алтернативи, за тези, които желаят да заменят месото с други храни. Особено актуални в заведенията и магазините за здравословно хранене са соята и соевите продукти. Соята е висококачествен заместител на месните продукти поради богатото съдържание на целулоза в нея, която стимулира дейността на храносмилателната система. Освен това е нискокалорична, което я прави предпочитана съставка в диетите за отслабване. Високото съдържание на лецитин в соевите продукти способства за намаляването на холестерола и захарта в кръвта, както и обменните процеси, източник е на витамините А, В, С и Е. Медицинските изследвания на влиянието на соята и соевите продукти върху организма отчитат повишаване на имунозащитните сили. Един от най-предпочитаните соеви продукти е сиренето тофу. Тофу е пълноценен растителен белтък, лесноусвоим от организма и подходящ за хора, страдащи от сърдечни и стомашни заболявания. Препоръчва се и при наличие на алергии към месо и яйца. Тофу е продукт, който не съдържа холестерол. Няма собствен аромат, но поема успешно аромати на други продукти, което го прави предпочитана съставка за сосове, салати и кулинарни изделия. От тофу може да се приготвят както солени, така и сладки ястия. Препоръчително е липсата на месо в дневното меню да се компенсира с рибни и морски продукти, субпродукти като черен дроб, сурови ядки, пресни плодове и зеленчуци, мед, зърнени и бобови храни. Освен че по този начин организмът набавя необходимите за развитието си вещества, зърнените и бобовите култури спомагат за пречистването на кръвта от токсични вещества, а високото съдържание на фибри и комплексите от въглехидрати, минерали и витамини, съдържащи се във вегетарианските храни, спомага за поддържането на един по-балансиран хранителен режим.

Природни богатства

Tue, 17 Jun 2008 16:05:00 +0300

Известен е фактът, че хората, които приемат минимум 100 г ядки седмично са изложени на три пъти по-малък риск от сърдечно-съдови заболявания, катаракти, ракови и ревматоидни образувания, Паркинсон. Комбинацията от различни видове ядки доставя на организма жизнено необходимите цинк, мед, селен, белтъчини, омега 3-мастни киселини и антиоксидантния витамин Е. Освен това мастните киселини, които се съдържат в тях, са основно мононенаситени - тоест, спомагат за намаляването на вредния за кръвоносните съдове холестерол. Ако сте започнали диета за тонус с пресни плодове и зеленчуци или сте се отдали на суровоядство, ядките са най-доброто допълнение към всекидневното меню. Те са идеален доставчик на белтъчини и ненаситени мастни киселини. Богатството на микроелементи в тях ги прави изключително необходими за укрепване на костите и зъбите, за дейността на нервната тъкан и обмяната на въглехидрати и мазнини. Ореховите ядки са сред най-популярните и достъпни на пазара. Медицинските изследвания са категорични, че орехите намаляват "лошия" холестерол и поради тази причина се препоръчват за укрепване на сърдечно-съдовата и кръвоносната система (особено при хора страдащи от нарушена мастна обмяна или пациенти след инфаркт). Високото съдържание на витамин С в орехите надвишава неколкократно това в касиса и цитрусовите плодове. Ето защо ореховите ядки са изключително подходящи за подсилване на имунитета и при силно физическо натоварване. Лечебното и общоукрепващо действие на фъстъците било известно още в древността. Около 500 г фъстъчени ядки дневно набавят необходимите за организма витамини и минерали. Големите количества витамин Е, който се съдържа в тях, способства за нормализирането на дейността на жлезите с вътрешна секреция, а фолиевата киселина спомага в процеса на обновяване на клетките. Фъстъците се препоръчват при заболявания като язва, гастрит, анемия, както и за нормалното функциониране на сърдечната и нервната система. Фъстъченото масло, което се приближава по своето качество до маслиновото, се предпочита пред слънчогледовото в много отрасли на хранителната промишленост. Особено внимание изисква консумирането на фъстъци в суров вид, тъй като би могло да предизвика храносмилателни нарушения. Освен това люспите им се считат за силен алерген и по тази причина се препоръчва да се приемат белени. Наименованието кашу произхожда от "акажу", което в превод от езика на южноамериканските индианци означава "жълт плод". Наричат кашуто още "индийски орех", тъй като всяка година в Индия събират около 25 хиляди тона от плодовете, в които се съдържат ядките му. Ядките кашу са изключително богати на белтъчини и въглехидрати, както и на витамините А, В1, В2 и минералът желязо. Родината на шам фъстъка е средиземноморският регион. Още древните гърци познавали лечебните и хранителните му свойства и по тази причина го наричали "магически орех". Шам фъстъкът е от семейството на ядките кашу, тъй като представлява костилка на плод. Въпреки че е студоустойчиво растение, плодовете му зреят само в горещи дни. Интересен е фактът, че плодовете се събират само през нощта заради упойващите етерични масла, които се отделят при брането им под парещите слънчеви лъчи. Полезността му се крие в богатото съдържание на витамини и минерали и високата калоричност на ядките. Консумацията им се препоръчва при физическо натоварване и цялостно изтощение на организма, заболявания на черния дроб и сърцето, хепатит. Поради специфичния си вкус шам фъстъкът е предпочитан и при сервиране на десертни вина и шампанско. Бадемите, чиито най-близък "роднина" е прасковата, принадлежат към семейството на розовоцветните. Родината им е Западна и Средна Азия, въпреки че днес добивът им е съсредоточен предимно в Италия, Испания и Калифорния. Легендите го описват като "елитарна" ядка, предпочитана в кралските дворове на някогашна Европа. Бадемът бива два вида – сладък и горчив. Докато сладкият се радва на голяма популярност (особено в сладкарската промишленост), горчивият се ползва изключително внимателно, тъй като едва 60 ядки от него биха могли да предизвикат смъртоносно натравяне. Бадемите намират приложение при лечението на мозъчни и зрителни увреждания, астматични пристъпи и гастроенерологични неразположения. Кокосовите орехи са сред най-едрите семена, известни в природата. Предполага се, че родината им е Нова Гвинея. Любопитен е фактът, че плодовете на кокоса издържат невредими в солена вода до 110 дни. Преди да бъде изместено от соевото през 60-те години на миналия век, кокосовото масло се е радвало на изключителна популярност, макар че и до днес употребата му в козметични и хигиенични продукти е почти ненадмината. Богати на витамини и минерали, кокосовите орехи се препоръчват при урологични и венерически заболявания, както и при увреждания на слуховия апарат. С лешника са свързани най-много суеверия и вярвания. Чрез него се предпазвали от уроки и нечисти сили. Познавали въздействието му върху организма още в епохата на неолита, когато датират и откритите при археологически разкопки вкаменени лешникови черупки. За негова родина се приема Кавказката област и Мала Азия. Заради високото му съдържание на белтъчини и витамин Е и сравнително ниския състав на мазнини лешникът е предпочитан при диети и хранителни режими с ниско съдържание на въглехидрати. Препоръчва се при хронична умора, диабет, възпаление на вените и варикозни разширения, заболявания на простатата и повишено кръвно налягане. Маслото, което се добива от ядките му, успокоява нервни възбуди и напрежения, лекува хроничен бронхит. Родом от Мала Азия и Южна Европа, кестените са може би най-богатите на нишесте познати ядки. Те са основно енергетична храна с бавно усвояеми въглехидрати. Подходящи и препоръчителни са за всички, които са подложени на физическо натоварване. Укрепват стените на венозните съдове, помагат при разширени вени. Обикновено се поднасят печени, а в суров вид консумацията им се позволява единствено след като са били непосредствено откъснати. Засищащи и хранителни, кестеновите ядки са богати на въглехидрати и витамини. Бразилският орех е диворастящо растение, чиито плодове достигат рекордните 2 кг. По своя вкус ядките му напомнят кедровите, което ги прави предпочитани за сутрешна закуска. Ядките на бразилския орех са известни на медицината с антиканцерогенните си свойства. Препоръчват се както за превенция на туморни образувания, така и при лечение на атеросклероза, ранен климакс и безплодие при мъжете, както и при имунни заболявания. Поради високото съдържание на селен в тях бразилските орехи са предпочитани за снижаване на нивата на холестерол и нормализиране на захарта в кръвта, при стресови и нервни сривове.

Езда за красота и здраве

Tue, 17 Jun 2008 16:24:00 +0300

За съжаление малцина познават предимствата на ездата или факта, че след плуването това е спортът, който развива най-комплексно всички мускулни групи в човешкия организъм. Ездата изключително добре тренира гръбначния стълб например. Когато конят бяга, особено в бърз галоп (кариер), гръбначният стълб на ездача се движи, така че най-дългият гръбначен мускул, наречен longissimus dorsi, се стимулира интензивно и се развива много по-правилно, отколкото при други спортове или във фитнес залата. Ездата най-добре развива и мускула грацилис (от вътрешната страна на бедрото), както и всички абдуктори (изключително важна група мускули при секса). Стягането на тези мускули при яздене прибира бедрата и ги прави по-грациозни. Че ездата изкривява краката е толкова истина, колкото и че бозата уголемява бюста. Ако се вгледате в телата на ездачите, сами ще се убедите, че мнозинството от тях са с изправена стойка, стегнати дупета, перфектни тела и прекрасна осанка. Екатерина Дунева е ярък пример за това. Освен състезател в аматьорския клас на клуба по конен спорт „Егида“, тя е и носител на титлата „Мисис България 2007“. Благодарение на ездата тя има перфектна фигура дори и след раждането на детето си. Освен че тонизира и оформя тялото, ездата помага и при здравословни проблеми. Оплакванията от шипове например обикновено изчезват още след третата тренировка. Позната като „ошипяване“, осификацията (вкостяване) се появява след 35-годишна възраст и се проявява като силни болки в прешлените вследствие на простуди, предишни заболявания, възпаления. При ездата прешлените се раздвижват и нагаждат, освобождавайки по този начин натрупаните напрежение и болка. Ездата е и ефективен алтернативен метод за терапия на деца със силно изразени физически увреждания. Модерната медицина все още е безсилна пред синдрома Даун или церебралната парализа например. Децата, страдащи от подобни увреждания, обикновено водят затворен живот, редовно посещавайки санаториуми и рехабилитационни центрове. Хипотерапията, или терапевтичната езда, подобрява качеството им на живот, като ги извежда на открито, раздвижва ги и създава взаимодействие между детето и коня, което подобрява неговото емоционално и физическо състояние и има силен положителен психологически ефект. Конят технически е структура, която възпроизвежда движения и ги предава на детето, стимулирайки по уникален начин мускулите и вестибуларния апарат. Ездата се отразява особено благоприятно и върху ориентацията на тялото в пространството, гръбната мускулатура, координацията и състоянието на трупните мускули. Световният опит категорично доказва, че този вид терапия подобрява физическото и психическо състояние на деца с физически увреждания. Първата реакция на децата, след като усетят коня и първите движения, неизменно е усмивка, защото движението – това за тях е съвсем ново усещане. Много важно е обаче кой и как провежда заниманията с деца, с какви коне и седла протича хипотерапията. В България вече има три сдружения (Устрем, Бага-тур, Бачево), които предлагат този вид терапия. Но освен здравословни преимущества, ездата има и възпитателни аспекти. Конният спорт изисква установяването и поддържането на контакт с животните. Общуването с конете, което включва и грижи, и ласки, и дисциплина, е изключително важна предпоставка в ездата. Много родители предпочитат децата им да се занимават с езда, защото този спорт съчетава в едно спортуването на открито и сред природата с важни уроци по възпитание и отговорност. Нещо повече, общуването с конете променя душата на човека. Да спечелиш доверието на това грациозно и силно животно, да го подчиниш на своите сили, това изисква сърдечна топлота между животното и човека. В конния спорт казват - зъл човек не може да бъде добър ездач. Стилове езда В международен план конният спорт днес е приет чрез три вида изпитания: обездка, прескачане на препятствия и всестранна езда (тридневно изпитание, наричано още шампионат). Днес това са и трите олимпийски дисциплини по конен спорт. ПРЕСКАЧАНЕ НА ПРЕПЯДСТВИЯ Най-атрактивната и привлекателна дисциплина в конния спорт. Надпреварата се провежда на открит пясъчен или затревен плац или закрит манеж, където се нареждат препятствия с различна височина, ширина и препятствия в определен ред за контролно време. Височините, които се преодоляват, са от различни класове: 100-115 см, 120-130 см, 130-150см. На европейски и световни купи, както и на олимпийски игри височините за прескок започват от 150 см нагоре. ОБЕЗДКА Тази дисциплина се провежда на пясъчен или затревен правоъгълен манеж с размери 20 на 60 м. Тук ездач и кон изпълняват определени програми, включващи различни по брой и сложност упражнения - движения с отстъпи, смяна на посоките, пируети. Чрез тях ездачът трябва да покаже елегантността и подчинението на коня. Животните за тази дисциплина са високи и твърде специфични. Оценяването включва тандема кон-ездач, синхрона между тях, и стойката на състезателя. ВСЕСТРАННА ЕЗДА Това е тридневно изпитание, което включва обездка, издръжливост (крос по пресечена местност с неподвижни препятствия, водни басейни, ровове и др.) и прескачане на препятствия. В продължение на три дни ездачът показва разностранните качества и възможности на коня си и ездовото си умение. Победител е състезателят, завършил тридневното изпитание с най-малко грешки, с най-добро време и с най-висока оценка в обездката. Къде да яздим Към момента в Българската федерация по конен спорт членуват 89 спортни клуба. В столицата уроци по езда можете да вземете в държавната конноспортна база „Хан Аспарух“. Цените са: 35 лв. за 30 мин или 10 урока за месец и половина по 30 лв. на урок. Базата разполага с 8 квалифицирани професионални треньори. Започва се с езда на корда (на въже) и се продължава с тръс и галоп, а някои след третия месец вече скачат и препятствия. Недостатъците на базата са, че както повечето държавни обекти, е занемарена и няма къде да се вземе душ след тренировка. Начални уроци можете да запишете и в сърцето на столицата, на конна база „Егида“, която се намира между бул. „Драган Цанков“ срещу БНР и стадион „Васил Левски“. Конете там са 6, а треньорите – 5. Цените са 15 лв. за 20 мин, 20 лв. за 30 мин и 35 лв. за 60 мин. Карта за 1 месец струва 200 лв. и включва 12 урока по 30 мин. Ако предпочитате планинска езда или тази в открит манеж, можете да изберете между следните две предложения, които се намират на около 40 мин. от центъра на София. В конна база „МСВ Опицвет“ в село Опицвет (по пътя за Калотина) учебен час в плаца с инструктор струва 25 лв., а полска езда с придружител – 35 лв. на час. Там подобно на западните бази има баня както за ездачите, така и за конете. Треньорите са лицензирани, предлага се и екипировка под наем, а уникалният кънтри бар отваря гледка към манежа. Ранчо „Конникът“ е точно в другия край на столицата по подбалканския път, в село Макоцево. Там посрещат с предизвикателството за western езда и посланието „да усетиш свободата“. Приблизителните цени в зависимост от желанията за индивидуална или групова езда варират между 20 и 40 лв. на час. Столицата държи първенство в цените. В конни бази в провинцията цените са с 10–20, дори до 50% по-ниски от горепосочените. Всички изброени бази предлагат и пансион за конете, като в зависимост от желанията за гледач, ветеринар, храна, треньор, кон и др. цените варират от 200 до 500 лв. на месец.

Колело на здравето

Tue, 17 Jun 2008 16:45:00 +0300

Представете си един град, в който средностатистическият гражданин изглежда с десет години по-млад от възрастта си, радва се на атлетична фигура и всяка сутрин пристига бодро на работа. Същият този гражданин, според всички официални статистики, е много по-неподатлив към сърдечни заболявания, диабет или рак. Още по-малко склонен е да затлъстява. Разбира се, в този град, в който той живее, лекарите и фармацевтите си скубят косите. Но това е въпрос на здравна система. Едно време в Китай например хората плащали на домашния си лекар, докато са здрави. В момента, в който се разболеели, преставали да му осигуряват редовния хонорар. Ето защо лекарите в Китай се научили да разпознават симптомите на здравето и на практика били заети с това да поддържат клиентите си в добро физическо състояние (превенция), а не с лекуването на болести. Само си представете колко по-ефикасна е такава система, в която употребата на лекарства, операции и болници е сведена до минимум. Средностатистическият герой от началото на статията не е фиктивен плод на нечие въображение, а модерен гражданин, който използва велосипед в града. Той е средностатистическият жител на Амстердам, Виена или Берлин например. А освен че му носи здраве и добро настроение, начинът му на придвижване из града има и куп други преимущества. Използването на велосипед е свързано със сравнително малка инвестиция, а поддръжката му е минимална. В този град продавачите на автомобили, доставчиците на петрол и автомонтьорите също недоволстват. Карането на колело не е свързано с изпускането на вредни газове в атмосферата и намалява както замърсяването на въздуха в града, така и парниковия ефект в глобален мащаб. Освен това не води до умопомрачителни задръствания по улиците, може да се паркира навсякъде и те кара да се чувстваш жив и здрав. Така го правят в Париж По инициатива на парижкото кметство, започната през лятото на 2007 г., парижани и посетители на града имат на разположение над 20 хил. колела из целия град. Наемът им струва само 1 евро на ден, 5 на седмица и 29 на година. Стоянките Vélib са разположени на всеки 300 метра и вече наброяват повече от хиляда. Удобството им е и в това, че можеш да върнеш колелото на която стоянка ти е най-удобно, независимо от коя си го взел.

Спорт или транспорт?

Tue, 17 Jun 2008 16:52:00 +0300

Когато през 1817 г. Барон фон Драйс изобретява велосипеда, едва ли дори е мечтал, че почти два века по-късно неговото превозно средство ще бъде по-модерно от всякога. Той направил дървена двуколка, която задвижвал бутайки с краката си, за да може по-лесно да се придвижва из кралските градини. Латинското значение на думата „велосипед“ всъщност означава „бързи крака“. Но това не особено практично превозно средство първоначално не добива популярност. Едва през XIX век, след като го оборудват с педали, пневматични гуми и технологии, заети от автомобилите, колелото започва да навлиза в ежедневието. Отначало го ползват само аристократи, за да не ходят пеша, после започва да набира популярност като масово превозно средство, а днес, въпреки наличието на толкова много други видове транспорт, велосипедът е по-популярен от когато и да било. В съвременния обездвижен, напрегнат и задръстен живот колелото е идеалното средство за придвижване. Не се изисква правоспособност за управлението му, не му трябват широки пътища и може да се паркира абсолютно навсякъде. Освен това половин час каране на колело със средно темпо изгаря около 1000 калории. В повечето западни страни колелото е предпочитано и защото е абсолютно екологично чисто. За съжаление в България все още няма предпоставки за развитието на този вид транспорт. Много малко са специалните алеи за велосипеди, няма и обособени велопаркинги. С колело в града избягвате задръстванията, но пък дишате изгорелите газове на хиляди автомобили, а и шофьорите им правят карането на колело направо опасно. При мръсотията по улиците рискувате и да стигнете до дестинацията си окаляни и прашни. Така като че ли за момента най-практичното приложение на велосипедите в България си остава спортът сред природата, което си е истинско удоволствие, особено с правилната екипировка. Качественото колело е сглобено от качествени компоненти – рамка, предно и задно движение и скорости. Всичко останало са консумативи, които могат да се сменят. Най-практичният вариант е буквално да си сглобите велосипед според нуждите, за които ще го ползвате – по същият начин, както се сглобява компютърна конфигурация. Вече има достатъчно магазини с качествени компоненти, където консултанти ще ви помогнат да направите колелото на мечтите си. Любителски велосипед с добри компоненти струва 500-600 лв., а много добро колело с амортисьори и дискови спирачки можете да си сглобите за 1000 лв. За около 1000 лв. можете да си купите и колело от реномиран производител като Peugeot например. Peugeot е един от най-старите производители на колела в света, но вече не е единствената автомобилна компания, навлязла в този пазар. При другите обаче цените са доста по-високи, а продуктите – по-скоро имиджови. Mercedes има цяла колекция от велосипеди, които струват колкото един добър мотоциклет. Топмоделът е The Trailblazer с компоненти от най-високо качество и напълно регулируемо активно окачване. Това колело тежи само 13.5 килограма и е адски здраво. Ако не ви харесва колелото тип маунтинбайк, има и аналогичен пистов топмодел. Mercedes предлага и сгъваемо колело, което можете да приберете в раницата си. Porsche произвежда още по-скъпи и ексклузивни велосипеди: пистовия модел R и маунтинбайка FS. И двете автомобилни компании диктуват единствено дизайна, разчитайки на реномирани външни производители, а полагането на логото им върху велосипедите покачва многократно цената им. Подобна е схемата на производство и на колелата на BMW и Audi. Същите фирми предлагат и пълна екипировка за колоездене, така че всичко да е в тон. Но независимо каква марка е вашето колело, не забравяйте да му сложите светлоотразители и светлини, за да ви виждат на пътя.

Има ли надежда?

