Статии от категория Наука и технологии - bm-businessmagazine.bg

Светът в опитна епруветка

Wed, 03 Dec 2008 17:12:00 +0200

Нищо около глобалното затопляне не е просто, уви. Метеорологичните модели изпържват лагерите и на най-големите суперкомпютри. Лупингите в данните и аномалиите дават турбозаряд на един порочен дебат около това какво, къде и кога ще се случи. И дори не зачекват темата за политиката на договаряне на глобално споразумение за вредните емисии и лабиринта на въглеродната търговия, коментира британският седмичник The Economist. За нещастие, технологията на климатичните промени не е по-проста от всичко останало. Област, която може да си мислите, че се контролира от уравновесени, владеещи базите данни инженери, е алармиращо предразположена към фанатизъм и табута. Климатичните промени са твърде важни и твърде комплексни, за да дават храна и за двете, посочва The Economist. Изкусително е да се мисли, че една нова технология може да разреши проблемите ви от раз. Но фанатизмът наскоро претърпя поражение. Считаше се за азбучна истина в автомобилната индустрия, че водородните горивни клетки са екологичното бъдеще на отрасъла и компаниите похарчиха милиарди за разработване на технологията. Но се оказа, че горивните клетки имат три ахилесови пети. Първата бе нещо като проблема с яйцето и кокошката: тъй като почти няма водородни станции за зареждане, няма и водородни коли – съответно, няма причина да се изграждат станции. Следващият проблем е цената на водородните возила. Само платината за катализатора вътре в горивната клетка струва колкото двигател с вътрешно горене с аналогична мощност, според скорошно проучване. И трето, производството на водород от природен газ създава много въглероден двуокис – около два пъти повече, отколкото изпуска малка бензинова кола. Един ден водород може да се получава чрез електролиза на вода. Но ще трябва да бъде транспортиран и съхраняван, което ще наложи изграждането на нова инфраструктура. И така, изглежда, че поне през следващите няколко десетилетия технологичният прагматизъм ще властва над автомобилния свят. По-ефективни двигатели с вътрешно горене ще изстискват повече километри от всяка капка гориво, а хибридните ходови части ще комбинират електрически мотори с конвенционални двигатели. Скоро ще има електрически хибриди, които ще могат да се презареждат от контакта и да прибягват до захранван с бензин генератор когато се наложи. Те на свой ред ще бъдат мост към изцяло електрически превозни средства. Планът, очертан от автомобилния сектор, може и да не е толкова елегантен технологично като горивната клетка, но има достойнствата да се основава върху технология, която работи, не е скъп и може да използва съществуващата инфраструктура. Навсякъде другаде обаче табутата все още властват. И най-мощно – в геоинженерството, като например идеята за борба с глобалното затопляне чрез промяна на климата чрез, да кажем, абсорбиране на въглеродния двуокис в океаните или отразяване на слънчевата светлина обратно в Космоса. Това включва фантастично звучащи схеми, като обогатяване на океаните с желязо, за да се предизвика цъфтеж на планктона, като така се „изсмуче“ въглеродният двуокис от атмосферата, или изхвърляне на въглерод от полюсите чрез използване на лазери. Учени и определящи държавните политики проявиха нежелание дори да обсъждат темата и още повече – да правят проучвания, защото се опасяват, че това може да причини повече проблеми, отколкото ще реши и ще даде на политиците извинение да избягват орязването на въглеродните емисии. И двата страха са обосновани. Фермерът, внесъл за първи път зайци в Австралия, казал, че зайчетата „малко ще навредят и могат да осигурят и известен домашен уют в допълнение към опцията за ловуването“. Те обаче се превърнаха в унищожителна напаст. А и световните политици може да водят преговорите с по-малко ангажименти, ако чувстват, че един ден може да бъдат свалени от кукичката. Но нито една причина не трябва да спира научните изследвания като застраховка. Някои форми на геоинженерство може на практика да се окажат по-лесни за осъществяване и по-евтини от широко разпространените глобални намаления на климатичните емисии, въпреки че все още може да са неприемливо рискови. Едно проучване може да покаже. Що се отнася до политиците, геоинженерството не може просто да бъде върнато обратно в кутията си. И тъй като проучванията създават нова информация, еднакво е вероятно тя както да извади от заблудата им тези, които смятат, че могат да избегнат споразуменията за климатичните промени, така и да им предложи фалшиви надежди. Просто попитайте тези, които посветиха живота си на горивните клетки. Решаването на проблема с климатичните промени вероятно ще обхване широк кръг от технологии – от възобновяеми източници, ядрена енергия, отнемане на въглерода, обществен транспорт, до съхранение на енергия. Твърде рано е да се каже дали геоинженерството или каквото и да било друго ще бъде част от този микс. То може да се окаже твърде рисково, независимо колко средства са похарчени за проучвания. По-късно отново може да дойде време, когато ще е необходимо. Светът трябва да бъде готов – и изследванията са единственият начин да се подготви.