Tue, 17 Jun 2008 16:58:00 +0300

За пета поредна година в началото на лятото Варна ще се превърне в международна артсцена, в място за срещи на артисти, култури и творчески търсения, в десетдневен фестивал за съвременно изкуство с паралелна програма за късометражно кино и дискусии. Темата на юбилейното издание на Рroduct е "Надежда", а за оформлението му се грижи нов кураторски съвет, съставен от 8 артисти, всеки от които е представител на различна държава и култура. „Главна цел на фестивала е да се съберат на едно място хора от най-различни генерации, култури, религии, но също и с различна степен на успех на пазара", казва артистичният му директор Милен Кръстев. Затова и в рамките на изложбената програма работата си ще покажат 35 артисти от 17 държави (Австрия, Англия, България, Германия, Испания, Италия, Канада, Китай, Колумбия, Корея, Македония, Мексико, Румъния, Турция, Франция, Холандия и Япония). Сред тях има и световноизвестни имена като колумбиеца Освалдо Марсия, който освен редица изложби в някои от най-елитните галерии по света, има и участия на биеналетата във Венеция, Шанхай и Хавана, както и Ярген Олбрих, чийто дългогодишен проект, обиколил света и озарил всички важни за изкуството градове, ще бъде показан и във Варна. Българското участие е от страна на Севдалина Кочевска, Мария Джелебова, Лазар Лютаков, Лора Пармакова и варненката Бора Петкова. Според Милен Кръстев, "авторите на съвременно изкуство в България са все още малко, но са на много високо равнище". „В България има нужда от популяризиране на съвременното изкуство, продължава той. - Все пак то за нас е сравнително ново явление. Няма я традицията, градена на други места още от 60-те и 70-те години на миналия век, когато в Западна Европа е поставено началото на днешното съвременно изкуство." Особено важно за развитието му е "да се доведат хора от чужбина, които да излагат тук, и то не един или двама и не само в големите софийски галерии," категоричен е Кръстев. Важно е също тези хора да се запознаят с българските си колеги на местно равнище. Product цели и успява да създаде именно това: платформа за срещи и обмен между артисти от различни традиции. Фестивалът включва и конферентна част с редица презентации и дискусии, както и филмовата програма "Някои гледат", в рамките на която ще бъдат прожектирани над 80 късометражни филма, дело на 55 автори от 20 държави. Откриването на фестивала е на 5 юни във варненската Градска художествена галерия, а надеждата расте всяка година, че съвременното изкуство набира скорост и в България. Рroduct: фестивал за съвременно изкуство Варна. 5 - 15 юни. ГХГ "Борис Георгиев", Френски културен институт, Галерия "Буларт", Арт център на ВСУ "Черноризец Храбър", клуб Comics и Арт център "Бошнаков и Грюндер", Варна.

Kylie Auldist - Just Say

Tue, 17 Jun 2008 17:19:00 +0300

Tru Thoughts / Дюкян Меломан През последните години започна да се наблюдава тенденция към преоткриване на фънк звученето от 70-те и много млади европейски банди започнаха да търсят вокалистки, чиито гласове да напомнят за класическите години на Motown. Гласът и името на тази австралийка са добре познати на родната й публика, но в Европа звездата й изгрява едва преди година след участието й в записите на ню-фънк бандата The Bamboos (също от Австралия). След успешното турне на The Bamboos във Великобритания, в което участва и Кайли Одлист, продуцентът на Tru Thoughts (един от големите независими лейбъли в Брайтън) предлага на певицата да запише солов албум. Така в края на април се появява Just Say. Албумът е издържан в типичната за 70-те естетика, редувайки баладични соулфул мелодии с енергични фънк парчета. Гласът на Кайли звучи спокойно, сякаш идва от друго време, и прави силно впечатление с улегналостта си. Парчетата Still Into You, Gotta Get Me Some и Cut to Lose напомнят на изпълнители като Gladys Knight & The Pips или на ранните записи на Даяна Рос, докато изпълнението на No Use буди спомени за Vaya Con Dios. С жизнерадостното си настроение Community Service Announcement няма как да не ви накара да се усмихнете. Като цяло подборът на песните и аранжиментите (дело отново на The Bamboos) създават така търсената от всеки артист компактност и хомогенност, правейки албума достъпен както за младата публика, така и за любителите на ретро музиката.

Various Artists - Defected in the House& Miami 2008 (3 CD)

Tue, 17 Jun 2008 17:20:00 +0300

Както в началото на всяко лято и тази година лейбълът Defected издаде тройна компилация, посветена на хаус партитата в Маями Бийч. Целта на изданието е да запознае слушателите с всички онези парчета, които вече са или се очаква да се превърнат в хитове това лято. Подборът е предоставен на трима от най-добрите британски диджей в момента - Simon Dunmore, Aaron Ross и ATFC. За разлика от предишни години, тук не ви очакват изненади по отношение на звука, който най-общо може да се определи като соулфул хаус, но за сметка на това почти няма голямо име от този стил, което да не присъства. Само бегъл прочит на плейлистата е достатъчен, за да откриете имената на Copyright, Studio Apartment, Miguel Migs, Louie Vega, Martin Solveig, Quentin Harris и Bob Sinclar, наред с още десетки други музиканти и продуценти. Освен това обаче голяма част от парчетата са предложени тук в неиздавани до момента ремикси или такива, които са излизали само на винил в ограничен тираж. Сетовете са смесени безкомпромисно добре, а Aaron Ross май най-точно е уловил атмосферата и настроението на идващото лято.

Various Artists - Think Global: Native America

Tue, 17 Jun 2008 17:21:00 +0300

World Music Network / Дюкян Меломан Тази компилация е като машина на времето, която може да ви пренесе в един забравен и вече несъществуващ свят – този на северноамериканските индианци. Избегнати са всякакви спекулации с културата на този народ, като е заложено изцяло на автентични изпълнения. Често те са акапелни или само в съпровод на северноамериканска флейта. Изпълненията на Р. Карлос Накай, Радмила Коди и Алекс E. Смит, Cheevers Toppah & Nitanis “Kit” Landry са очарователни. А когато се намеси ритъмът, той насочва по-скоро към медитация и самовглъбяване, отколкото към “изравяне на томахавката на войната”. Типичен пример в това отношение са записите на Джони Майк и Ед Лий Натай. Една от изненадите в компилацията е парчето Cho Cho Fir на Бъфи Санта-Мари, което съчетава фолклорни и рок елементи. Онова, което малцина знаят, е, че певицата добива известност благодарение на фолк сцената на нюйоркския квартал Грийнуич Вилидж. През 60-те години още докато учи в колеж, тя създава десетки протестни и любовни песни, голяма част от които се превръщат в хитове и са изпълнявани от имена като Барбара Стрейзанд, Елвис Пресли и Джанис Джоплин.

Жените в живота на един японец

Tue, 17 Jun 2008 17:55:00 +0300

„На юг от границата, на запад от слънцето” е петият роман на Харуки Мураками, излязъл на български и той ясно говори за правото на Мураками да бъде най-превежданият жив японски писател. Но освен че е харесван на Запад, той е и най-четеният в родината си, което го прави истински японски писател. Романът е за жените в живота на средна ръка японец. Те идват една след друга и изчезват, но само физически. Проблемът на героя е, че в някакъв момент се връщат и физически. И го карат да живее не в един, а в няколко затворени кръга. Характерното японско е едновременното ритуализиране на всекидневието и изживяването на ритуала като всекидневие. Това внася особеното усещане за изтощителна съзерцателност, която пък сме свикнали да възприемаме като японска мистика. - „На юг от границата, на запад от слънцето”, изд. „Колибри”

Между снимката и рисунката

Wed, 14 May 2008 10:24:00 +0300

Фантастични портрети на знаменитости или сложни сцени с метафорични персонажи, работите на Пиер и Жил представят тяхната специфична иконография. В тях художниците присвояват елементи от поп културата, мистичната символика и еротиката, иронично комбинирайки кич и високо изкуство. Този на пръв поглед несъвместим микс им дава възможност да стигнат до широка публика, обръщайки й вниманието към сериозни теми, засягащи идентичността на съвременния човек, неговата сексуалност, мечтите и противоречията, пред които той е изправен. Работите им са съчетание от фотография и рисунка, като Пиер е фотографът, а Жил се занимава с декорацията и рисуването. За тях са позирали звезди като Катрин Деньов, Наоми Кембъл, Мадона, Мерилин Менсън, Жан-Пол Готие, Кайли Миноуг, Дейвид Бауи. Изненада за феновете, които познават добре творчеството им, ще бъдат два портрета на Силви Вартан, създадени специално за българската изложба, която е част от световното турне на художниците. Самите Пиер и Жил ще присъстват на откриването на 10 май, а България е първата страна от Югоизточна Европа, която те ще посетят.

„Intelligent Life“ спечели голямата награда в раздел „Печатни медии“ на Mediamixx 2008

Mon, 09 Jun 2008 16:11:00 +0300

Списание „Intelligent Life“ България получи най-високото отличие Гранд При „Златен чадър“ в категория „Печатни медии“ на международния фестивал Mediamixx 2008. Председателят на медийната парламентарна комисия Иво Атанасов връчи статуeтката на отговорния редактор Ина Сотирова, която прие наградата на „Intelligent Life“ от името на целия екип на списанието и издателство „МакМедиа Груп“. „Intelligent Life“ участва на медийния фестивал със своя пролетен брой и получи най-голям брой точки по всички критерии, по които бяха оценявани 39 – те конкуренти в раздела. Работата на журито бе съсредоточена върху пет основни критерия: „Хармония между профил на изданието, съдържание и визия“, „Дизайн и полиграфия“, „Информационна стойност“, „Иновативност“, „Комуникационна стратегия на изданието“. „Intelligent Life“ е луксозно лайфстайл списание, издавано в България от МакМедиа Груп по лиценз на престижната британска медийна група The Economist. От есента на 2007 г. списанието се превърна от годишник в сезонно издание, което излиза четири пъти в годината. Вестник КЕШ получи “Златен чадър” в категория “Седмичници”, което е първото отличие за медиата след голямата промяна, на която бе подложено изданието през септември 2007 година. Тази година първият икономически седмичник - КЕШ навърши 15 години /въпреки, че не му личат/.

Белоградчик: Приказка в скалите

Wed, 14 May 2008 10:57:00 +0300

На два часа път от София, между Видин и Монтана, се крие вкаменена приказка, кацнала на северозападния склон на Стара планина. Около нея пещерни палати ухаят на загадъчност, а с настъпването на нощта всеки получава възможността да се приближи до звездите и да ги опознае. Съществува легенда за всяка причудлива скала в Белоградчик. Местността изглежда като приказка, която природата е изобразила със скални скулптури. Тези уникални природни забележителности са разделени на четири композиционни групи и обхващат район, дълъг 30 км и широк 3 км. Скалите от централната група се свързват с легенда за прегрешила монахиня красавица. Според някои Валентина, според други Вита, тя се залюбва или с римски патриций Антонио, или с местния овчар. Когато ражда в манастирската килия, монахините я анатемосват и изгонват. Но в любовта, както и в легендите, възмездие има – страшна буря се извисява, разрушава манастира и вкаменява всички, обезсмъртявайки образите им в скалите - Мадоната, Конника, Монасите... Втората група скални образувания се извисяват като огромни и страховити червени гъби, които ограждат дълбоките пропасти западно от града. Третата група се намира на 4 км от Белоградчик и обхваща скалите около Латинското кале и Липеишката пещера, а четвъртата група впечатлява със своите Боров камък, Червеният камък, Пчелин камък, Момина скала. Пясъчниците и варовикът се рушат неравномерно и така в продължение на милиони години природата създава не само причудливите форми на Белоградчишките скали, а и над 100 пещери. Най-известната от тях, Магура, е с дължина повече от 2 км. Десетте й зали, благоустроени с осветление, свидетелстват за едни от най-ранните прояви на човешко творчество. Стените им са изрисувани с над 700 загадъчни и тържествени рисунки от бронзовата ера и са любим естествен декор за много режисьори. Друга белоградчишка забележителност е крепостта Калето, запазена още от I-III век, когато римляните използват естествената непристъпност на скалите и я дострояват с крепостни стени, житница и защитни съоръжения. По-късно крепостта става част от отбранителната система на Византия. Впоследствие българите я доизграждат и значението й нараства по време на Видинското царство. Крепостта по това време се казва Белград и е една от последните, завладени от турците в края на XIV век. В началото на XIX век тя е разширена и благоустроена от френски и италиански инженери, а паметните плочи за строежа са на български и турски език, което е безпрецедентно в други турски крепости по българските земи. Културният туризъм в Белоградчик също е разнообразен. В картинната галерия има редки творби на Майстора, Йоан Левиев, Иван Христов, както и многобройни платна от ежегодните пленери провеждани в околностите. Пановата къща – образец на възрожденска архитектура – приютява историческия музей с внушителните му 8000 експоната от бит, поминък и история на региона. За допълнителни удоволствия, както и за по-активните, районът предлага колоездачни маршрути по малки китни пътчета. Боулдърът на някоя по-здрава скална гъба е истинско преживяване, както и проучването на една от стотината по-малки пещери в околността. А изучаването на звездите през телескопите в обсерваторията трудно може да се забрави. С други думи, Белоградчик е за семейства и приятелите с неудобно разнородни интереси, които намират покой и разбирателство сред причудливата скална местност. За приятен престой Вила Албасита (www.albacita.com) е кацнала на върха на хълма до обсерваторията. Фамилната къща се дава под наем. Като завидна екстра е, че семейството, което поддържа обсерваторията, може да приготви чудни закуски и вечери по поръчка. Алтернативата е сгушеното между белоградчишките скали ханче „Мадона“, което работи със специални резервации (тел: +359 888 727 687).

Злато на зърна

Wed, 14 May 2008 10:18:00 +0300

Кафе ритуалът тръгва от Ориента, но неслучайно една от най-силните асоциации, която правим с думата “кафе”, е с Италия, макар и там да не расте кафееното дърво. Именно венецианските търговци запознават Европа с ароматните зърна от eтиопски произход. Щом европейците опитват вкуса им в края на ХV век, уханната течност приготвена от тях, бързо покорява планетата. “Флориан”, първото кафене на Стария континент, отваря във Венеция през 1683 г. Но както на изток, така и на запад, кафето създава своите особени ритуали. В чашата димяща черна течност на Ориента има мистика, глътката е съзерцание и размисъл. Европейското кафе е ободряване и просветление, общуване с всекидневието, бистрене на актуалните въпроси. Самите италианци пият двата пръста “ристрето” винаги бързо, на три глътки – не повече от минута откровение, в която останалият свят отсъства. Еспресо... Едно експресно, интензивно, съвършено вкусово-ароматно изживяване. Истината е, че в цяла Италия, от Триест до Неапол или от Бари до Торино, няма да попаднете на лошо еспресо или капучино. То може да бъде единствено все по-добро. Но хубавото кафе е нещо относително. Някои го обичат силно, други по-слабо. Независимо как го предпочитат обаче - по-леко шварц кафе, късо и силно еспресо, турско - всички, които се наслаждават на удоволствието от него, знаят, че кафето е напитка, която се чувства и преживява. Тайната на доброто кафе в повечето случаи се състои в смесването на кафета от различен вид и произход и с различна степен на изпичане. Някое кафе с добра киселинност може да е лишено от аромат, а на друго, с възхитителен вкус, да му липсва тяло... Чрез смесване се постига не само баланс, но и неповторими вкусове и аромати. Да неутрализираш слабостите на отделните сортове и да допълваш и подчертаваш силните им страни чрез смесване, е истинско изкуство. И все пак при кафето, както при виното, най-важен е произходът. Има места като Блу Маунтин в Ямайка, където заради почвата, височината, въздуха и водата винаги се е отглеждало и правело изключително добро кафе. Родината на кафето Етиопия продължава вековната си традиция и ражда великолепна реколта въпреки лошите икономически условия. Да, технологията на обработка и печене на кафето са от огромно значение, но същността му се крие в мястото, където то е отгледано. Винтидж кафе Кафеените зърна, които се пренасяли от Индия и Индонезия за Европа през ХVІІІ век, се съхранявали в туловищата на дървените плавателни съдове. По време на шестмесечните курсове влагата изтегляла киселините на кафето и го правела по-меко и комплексно, подобно на начина, по-който едно наситено с танини вино уляга и развива нюанси с годините. В края на ХІХ и началото на ХХ век, когато хората си дали сметка за това, започнала работа върху методи за изкуствено съзряване на кафето. Отлежалото кафе обръща наопаки представата, че добрите зърна са пресните. То просто е различно, тъй като подобно на малцовите уискита развива оттенъци на ядки и дърво, които отсъстват в свежия му вариант. Макар че все още заема малък дял от и без това тясната ниша на луксозните кафета, според специалистите този продукт има бляскаво бъдеще. Те смятат, че понятието "реколта" ще се употребява спокойно за кафеените зърна също както за виното. Основният производител на отлежало кафе е Индонезия, и най-вече остров Суматра. Съществуват най-различни тънкости, например, че отлежаването понякога се прави в естествените шушулки на кафето, защото така се получават плодови нотки. Коя е най-добрата възраст за отлежалото кафе? А колко години са необходими на каберне совиньон, за да достигне оптималния си вариант? Зависи. Някои експерти казват 12 месеца, други 24, 36... Отлежалото кафе е сравнително нова категория и сериозните проучвания тепърва предстоят. Затова и измамите не са изолирано явление. Случва се търговците да предлагат просто старо кафе. Вместо вкусът му да е богато нюансиран и мек, то е плоско и оставя усещане все едно сте закусвали с парче кашон. Сортове и аромати Кафееното дърво принадлежи към рода Coffea от семейство Rubiacee, което наброява 4500 разновидности. Към рода Coffea спадат 60 вида, но едва 25 се използват с промишлена цел заради плодовете им. От тях за производството на кафе в световен мащаб имат значение само арабика, робуста и в по-малка степен либерика. Арабиките са по-благородните сортове кафе, с по-ниско съдържание на кофеин, по-ароматни и с балансирана киселинност. Най-реномираната разновидност е мока, която се култивира преди всичко на Арабския полуостров. Зърната на робуста са по-кръгли и по-малки от тези на арабиките, но съдържат почти два пъти повече кофеин. Робустите са по-горчиви, по-мазни, с по-стипчив вкус. Този вид кафеено растение е открито за първи път в Конго, но днес е широко разпространено в много райони на света. Либериката произхожда от горите на Либерия и Кот д'Ивоар. Живее по-дълго, а зърната на кафето са двойно по-големи и са по-устойчиви на вредители от тези на арабиката и робустата. Въпреки че е известна като по-нискокачествен сорт, зърната на либериката дават много ароматно кафе. Най-скъпото кафе в света Най-скъпото кафе в света идва от Индонезия и се нарича Kopi Luwak. Една чашка може да струва 30 евро. То е и най-ексцентрично като начин на получаване. Малки местни гризачи (luwak), които не подлежат на опитомяване, се катерят по дърветата и се хранят с най-зрелите и вкусни плодчета. Стомашните им ензими придават специални качества на кафето и след сложното им отделяне тези зърна струват на световните пазари колкото теглото си в сребро.

Пътуване в музиката

Wed, 14 May 2008 10:32:00 +0300

По традиция в програмата на фестивала “Джаз +” участват едни от най-силните имена от световната джаз и етно сцена. Фестивалът започва на 15 май с концерт на легендарния саксофонист Ян Гарбарек, който ще свири в компанията на барабаниста Ману Каче, пианиста Рейнър Брюнингхаус и басиста Юри Даниел. Норвежецът, чийто неподражаем стил го превърна в една от живите легенди на съвременния европейски джаз, идва в България за първи път. Българската публика ще има удоволствието да чуе на живо и подчертаното акустично звучене на едни от най-интересните и нашумели през последните години италиански музиканти – Алборан Трио (17 май, зала България). Алборан се нарича водната връзка между Африка и Европа, входът към Средиземно море. Това име избират италианците, за да обозначат средиземноморската насока на своите музикални търсения, с които се стремят да проникват и в различни културни традиции. На 18 май кубинският пианист Роберто Фонсека ще представи новия си албум “Zamazu”. Роберто става част от легендарната група Buena Vista Social Club като наследник на дон Рубен Гонсалес през 2003 г. Освен пианист, той е и аранжор и продуцент, както и изискан шоумен. Именно неговото име стои зад спечелилия Грами последен запис на Ибрахим Ферер – “Mi sueño”. Фестивалът ще завърши на 19 май с лудия латино перкусионист Луисито Кинтеро и проекта му “Percussion Madness”, чийто продуцент е легендарният хаус диджей Louie Vega от Masters At Work и на който ще можете да се насладите в парти центъра “4КМ”.

Връх на сладоледа

Wed, 14 May 2008 11:04:00 +0300

Има мазохизъм в алпинизма. Не случайно в една стара песен се пее: „Вържи го, вържи го и на пирон го закачи/ да види що е катерач и да му дойде чак до плач”. И както в сексуалните практики, така и в туристическите, мазохисти – много. Близо 80-годишната история на Българската федерация по катерене и алпинизъм (www.bfka.org) започва през 1929 г., когато група ентусиасти учредяват Бъгларски планински клуб. Днес федерацията организира състезания, катерачни срещи, курсове и експедиции, а в нея членуват над 40 клуба от цялата страна. Развитието на алпинизма като спорт през последното десетилетие е съпътствано от разработотването на все повече маршрути и все по-подбра екипировка. Вече има затворени зали за обучение и тренировка с катерачни стени с различна трудност, дори и в моловете започват да се появяват стени за катерене. Курсовете за начинаещи не поставят възрастови ограничения, съобразени са и с работното време. Според сезона алпийското катерене е ледено или скално, макар че през последните години се развива и обособява и катеренето боулдър, или катерене на ниски скали без осигуровка. Първоначално използван само за тренировки, този вид катерене не изисква специализирана екипировка (освен катерачни обувки). Понякога се използват дюшеци или краш падове за омекотяване на удара при падане, тъй като траверсите могат да бъдат от две движения до над двайсет. Във Франция например цели семейства практикуват боулдър през почивните дни. Организацията е много улеснена именно поради липсата на сложна екипировка и на нуждата от специално обучение. В България всяко населено място е близо до по-големи или по-малки скали, които в комбинация с необходимата доза ентусиазъм могат да се превърнат в незабравимо приключение или дори в редовен начин за преодоляване на ежедневния стрес и монотонност. Места, подходящи за боулдър има в района на Варна, Черни връх, Рилски манастир, Копривщица, макар че често се ползват и алпийски спортни маршрути. В такива случаи дюшеците за абсорбиране на удара със земята са задължителни. За 13-ия рожден ден на сестра ми баща ни й подари изкачването на връх Злия зъб (2650 м). Макар и организираното катерене да беше от страната на най-лесния склон, въжетата, скалите, карабинерите, преживяването бяха от най-истинските. Повечето участници бяха вече на преклонна възраст, но на по-ярък рожден ден не са присъствали и досега. Вече на върха, в проблясък на родителско благоразумие, баща ни ни накара да се закълнем, че никога няма да станем алпинисти като него... Но дивото зове, особено когато е прието в точна доза и в невръстна възраст. А физическата умора от преживяването и адреналинът, както и удовлетворението от преодоляната трудност стават удобен компенсатор в трудни житейски моменти.

Висш пилотаж

Wed, 14 May 2008 11:10:00 +0300

Вярно е, че има неща, които не могат да се купят с пари. Факт е обаче и че с достатъчно пари можеш да правиш почти всичко, което поискаш, включително и да станеш автомобилен пилот или поне да караш с пълна газ по професионалните рали писти и най-добрите пътища в света. В последните години ралитата за милионери добиват все по-голяма популярност. Най-известните безспорно са Cannonball 8000 и Gumball 3000. Таксата за участие в Gumball 3000 е 60 хил. британски лири за екипаж от двама души. При второ участие цената е 50 хил., а за допълнителен човек към екипажа се плащат по още 20 хил. Солидната сума купува на участниците истинско изживяване – едноседмична обиколка по най-добрите пътища в света, отсядане в най-добрите хотели в околността и партита всяка вечер. Отваря им и врата към ексклузивна международна мрежа от милионери с интерес към високите скорости, екстремните изживявания и денонощните забавления. Но в ралитата за суперавтомобили не е гарантирано място за никой, независимо от броя на нулите в банковата му сметка. За да участваш, трябва първо да заявиш желание чрез попълване на формуляр. Дори и да отговаряш на условията и да имаш възможността да заплатиш таксата, трябва някой да те препоръча на организаторите, гарантирайки, че ще се впишеш в средата. Чак тогава вратата се отваря и получаваш покана да платиш солената сума за едноседмичен живот, изпълнен с динамика и адреналин. Всяко рали за суперавтомобили има своята специфична особеност. Quote Challenge например, чийто маршрут преди 3 години мина през България, е известен с това, че всичките му участници са маскирани като герои от филми и известни личности. Мексиканското Ultimate Baja Challenge пък предлага истинско офроуд приключение. Организаторите на екстремното състезание разполагат с 19 състезателни бъгита, които предоставят на участниците в състезанието. Днес парите със сигурност могат да сбъднат мечтите на тези, които винаги са искали да участват във Формула 1. Английският Primoris Club е само за членове, на които се предоставя уникалната възможност да карат най-добрите GT автомобили по най-известните писти за Формула 1 в света. Членството в клуба струва 41 хил. паунда, а местата са само 60. Срещу парите си членовете получават собствен състезателен костюм, професионални треньори и възможност да карат GT автомобили като Ferrari F430 GT, Mosler MT900-R, Mercedes DTM AMG на писти като „Силвърстоун” и „Монца”. Ралитата за милионери са ралита, за които не се пише във вестниците. Няма победители, няма награждаване, няма най-добър екипаж. Еталон в тази насока е Carbon Black. За обикновените хора това име е съвсем непознато, макар че вече три години отбрани богаташи се забавляват в него. Малко хора знаят, че миналата година два български екипажа също участваха в Carbon Black – един с Lamborghini Murcielago и един с Mercedes SL 55 AMG. Дискретността е важен принцип в играта. Българската следа След като все повече богати българи имат възможност да участват в ралита за милионери, след като все повече от ралитата търсят екзотични маршрути и минават през България, съвсем логична беше появата и на наше рали за суперавтомобили. Първото по рода си такова събитие се проведе миналата година и се казва суперрали “Свети Влас”. Таксата за участие в него беше 400 лв. Единственото изискване – автомобилът на участниците да е с мощност над 300 конски сили. Бърза сметка показва, че в него участваха коли за над 3 милиона лева с обща мощност над 6000 конски сили, сред които Ferrari 599 GTB, Ferrari F430, Aston Martin DB9, Dodge Viper Venom 1000 Henessy, Chevrolet Corvette, Maserati GranSport и Mercedes SL 65 AMG. И това е само началото. Световни ралита за суперавтомобили Cannonball 8000 www.cannonball8000.com Gumball 3000 www.gumball3000.com Mille Miglia www.1000miglia.eu One Lap Of America www.onelapofamerica.com Ultimate Baja Challenge www.wideopenbaja.com Carbon Black http://cyber-rally.com Quote Challenge www.thequotechallenge.com Primoris Club www.primorisclub.com

Музика

Wed, 14 May 2008 11:18:00 +0300

Myriam Alter Where is there Белгийската пианистка Мириям Алтер има зад гърба си три джаз ориентирани албума, но истинското признание настъпва с “If”, в който оставя на други музиканти да изсвирят нейните композиции. Именно с този албум, в който диалогът между Дино Салуци (бандонеон) и Джан Руоко (кларинет), хвърля мост между камерната класика, ориенталския фолклор, тангото и джаза, Мириям Алтер доказа себе си като една от най-интересните съвремени композоторки. В Where is there тя отново възлага изпълнението на творбите си на утвърдени музиканти от световната джаз сцена. Новите имена в секстета са на челиста Жак Мореленбаум, саксофониста Пиер Вайана и пианиста Салваторе Бонафеде. Това са и хората които допринасят за различното звучене на композициите тук, макар и отново обединени от желанието на Алтер да продължава да преоткрива и експолоатира сафарадските си корени. Тук отново свирят кларинетистът Джан Руоко, басистът Грег Коен и барабанистът Джой Барън, които добре познават стила на композиторката от съвместната им работа по предишния албум. Благодарение на това полагат основата, върху която Жак Мореленбаум и Пиер Вайана градят своите импровизации, превръщайки мелодиите в странна, но много приятна смес от фолкорен ритъм, джаз импровизации и класическо звучене на камерен оркестър. Introducing Perunika Trio През 2005 г. три момичета се срещат в български хор в Лондон и решават да създадат трио в името на автентичния фолкор. Евгения Георгиева, Виктория Манчева и Виктория Евстатиева са родом от София, Пловдив и Велико Търново, но професионалните им задължения ги отвеждат на Острова, където с годините носталгията по дома се засилва и довежда до желанието им да запишат диск с български народни и ортодоксални песни. Самите те описват репертоара в диска като “емоционално пътуване през фолкорните традиции на Южна България (Странджа, Родопите, Тракия и Пирин)”. Именно емоцията е водещият елемент в записите им, който прави изпълненията интересни и завладяващи. Всъщност певиците загърбват географските граници в търсене на автентичността и включват в програмата си както български, така и македонски и руски песни (три славянски народа, обединени от общи етнографско минало, азбука и религия). Може би именно любителският подход към някои от интерпретациите, придаващ особен чар на изпълненията привлича продуцента Пол Борг от Riverboat Records, който издава албума на триото. Настоящият диск е поредното доказателство, че човек може да оцени фолколорните традициите на родината си по-добре когато е лишен от тях. Various Artists Break n' Bossa - chapter 8 (2CD) Още след появата и успеха на първата компилация от поредицата “Break n' Bossa” през 1999 г. става ясно, че тя ще се превърне в една от запазените марки на италианския лейбъл Schema. Днес, девет години по-късно, благодарение на тези издания, световна популярност добиват десетки групи, които записват и издават за малки независими лейбъли. Близо две години бяха нужни на собственика на компанията Лучано Кантоне да селектира парчетата включени в настоящия двоен диск, но чакането си струваше. Компилацията съдържа някои от най-добрите изпълнения в стиловете ню-джаз, лаундж и боса нова от последните две години, като в първия диск акцентът пада върху парчета с по-бавно темпо, залагайки на боса нова ритъм с джаз импровизации. Особено приятен е ремиксът на “I'll Be Your Wings” (The Invisible Session) дело на Mitchell & Dewbury. Присъстват и имена като Rosalia De Souza, Mario Biondi, JuJu Orchestra, Fragmentorchestra, Gerardo Frisina и бандата Dalindeo. Вторият диск е с по-клубно звучене. В него ще откриете основно ремикси и неиздавани версии дело на The Inverse Cinematic и Beatfanatic например, както и нови аранжименти на Frisina, Nicola Conte и Fedreghini & Bianchi. И всичко това миксирано с италиански финес от собственика на лейбъла.

Обществото се макдоналдизира

Wed, 14 May 2008 16:11:00 +0300

Словосъчетанието „макдоналдизация на обществото” е напоено с отрицателен вкус, макар че Джордж Ритзър да няма нищо против „Макдоналдс” и да смята, че „те не са по-лоша верига за бързо хранене от останалите”. В книгата си той пренася стопанския феномен „Макдоналдс” в полето на социологическия анализ и допълва наблюденията на Макс Вебер от началото на XX век за ескалиращата рационализация на живота, която „Макдоналдс” довежда до съвършенство. И печалбата е бетонирана. Социалният резултат е роботизиране на човеците от двете страни на щанда докато те не престанат да бъдат човеци и не се превърнат в унифицирани колелца от машина за пари. Стопанският феномен „Макдоналдс” е заразителен. Продукт на заразата са мебелите „Икеа”, кафенетата „Старбъкс” и други вериги. Заразата обзема всички страни на живота: здравеопазване, просвета, даже религии... Дехуманизацията на обществото задължително води до катастрофи, но американският социолог е оптимист: има надежда, че ще се справим.

Тракийските царе – тези деца на слънцето!

Wed, 14 May 2008 16:41:00 +0300

Последният труд на историка Димитър Попов може да се приеме и като обобщение на завидния му опит, а прочитът е парадоксален: колко много е информацията за тракийските царе и колко слабо известна е тя! Това не е хроника, нито биография. Тракологът се е опитал да изпълни с плът, съзнание и емоции имената на Терес, Ситалк, Орфей, Марон, Севт, Медок, Залмоксис... Те са истниски деца на слънцето. Презират всяко трудово усилие, а житието им е низ от сражения, лов и пиршества. Тяхната трапеза е място на личностна изява, която те превръщат в театър. Там се побратимяват, пиейки едновременно от един съд, състезават се в поднасяне на дарове, надигат ритони с вино докато могат да поглъщат, останалото изсипват върху тялото си. За ритуално пиене ползвали обковани черепи на близки и на врагове... Всичко това е готова филмова фреска, но засега ще се задоволим с четивото.

Уди Алън сдобрява с хумор

Wed, 14 May 2008 16:45:00 +0300

С двутомника „Ако импресионистите бяха зъболекари” и „Пълна анархия” вече имаме под ръка цялата словесност на Уди Алън. Която е не по-слабо луда и остроумна от филмовите му изпълнения. Може би дори повече. В скечовете си той успява да залее с хумор всичко известно и всички известни. Рядко тотален и в същото време рядко мек хумор, подчинен на елегантна ирония, в която самият Алън почита и себе си: „През повечето време нямам много забавления. А през останалото – нямам никакви”. Или: „Не искам да остана безсмъртен с творчеството си. Искам просто да не умирам”. Ефектът от прозата на Уди Алън е, че всичко известно и всички известни стават по-поносими. Той го казва: „Лудостта е относително състояние. Може ли някой да каже кой от нас всъщност е нормален?”.

Левитационно поле

Tue, 08 Apr 2008 17:23:00 +0300

Боговете в ориенталската митология имат специална способност – могат да летят. Но смъртните също можели да овладеят това уникално изкуство – със силата на съзнанието индийски брамини, йоги, отшелници и факири се издигат и носят над земята. Левитацията е свързана с преодоляване на гравитацията, издигане и местене на тялото единствено със силата на човешката воля, без прилагането на каквато и да е физическа мощ. Този тип летене обикновено достига до 90 см над земята и изисква психическа подготовка. Във Ведите има глава върху левитацията, един вид упътване, но смисълът на много древни думи и понятия е изгубен, което затруднява интерпретацията на текста. Според някои изследователи левитацията съществува и до днес сред духовните общества в Индия и Тибет. Свидетелства обаче има не само за ‘летящи лами’, а и за левитиращи християнски духовници. Монаси твърдели, че са видели Тома Аквински да левитира, а света Тереза е засвидетелствана от множество католически свещеници като една от първите летящи през средновековието. Разликата между източната и западната традиция е главно в това, че средновековните западни монаси никога не са имали специално обучение с такава цел. Те обикновено се издигали над земята в състояние на върховен религиозен екстаз. Монахинята Тереза пише за необикновения си дар в автобиография от 1565 г. Тя всъщност не искала да лети и се молела на Господ да я освободи от тази благословия. Йозеф Деса от францисканския орден е бил най-известният летящ човек през XVII век. Засвидетелстван е да левитира пред папа Урбан VII и пред много други свои съвременници, които го смятали за човек чудо. Канонизиран е 4 години след смъртта си. Даниел Дъглас Хюм, живял през XIX век, също е известен с левитационните си способности, документирани в тогавашните вестници и засвидетелствани от известни личности като Уилям Тъкъри, Марк Твен, Наполеон III, журналисти и хиляди зрители. Разбира се, въпросът за физическата природа на левитацията е много спорен. Според тези, които утвърждават възможността за левитация, обяснението е, че то е продукт на биогравитационно поле, създадено от силата на енергията, излъчвана от човешкия мозък. Това поле, създадено от летящия, може да бъде контролирано и насочвано. Този тип психокинезис (буквално от гръцки, движение от ума, съзнанието) е претендираната способност на ума да влияе върху материята, времето и пространството със средства извън познатите закони на физиката. Доскоро левитацията беше мистерията на духовните среди. Но през последните години учените също започват да наблюдават и документират съществуването на левитационни сили. В някои лаборатории физици левитират малки предмети, като манипулират така наречения ефект на Казимир. Според публикация на проф. Улф Леонхарт и д-р Томас Филбин в New Journal of Physics миналата година ефектът на Казимир, открит още през 1948 г. и измерен за пръв път през 1997 г., е основна причина за триене на нанониво. Или с други думи, на него се дължи квантовата сила на привличане между частиците на даден предмет. Британските учени заявяват, че могат да обърнат посоката на ефекта на Казимир и така да предизвикат предметите да се отблъскват, а не да се привличат. Тези открития могат да подобрят характеристиките на много ежедневни уреди – от въздушни възглавници в колите до компютърни чипове. Все пак досегашните научни опити и анализи важат само на микрониво и далеч не обясняват левитацията на хора, но може би са добра основа за научно доказателство за съществуването на тази способност. Илюзионистът и артист Крис Ейнджъл я притежава в зашеметяваща степен. Посред бял ден той левитира пред многобройна публика и буквално лети между покриви на сгради без предварително изградени сцени и светлинни ефекти. Благодарение на способностите и славата си има и собствено риалити шоу Mindfreaks, в което показва многобройните си способности, включително левитация на височина от 500 фута. Друг известен магьосник, Рамана, левитира миналата година в центъра на Ню Йорк, както и в парка Лафайет пред Белия дом. Илюзия или не, и двамата използват медитативни йога техники, за да се издигат във въздуха от само себе си, а очевидците изобилстват. Въпреки многобройните примери на левитационни практики явлението продължава да се възприема като чудо, което граничи с фантастиката и противоречи на физичните закони. Отношението към левитацията ще се промени, когато се разбере какво вдига човек във въздуха – дали е скрита вътрешна сила, която се отключва чрез специфични техники, или външна сила, която човек се научава да използва. Във всеки случай левитацията може да се окаже най-екологично чистата алтернатива на съвременните превозни средства.

Малки самолети за големи деца

Tue, 08 Apr 2008 17:30:00 +0300

През 1940 г. (дядо ми) Петко Попганчев, лудата глава на българската авиация, свалял бъдещата си жена като прелитал в бръснещ полет над нейната къща и хвърлял китки цветя в двора. Естествено, 20-години по-младата девойка не устоява на подобна романтика и скоро облича бяло. По това време асовете летци в България са боготворени градски легени и се броят на едната ръка, а всички летци наброяват не повече от 50. Днес няма нужда да си военен, за да полетиш. Трябват само време и пари: около 8 хил. лева и близо 6 месеца (минимум 64 часа теория и 25 летателни часа) за свръхлек самолет. За лек самолет - по още толкова от всичко. Свръхлеки са двуместните самолети с максимално излетно тегло до 750 кг (това включва теглото на самолета, пътниците, горивото и багажа). Леките самолети имат между 2 и 8 места и са с максимално излетно тегло до 5700 кг. Мартин, международен брокер на селскостопанска продукция, приема летенето като предизвикателство и отмора. Има голямо семейство, с което прекарва свободно си време, но летенето пази за себе си. За него то е интимно и лично. Негов приятел - Радо, главен архитект във водеща строителна компания, лети отскоро и е убеден, че веднъж полетиш ли, спиране няма. Да рискуваш живота си от време на време прави ежедневните баналности някак по-търпими. Отиването за уикенд на морето отнема 8 часа заради трафика и лошите пътни условия. Със самолет се стига за около два часа и в хубаво време рисковете клонят към нула. Цените на новите свръхлеки самолети започват от 50 хил. долара. Разделена между петима съсобственици - а това е широко разпространена практика - цената излиза колкото за малка кола. Причините за летене са много и различни, но винаги звучат или поетично, или философски, а освен това датират откакто има документирана човешка мисъл. Смята се, че Сократ е казал, че човек трябва да се издигне над земята – до върха на атмосферата и отвъд – защото само така ще успее цялостно да разбере света, в който живее. А писателят Ричард Бах заявява, че не е щастлив, ако няма пространство между него и земята. Който е полетял веднъж, оставя сърцето си горе. Личният стил и бюджетът определят с какво точно ще се лети: самолет, парапланер, парашут, бънджи, дори медитация... Въпросът е не защо летиш, а как може да не летиш, след като живееш във времена, когато това е възможно.

Престижни аксесоари

Tue, 08 Apr 2008 17:44:00 +0300

Стилен мъж спира пред местния голф клуб със своето Porsche. Облечен е спортно с яке Porsche Design, панталон, обувки и дори бельо от същата марка. Вади от багажника си сак за голф със стикове и топки, всичко с щампата Porsche Design. Вади и специалната си сгъваема количка за голф, направена с такива размери, че да се побира в багажника на Porsche 911, качва на нея сака си и влиза в бара. Изчаквайки партньора си, поръчва питие и плаща с кредитна карта, която вади от портфейл Porsche Design. Подписва сметката, естествено с писалка Porsche Design. Едва ли има нужда да споменаваме, че ключодържателят, слънчевите очила, шапката, запалката и всички останали аксесоари са от една марка с автомобила. Това е един добър клиент на Porsche. Автомобилните компании отдавна са надскочили идеята, че могат да печелят достатъчно добре само от продажбата на коли. Напротив – вече залагат повече на страничния си бизнес. Ferrari например печели точно толкова от продажбата на допълнителни аксесоари, колкото от продажбата на спортни автомобили. Италианската компания има договор с „Пума“ за създаването на линия спортни дрехи, предлага скъпи часовници със своето лого, произведени от престижни компании, прави вече два мобилни телефона заедно с Vertu, има рамки за очила и, разбира се, пълна серия аксесоари, свързани с автомобилите. Докато при Porsche модната линия Porsche Design е стилна и предназначена не само за клиенти и почитатели на марката, а за хора държащи на стила, Ferrari залага много повече на фен елемента при страничните си продукти. Италианците продават много знамена, фланелки и докато годишните продажби на автомобили са едва 6465 бройки, и то в една от най-добрите години на фирмата, продадените аксесоари са милиони. Логото на Ferrari присъства дори и върху мобилни компютри, за които компанията има договор с Acer. Естествено, при всички тях цената е много по-висока, защото Ferrari знае стойността на емблемата си. Вдъхновени от успеха на Ferrari, конкурентите от Lamborghini също направиха план за развитие на официалния си мърчъндайз. От компанията съобщиха, че започват да изграждат верига от лайфстайл бутици по света, в която ще се продават продукти с логото на Lamborghini. Ferrari вече има такава, а продуктите се продават и online на уебсайта www.ferraristore.com. Бизнесът със странични продукти засега е запазена марка най-вече за елитните и имиджови марки. Те привличат не само клиенти на автомобилите си, но и много фенове. Един Opel или Ford трудно може да вдъхнови купувачи на продукти от модна линия с тези марки. От друга страна, клиентите на Aston Martin, Jaguar и други могат да афишират социалния си статус в обществото дори когато не са със своя автомобил, но са с копчета за ръкавели Aston Martin например, колан Jaguar или чадър Rolls Royce. Феновете на емблематични коли като Mini, Bugatti, BMW и Mercedes също могат да си купят редица продукти с логото на любимата марка. Автомобилните компании гледат много сериозно на бизнеса със странични продукти, след като Hummer вече има собствен парфюм, Bentley отдавна слага логото и дизайна си върху часовниците Breitling, а бутиковата марка за спортни автомобили Pagani направи дизайнерска Hi-end домашна аудио система.

Пролетни мигове

Tue, 08 Apr 2008 17:53:00 +0300

Поредното технологично и дизайнерско чудо на Apple е най-тънкият лаптоп, създаван досега – 0.4 см отворен и 1.94 см в най-дебелата му задна част. Размерите му са 33х23 см, а теглото - 1.36 кг. Въпреки това е снабден с цялостна клавиатура и 13.3-инчов екран и мултитъч пад с функции, подобни на тези на iPhone. Процесорът е Intel Core 2 Duo, а RAM паметта – 2GB, и тук пак става интересно. Освен нормален 80GB твърд диск той има и модел с 64GB SDD (Solid State Drive) памет - флаш базиран харддиск без въртящ се елемент, което значи по-малко повреди, шум и консумация на ток и по-бърза работа. Минусите са: само един USB вход, липса на мрежов порт (но вградени WiFi и Bluetooth) и на дисково устройство. Такова се предлага като отделен USB модул, а самият лаптоп има функция Remote Disc, с която безжично да ползва устройството на Мас или РС. 6222 лв. (64GB SSD); 3687 лв. (80 GB HDD), store.apple.bg Най-новият модел на прословутата серия огледално рефлексни дигитални апарати EOS, която ги направи достъпни и за любители. В този има няколко подобрения – матрицата му е 12.2 мегапиксела, при включване оптиката му се самопочиства чрез високочестотни вибрации, ползваните карти памет вече са по-масовите и евтини SD и SDHC (high capacity), а процесорът му може да обработва до 53 последователни кадъра в JPEG. Дисплеят е 3-инчов и за първи път в продукт на Canon поддържа функцията Live View, която позволява на него да се вижда реално видяното през обектива. Това досега беше невъзможно при D-SLR апаратите, поради което при снимане се ползваше само визьора. 1670 лв. (с обектив 18-55 мм), www.canon.bg Нова миниклавиатура, която се побира в дланта, за всички, които са свързали домашното си РС или лаптоп към телевизора и искат да ги управляват от разстояние. Има всички бутони на стандартна клавиатура, включително тези за бърз достъп до определени функции, и дори са осветени за управление на тъмно. Кръглият й ClickPad пък е с двойно приложение - тъчпад за посочване, скрол и кликване и дистанционно управление за мултимедия и навигация в менютата. Връзката към компютъра е като при безжична мишка – чрез Bluetooth 2.0. около 290 лв., www.logitech.com

Уханната напитка на империите

Tue, 08 Apr 2008 17:59:00 +0300

Всяка от големите “чаени” нации има собствена чаена митология. Японската легенда разказва за Бодхисхарма - бащата на дзенбудизма, който медитирал денонощно цели девет години, но в един злополучен ден задрямал. Толкова бил ядосан на себе си, че изтръгнал миглите си и ги захвърлил. Там, където те паднали, изникнали чаени храсти. По-късно вятърът отвял листенцата им и те попаднали в съда с храната на китайския император, придавайки му сила и бодрост... Днес чаят е най-консумираната течност в света след водата. Всекидневно на планетата се изпиват милиард и половина чаши чай. Този успех в немалка степен се дължи на факта, че напитката успява да се адаптира към културите, в които прониква. Чаят не може да бъде синоним на униформеност - напротив, той се приготвя по най-различни начини, отразяващи индивидуалните вкусове и обичаи на всеки народ. Чайовете най-често се класифицират според произхода им - китайски, цейлонски, японски, индонезийски и т.н., както и според процеса на производство, който определя четири основни категории: черен, бял, оолонг и зелен. Черният чай е ферментирал чай. Най-известният днес се произвежда в индийската област Асам и дава червеникава до кафява течност със стипчив вкус, дължащ се на същия тип вещества (полифеноли), които правят и червеното вино тръпчиво. Процесът на производство на черен чай винаги включва четири основни стъпки: увяхване – листата стават гъвкави и могат да се навиват, без да се чупят; навиване – прави се, за да се разкъсат клетките и да се улесни ферментацията; ферментация – същинското превръщане на растението в черен чай; изсушаване, което спира ферментацията в желания момент. Черният чай е най-ароматен, тъй като при ферментацията полифенолите влизат в разнообразни реакции и образуват сложни, предимно ароматни съединения. Бял чай се произвежда в доста ограничени количества, което обяснява космическите му цени. Китай и Шри Ланка са основните износители. Най-горните и най-млади листенца на растението се събират още преди да се отворят, оставят се да поувехнат, докато се изпари естествената им влага, а след това се изсушават. Къдравите нишки имат сребрист оттенък и от тях се получава отвара с много блед сламен цвят и изключително фин, изискан аромат и вкус. Оолонг е полуферментирал чай, който се произвежда главно в Китай и Тайван. Експерименти на китайски учени показват, че този тип чай помага на клетките в разграждането на мазнини и съответно помага на тялото да отслабне дори и когато видът и количеството приемана храна не се променят. При зеления чай обработката започва, като току-що обраните крехки листа се оставят да поизсъхнат, а после се подлагат на краткотрайна топлинна обработка на пара и изсушаване на огън – по този начин се спира ферментацията. След това се разстилат и изсушават напълно, за да се предотврати каквато и да било остатъчна ферментация. И именно защото е подложен на по-слаба обработка, зеленият чай съдържа по-висок процент катехини (вид полифеноли), познати със силното си антиоксидантно действие. Смята се, че зеленият чай е една от главните причини за доста високата средна продължителност на живота на японците. Може да се каже, че за тях зеленият чай е като червеното вино и зехтина в средиземноморската диета. * сп. „Бакхус“

Заговорът на кастратите

Tue, 08 Apr 2008 09:48:00 +0300

Копие от оригинала, оригинал от копието“ е мотото на впечатляваща с оригиналната си концепция изложба на известната с провокациите си група “Ултрафутуро”. Откриването неслучайно е на 1 април, Денят на лъжата, защото този път групата изследва митовете около творчеството на художниците. На този ден всички сме нащрек да не ни изненадат с някоя гадна шегичка, надявайки се да не бъдем „жертви“, а само зрители. В този случай сме наистина зрители, а „нещастната жертва“ са медийните митове в пърформанс изкуството. Пърформанс изкуството често е познато на широката публика повече под формата на документация (фотографии и видео), отколкото като живо действие. Много малко са щастливците, които са наблюдавали „на живо“ пърформансите на световноизвестния виенски художник Рудолф Шварцкоглер например, за когото се говори, че умрял, след като се... самокастрирал. Затова пък много от пърформанс гурманите са виждали фотографиите от това „действие“, наречени Аktion 1, 2 и 3 (1965 г.). Разкривайки медийния мит, който стои зад тази невероятна история, членовете на групата правят ироничен и изключително смешен римейк на митологичния „пърформанс“. Наричат го „Кръвно отмъщение 2“. Показан е в знаменитата галерия “Екзит Арт”, Ню Йорк през 2007 г., и ще бъде представен на живо на откриването на 1 април. По молба на художниците, публиката документира действието, имитирайки смахнатите Шварцкоглерови фотографски композиции, станали причина за легендите около неговата „смърт“, всъщност настъпила доста по-късно и по друга причина. По този начин са създадени артефакти за нови митове. Въпреки че снимането на събития на живо е обикновено забранено за публиката, прикривайки се зад чантички и ръкавчета, зрителите често щракат със своите телефони. След това публикуват „пикантните“ снимки в интернет блоговете си, като разказват своите конспиративни историйки. В нашето високотехнологично и висококомуникативно общество зрителят отдавна се е превърнал в медия. Или в „Пета власт“? В последните си пърформанси “Ултрафутуро” „опитомява“ тези пиратски медийни практики, като раздава камери на зрителите, за да „запечатат“ по свой вкус развитието на действието. Тези „документи“ са център на експозицията - представени са близо 70 фотографии и четири видеа от 7 пърформанса на групата, някои показвани само в САЩ и Канада. Около половината от фотографиите са направени от зрители и впечатляват със своето качество. Явно интегрирането на фотоапарати в телефоните дава своите плодове – висока производителност и качество на визията дори у непрофесионалисти. Сега всеки се превръща в „истинска“ медия – винаги готова и навсякъде! „Заговорът на кастратите“, 1-29 април и „До последен дъх”, 22 април. Червената къща, “Любен Каравелов” 15. www.redhouse-sofia.org; www.roboriada.org/ultrafuturo

Преоткритият самотник

Tue, 08 Apr 2008 09:33:00 +0300

Иван Георгиев-Рембранд е име, познато предимно на специалистите и колекционерите. Неговото живописно наследство обаче е изключително явление в историята на българското изкуство. Допреди 10-15 години стотиците му маслени платна, рисунки и акварели бяха заключени за публиката. Причините? Може би режимът, който обявяваше за формализъм всичко, неотговарящо на разбиранията за социалистически реализъм. Иван Георгиев (1938-1994) е талантлив ученик в Художествената гимназия. Вероятно още тогава заради неповторимата си способност да предава натурата получава артистичния псевдоним Рембранд. Като блестящ студент в академията той печели възможността да специализира в Германия. По-късно е определян от малцината си близки приятели като изключително ерудиран и информиран за процесите в западното изкуство. Това се отразява и в пластическите търсения в областта на собствената му живопис. Изминал бавно и постепенно пътя от реалистичната картина (портрет, пейзаж, натюрморт) до чистата абстракция, той се отличава с дълбоко премислените си и емоционално наситени композиции. Това е едно самотно развитие, вглеждане в себе си чрез живописта, драматично избухнало в сложни и контрастни колоритни съотношения. За да отбележи 70-годишнината от рождението на Иван Георгиев-Рембранд, през месец април СГХГ отваря всички свои зали за негови картини, събрани от музеи, галерии и частни колекции. Иван Георгиев-Рембранд – живопис. 4-30 април. Софийска градска художествена гарелия.

Музика

Tue, 08 Apr 2008 10:07:00 +0300

Various Artists Gilles Peterson In The House (3CD) Gilles Peterson е един от най-еклектичните диджеи на глобалната музикална сцена. Името му е свързано с много важни музикални събития през последните две десетилетия, но това, което го характеризира най-добре, е предаването му по BBC Radio 1 - Worldwide. Като водещ той успешно съчетава несъвместими на пръв поглед изпълнители и парчета, в чиято основа неизменно стоят стиловете джаз, блус и соул. Този му талант на компилатор го превръща в изключително уважаван и търсен музикален експерт както от организаторите на фестивали, така и от големите музикални компании. Еднакво уважаван от хора като Carl Cox, Roger Sanchez и John Digweed, от една страна, и Jazzanova, Incognito, Cinematic Orchestra и The Roots, от друга, Gilles предлага на вниманието на слушателя компилация в нетипичната за лейбъла стилистика. Първият диск е посветен на съвременните стилове (броукън бийт, афро, джази и мининимал хаус), като основният акцент пада върху мелодията, а не върху ритъма. Вторият диск е своеобразна история на музиката от 70-те и 80-те и точно тук си проличава усетът на диджея към хита, независимо дали това е диско, фънк, соул или есид джаз тема. Третият бонус диск съдържа пълните версии на съвсем нови хаус парчета, предоставени на Gilles Peterson от самите изпълнители и прозвучали първо в неговото предаване. Erykah Badu New Amerykah Pt.1: 4th World War Критиката най-често свързва името на тази дива със стила нео-соул, опитвайки се да класифицира стилово смесицата от R'n'B, соул и джаз, с която е наситена музиката й. Всъщност Eрика Баду е сред онези съвременни соул изпълнителки, които е трудно да се определят по друг начин освен като “артисти”. Досега няма два нейни албума, които да си приличат. Продукцията й винаги е обвързана професионално (а понякога и лично) с едни от най-големите имена на американската ъндърграунд сцена. Новият проект съчетава олд скул, хип-хоп, джаз, фънк и електронни семпли с прекрасни соул вокали, превърнали се в запазена марка на певицата. Повечето от текстовете в проекта носят социално ангажирани послания, но типичната за този тип R'n'B агресия е заменена от топло соулфул звучене с лек джаз привкус. Това обаче не “притъпява” сериозността на проблемите в обществото, за които пее Баду. За този проект тя се е доверила на някои от най-големите имена в продуцирането и записването от ъндърграунд хипхоп средите. Тук ще откриете печелилия Grammy продуцент 9th Wonder (Jay-Z, Nas, Mary J. Blige), Madlib и Mike "Chav" Chavarria. Various Artists The Rough Guide to African Street Party Настоящата компилация ни представя слънчевата и безгрижна страна на музиката от африканския континент. Първични, искрени и спонтанни, афроритмите печелят вниманието ни с енергията, която притежават. А тук са събрани някои от най-големите изпълнители, чиято известност излиза извън границите на континента. Може би трябва да започнем с 81-годишната нигерийска легенда Fatai Rolling Dollar, за когото създателят на диска (Джон Армстронг) твърди, че въпреки годините си продължава да свири седем дни в седмицата по клубовете в Лагос. Темата Awure Banza е типичен пример за нигерийското звучене, съчетаващо напеви (граничещи с речитатив) с много перкусии и завладяващи китари. Следващият акцент е формацията от Мозамбик – Massukos, и тяхното парче Ntolito, съчетаващо традиционните за Южна Африка стилове и ритми. Категорично задаващ и диктуващ доброто настроение е първото парче в компилацията на идващия от Мали Vieux Farka Toure – Sangare, в ремикс на Nikodemus. Съчетавайки меренге и хаус елементи, без да бяга от оригинала, Nikodemus създава истински клубен (и уличен хит). Казано накратко, ако искате неподправено добро настроение, това е вашата компилация.

Книги

Tue, 08 Apr 2008 10:15:00 +0300

„Гоген”, изд. „Бард” Пол Гоген възкръсна Словото му връща първичната сила на неговата живопис Присъствието на Пол Гоген в поредицата „Импресионистите разказват” изглежда странно само на пръв поглед. Макар че живописта му не се свързва с импресионизма, той започва творчеството си като импресионист преди да навлезе в съвсем други стилови територии. И все пак малкото импресионизъм и многото писма, статии и ръкописи на книги дават основание на Билинда Томсън да сглоби неговото участие в поредицата. Развоят на изкуството след Гоген е притъпил шокиращото възприемане на творбите му - такова, каквото е било през епохата. Техните репродукции обаче ни казват повече за Гоген, когато са придружени от писаното му слово – агресивно, арогантно, жаргонно, егоцентрично до болезненост, безпардонно, но и чувствено, проникновено в жизнената и творческата изповедност. И ето го истинският Гоген: „Аз съм велик художник и го съзнавам. И именно защото го съзнавам, доброволно понасям страданията.” „Нов живот”, изд. „Еднорог” В „Нов живот” е ключът към романите на Памук Книгата пристига в България с 14 години закъснение „Нов живот” не е от романите на Орхан Памук, които направиха предсказуемо и логично удостояването му с Нобеловата награда за литература през 2006 г. Но той по нищо не отстъпва на „Сняг”, с който Памук се прочу, или на отличения с международни награди „Името ми е червен”. Този роман идва на български с 14-годишно закъснение. Загубата е в изобщо закъснялото българско „откриване” на комшията Памук, печалбата е, че с „Нов живот” получаваме нещо като ключ за белетристиката му. Такъв ключ може да е само личното читателско влизане в дадено творчество, но все пак общите мотиви тук и в такива различни книги като „Сняг” и „Истанбул” са безспорни. „Прочетох веднъж една книга и животът ми се промени изцяло”. Така започва романът, можеше и така да свърши. Студент открива себе си в една книга и тръгва из Турция да самодокаже откритието си – вечната и винаги конкретна драма на себепознанието. „Стратегиите на Тръмп в бизнеса с недвижими имоти”, изд. „Изток-Запад” Как печели Доналд Тръмп Личният му съветник разкри неговите стратегии Джордж Х. Рос се представя в изповедната си книга така: „Работил съм 50 години като адвокат, бизнес съветник и търговски посредник на магнати в областта на недвижимите имоти, които са на върха на най-безпощадния пазар – Ню Йорк Сити.” 25 от тези години е бил дясна ръка на Доналд Тръмп. Рос е и основен участник в телевизионното предаване на своя патрон „Стажантът” . Какво още му остава? Да продаде опита си с куртоазния жест: Това са стратегиите на Тръмп (с литературната помощ на Андрю Маклийн). Рос открехва кулисите пред техниките за водене на преговори, пред тактиките за привличане на кредитори и инвеститори, пред маркетинговите стратегии на Тръмп... Започва с многообещаващото: „Има огромна разлика между правните аспекти, касаещи недвижимата собственост, и бизнеса с инвестиране в имоти...”

Танци-манци

Tue, 08 Apr 2008 09:57:00 +0300

Танцът е усещане, движение, общуване. Танцът е изкуство. Танцът може да бъде и коментар, размишление, превъплъщение; лична или социална интерпретация на чутото, видяното, измисленото... “Антистатик” е манифест на движението, „изказване“ срещу инерцията, желание да се изразяваме, като се движим радикално. “Антистатик” е фестивал за съвременен танц и пърформанс, който събира на едно място дръзки хореографи и артисти, за да покаже новите форми и тенденции в развитието на съвременния танц и мултимедийния спектакъл. Една от четирите премиери в програмата на фестивала е мултимедийният пърформанс на Ани Васева "Присъствия" (6 април). Водена от въпроса "Как в моето тяло присъстват други тела?", авторката изследва образа, тялото и призраците, които се крият под и върху кожата. По думите на Мирослава Мариянова от "Литературен вестник" "Присъствия" е "обхождане на плътта, телесността, естетизирана физиология, вглеждане в статичния, почти атомизиран детайл на живата материя, която се движи, диша и се променя..." Танцовият спектакъл 36 more 4 less на независима компания „Хетероподи” (4 април) също е своеобразно изследване - идея на хореографа и танцьор Росен Михайлов. Навършвайки 36 години, той решава да се остави в ръцете на хореографките Галина Борисова, Мила Искренова и Татяна Соколова, които самостоятелно една от друга създават за негово изпълнение по едно соло. Стиловете са строго индивидуални, но кохерентно обединени в спектакъл, чиято главна тема е самоизолацията. В него участват още бившият солист на балет "Арабеск" Милен Петров, бившият вокалист на група "Каффе" Орлин Павлов и балерината Маша Илиева, а авторската музика е дело на Румен Бояджиев-син. Фестивалът затваря в неделя (6 април) вечерта с Jam Session, в който ще участват музикантите Биляна Вучкова (цигулка и глас); Александър Евтимов-Шaмaна (перкусии и глас); Виктор Дичев (китара и бас) и участниците в международната танцова платформа Nomad Dance Academy (www.nomaddanceacademy.org). С общо 10 представления на живо и 2 видеопрограми “Антистатик” обещава да покаже най-доброто от българския съвременен танц и пърформанс. "Антистатик: фестивал за съвременен танц и пърформанс" 3-6 април, Червената къща, София. www.redhouse-sofia.org

Цветята – тайното оръжие на успеха

Wed, 27 Feb 2008 10:27:00 +0200

Древната китайска култура приписвала особено значение на цветята. Според фенг (или фън) шуй цветните композиции в дома и офиса не са просто декор, а мощни източници на жизнена сила. За да я стимулирате успешно обаче, е необходимо да познавате символния език на цветята. Първият основен принцип е подбирането на цветя, които изискват еднакви условия на отглеждане. Не комбинирайте бързо- с бавнорастящи цветя, за да не нарушите естествения растеж на едните и другите. Второто основно правило според фенг шуй е свързано с прецизния подбор на цветовете. Червените поставете в южната част на помещенията и ще се радвате на обществени и емоционални успехи. Сините посадете в северния ъгъл. За да реализирате успешно плановете си, добавете към тях растения с бели цветове. Романтичните ви отношения ще се увенчаят с изненадващ успех, ако в западната част на жилището си отглеждате растения с бели цветове. Здрави зелени растения, поставени в спалнята или кухнята, ще внесат свежа енергия във връзката ви с партньора. Специфично място в традиционните китайски градини заемал вечнозеленият бор като символ на благородството. Не по-малко популярен бил и бамбукът – олицетворение на животворността и вечността. Във всяка китайска градина присъствали неизменно и т.нар. дървета на щастието – праскови, сливи, плачещи върби и тополи, магнолии и бананови дървета, свързвани с животворното начало ян. Специално място заемала и декоративната растителност. Божурът, наричан още царят на цветята, символизирал съвършеното превъплъщение на началото ян. Заради пастелните си тонове и “листата си на пеперуди” най-предпочитан бил сортът му с поетичното име “танцуващото лъвче”. Хризантемата символизирала женското начало ин, покоя и дълголетието. Лотосът изразявал чистотата на мислите и целомъдреното поведение. В Древна Индия различавали розов лотос (падма) като символ на слънцето и син лотос (утпала), който олицетворявал луната. Учението на фенг шуй дава и някои практически съвети за тези, които са ориентирали бизнеса си към отглеждането и продажбата на растения. Ако искате бизнесът ви да преуспее, засадете многогодишни растения с пищни листа. Ако са плодоносни и цъфтят всяка година, това ще способства за натрупването на благотворната енергия чи. Фенг шуй отделя специално място и на символиката на отделните цветя. Според китайската философия хризантемата спомага за отшумяването на недоразуменията в отношенията с околните. Тя е особено подходяща за хора, които трудно постигат баланс между разум и емоции. В древността се поставяла най-вече за постигане на атмосфера на спокойствие в дома. Вярвало се, че стимулира женствеността при жените и мъжествеността при мъжете, предизвиква нежност и спомага да се преодолее егоизмът. Кактусите са предпочитани там, където преобладават ярост и гняв. Те съдействат за общата концентрация на мисълта и надделяването на логиката над емоциите. Препоръчват ги и като гарантиращи стабилни доходи в бизнес сгради. Фикуса поставяйте в кабинети на служители с ръководни функции, за да събудите ентусиазма и способността им да се концентрират върху основните елементи от работата. За да стимулирате стремежа към знание у децата си, поставяйте в стаите им лимонови дръвчета. По този начин ще повишите общата им активност – и умствена, и физическа, както и тяхната самостоятелност. Кралицата на цветята - орхидеята, ще ви помогне да се отпуснете след тежко напрежение, да се откъснете от ежедневните тревоги и да се обърнете към духовните цели в живота си. А ако сте артистична натура или работата ви е пряко свързана с творчество, тя ще ви вдъхнови и ще стимулира творческия ви импулс. Орхидеите с тъмночервени цветове се препоръчват при апатични и хронично неинициативни характери. Присъствието им подпомага излизането от състояния на отпуснатост, потиснатост или дори депресия. Подарят ли ви лале обаче, имайте предвид, че от приятелството до любовта има само една крачка. Лалето е символ и на горещото желание за притежание. Анемонията е известна като цветето, което сдобрява влюбените. Но букет от анемонии се тълкува и като предупреждение за прекалена недостъпност. Розовият карамфил най-често разкрива хармонична любов или възхищение, а фрезиите издават романтични чувства. Посланието, което носи розата, зависи и от цвета й - бялата е мълчаливо обожание, жълтата - израз на ревност, а червената - на страстни чувства. Независимо дали приемате всичко казано дотук, цветята със сигурност ще донесат положителна емоция както в дома, така и в офиса. Освен че поглъщат негативните емоции, които носите със себе си отвън, създават и неповторим уют. Подберете такива, с каквито ще се чувствате комфортно, и се грижете за тях, без да забравяте, че връзката помежду ви е взаимна.

Книги

Wed, 27 Feb 2008 18:10:00 +0200

Човешкото его е честа причина за провал в бизнеса Затова Маркъм и Смит поставят принципите на егономиката Според скоропоговорката на Дейвид Маркъм и Стивън Смит „от нас зависи да пренасочим движещата сила на единственото нещо, което е в състояние да пренасочи енергията на всичко, което предприемаме”. Това нещо е човешкото его. То е както пасив, така и актив. Авторите цитират изследване на Университета на Охайо, според което над 1/3 от всички провалили се бизнес решения са взети под влияние на нечие раздуто его; почти 2/3 от изпълнителните директори не разглеждат алтернативи на решенията си, 81% от мениджърите налагат решенията си силово, а не чрез убеждаване... На базата на тези данни Маркъм и Смит се заемат с проблема, а резултатът от тяхната работа е нещо като учебник по самоконтрол. Затова и основните страници на книгата им са заделени за овладяване на ранните предупредителни сигнали за изкривено его и за трите принципа на егономиката. А те са многозначителни: 1) смирение, 2) любопитство, 3) честност. С мъдрост срещу детското насилие Френски учени намериха път към тийнейджъра От колекцията за подрастващи с темата за насилието на български излязоха книги за философията, историята на ХХ век, средновековието... Тежки теми в ръцете на водещи френски учени в съответната област с 2 задължителни качества: да са във формата на разговор и да са доведени до съзнанието и въображението на тийнейджъра. Удивителното е, че се получава. Към поредицата сега се включва и Семьолен. Той преподава в парижкия Институт за политически науки: „Вече близо две десетилетия работя върху темата за насилието и ненасилствените действия...”. Рецептата на неговия „Диалог” започва с много примери и много конкретност – от Ганди и Хитлер до училищните междучасия... Тези томчета стъписват възрастния читател преди всичко с непосредствената си мъдрост. За дехуманизацията на обществото Антиутопия от 1920 г., актуална и днес Приема се, че „Ние” на Евгений Замятин е първата значителна съвременна антиутопия и че от нея са се учили Оруел и Хъксли. Написан през 1920 г., романът излиза първо на английски през 1924 г. В Русия е публикуван едва през 1988 г. „Ние“ е тайният дневник на Д-503. Героят обитава високотехнологизирано общество от далечното бъдеще, където хората са напълно обезличени. Чувствата са забранени, смятат се за болест и се лекуват оперативно. Регулират се обществено и най-интимните движения, а всичко това се предлага като държавна идеология... Традиционният прочит на „Ние” е като пророчество за сталинисткия социализъм, самият Замятин има участта на дисидент. Но в днешното разгръщане на романа боде очите релацията между тоталната технологизация и дехуманизацията на обществото – едно не по-слабо тревожно пророчество.

Музика

Wed, 27 Feb 2008 09:32:00 +0200

Lenny Kravitz It Is Time For A Love Revolution Това е албумът, който слушателите очакват още от далечната 1995 г., когато Circus сякаш се превърна във финала на една възходяща музикална кариера. Следващите албуми също носеха личния почерк на музиканта и имаха своите хитове, но им липсваше онази хомогенност, характерна за ранното творчество на Кравиц. 2007-а явно е била година на сантимента и погледа назад, към времената, заредени с повече творчески ентусиазъм и креативни идеи. След като постави началото на кариерата си с албум, озаглавен Let Love Rule, днес Кравиц се завръща към онова звучене от началото на 90-те, което му донесе световна слава. Затова и песните звучат по младежки искрени и заредени с много адреналин (Bring it on, A Love Revolution), напомняйки за преклонението на музиканта пред рок легенди като Led Zepellin и Rolling Stones. Усетът на Кравиц към баладичното звучене се потвърждава от парчета като If you want it и I’ll be waiting. Като цяло това е един много силен албум, който не изненадва с нищо ново в музикално отношение, но пък затвърждава мястото на Лени Кравиц сред имената на големите музиканти и е безкомпромисно добър от първата до последната нота. Даниел Спасов / Милен Иванов Благословен си, Господи Един от най-добрите български лейбъли “Кукер Музика”, акцентиращ на връзките между традиционния български фолклор и онова, което се случва днес на музикалната сцена в България, предлага на вниманието на слушателя поредното си предизвикателство. Настоящият албум е световна премиера на музикални творби, записани след задълбочено изследване на старата българска църковна музика от IX до XX век. Представени са песнопения, открити в стари български манастири (“Честенейшую херувим” и “Блажим Тя, Богородице”, открити в архивен сборник от Кремиковския манастир “Свети Георги” край София), произведения, преведени от източната невмена нотация, и полифонични творби от периода на Възраждането. Имената на Милен Иванов и Даниел Спасов са неразривно свързани с изявите на световноизвестния женски хор “Мистерия на българските гласове”, на който те са единствените солисти мъже. Двамата работят заедно от 1998 г. и успешно представят както старинни образци на българския фолкор, така и шедьоври на църковнославянската музика, очертавайки една цялостна панорама на уникалния български двуглас. Запазвайки спецификата на жанра, двамата изпълнители превеждат традицията на достъпен за съвремения слушател език. Various Artists Jerome Derrajdi presents: The American Boogie Down Настоящата компилация маркира един много интересен период от края на 70-те и началото на 80-те години, когато започва преходът от соул и фънки звученето към налагането на диско вълната като доминиращ музикален стил. На мнозина този период е познат от творчеството на групи като Earth, Wind & Fire, Cameo и Kool & Тhe Gang. Затова и този двоен диск предизвиква интерес, представяйки ни малко известни имена от онези години. Създателят на компилацията - Джеръм Дераджи, е собственик на лейбълите Still love music и Past due records, добили известност през последните години с качествените си издания, покриващи стиловете диско, соул, афробийт и хаус. Темите са заредени с много грув и добро настроение и привличат вниманието на слушателя към артисти като Grayship Daviz (Get up get down and let your body bop), Lonnie Givens (The heat is on), The Morning After (Get it) и The Fabulous Kings (If you like the way we do it). Спазвайки традицията, наложена от лейбъла BBE (издаващ настоящата компилация), Джеръм Дераджи предлага два диска, като първият съдържа диджейски сет, пренасящ ни в атмосферата на буги звученето от началото на 80-те, а вторият - пълните версии на парчетата от сета.

Култура

Wed, 27 Feb 2008 09:52:00 +0200

За жената до нас Никола Вандов Моноспектакъл в Народния театър Той (отсъстващ от сцената, но винаги присъстващ в мислите й), е очарователен и добър, но защо никога не прибира маслото в хладилника? И защо ножът му винаги е със следи от маслото и с полепнали трохи по него… Тя (много добра роля на Параскева Джукелова) смята себе си за ефектна, свободна, умна, дори остроумна, но е и неспокойна, самотна, някак празна и нещастна. Тя трудно се отказва от навиците, придобити от самотното живеене. Тя иска да знае какво иска, но то все й се изплъзва, все животът я изненадва, все нещо я напуска – доброто настроение, мъжете, усещането за смисленост на съществуването… Тя е в постоянно и изнервящо я съревнование с времето. Взема мерки, които водят до трагикомични резултати. Започва да подозира, че причината е в нея самата, във все по-отслабващата й способност изцяло да се отдаде на чувствата си, да забрави пошепванията на “разума”, да не чува разказите на приятелките си за чудовищни случки с други техни приятелки, които наивно се били влюбили... “Става дума за любов… или е опит за убийство!” от Фиона Спрот в Народния театър (постановка Стилиян Петров) е моноспектакъл, особено подходящ за мартенските вечери. Ще се смеем много, но и ще се замислим над проблемите на жената пред нас, до нас… Купонът на годината Йоана Павлова Кино от световна класа и още нещо... Започнал преди 12 години като щур музикален хепънинг, „София филм фест” успя да се издигне до топ 50 на световните филмови фестивали. Тази година ще имаме възможност да видим селекция от почти 200 заглавия, дванайсет от които ще се борят за Голямата награда, а още дванайсет – за приза на Jameson. За първи път тази година конкурсът на Jameson ще се проведе и онлайн на www.jamesonshort.com, където ще се състезават 67 късометражки. Тъй като 2008-а е Годината на Русия в България, програмата включва специален фокус върху съвременното руско кино, а Никита Михалков ще получи „Наградата на София” на Столичната община за приноса си в киноизкуството. „Наградата на София” ще бъде връчена също така на българския режисьор проф. Владислав Икономов, както и на легендарния френски драматург Жан-Клод Кариер. Сред най-очакваните премиери са “Ще се лее кръв” на Пол Томас Андерсън (с 8 номинации за Оскар), номинираните за Оскар за чуждестранен филм: “12” на Никита Михалков, “Монгол” на Сергей Бодровстарши и “Катин” на Анджей Вайда, както и “Няма ме” на Тод Хейнс - биографичен филм за Боб Дилън, където Хийт Леджър е един от шестимата актьори, които се превъплъщават в популярния музикант. За първи път ще видим също нови български продукции: “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев, “Проблемът с комарите и други истории” на Андрей Паунов и “Коридор № 8” на Борис Десподов. Четирима от младите автори, участвали през 2005 г. в проекта “Поколение: изгубени и намерени”, ще се съберат отново, за да покажат новите си режисьорски постижения: “4 месеца, 3 седмици, 2 дни” (Кристиан Мунджиу), “Гърбавица” (Ясмила Збанич), “Йоана” (Корнел Мундруцо), “Любов и други престъпления” (Стефан Арсениевич). Съвместният им проект - колаж от шест новели, предизвика огромен интерес по световните фестивали. “А днес накъде” на Рангел Вълчанов ще открие фестивала, а закриването ще съчетае премиерата на “Краят на рая” на Фатих Акин с концерт на “Баба Зула”. Официален край на „София филм фест” ще сложи музикално парти във Военния клуб, където немският режисьор от турски произход ще се върне към старата си страст и ще заставане зад dj пулта.

Приключения без край

Wed, 27 Feb 2008 10:13:00 +0200

Рафтингът е изживяване без граници. Незабравимо и несравнимо приключение. Докосване до силата на реката. Тръгваш с уплаха, преминаваш изпълнен с адреналин и излизаш от реката зареден с неизчерпаема положителна енергия. Открих го в буйните води около гр. Кресна. Чудесен начин за „презареждане“ в края на забързаната и напрегната седмица за всеки, който иска да забрави динамичния живот в града, да избяга от градската архитектура и да потърси уединение с природата. Цялото приключение се случва по течението на река Струма в района на Кресненското ханче и продължава около час и половинадва. Реката е запазила името си почти непроменено от древността. Старите римляни са я наричали Стримон (както все още е известна в Гърция), а траките - Стри, означаващо струя. Местното население пък свързва името й с легендата за девойка, наречена Струма, която се хвърлила в бурните води на реката, за да опази честта и вярата си, когато я напада турчин. Първо се раздава екипировката. Неопренът е задължителен, а слагането му обикновено е последвано от много смях и приповдигнато настроение. Следват раздаването на каските и греблата и инструктажът на Веско, един от “капитаните“, в който се изясняват позициите в лодката, основните команди и какво трябва да се прави в определени ситуации. С необходимата екипировка и в пълна бойна готовност групите се качват в “мексиканското такси“ - буса, който превозва гребците до реката. Там хората се разпределят по лодките (между шест и осем гребци на лодка), след което всеки гид поставя гребците по местата им. Водещ е гребецът, който е най-отпред; той дава темпото, зададено от гида, който управлява и командва движението на лодката. Естествено, има риск, но затова са гидовете, които знаят в точния момент каква команда да подадат: “Ляв борд напред, десен назад. Гребиии!“ Рафтинговите приключения започват с първите топли пролетни лъчи, когато снеговете вече се топят и пълнят реката (обикновено към края на март), и завършват в началото на юли, в зависимост от дъждовете. Сезонът на рафтинга зависи до голяма степен от природата, която преди две години беше щедра откъм дъждове дори и през лятото. Тази година България ще има възможност да бъде домакин за кръг от Европейската купа (31 май и 1 юни по река Струма), в който ще вземат участие и български отбори. В последните няколко години рафтингът набира множество почитатели сред аматьори и професионалисти, които търсят силни усещания. Кресна и Шейтан дере Предполага се, че името Кресна идва от църковнославянската дума “крестъ“ (кръст), т.е. селище, разположено на кръстопът. Другото му значение се търси в гръцката дума “кресна“ – така гръцките търговци наричали вечнозеленото дърво, растящо из пролома, известно днес като дървовидна хвойна. Местността, в която се намират този тип дървета, е обявена за национален резерват “Тисата“. За да превърнете уикенда си в кресненския район в пълноценна почивка, след дозата адреналин и силни емоции по течението на реката, можете да си направите пикник на Шейтан дере. Тръгвате от ханчето към гр. Кресна и след около километър завивате наляво и минавате по Черния мост над р. Струма, който имал огромно значение през войните в началото на XX век, тъй като бил единственият мост, свързващ Симитли и Кулата. След него свивате веднага вдясно и продължавайки по стария римски път, стигате до Шейтан дере: наистина красиво място, където можете да поскачате в образувалия се басейн, да се спуснете по естествената водна пързалка, да похапнете и подремнете. Една чудесна възможност за уединение и релаксация сред природата. Ощавските минерални бани Село Ощава е разположено на 20 км от гр. Кресна в западните склонове на Пирин. За името му има различни предположения. Твърди се, че идва от турските думи “хош хава“ или “хошава“, означаващи “добър климат“ или “отава“, което пък се свързва с буйната есенна трева, т.нар. трета трева на ливадите. Името Ощава се търси и в глагола щавя – някога местните пастири отглеждали хиляди овце, които били клани на събори и празници, а кожите им – щавени от майстори кожари. Ощавските минерални бани, накратко наричани Баните, са група от пет минерални извора, намиращи се на около 600 м надморска височина, но практическо приложение имат само два от тях. Хладката баня се намира на 3 км североизточно от Стара Кресна в местността Банището. Използваният извор е с постоянна температура 38оС и много помага в лечението на опорно-двигателния апарат и заболяванията на нервната система. И двата извора са подходящи за общо укрепване на организма. Ако сте се натоварили с гребането през деня, горещата баня ще ви се отрази наистина добре. До Баните се стига по стръмен път в посока Стара Кресна, чудно селце, опънало снага под снежнобелите върхове на Пирин. Жителите му не са много, но са изключително приятни и учтиви. Несъмнено незабравими вечери може да прекарате в местния хоремаг, или кръчма. Тукашните старци са много забавни, а пламъкът в очите им, който липсва у хората от големия град, загатва за горещите случки от битието им. Обикновено вечерта в събота срещу неделя купонът от реката се пренася именно на Баните и често се спи на палатка по поляните край местността. Момина скала През 1979 г. огромното скално образувание, наречено Момина скала, е обявено за природна забележителност. Високата над 20 метра скала стърчи самотно на стръмнината над десния бряг на р. Струма срещу жп гара Стара Кресна сред Кресненския пролом, а името й се свързва с вече познатата местна легенда, разказваща за девойка от Стара Кресна, която се хвърля в реката, за да опази честта си от преследващите я турци.

Гаражно, бутиково или просто хубаво вино

Wed, 27 Feb 2008 10:35:00 +0200

През последните години наред с южноафриканските, чилийските или новозеландските вина последният писък на модата сред любителите на вино е и “гаражното". Но не става дума точно за вино, направено в нечий гараж. Понятието вече се е разширило, излизайки далеч извън пределите на гаража, където се е родило. Всъщност зад това определение не се крие точно и строго тълкуване, а все по-често става дума за вина, произведени в сферата на експеримента и в сравнително малки количества. Или казано иначе, партиди, които са толкова малки, че могат да се поберат в един гараж. Макар че гаражите на много от европейските производители и търговци на такива вина не отстъпват по площ на някои малки български изби. Основните характеристики на бутиковите вина са, че са направени от малко грозде с добро качество, в малка изба, в малко количество, с отлично и неповторимо качество, както и че се купуват на висока цена. Става въпрос за високо качество наистина, но и за мода в производството и консумацията на вино. Кога се появяват гаражните вина? Във Франция, откъдето започва производството и се налага името им, ги наричат още микрокюве или бутикови. Първото гаражно вино е направено през 1979 г. от французина Жак Тиенпон в неговото “Шато ле Пен” в Померол, на десния бряг на река Дордона. Спазвайки технологичните изисквания на съвременното винопроизводство, Жак Тиенпон прави плътно, наситено, екстрактивно и много плодово вино. Някои дегустатори наричат такива вина “булдозери” заради смайващите и ярки усещания, които оставят в устата. В терминологията на българските енолози и дегустатори напоследък се появи определението “агресивни вина”. С този епитет обикновено се описват вина (най-често от Новия свят), чийто аромат и вкус е толкова силен, запомнящ се, натрапващ се, че граничи с основното значение на думата агресия – атакуващ, завладяващ. Къде и как да търсите гаражни вина? Такава категория вино няма в класификациите на нито един закон за виното. И поради тази причина на етикета на нито една бутилка няма да намерите изписано "гаражно вино" или "бутиково". До неговото производство обикновено се стига с желание да се направи малка партида вино от определен сорт или реколта, макар и понякога да се явява просто резултат на безизходица. В този ред на мисли можем да направим немалко аналогии и с родното винопроизводство – малко грозде, малка изба с малко и малки съдове… Точно така е направил своето първо вино и Жак Тиенпон. Той току-що бил купил малкото си лозе, а от предишното оборудване на избата имало само една стара преса и един стоманен съд. Но желанието му да получи качествено вино го принудило да спазва стриктно всички правила на винарството. Самият факт обаче, че избата е малка и произвежда малко вино, не я прави бутикова. Единствено качеството на виното, рекламата, която му прави консуматорът, и цената му могат да го определят като такова. Да се сдобиеш като консуматор с истинско бутиково вино, от което има по 500, 1000 или 15 000 бутилки от реколта, не е лесно. Ако ти е провървяло чрез препоръка или предварителна заявка, трябва да приготвиш от 1000 до 3000 американски долара за бутилка. Какво казват за тях познавачите? „Това са вина haute couture, вина висша мода”, без колебание казва Мишел Ролан, консултант и пропагандист на гаражните вина, получил вече в света на виното титлата “летящ енолог” заради множеството винарски изби, където е правил вино, включително и в България. Списание Wines & Terroirs обаче казва друго: “Ако злоупотребяваме с технологичните методи, например с “плодовостта“ или с други характеристики, виното може да прави измамно добро впечатление година или две, но впоследствие всичко в него, което не е добре балансирано, ще изпъкне забележимо.“ Всъщност не са малко хората, които мислят, че “гаражното вино” си е чиста забава за достатъчно богатите, превърнали виното в свое хоби. Разкоша да произвеждаш вино в “микроскопични” количества заради удоволствието или гъдела могат да си позволят само разточителните гуляйджии винолюбци. Има ли български бутикови вина? Не са малко новите малки изби у нас, които биват наричани така от пресата или сами се определят като такива – Todoroff, “Нов живот” и “Вила Винифера” от Брестовица, “Едоардо Миролио”... Но само консуматорите и ценителите могат да кажат дали качествата на тези вина отговарят на бутиковите.

На почивка в София

Wed, 27 Feb 2008 10:47:00 +0200

Минутка спокойствие" беше отговорът, който невръстното детенце в рейса получи от изнервената си майка на въпроса какъв подарък иска да получи за 8 март. Жената видимо имаше нужда да прекара известно време в някое СПА, където след няколко масажа и с помощта на хармонични звуци и ароматерапия тя би се почувствала по-отпусната, презаредена и истински щастлива. През последните няколко години СПА хотелите в България се умножиха многократно, макар и много от тях да не отговарят на титлата, за която гордо претендират. Задължително е наличието на сауна или парна баня и предлагането на различни видове масажи, но в основата на истинското СПА е именно терапията с вода, наречена още хидротерапия и обикновено, но не задължително, свързана с лечебните свойства на минерални извори и басейни. Основната разлика между традиционната за България балнеология и младата, но бързоразвиваща се СПА индустрия се крие в това, че СПА центровете се посещават от здрави хора, които търсят възможности да се отърсят от стреса на всекидневието, да се отпуснат телом и духом, да възстановят или да постигнат желаната от тях форма, докато балнеологията има за цел лекуването на определени физически и психически заболявания. Но колко от нас могат да си позволят удоволствието да си вземат няколкодневна отпуска, за да успокоят тялото и съзнанието си в центъра на някой СПА хотел? За малкото щастливци специалистите препоръчват хотел “Бор” и грандхотела във Велинград, хотел “Орфей” в Девин и хотел “Пирин” в Сандански. Но и живеещите и работещи в столицата, които нямат тази възможност, могат да потърсят спокойствието и хармонията в един от дневните СПА центрове в София. Splendid Day Spa Club в квартал “Борово” например предлага както масажи за релаксация и разкрасяване (включително специални възстановяващи програми за млади майки), така и водни процедури с професионалните уреди на марката Маssor, за чието високо качество красноречиво говори фактът, че СПА центърът на единствения в света 7-звезден хотел (“Бурдж ал Араб” в Дубай) е оборудван именно с продукти на френската фирма. Душът “Виши”, с който Splendid SPA се гордее, може да се ползва както за релаксация и тонизиране, така и за отслабване. Хидромасажната вана е изключително приятна, макар и ефектът от нея да е по-малко осезаем, отколкото от стандартния масаж. Водният масаж трае 20 минути, като температурата на водата е около 38оС, а към нея се добавят богати на минерали соли от термален извор или етерични масла. За по-добри резултати непосредствено след излизане от ваната се прави и мануален масаж. Освен класическите и аромамасажи Splendid SPA предлага и три изключително интересни терапии: масаж с базалтови камъни, рефлексотерапия и широдара. Базалтовите камъни (донесени чак от Перуанските Анди) са гладки вулканични камъни, които имат свойството да абсорбират и задържат топлина. Масажът с тях е изключително релаксиращ и благоприятен за подобряване на кръвообращението и притока на кислород в тъканите. Студените камъни, които се използват на края на терапията за ободряване, пък идват от дъното на Индонезийския океан. В комбинация с различни етерични масла въздействието на този екзотичен масаж може да бъде и детоксиращо и отслабващо, както и енергизиращо и стягащо. Рефлексотерапията е точков масаж, базиран на древната източна медицина, която чрез стимулиране на точки на стъпалата, ръцете или ушите стимулира свързаните с тях органи. Този масаж може да бъде доста болезнен, ако има сериозни нарушения в нормалната работа на органите. Широдара също е древна източна терапия, но ако рефлексотерапията се асоциира главно с Китай, то широдара е запазена марка на индийската „наука за здравето“ аюрведа. Терапията се характеризира със струя масло, която бавно и равномерно се стича по челото и скалпа, дълбоко успокоявайки съзнанието, изтривайки спомена от ежедневния стрес и помагайки при безсъние. Твърди се, че удължава и живота. А за десерт можете да си направите шоколадов масаж. Освен че ексфолира, хидратира и омекотява кожата, натуралният шоколад, с който се прави масажът, е мощен антиоксидант, който стимулира освобождаването на хормона на щастието. Само внимавайте начинът, по който ще ухаете след това, да не възбуди нежелано внимание. И помнете, че не е нужно да има повод, за да подарите на себе си или на близките си глътка спокойствие и самочувствие.

Добрият любовник или любовница е...

Fri, 01 Feb 2008 12:08:00 +0200

... информираният любовник Особено този, който знае как и кога да изрази любовта си. Този, който се интересува от техниките на любовната игра и се стреми да ги овладее. Знанията за това древно изкуство стават все по-достъпни чрез множеството книги, публикувани в последно време под общата тема „изкуството на секса“, както и специализирани книги за еротични масажи, тантра и камасутра. Всяка по-голяма книжарница предлага заглавия по темата, а онлайн книжарниците, включително аmazon.com, допълнително обогатяват избора. ... любовникът във форма Особено този, който се грижи за своята физическа издръжливост и добър тонус. Този, за когото е важно да е в необходимата форма, за да доставя максимално удоволствие на своята половинка. За целта можете да подарите на себе си и половинката си абонамент за фитнес или плуване, както и курс по каланетика, пилатес или йога. Всеизвестно е, че благодарение на редовна йога практика Sting може да прави любов с часове. ... любовникът със самочувствие Особено този, който се старае да достави удоволствие на себе си и половинката си с добре поддържания си външен вид. Час при фризьор или козметик, посещение на СПА или масажист са все възможности да подарите допълнително самочувствие и да повишите настроението на партньора си. Някои салони за здраве и красота предлагат талони за подарък, наречени още gift certificates, но ако избраният от вас не е сред тях, можете просто да напишете в подарената от вас картичка какъв вид услуга искате да подарите на любимия човек. ... щедрият любовник Особено този, който не пести време и енергия за човека до себе си. Ако обикновено сте заети и работите много, вземете си почивен ден и направете нещо за половинката си, за което никога не остава време. Бъдете щедри с времето си. Ако не сте къщовници, подарете вашето търпение и подредете къщата за романтична вечеря, дори и да не сте я сготвили вие. Бъдете щедри със старанието си. Направете нещо необичайно за вас. Ако не подарявате цветя, изпратете букет на половинката си в офиса или разпръснете цветя из цялата къща. Бъдете щедри с вниманието си. Това е може би най-безценният подарък, който съществува.

Книги

Fri, 01 Feb 2008 15:56:00 +0200

Книга за италианския Ренесанс от световно ниво Изданието е печатано в Китай „Изкуството на италианския Ренесанс” освен стока е и ароматизатор на пазара. Все още екзотичен, но такова ни е книгоиздаването. Томът е с очерци: „Италианската архитектура през късното средновековие“, „Архитектурата на високия Ренесанс и маниеризма“, „Скулптурата на италианския Ренесанс“ и т.н. – от отделни изкуствоведи под редакцията на Ролф Томан. Изчерпателна панорама, перфектни илюстрации – възпроизведено 1 към 1 спрямо оригиналното издание. Печатано в Китай – евтино и точно. Впрочем глобализираната полиграфия изключва определението „оригинал”. Просто текстът е на български. Ароматът на тази книга респектира, внася солидност във витрината. Няма значение, че не е масова стока, напротив – тя е антитеза на удавилата ни книжна ширпотреба, глътка кислород, надежда за зрялост. Задава се краят на корпоративния империализъм Глобализираното стопанство налага смяна на лидерското мислене Една от деветте статии в „Лидерството в един променен свят” е със заглавие „Абрахам Линкълн и глобалната икономика”. Къде е едното, къде – другото? Да, но точно този текст всъщност е ключов за книгата, която с темата е „Какво означава да си глобален мениджър?“ попълва поредицата „Идеи с въздействие” на Harvard Business Review. Авторите са лидери във водещи компании и университетски преподаватели по икономика и управление. Статията за Линкълн анализира неговите икономически идеи и намира, че в тях има хляб и за днешните мениджъри, изправени пред задачите на глобализираното стопанство. А може би „Краят на корпоративния империализъм” осветлява най-точно проблема. Приемайки, че нововъзникващите пазари могат да се превърнат просто в нови пазари за техните стари продукти, мултинационалните компании продължават да мислят по империалистически. Затова ще загубят лидерските си позиции. Сдобихме се с военната си история Смелостта на авторите е адекватна на темата „Военна история” е четвъртият том от най-амбициозното тематично начинание в новото българско книгоиздаване: „История на българите”. Той е и първото подобно цялостно академично изследване. Почва от древността и свършва до ангажиментите на страната като член на НАТО. Има поне още две причини, заради които „Историята” си заслужава вниманието. Първо, тракийското военно изкуство и изпълнение добавят солидна доза национално самочувствие. Траките не са завоеватели, но са предпочитаният партньор в чужди армии. Тяхна е най-успешната в света съпротива срещу римските колонизатори. Защо да не популяризираме успехите им? Второ, периодът 1944-1989 г. е разгледан хладнокръвно и авторите са успели да внушат изследователско достолепие. И да опровергаят колегите си, които се скриха зад необходимите 50 години дистанция за писане на история.

Време за любов

Fri, 01 Feb 2008 12:06:00 +0200

селекция Ина Сотирова и Йоана Павлова, текст Йоана Павлова Усещане за жена (1992 г.) реж. Мартин Брест “Жени! Какво можеш да кажеш? Кой ги е направил? Господ трябва да е бил шибан гений!” Макар и ослепял, полковник Франк Слейд е все още влюбен в живота и в жените. Една сцена със сигурност ще ви накара да настръхнете - тангото в ресторанта под звуците на Por Una Cabeza от Карлос Гардел. Апартаментът (1996 г.) реж. Жил Мимуни “Знаеш ли изобщо какво е любов?” Един щастливо сгоден мъж между три жени в класически трилър а ла Хичкок. Екранната химия между съпрузите Венсан Касел и Моника Белучи е взривоопасна в буквалния смисъл на думата. Сексът и Лусия (2001 г.) реж. Хулио Медем “Толкова много любов ще ме убие” Лусия е готова на всичко в името на любовта си – затова се захваща да разплете една страховита история, толкова странна, че никога няма да разберем дали нейният любим Лоренцо я е съчинил, или наистина я е преживял. Филмът пленява с характерния за Хулио Медем поетичен стил, с който той се наложи още преди 10 години като звезда в независимото кино с “Любовниците от Полярния кръг” (1998 г.). Гроги от любов (2002 г.) реж. Пол Томас Андерсън “В живота ми има любов. Това ме прави по-силен от всичко, което можеш да си представиш.” Когато “сватосват” двама неудачници на средна възраст, никой не очаква, че те наистина могат да се влюбят. И дори да се променят. Кукли (2002 г.) реж. Такеши Китано “Раждащата се любов прави погледа блестящ. / Погледите ни се стрелват като вълшебен лъч.” Сюрреалистичен пъзел по мотиви от куклените пиеси на Чикамацу Мондзаемон, в който невидимата нишка между двама влюбени ги превръща в марионетки. Блясъкът на чистия ум (2004 г.) реж. Мишел Гондри “Приличаме ли на двойките в ресторанта? И ние ли сме вечерящи зомбита?” За да не се превърнат в поредната отегчена двойка, Джоъл и Клементин се подлагат на специална процедура, в която изтриват спомените си един за друг, но по ирония на съдбата се срещат случайно (в деня на Свети Валентин), за да се влюбят отново. Моето лято на любовта (2004 г.) реж. Павел Павликовски “Най-опасното нещо е да искаш повече.” Мона и Тамзин са две отегчени от живота си английски момичета, които се влюбват една в друга до полуда и се заклеват повече никога да не се разделят. Отблизо (2004 г.) реж. Майк Никълс “Ако вярвате в любовта от пръв поглед, никога няма да спрете да се взирате.” Две двойки подлагат любовта си на болезнено изпитание. Тигърът и снегът (2005 г.) реж. Роберто Бенини “И в наши дни поетите вършат чудеса в името на любовта.” Само Роберто Бенини е способен да оцелее сред войната в Ирак, търсейки лекарство за своята смъртно ранена възлюбена.

Шоколад и вино – една божествена комбинация

Fri, 01 Feb 2008 12:11:00 +0200

Много от традиционалистите биха определили това съчетание като нестандартно или дори неприятно. Да, на пръв поглед звучат като отричащи се вкусове, но... това биха били думи само на хора, които никога не са ги опитвали заедно. Всъщност комбинацията им, стига да са спазени две много прости правила, може да се определи само с единствено като божествена. Какаовата съблазън и Бакхусовата напитка отдавна имат афинитет един към друг, но при съчетаването им си има принципи. На първо място е нужно и виното, и шоколадът да са от най-високо качество. Изключения не се допускат. Вторият постулат, който напоследък търпи сериозни критики, е, че виното винаги трябва да е по-сладко от десерта. Това означава, че единствените напитки, смятани за подходящи с блокче шоколад с лешници или хубав трюфел, са сладките сотерни от Франция, речото от Италия, токайското от Унгария или порто. А най-добрите комбинации така и остават в сянката на екзотичния, нетрадиционния вкус. Най-после дойдоха по-добри времена и за ценителите на сухите вина. Днес вече шоколадовите изкушения смело се съчетават с много от свежите плодови вина, с отлежалите в дъб вина и дори с някои пенливи сухи. При това с огромен успех! Ако сте решили да опитате няколко различни варианта, имайте предвид, че както и при дегустацията на вино, се започва от шоколадите с по-лек вкус (т.е. с по-малко съдържание на какао) и се продължава по същата логика във възходяща градация. Ето няколко насоки, чрез които можете да очаровате сетивата си: Натуралният шоколад винаги има мощно въздействие върху сетивата. Той въплъщава в себе си чистото ухание и пикантната горчивина на прясно изпечени какаови зърна, и може би затова е най-високо ценен сред познавачите. Негова естествена половинка са едни от най-редките партиди отлежали порто вина, а също интересните и запомнящи се червени вина с пикантни, препечени нюанси, като бароло или барбареско например. Качествените пенливи вина също често се сервират с блокче натурален шоколад. Класическият, плътен тъмен шоколад със заоблена, кадифена структура (нито много горчив, нито твърде натрапчив) се съчетава отлично със заоблени, меки червени вина от сортовете като пино ноар, мерло или шираз. Нежният фин млечен шоколад с ядки е приятна комбинация със сочни, свежи розета или интензивни бели вина с благороден произход (най-вече ако са от сортовете шардоне и ризлинг). За разтапящия се в устата млечен шоколад (особено с плодов или ментов пълнеж) подходяща компания са млади ароматни вина (особено от страните от Новия свят - Чили, Австралия, Южна Африка, САЩ или Аржентина). Белият шоколад, който често има лек акцент на кокос и ванилия, постига добър баланс с плътни бели вина, отлежавали в нови дъбови бъчви или пък с много тъмни, натоварени червени, също имали контакт с дъбовата дървесина. Да ви е сладко и наздраве!

Хит на сезона

Fri, 01 Feb 2008 13:05:00 +0200

Сняг. Непочистени улици. Дори и да не излизате извън града, придвижването пак е затруднено – трудно се потегля, трудно се паркира по затрупаните тротоари и паркинги. Е, как всъдеходите да не са хитът на сезона! В миналия брой ви представихме трите най-добри компактни модела и хвърлихме поглед върху бъдещето на този сегмент. Продължаваме... Daihatsu Terios - малък и маневрен Японците от Daihatsu държат на миниатюрните габарити. Това прави Terios уникален на пазара. Колкото висок, толкова и широк, той предлага много офроуд технологии. Например 4х4 трансмисия като на най-сериозните всъдеходи - шофьорът може да блокира диференциала между предния и задния мост, а отделно при превъртане на задните гуми се блокира и този между тях, което дава наистина сериозна проходимост. Заради малките си размери той може да се провре навсякъде и е изключително маневрен. С мъничкия си мотор с обем 1.5 литра и мощност 105 конски сили придвижването е бавно, но не се харчи много гориво. Жалкото е само, че няма версия с дизелов двигател. В интериора има достатъчно пространство за четирима пътници. Багажникът също е приличен. Заради факта, че е натъпкан с офроуд технологии, Terios не е особено евтин. Цените му стартират от 36 000 лв. Този модел е съвсем на другия полюс – обширно 5-местно купе, големи размери, не е икономичен и изобщо не е предвиден за офроуд. Има 4х4 трансмисия без никакви допълнителни режими, която по електронен път сама избира режима на работа на колелата. Всъщност Mazda CX-7 не е никакъв всъдеход, а спортен автомобил под формата на SUV! Под предния й капак бумти 2.3-литров бензинов турбодвигател с мощност 260 конски сили, с който динамиката, но за съжаление и разходът на гориво, литват в небесата. Автомобилът е стандартно оборудван с ксенонови фарове, кожен салон, аудиосистема BOSE и всички екстри, за които се сетите. Двигателят, искате или не, е само една версия, а скоростната кутия е само 6-степенна, автоматична. Всичко това е облечено в много атрактивен дизайн и изпълнено доста луксозно на цена от 80 000 лв. Chevrolet Captiva - бестселърът Chevrolet е новото име на фалиралата корейска Daewoo в Европа. И докато компанията майка в САЩ има безброй всъдеходи и пикапи, то Captiva е първият им SUV на Стария континент. Само за малко повече от година той обаче успя да се наложи на този пазар като един от най-добрите модели, а в България е безспорният бестселър пред всички останали. Тайната на този успех се крие в отличното съчетание на качествата му. Изглежда добре, има 7 места в купето, а клиентите могат да избират между 2.0-литров дизелов двигател (150 к.с.), 2.4-литров бензинов (136 к.с.) и 3.2-литров бензинов V6 (230 к.с.), няколко вида скоростни кутии и предно или 4х4 задвижване. Като добавите изключително достъпната цена от 43 000 лв., картинката е пълна. От тази година вече се предлага и модел Captiva Sport с 18-цолови джанти, по-агресивно оформена външност, нови ауспуси и няколко други атрактивни детайла. Opel Antara - красавецът След няколко години пауза Opel се завърна в сегмента на всъдеходите с впечатляващ модел. В сравнение с останалите на пазара Antara изглежда като зализан и моден красавец, който изпъква сред градския трафик като лека кола, но се чувства добре и по черните пътища, където не се плаши от големи дупки, заледен и неравен терен. Автомобилът е изключително практичен с безкрайните възможности за моделиране на вътрешното пространство и предлага отлична видимост във всички посоки, и то от висока, командна позиция на шофиране. Трансмисията му е със задвижване на четирите колела и е напълно автоматична, без да обременява шофьора с различни функции. Освен новия 2.0-литров турбодизелов двигател с мощност 127 конски сили в гамата се предлага и отличният 2.0 CDTI с 150 к.с. Бензиновите варианти са 2.4 литра със 140 конски сили и 3.2 л V6 със 227 к.с. Цените на Opel Antara започват от 46 000 лв.

От любов към виното

Fri, 01 Feb 2008 13:07:00 +0200

Най-истинската, най-голямата любов те спъва внезапно, ти падаш в нейния поглед и тя става за теб лоза, висока до Бога, по която вечната жажда се изкачва, за да направи огнено вино от гроздовете на звездите". Тези думи на поета Евтим Евтимов са сладки като мелнишко вино - упояват душата и карат сърцето да пламти от любов. Всеки е чувал за красотата на Мелник, но само тези, които лично са го посетили, са усетили и романтиката, и мистерията на пирамидите му, и автентичния му дух. Той е най-малкият, но и най-живописният град в България. Красивите му къщи зимуват леки зими и летуват прохладни лета, сгушени в нежната и покровителствена прегръдка на застинали във вековете пясъчни сипеи. Градът е кръстен именно на изумителните пирамиди, които го заобикалят и характеризират. “Мел” на старославянски означава бяла глина, креда. И действително, когато човек ги гледа, вижда едни от най-изящните произведения на изкуството - неутешно ваяни от природните стихии бели скулптури - заоблени по склоновете като дюни в пустиня, тук-таме заострени, чудновати, внушителни, приказни. Местните жители, лозари по природа и винари по душа, добавят към естетиката на пясъчните фигури и функционалност, като издълбават своеобразни изби - някои доста дълги и с множество помещения - в които зрее, отлежава и се съхранява прочутото мелнишко вино. Температурата в тези жълтеникави пещери е между 5 и 15 оС в зависимост от сезона, а тръпката от посещението им е подсилена от аромата на грозде и дъбови бъчви, които заливат сетивата още с прекрачването на пясъчния праг. В своята скромна изба Митко Шестака - един от най-емблематичните мелничани - предлага дегустация на виното, което сам произвежда, съхранява в двустайната си изба и бутилира на място в момента на покупката. Уникалното мелнишко вино се прави от сорта “Широка мелнишка лоза”, наречен така, защото листата му са необичайно широки и расте единствено в този район. Цветът му е светъл като на рубин, вкусът му - мек и плодов, с дъх на ванилия и дъб. От двете вина, които дегустирах - сухо и полусухо червено - полусухото ми се услади заради изключително ароматния си плодов вкус, а сухото ми се стори прекалено натрапчиво и тежко. Според Шестака, за да се направи добро полусухо вино, ферментацията му трябва да бъде спряна преждевременно, което му помага да запази по-силно изразената си плодовост и по-лек вкус. Така го прави той, за разлика от много винарни, където оставят полусухото вино да ферментира докрай заедно с партидата сухо вино, подслаждайки го впоследствие. Освен с уникалните си природни дадености и вино Мелник се гордее и с автентичния си архитектурен стил, наложил се през средновековието и Възраждането, запазен и до днес и характерен единствено за този град. Старинните мелнишки къщи впечатляват с богатата си архитектура, с избите си, с подредбата, разкриваща чувството за естетика и практичност у архитектите и обитателите им. Сгушени една над друга, наполовина каменни, наполовина бели, с красивите си еркери и тихи дворове, мелнишките къщи омайват с усещането, че са потънали във вечното планинско спокойствие. Единствено гласовете на общуващите помежду си овце и тяхното ехо нарушават тишината в долината на пясъчните пирамиди. Приземните етажи на мелнишките къщи са издигнати по-нависоко от тези на всички други възрожденски къщи в страната. Първоначално се е строяло така, за да се опазят жилищните помещения от наводнение, когато поройни дъждове или топящи се снегове се свличат от пясъчните склонове надолу през града. Впоследствие, след като е изкопано дълбоко дере по продължението на града и развитието на занаятите и търговията започват да изискват все нови и нови помещения, приземните етажи се превръщат в работилници, изби, яхъри за животните. С повдигането на нивото на улиците се появяват и характерните за Мелник стъпала. Мелник наистина е най-малкият град - постоянното му население днес е едва 180 жители. Тази година за първи път от 30 години насам детската градина в града успява да събере минималния брой от 12 деца, за да сформира група и да отвори отново вратите си. Но днешното малко, китно градче някога е било важно икономическо и духовно средище, с над 25 хил. жители, около 1300 къщи и повече от 70 църкви. Древните траки полагат основите му още през I-II век. По калдъръмените улички последователно се редуват стъпките на славяни, българи, гърци, латини, турци, привлечени от топлия климат, плодородната и богата земя и защитеността на мястото от самата природа и от нападатели. Мелник до голяма степен дължи средновековния си възход и културно-архитектурно наследство на знатните велможи от византийския двор, които цар Калоян изпращал тук на заточение след освобождението от византийско владичество, а те построили множество къщи, параклиси и манастири и превърнали града в гръцки културен център. В началото на XIII век историята отредила още по-важна роля на града, превръщайки го в столица на независимото княжество на Деспот Слав, опълчил се срещу Борил и отцепил се от Българското царство. Мелнишката история е легендарна. Но сред монументалните пясъчни скали, скупчени около накацалите по хълмовете вековни къщи, Мелник крие и множество изненади. На края на града се намира Литовата къща - една от най-новите, но неизменно строена в автентичния мелнишки стил. По време на строежа й случайно биват открити първо една, а после и втора изба от XII-XIII век. Същата къща организира и светлинно и музикално шоу в отсрещните назъбени сипеи (от пролетта с помощта на пари от Европейския съюз). Но няма да издавам повече. Разходете се сами по тесните калдъръмени улички, които, макар и да не са променили трасето си от XIIXIV век, са осеяни с живописни гледки, с интимност и със съблазнителния аромат на грозде, бъчви и хубаво вино. Не пропускайте да се отбиете в "Хубавата кръчма" на бай Илия и не забравяйте, че посещението в Мелник е най-сладко с любим човек. А както можете да се досетите, във винарски район с много лозя като мелнишкия, Трифон Зарезан е истински празник и най-добрият повод за честване на двете Дионисиеви слабости - виното и любовта.

Данни в задния джоб

Fri, 01 Feb 2008 14:04:00 +0200

От селекцията ни на технопродукти ще разберете как да слушате съраунд звук, без да имате много тонколони, как да носите 80 GB данни в портфейла си и какво пази лаптопа ви от чужди очи Loewe Sound Projector В едно-единствено озвучително тяло са разположени 40 малки говорителя, 2 субуфера и усилватели, които възпроизвеждат истински 5.1 канален съраунд звук, спестявайки минимум шестте озвучителни тела (предни и задни тонколони, център и субуфер), необходими за това. Идеята е на Yamaha, които за първи път показаха sound projector през януари 2005 г. на изложението CES (Consumer Electronics Show) в Лас Вегас. Loewe са немски hi-end аудио- и видеопроизводител, които са закупили лиценз, за да създават свой висококачествен продукт. Системата им има микрофон за настройка спрямо параметрите на помещението и работи със стандартните Dolby Digital и DTS. 3000 лв., www.audio-bg.com Sony VAIO TZ31XN Стилен и ултракомпактен бизнес лаптоп – едва 28 на 20 см, тегло 1.2 кг и подсилен карбонов корпус. 11.1-инчовият му екран е с висока резолюция и има вградена уеб камера и микрофон за видео разговори. Освен с няколко USB порта разполага още с мини i.Link вход (за директна връзка с дигитални видеокамери) и четец за MemoryStick и Secure Digital карти памет, вградени WiFi и Bluetooth чипове CD/DVD записвачка. Процесорът Intel Core 2 Duo U7600 (1.2 Ghz) е и ULV (Ultra Low Voltage), т.е. с много ниска консумация на електроенергия, операционната памет - 2GB, а хардиска – 120 GB със специална защита при падане. Защитата на данните срещу непозволен достъп включва скенер за пръстов отпечатък и Trusted Platform Module (TPM) - вграден чип за сигурност. 5380 лв., www.gss.bg Prestigio Digital Wallet Този кожен портфейл освен стандартните джобове за кредитни, дебитни карти и банкноти има такъв, в който е разположен удароустойчив 1.8-инчов харддиск (с размери 110x105x30 мм и тегло 240 г) със софтуер за защита на данните с парола. Връзката с РС става чрез къс USB 2.0 кабел без нужда от драйвери, а обемът му варира от 40 до 80 GB. Ако досега не сте чували името на производителя Prestigio, то това е кипърска компания, бивш асемблатор на компютри, която преди години започна производство под собствен бранд на лаптопи, монитори и др., а през 2003 г. се сля с тайванския производител на флаш памети и периферия Canyon. 249/399 лв. (40/80 GB), http://shop.prestigio.bg

Музика

Fri, 01 Feb 2008 16:42:00 +0200

Holly Cole Вече 20 години канадката Холи Коул привлича вниманието на ценителите на вокалния джаз, съчетавайки в репертоара си теми от класическите години на джаза с кавъри на съвременни композитори и изпълнители. Уникалният й стил, продуциран от изключителния Грег Коен (работил още с легенди като Орнет Колман и Бил Фризел), залага основно на камерния формат (пиано, бас и ударни). Без да блести с голям гласов диапазон, но с афинитет към спокойни и меланхолични джаз интерпретации, Холи Коул успява да изгради композиции, в които мекият й кадифен тембър изпъква. В песните си залага колкото на мелодията, толкова и на лириката, и точно това я прави различна и впечатляваща. В албума й ще откриете теми на композиторите Коул Портър (It's Alright with Me), Ървин Бърлин (Reaching for the Moon) и Антонио Карлос Жобим (Waters of March). Единайсетте парчета в диска са перфектно подбрани и разкриват певица с изключителен усет за романтика. Достатъчно е да чуете I Will Wait for You, за да се влюбите в Холи Коул. Various Artists Women Of Africa Настоящата компилация представя някои от най-известните жени, чиито имена са свързани с популяризацията на африканския фолклор по света. Пътуването започва от Североизточна Африка с изпълненията на Джи Джи (Етиопия), Саба (Сомалия) и изненадващо жизнерадостното и безгрижно изпълнение на Сетона (Судан) и продължава към Западна Африка и Мали (единствената държава, представена с три теми в диска), за чиито фолклорни традиции ще научите от изпълненията на Омо Снагаре, Рокиа Траоре и Кандиа Кояте. Оттам, спускайки се по крайбрежието на Атлантическия океан, ще стигнете до Конго, където ви посреща Мбилия Бел с песента Rѓsidence Marina. Пътешествието продължава към южния край на континента, където ще се срещнете с Буши Млонго и легендарната Мириам Макеба. Накрая отскочете до Мадагаскар и прекарайте няколко минути в компанията на Вакока и тринайсетте музиканти, които ще ви запознаят с една от най-известните теми от този остров - L’Era. Ако настоящото издание има някакъв недостатък, той е, че има още много изпълнители и държави от Африка, които си заслужава да чуете, а липсват. Приятно пътуване! SEAL System Новият албум на родения в Лондон артист от африкански произход е своеобразно завръщане към звученето от началото на кариерата му, когато заедно с продуцента Тревър Хорн Seal записва хитовете Killer и Crazy. Днес музикантът твърди, че обръща поглед назад към своите корени, към китарата (инструмента, с който композира първите си хитове), към “мелодии в по-бързо темпо, на които може да се танцува”. За целта Seal се свързва със Стюарт Прайс (спечелил Grammy за ремиксите си на No Doubt и Coldplay). Темите в албума са записани първо на китара, а след това върху основната мелодия се наслагват пластове меки електронни бийтове и семпли, които придават завършеност и обем на песните, без да доминират, оставяйки на преден план приятно дрезгавия глас на певеца. Въпреки че System е предимно с бързо темпо, онези, които обичат емоционалните романтични песни на Seal, няма да останат разочаровани. Певецът твърди, че новооткритото домашно блаженство е повлияло на неговата музика, което може да се разбере и от двете брилянтни балади в албума - Rolling и Wedding Day, която Seal написва сутринта в деня на сватбата си със супермодела Хайди Клум през 2005 г.

Веднъж на две години

Tue, 01 Jan 2008 16:08:00 +0200

Преди да отидете на международните маскарадни игри в Перник, научете повече за кукерската традиция Венеция, Кьолн и Перник имат поне една обща характеристика: и трите са членове на Федерацията на европейските карнавални градове. Пернишкият фестивал на маскарадните игри „Сурва“ се провежда за първи път още през 1966 г., а от 1986 г. има статут на международен. Шествия от маскирани групи от цяла България и света завладяват територията на града и околностите през първия месец на всяка четна година. Макар кукерските дружини да обикалят съседните села седмици преди официалния фестивал, акцентът на “Сурва” пада върху двудневното състезателно дефиле, което тази година ще се проведе през последния уикенд на януари (25-27 януари). Очакват се над 5000 души в над 90 маскарадни групи от всички етнографски райони на България, както и гости от Европа, Азия и Африка. Мasca на стар италиански означава зла, противна личност; на некласически латински mascus, masca е призрак. Изглежда, неслучайно кукерските маски могат да бъдат и особено страшни. Но какви всъщност са произходът и значението им? Кукерската традиция произлиза от тракийския орфизъм и представлява християнизиран езически обред, който съчетава остатък от местното разбиране за християнството с тракийския култ към Дионис. За траките Дионис не е онзи бог на виното, какъвто е за гърците. Първоначално той е човек, роден от богинята майка, който бива разкъсан от завист, за да се роди наново, този път от простосмъртна жена. Виното е само атрибут, който играе важната роля на оплодителната кръв на Дионис при изпълнението на свещени ритуали. Паралелът с християнските вярвания и традиции е повече от очевиден. Кукерските игри са свързани най-напред с грижа към новата реколта и внимание към лозята. Традиционно основният обред се изпълнява от мим, какъвто е главният кукерът. Той изиграва идеята на траките за реорганизацията на света, в която природата периодически умира, за да се прероди. Когато главният кукер – превъплъщението на Дионис и субектът на празника (в Странджа например той е без маска и с начернено лице и се нарича Бял кукер) - извършва обредно сеене на мегдана, за тракийското орфическо учение този акт символизира оплождането на богинята майка, а ритуалната сеитба от своя страна поставя началото на новия природен цикъл. Характерно е кукерската дружина да се състои от млади мъже и ергени, някои от които са маскирани като младоженец и булка с дете, циганка, дракус (вампир) и др., а останалите са въоръжени с дървени саби и окачени с тежки звънци. Групата има свой главен кукер (в различните райони той може да бъде представен и като цар, старец, старица) и изиграва сцени на открадване на невестата и нейното дете, убиване на главния кукер и неговото възкресение; извършват се ритуално заораване и сеитба на мегдана, а след сеитбата главният кукер произнася благословия за плодородие. Чрез обреда се признава социалната пълноценност на младите мъже, а тяхното обредно дело е израз на ритуално общуване със света на мъртвите, откъдето получават и своята сила да подредят света и да предопределят блага, щастие и плодородие. Великден съвпада с времето на възраждане на природата, както и с времето, когато траките определят празниците си около Дионис. Това е една от причините за ранното и лесно приемане на християнството по земите на траките и за тракийските християнски храмове, издигнати върху светилища на Дионис (например Перперикон). Дионис е бил субектът на големите пролетни новогодишни Дионисови игри, които след християнизацията на населението и възприемането на източноправославния календар се свързват със Сирни заговезни и Великден. Тъй като обредът е символна смяна на старата с новата година, кукерските игри започнали да се провеждат и през зимата. Така кукерската обредност постепенно започва да се свързва освен с прераждането на природата в края на зимата (празниците около Великден) и с мръсните дни – 12-те дена между Коледа и Йордановден (Водици, 6 януари). В наши дни кукерските игри са отърсени до голяма степен от митологичния си произход. Кукерите играят по-скоро спектакъл, отколкото ритуалното тайнство, символизиращо орфическите представи за умиращата и възкръсваща природа. Фестивалът в Перник дава възможност на всеки да се запознае по-отблизо поне с естетическите аспекти на тази стара българо-тракийска традиция. Сами ще се уверите, че кукерските маски са изключително разнообразни: някои будят страх, други предразполагат към веселие, а трети наблягат на красотата и майсторството на изработка. Фестивалът е добър повод да се разходите до Перник и да се повеселите сред колоритните кукерски дружини. Поне веднъж на две години.

Първи речник на литературните митове

Tue, 01 Jan 2008 15:46:00 +0200

Френски учени са съставили уникалния справочник Съставеният от френски учени под редакцията на Пиер Брюнел „Речник на литературните митове” е първи по рода си в света. Над 130-те статии са посветени на Аврам, Антигона, Вилхелм Тел, Голем, Елдорадо, Орфей, Парсифал, Хамлет, Юдит... Литературният мит тръгва от религиозния или от историческия персонаж или събитие и е продукт предимно на европейската културна традиция. Между първата книжка с „народния разказ” за Фауст и романа на Томас Ман „Доктор Фаустус” се простират 3 века и половина и безброй четива за същия герой. Фаустовският мит спохожда действителния човек Йохан Фауст посмъртно, докато Луи ХІV е митологизиран литературно приживе... Що е литературен мит, как той да бъде разчитан и осмислян – като явление и в конкретния случай, – всичко това в чудовищния речник – 1160 страници. Сто идеи за успешни продажби От личния опит на големите фирми Кен Лангдън за почва ударно: „Тази книга е за всички, на които им се налага да продават нещо – а това означава за всички в бизнеса.” „Цял живот съм продавал”, изповядва той в „100-те най-велики идеи за продажба”, но личният му опит на популяризатор е само отправната точка. За повече идеи се обърнал и към търговци, които познава. Освен това: „Писах и до ръководителите на половината от фирмите, включени в борсовия индекс на „Файненшъл Таймс” FTSE-100, и учудващо голяма част от тях ми отговориха.” Накрая теглил чертата и съставил класацията на 100-те идеи. Първата от тях може да ви изненада: Никога не прекъсвайте клиент, за да изразите своето мнение. С една дума: „слушане”, което отрича традиционното разбиране, че роденият продавач е този, който има дарбата да говори... Другата полза от неговата работа е, че групирал идеите функционално: „За пробуждане на интерес“, „За установяване на потребността“, „За представяне на оферта“ и т.н. Преведоха Труман Капоти без цензура Чарът на неговата проза не е в сензацията Пет от дванайсетте репортажа на Труман Капоти в „Музика за хамелеони” излизат за първи път на български. Досега са били спестявани заради хомосексуалните откровения на писателя, което може да подведе търсачите на жълти литературни усещания. Длъжни сме да предупредим: нищо повече от изкрещяната тайна на осемгодишния Труман: „Не искам да съм момче! Искам да съм момиче!”, или споделената на четири очи клюка с Мерилин Монро: „Помниш ли какво разправяше за Ерол Флин? Колко се гордеел с пишката си? И аз мога да го потвърдя. Веднъж двамата прекарахме една доста приятна вечер. Ако разбираш какво искам да кажа.” Толкова. Чарът на тези „репортажи” е в разказваческия талант на Капоти, в гениалното сливане на извадената в мащаб 1:1 случка от живота и движението на неговата ръка по белия лист.

Музика

Tue, 01 Jan 2008 15:47:00 +0200

Bob Sinclar Live At The Playboy Mansion (2CD) Малцина знаят, че истинското име на този световноизвестен музикант, диджей и продуцент е Кристоф ле Фриант и че преди да застане зад грамофоните, е бил учител по тенис. По-известен е може би фактът, че Хю Хефнер прави по три партита годишно в имението си и че на тях присъстват само VIP персони. За да забавляваш такава публика, трябва да си не просто добър диджей, а един от най-добрите. Французите явно добре се справят с тази задача, защото след Dimitri from Paris сега честта да забавлява гостите, записвайки и двойна компилация, се е паднала на мистър Синклер. А той се е справил отлично, смесвайки диско и соул класики с повлияни от тези стилове хаус парчета от последните години. В настоящата двойна компилация ви очаква среща с няколко легенди от 70-те и 80-те като Грейс Джоунс, T Conection, First Choice, Imagination и John Davis & The Monster Orchestra, както и теми от последните години. Освен тях диджеят е вплел в сета и собствените си хитове World of Love и Kiss My Eyes. Резултатът е близо три часа истински парти саунд, към който ще ви е трудно да останете безразлични. Keith Jarrett, Gary Peacock, Jack DeJohnette My Foolish Heart (Live at Montreux) Почти двайсет и пет години са минали от първия запис (Standards vol 1&2) от 1983 г., който бележи началото на едно от най-дълго съществуващите триа в историята на джаза – Кийт Джарет, Гари Пийкок и Джак Дежонет. Тогава те бяха най-иновативното джаз трио със собствен почерк. В настоящия запис (концерт, състоял се по време на джаз фестивала в Монтрьо през 2001 г.) ще чуете някои от най-емблематичните парчета от началото и средата на миналия век като Ain’t Misbehavin’, Honeysuckle Rose на Fats Waller и You Took Advantage Of Me на Rodgers/Hart от мюзикъла Present Arms от 1928 г. Фактът, че записът е концертен, прави диска уникален. Както твърди самият Джарет, в него може да откриете магията на живото изпълнение и пълното емоционално сливане между публика и изпълнители. Въпреки възникналите проблеми от техническо и атмосферно естество по време на концерта - или точно по тази причина, по нов начин звучат и добре познатите Straight, No Chaser (Thelonious Monk), Four (Miles Davis), Oleo (Sonny Rollins) и Five Brothers (Gerry Mulligan). Без да изневерява на стила си, в тях триото звучи доста по-меко със силно изразен афинитет към суинга, сякаш този път на преден план е поставен слушателят. Това прави двойния диск още по-ценен. Various Artists The Rough Guide To Indian Lounge Компилацията предлага пътешествие из някои от най-интересните моменти в историята на индийския фолклор от миналото до днес, съчетавайки хипнотизиращ грув с изящен чил аут. Наред с традиционното звучене, представено от изпълнители като Pandit Debashish Bhattacharya и Ajoy Chakrabarty (един от най-известните индийски певци), ще откриете и изпълнения на Apache Indian, чийто уникален стил е съчетание от реге, рагамъфин, хип-хоп и бангра, преработка на боливудската класика Aap Ki Nazron. Тя пък е дело на вокалиста Gunjan и продуцента и диджей Bally Sagoo. Една от най-завладяващите теми в диска е Maa на Debashish Bhattacharya, истинска находка за любителите на творчеството на Ravi Shankar и Zakir Hussain, която дава идеална представа за произхода на чил аут звученето и връзките му с индийската традиция.

Златният век на холандския графичен дизайн

Tue, 01 Jan 2008 15:55:00 +0200

Обикновено, когато чуем за холандско изкуство, първата асоциация e с живописните произведения на Рембранд или Вермеер. Освен техния „златен век” обаче в Холандия има и друг – на големите постижения в графичния дизайн. Той е белязан от новаторство, експеримент и оригиналност и се радва на международна популярност и признание, макар в България да е почти непознат. От изложбата „Златен век” в Софийската градска художествена галерия (20 декември 2007 - 20 януари 2008) ще научим, че холандските графични дизайнери са провокирани от почти всички ярки стилове в изкуството от края на XIX до края на XX век, като дори създават някои от тях. Арт нуво, де стил, експресионизъм, конструктивизъм, следвоенният рационализъм бележат върховете в холандското графично изкуство от златния му период (1890-1990). Тези постижения не са случайност, а плод на дълга и уникална художествена традиция. Откриваме ги и в смелите графични и типографски решения на плакатите и другите произведения, включени в експозицията. Пътуващата изложба пристига в София от Букурещ и после продължава за Будапеща, Мадрид и други големи европейски градове.

Смъртта на президента

Tue, 01 Jan 2008 15:57:00 +0200

Какво би се случило, ако убият Буш? За последните осем години Джордж У. Буш успя да се превърне в една от най-мразените личности в света. В новия си филм режисьорът Гейбриъл Рейндж си задава въпроса: „Какво би се случило, ако някой го убие? Дали това ще реши международните политически проблеми, или напротив, ще създаде нови?“ Авторът на филма вече има сериозен опит в областта на псевдодокументалистиката с “Денят, в който Британия спря”. “Смъртта на президента” въздейства още по-силно – финият монтаж съчетава архивни кадри с убедителна актьорска игра. Филмът среща много силна съпротива, когато се показва за първи път в САЩ през есента на 2006 г. Няколко телевизионни канала отказват да излъчат реклама за предстоящата премиера, много журналисти заклеймяват пропагандата и търсят връзка с президентските избори през 2008 г. С кадрите от въображаемото покушение в Чикаго американците се връщат към травмата от смъртта на Кенеди и не желаят да приемат идеята за подобен проект, дори и ако целта на Гейбриъл Рейндж е само да изрази моментните настроения в обществото. Всъщност “Смъртта на президента” е изцяло аполитичен филм. Няма нищо общо с патоса на Майкъл Мур и не желае да внуши някаква конкретна идея. На базата на реални факти сценаристите са изградили напълно достоверна хипотеза – ако някой убие президента Буш, разследването в никакъв случай няма да е безпристрастно. Както се оказва, след 9/11 всеки е виновен до доказване на противното.

Ориентация

Tue, 01 Jan 2008 16:02:00 +0200

Три нови продукта, които ще ви помогнат да намерите това, което търсите, или поне да го заснемете MyGuide 3300 Малък и компактен 20-канален GPS приемник за автонавигация. Може да се ползва ръчно и на велосипед. Има вградена карта на цяла Европа (включително България) и дори Русия, а на SD носител могат да се заредят още географски карти, МР3 музика, видео в mpeg4 и jpeg снимки, които да се гледат на големия сензорен 3.5-инчов екран с 16 млн. цвята. Менюто и гласовите команди са на български, а Bluetooth handsfree позволява провеждане на телефонни разговори, без да държите телефона в ръка. В комплекта влизат и USB кабел, софтуер, зареждачка и стойка за монтаж в автомобил, а като опция се предлага и външен TMC (Traffic Message Channel) приемник с антена. 860 лв., www.nik.bg Samsung VP-DC175WB Дигитална камера, която записва видео директно на всички стандарти мини DVD (8 см) - DVD-RW/-R/+RW/+R (едно- и двуслойни), на много достъпна цена. Оптиката й – дело на немския производител Schneider-Kreuznach, дава изключително голямо 34-кратно оптично приближение (и 1200х дигитално), а матрицата от 0.8 мегапиксела позволява запис направо в DivX формат. Максималната резолюция за статични снимки е 800x600 пиксела и те се записват само на флаш памет (за целта има гнездо за SD и MMC карти). Сред екстрите са: цифров стабилизатор на картината (DIS), собствена лампа за снимане на тъмно, голям 2.7” TFT LCD дисплей и цветен визьор. 579 лв., www.technomarket.bg Fujitsu Siemens Lifebook S7210 Един от първите у нас бизнес лаптопи с вграден UMTS чип за бърза връзка с интернет в мобилни мрежи (в момента компанията има съвместна промоция с “МТел”, но услугата работи и с 3G мрежите на “Глобул” и “Вивател”). Теглото му е само 2.2 кг, което го прави един от най-леките с 14.1-инчов екран. Процесорът му Intel Centrino Duo с чипсет Intel 965GM предлага голяма производителност и справяне с тежки задачи. В него има вградени и Bluetooth и WiFi модули съответно за безкабелна връзка с други устройства и безжичен интернет. Обемът на харддиска му е 160 GB, на паметта – 2 GB DDR2, а записвачката му поддържа всички CD и DVD формати. 3520 лв., www.fujitsu-siemens.bg

Звезди в чашата

Tue, 01 Jan 2008 16:03:00 +0200

За своенравния път на шампанското Откакто съществува, шампанското е символ на охолство, престиж и празничност. Всъщност то е куриозен резултат от усилията на много винари и от капризите на природата. Шампан е сред най-хладните винарски области в света. Някога оставяли виното, направено през есента, да се утаи и избистри през зимата. Ниските температури приспиват дрождите и така ферментацията спира, преди те да са превърнали докрай захарите в алкохол. С пролетното затопляне и след затварянето на виното в бутилки ферментацията тръгва отново. И ето че течността започва да искри от преминаващи през нея мехурчета... Което през ХVІІ век хич не било забавно на винарите. Но след като откриват как да го избистрят, как да подобрят вкуса му и как да го задържат безопасно в бутилката, те постепенно осъзнават, че пенливият дефект всъщност може да бъде уникален ефект. Французите от Шампан са свръхчувствителни на тема “авторско право” и наредбите им повеляват, че само вина, произведени в определени райони на областта Шампан, могат да се наричат “шампанско”. Crеrmant (креман) е термин, с който се описват френските пенливи вина, произведени по шампанския способ, но извън Шампан. Правят се из цяла Франция, като най-добрите са от Елзас, Бургон, Лоара и Лиму. Върху етикетите на всички пенливи вина по света, произвеждани по същия метод, но извън Шампан, може да пише само “традиционен метод”. Какво отличава шампанското от испанската кава например или от италианското асти спуманте или просеко? Особеностите на почвите, сортовете грозде и климатът. Освен че се прави от три сорта (пино ноар, мьоние и шардоне), шампанското е сложна смес и от различни реколти и различни лозя. Този асемблаж позволява на избите да поддържат година след година един и същ традиционен вкус и качество, за да не разочароват своите верни привърженици. Затова и смесването, или купажът, е голямата тайна, пазена от главния технолог или шефа на избата и предавана само на неговия наследник. Другите ключови фактори за качеството са малката реколта от добри лозя и дългото отлежаване върху утайката – минимум две години. Но много винарни предпочитат по-дългия срок и отстраняват утайката (т.нар. дегоржаж) малко преди пускането на пазара. Едно класическо шампанско се отличава по изключително дългата игра на мехурчетата, които са фини до средно големи и се извиват нагоре към повърхността в изящни спирали. Ще го познаете и по блестящия красив цвят и, разбира се, по букета от екзотични аромати с характерен акцент на препечена коричка хляб, а също и по богатия, свеж, но заоблен вкус. Имената на големите къщи за шампанско звучат познато дори на непосветените: Krug, Mumm, Moеt & Chandon, Dom Pеrignon, Laurent-Perrier, Veuve Clicquot, Taittinger, Charles Lafitte, Lanson, Bollinger, Ruinart, Piper-Heidsieck, Louis Roederer Cristal. Поне половината от тях (Mumm, Moеt & Chandon, Dom Pеrignon, Ruinart, Cristal, Veuve Clicquot) присъстват и на нашия пазар. А трябва да се признае, че освен френските аристократи у нас вече има и превъзходни представители на другите роднини от пенливото семейство като например кава Freixenet, просеко Ruggeri или Sergio Minoetto, както и асти спуманте Martini или Fontanafredda. Пенливите вина се поднасят изстудени до 6-8 °С, в издължени чаши тип "флейта". Те са направени така, че да събират мехурчетата в корона на повърхността и да запазят нежните ухания на виното. Дискретният аромат и фината свежест на пенливите вина ги правят подходяща компания за почти всякаква храна, а също и прекрасен аперитив или дижестив.

Камуфлаж

Tue, 01 Jan 2008 16:07:00 +0200

Малки, удобни и много практични, компактните всъдеходи имат по-добри възможности от обикновените леки коли и няма да ви изоставят в нито една ситуация на пътя Според изследване отпреди повече от 10 години всъдеходите, познати още като джипове, или SUV (sport utility vehicle), се използват извън пътя по-малко от 10% от времето, през което ги караме. Ако ситуациите, в които шофьорът трябва да се справя с тежък офроуд, са пренебрежимо малко, защо се примиряваме с недостатъците на големите джипове - висок разход на гориво, ограничена стабилност и динамика, сложна поддръжка и експлоатация? Защо не се възползваме от практичността и имиджа на този тип автомобили? Toyota първа предложи джип, притежаващ само добрите качества на класата си. Успехът на първия Rav 4, който излезе на пазара през 1994 г., отпуши вълната от компактни всъдеходи, която впоследствие заля пазара. Когато и от Land Rover излезе Freelander, на всички стана ясно какво бъдеще имат всъдеходите. Днес всяка голяма автомобилна компания предлага поне по един модел, а тези, които все още не са се включили в надпреварата, ще го направят съвсем скоро. Компактните всъдеходи си остават 4х4, но са с опростени електронни системи за задвижване, които работят сами и нямат нужда от втори скоростен лост. В тях шофьорът също гледа останалите участници в трафика от високо, но за разлика от по-големите модели те са стабилни и динамични. Не харчат толкова много гориво, много по-удачни са за градски условия, а на дълъг път са удобни, практични и побират много багаж. С тях не можеш да минеш по билото на Стара планина, където върви офроуд състезанието „Ком-Емине”, но без особени грижи ще стигнеш съвсем близо до ски пистите. Трите най-популярни и добри модела, които в момента се предлагат на пазара, са: Toyota Rav4 И през миналата година, за шести пореден път, компактният модел на Toyota отново е най-продаваният SUV в Европа. Сегашното поколение Rav4 е почти двойно по-голямо от първия модел, но успява да запази компактните си размери и практичност при управление в градски условия. Макар и с подобрен дизайн, новият Rav4 всъщност далеч не е толкова красив, колкото други представители в сегмента. Предлага се с бензинов двигател, който има доста слаба динамика, и с няколко версии дизелов двигател, който е далеч по-икономичен и добър. Mitsubishi Outlander След дълги години опит в офроуд състезания като Париж-Дакар и легендарното Pajero Mitsubishi направи и компактен и практичен джип. За съжаление Outlander се предлага единствено с бензинов двигател, но ако сте привърженици на дизела, винаги можете да изберете Peugeot 4007 или Citroen C-Crosser с техния перфектен 2.2 дизел. Заедно с Outlander трите са абсолютно еднакви автомобили и се произвеждат в един и същ завод в Япония, но с различни емблеми. Тези компактни всъдеходи са динамични, много стабилни на пътя, доста комфортни, а и за разлика от повечето модели в сегмента имат седем места в купето – две допълнителни седалки в багажника. При купуването на автомобили със 7 места (по-точно 6+1) в България може да се ползва данъчен кредит, т.е. не се плаща ДДС. Ако автомобилите се купят от името на фирма, на практика са с 20% по-евтини. Nissan X-Trail Най-добрият в офроуд условия от всички компактни всъдеходи. Най-новият X-Trail има почти същия дизайн като преходния, но е малко по-голям и по-комфортен. Зад до болка познатите форми на купето се крие много добър и практичен интериор с модерни технологии. Двигателите са и бензинови, и дизелови, и са едни от най-добрите. Единственият му недостатък е, че на пръв поглед изглежда досущ като предишния модел, макар да е изцяло нова и много добра кола.

Какво прави една къща „зелена”?

Mon, 10 Dec 2007 17:31:00 +0200

Екосградите създават по-здравословни и по-ефективни модели на строителство, реновиране, функциониране и поддръжка Сградите, в които живеем и работим, ни дават покрив над главата и убежище от природните стихии. Но те могат да имат значителен ефект не само върху здравето ни, но и върху околната среда, включително върху климата. Доскоро строителството рядко обръщаше внимание на влиянието, което сградите оказват върху хората и околната среда, като например повишената нужда от транспорт, вътрешната среда, която може да създава предпоставки за различни здравословни проблеми, или позиционирането на сградата (построяването й на „неправилно“ място може да фрагментира местообитания на животински и растителни видове, да наруши хидрологичния цикъл и т.н.). Планирането, строителството, функционирането, поддръжката и премахването на сгради изразходват огромни количества енергия, вода и суровини, като същевременно прави боклук, замърсяват въздуха и водите. Изследванията показват, че сградите произвеждат около 1/3 от емисиите на въглероден диоксид и други замърсители на въздуха. В ЕС около 40% от енергията се изразходват от сгради. От тях за отопление отиват 69%, за топла вода – 15%, за готвене – 5%, и за ток – 11%. В същото време само 10% от тази енергия идват от възобновяеми енергийни източници. Поради зачестилите напоследък проблеми, свързани с измененията в климата и бързо растящите цени на горивата, интересът към екосградите нараства Технологиите еволюират постоянно, но основната идея е да се минимизира и евентуално елиминира напълно влиянието на сградата върху околната среда и човешкото здраве. Вече има ново поколение zero energy сгради, които за разлика от енергоефективните сгради, които не замърсяват околната среда (наречени още „натурални”, „зелени” или „пасивни”), не само спестяват, но и произвеждат повече енергия, отколкото консумират. Екосградите съдържат един или повече елементи на енергоспестяващи, екосъобразни и чисти технологии като например: външна и/ или вътрешна изолация, енергоспестяващи крушки, употреба на възобновяеми енергийни източници (слънчеви батерии, термопомпи, ветрогенератори и т.н.), рециклиране на отпадъчни води и боклуци, избор на природосъобразни строителни материали, позиционирането на сградата и оптимизация на формата є, за да се оползотворят максимално слънчевата светлина, дъждовната вода и сезонните промени в температурата или вятъра. Важен елемент от екосградата е възможността да се стигне до нея с велосипед, за което е нужно да има велопаркинг, както и душове, където човек може да се изкъпе, ако е дошъл с велосипед на работа. Зелените, или екосградите, създават по-здравословни и по-ефективни от гледна точка на потребление на природни ресурси модели на строителство, реновиране, функциониране, поддръжка и разрушаване. Колко струва? Стойността на една екокъща може да варира значително. От 1000 лв. за нова дограма до 2 млн. лв. за построяването на екокомплекс. Съществуват електронни калкулатори за изчисляване на оптималната инвестиция в енергоспестяващи решения. Такъв калкулатор можете да намерите на http://www. sion.bg/index.php?menu_id=4. След въвеждане на данните на един апартамент или къща се получава отговор на въпроса колко би струвало даденият проект да се направи енергоефективен и природосъобразен. Анализът е безплатен. Първоначалният разход може да е висок, но възвръщаемостта от такава инвестиция е наистина голяма както от икономическа (една добре проектирана екосграда може да намали необходимостта от отопление с около 90%, от електричество с около 25% и от вода с около 50%), така и от социална гледна точка. Но дори и една подмяна на всички крушки у дома с енергоспестяващи или смяна на старата дограма биха демонстрирали своя ефект мигновено, а глобалната полза за всички нас и околната среда ще е безценна.

Как фалират големите фирми

Mon, 10 Dec 2007 17:19:00 +0200

Няколко истории за лъжливото счетоводство В книгата си „Финансовите измами на големите компании” Сесил Джаксън обобщава и анализира скандалните провали на фалиралите през 90-те години американски корпоративни гиганти, сред които „Енрон”, „УърлдКом”, „Сънбийм”, „Ксерокс” и „Локхийд Мартин”. Авторът, лектор в Университета на Южна Калифорния, е експерт по „Измамно финансово отчитане” и „Съдебносчетоводни експертизи”, а професионалното му заключение е, че „в почти всяка история в тази книга централно място заема фактът, че те [корпорациите] са използвали неверни финансови отчети, за да заблудят онези, които са им се доверявали”. Джаксън подробно описва историята на най-големия фалит в историята на САЩ – този на „УърлдКом”. Но гвоздеят на книгата е разделът „Признаци за измамните схеми”. В него авторът показва ясните външни признаци на финансова криза в голяма компания, които могат да служат като предупреждение за нейните служители, настоящи и евентуални инвеститори. Има ли САЩ все още шанс за световно лидерство? Бжежински оценява съвременните американски президенти, предлага и съвети за следващия В книгата си „Втори шанс: Трима президенти и кризата на американската суперсила” Збигнев Бжежински анализира политиката на последните трима американски президенти с оглед успеха им да реализират открилата се пред Щатите след Студената война възможност да заемат позицията на световен лидер. Оценките си обобщава като в учителски дневник: Бушбаща – „много добър”, Клинтън – „добър”, Буш-син – „слаб”. Бжежински настоява, че стопанската и военната сила не могат да компенсират липсата на общочовешка идея, без която световен лидер не се става. Според автора, макар и първият шанс да е вече проигран, втори шанс има и тайната му се крие във формулирането на световнообединителна идея, която САЩ да предложат на света и светът да приеме като своя. Бжежински предлага своето виждане за въпросната идея и предупреждава, че трети шанс няма да има. Майкъл Крайтън отново протестира Новият му роман открито критикува генното инженерство След като в предишния си роман „Състояние на страх“ Майкъл Крайтън избухна срещу екодалаверите, протестът му в новата му книга „Ген“ е срещу генното инженерство. Завръзката се осъществява в джунглата на Суматра, където едър орангутан посреща група организирани туристи с ругатни на холандски. И ако последната глава започва с изречението: „Хенри Кендал се изненада, че [папагалът] Жерар е в състояние да помага на [шимпанзето] Дейв с домашното му по математика”, то е, за да потвърди тезата на автора, че безконтролното развитие на трансгенетичната технология води до разрушаване на етичните норми и други непредсказуеми последици, които заплашват естествения характер на земната хармония. Крайтън отново завършва романа предупреждение с „Бележки на автора”. Аргументираните му призиви този път са насочени към спирането на генното патентоване, формулирането и спазването на ясни правила за използването на човешки тъкани и т.н. По този начин романистът се изявява и като борбен публицист.

Музика

Mon, 10 Dec 2007 17:19:00 +0200

E.S.T. Live in Hamburg (2CD) Двойният диск представя концерт на една от най-интересните трио формации на джаз сцената от последното десетилетие. Членовете му Есбьорн Свенсон – пиано, Дан Берглунд – контрабас, и Магнус Йострьом – ударни, са от музикантите, които в цялото си творчество се опитват да разчупят традиционната представа за джаз. Стилът им, уникална смес от класически джаз интерпретации, дръм’ен’бейс, поп, рок и хип-хоп, отваря нова страница в джаз импровизацията, като я обогатява с хармонии и звукови форми, характерни за рок музикантите от новото поколение. Това прави музиката им пъстра, разнообразна, лесно разпознаваема, достъпна за широката аудитория и заредена с адреналина и динамиката на XXI век, без да я лишава от елитарността на джаза. Често концертите им се превръщат в средище за фенове на разнородни стилове, обединени единствено от любовта си към уникалния почерк на Есбьорн Свенсон Трио. Повечето от изпълненията в албума са с типичното за концерт удължено времетраене, което дава възможност на всеки един от музикантите да изяви импровизационните си възможности, допринасяйки за уникалното звучене на този албум. Le Bal Des Tziganes vol. 2 (4CD) Една от запазените марки на балканския звук са циганските оркестри, чиито уникални изпълнения ги превърнаха в звезди от световна величина. Двойната компилация „Цигански бал“ е същинска енциклопедия, която едновременно представя някои от най-известните цигански изпълнители на Балканите и помага за откриването на общите корени на фолклора по тези географски ширини. Неподправената искреност на изпълненията, виртуозността и майсторството на музикантите са сред културните съкровища на Балканския регион, които рядко оценяваме. Затова и качествените компилации с подобна музика идват не от Mеката на циганското звучене, а от Западна Европа. В компилацията наред с изпълнения на Горан Брегович, Фанфаре Чокарлия, Тараф де Хайдукс, „Кочани Оркестра„ и Есма Реджепова са намерили място и родните звезди Иво Папазов и Мартин Любенов (виртуоз на акордеона от ранга на Петър Ралчев). City Lounge vol. 3 London/Paris/Berlin/New York (4CD) Третото издание на една от най-успешните компилации отново събира на едно място най-известните теми в чилаут и лаундж звученето. Вземайки за отправна точка световните културни центрове Париж, Берлин, Ню Йорк и Лондон, бокс сетът ни запознава с музиката, създадена и вдъхновена от пулса на тези градове. Тук ще откриете френската изтънченост в изпълненията на Nouvelle Vague, Llorca, Chateau Flight & La Caution и Metropolitan Jazz Affair, типичното за германците електронно звучене (De-Phazz, Jazzanova, Tosca и Koop с участието на Yukimi Nagano), хип-хоп и соул ориентираните изпълнения на американските представители (Wax Poetic с участието на Norah Jones, Ursula Rocker, AMP Fiddler и Thievery Corporation) и типичната за новите британски формации еклектичност, базирана на трип-хоп и фолк звученето (Alice Russell, Zero 7, Bonobo и Red Snapper). Това е възможно най-доброто издание за онези от вас, които искат най-качествените лаундж парчета, но нямат време да прослушват десетки албуми месечно.

Зимна импресия

Mon, 10 Dec 2007 18:30:00 +0200

Интересни електронни продукти за професионална работа и забавление Този дизайнерски лаптоп е ултра портативен – тежи само 1.68 кг и е с размери 29х21 см, а чрез завъртане и затваряне на екрана върху клавиатурата се превръща в таблет с писалка. Процесорът му е Intel Core 2 Duo ULV на 1.2 Ghz, операционната памет 1 или 2 GB, харддискът - 80 или 100 GB, а дисплеят е с диагонал 12.1 инча. Понеже е и бизнес модел, има сензор за пръстов отпечатък за повишена сигурност и технологии за кодиране, които предпазват информацията на хард драйва в случай че лаптопът е изгубен или откраднат. Сред екстрите на HP Compaq 2710p са чип за свързване с безжични интернет мрежи (802.11 a/b/g) и четец за SD и MMC карти памет, а батерията издържа до 5.5 часа. В конфигурацията не е включено дисково оптично устройство. Препоръчителна цена от 3300 лв., www.hp.com/bg Blu-ray, дискове (BD) с филми в High Definition (HD) формат са следващото поколение оптични носители. Картината им е към 4 пъти по-добра от тази на DVD, а звукът с превъзходен 7.1-канален съраунд. Първите плеъри за тях са на българския пазар още от лятото, но Sony наскоро пусна и втори свой модел, който е среден клас и струва с около 40% по-малко от първия. Освен че възпроизвежда BD филми, той чете и CD-та с МР3 музика и дигитални снимки, 8 и 12 см дискове за видеокамери и има функция за преобразуване на картината от DVD в HD видео. S300 не поддържа някои от форматите за 7.1-канален звук, но разполага с технологията 24p True Cinema, която показва филма в оригиналната скорост от 24 кадъра в секунда, а не с 4% по-бързо (т.е. с 25 кадъра), както e при DVD и VHS плеърите. 999 лв. в специализираните магазини Новият модел на екстремната серия на Olympus може да седи потопен с часове и да снима под вода, да издържа на падане и натиск, да търпи студ до минус 10 градуса, което го прави идеален за ски сезона, и въпреки всичко да снима добре. Матрицата му е 7.1 мегапиксела, оптиката - с 3х оптично приближаване и висока светлочувствителност, която заедно с технологията BrightCapture помага за работа при слабо осветление. През ноември компанията пусна и лимитираната серия Lime Green в лимоненозелено. За внос в Европа от нея са предвидени 5000 броя, но само около 100 от тях ще достигнат до България. Цената им е същата като на наличните вече модели с корпуси в звездно сребристо, нощно черно, оранжев залез и морско синьо. 599 лв., www.photosynthesis.bg