Мечтата за технологична свръхдържава

Wed, 03 Dec 2008 17:18:00 +0200

Руското научно сп. „Журнал за научни публикации на аспирантите и докторантите” напечата статията „Корчевател: алгоритъм за типична унификация на точката за достъп и излишък”. Академичното издание е орган на руската Висша атестационна комисия – ВАК. В него на бял свят излизат рецензираните трудове на младите учени, въз основа на които им се присъждат научни степени и звания. Всичко щеше да е наред и със статията за „Корчевател.”-я. Но за беда тя предизвика скандал. Оказа се, че съчинението е дело на машина. Още по-смешното е, че тя първоначално е била написана на английски от специална програма-генератор за нанизване на псевдонаучни текстове SCIgen, създадена в Масачузетския технологичен университет в САЩ. За да бъде объркването още по-голямо, след това неръкотворният английски текст е преведен от друга компютърна програма на руски език. Така след незначителни стилистични поправки и задължителната положителна рецензия от съответния държавен научен институт „абра-кадабра“-та е публикувана от името на несъществуващия учен Михаил Жуков. Но да не бързаме да злословим. Същата история спокойно може да се случи и в България. Тя е показателна за схоластиката, бюрокрацията и лентяйството, царящи във финансираните от държавата научни средища и синекури. В Русия обаче почти няма частна наука. След утвърждаването на путинизма, разпадащата се система от руски клонирани академии и множество изследователски институти на вече несъществуващи или едва мъждукащи предприятия бяха обединени в мощни „госкорпорации“. Държавните мастодонти трябваше да обединят изследователската, приложната дейност и прякото производство на високотехнологични подукти. Именно те трябва да осигурят нов стимул на неоимперската руска икономика, която от добивно-суровинна да прерасне във „високотехнологично и експортно ориентирана“. Русия спешно се нуждае от инженери и конструктори Методите на създаване на наука в Русия обаче не са се много променили от времето на социализма. Партията, в случая „Единна Русия“ и Кремъл спускат задачите в сфери, които са посочени за стратегически - създаване на нанотехнологии, глобална сателитна навигационна система – ГЛОСНАС, производство на микрочипове и т.н. Властта назначава съответните мениджъри - директори на всесилните и полумилитаризирани госкорпорации. Хазната налива милиарди рубли в изследователските институти на госкорпорациите и академиите и очаква скокообразни резултати до 2020 г.. Но гаранциите за успех не са големи. Духът на секретност в плановете и задачите на корпорациите прави почти безконтролна тяхната дейност и харченето на средствата. Показателен за технологичното изоставане на Русия е фактът, че въпреки зависимостта си от износа на въглеводороди, страната и до днес не можа да разработи собствени методи и машини за сондиране и откриване на нови находища на нефт и газ. Дори в тази сфера енергийните монополи на страната си остават зависими от западните фирми и вноса на ноу-хау. Проблем са и кадрите. Оказва се, че няма достатъчно специалисти, готови да участват в разработките. Например според публикация на прокремълския в. „Комсомолская правда” с години изостава програмата за строителство на ново поколение руски атомни ракетни подводници, защото няма млади специалисти, които да участват в пряката конструкторска работа. Госкорпорациите прилагат и друга стара съветска практика от времето на НЕП-а и сталинизма. Виждайки, че не могат да се конкурират пряко със западните разработки, държавните монополи търсят сътрудничество с водещи западни фирми. В крайна сметка това е пътят, по който мина и Китай. Примерът на Пекин продължава да е пътеводната звезда за путинистите. Пример за привличане на чуждестранно ноу-хау са „Росатом” и споразумението с Toshiba за сътрудничество при създаването на АЕЦ от ново поколение или привличането на Renault в „АвтоВАЗ“. Отделно от официалните споразумения тече и надпреварата в промишления и технологичния шпионаж. Госкорпорациите са държави в държавата Чрез натиск над заварените структури и централизация Москва създаде три типа корпорации. Първите обхващат подотраслите на Военнопромишления комплекс и продукцията с двойно предназначение. Това са концерните „Алмаз Антей”,”Тактическо ракетно въоръжение”, корпорацията „Руски въртолети” и „Росвъоръжение”. Във втората влизат структури за антикризисен мениджмънт, призвани да осъществят пробив в крупни и сложно уредени отрасли. Сред тях са Обединената авиостроителна корпорация, Обединената корабостроителна корпорация и „Росатом”. В третото ниво е аморфната госкорпорация „Руски технологии” с неопределени конкретни цели, но с грамаден размер и амбиции. Освен че включва над 500 предприятия от различни области, включително и автомобилостроене, тя успя да погълне дори госкорпорацията за нанотехнологии. Най-големи успехи засега отбелязват госкорпорациите от първата група. Проблемни са технологичната корпорация, „Росатом”, а общата руска корабостроителна шапка дори не е създадена. Централизацията убива конкуренцията и ражда монопол Създаването на корпорациите бе продиктувано от идеята да не се конкурират на външните пазари. Но централизирането уби вътрешната конкуренция. Известен напредък има в разработката на традиционно добрите руски военни технологии. Но дори и там цените на закупуваната руска продукция са много по-високи от натовските аналози. По-голяма част от продукцията за износ е наблъскана с вносна западна електроника или китайска ширпотреба. Засега в мечтите на Путин остава идеята руското гражданско авиостроене да кръстоса шпаги с големите в бранша, като Вoeing и Airbus. Само миналата година американците и европейците са продали в Русия по 500 самолета. Чрез смесения с европейски фирми проект бе създаден руският авиолайнер за средни разстояния Sukhoi SuperJet-100 (SSJ-100). Сега Москва иска да реанимира модификациите на Ту-204 и свръхтежкия „Руслан”. Руският модел не минимизира загубите Много руски експерти смятат, че технологичният скок няма нищо общо с проблемите за демократизацията на Русия. Като примери се дават реформите в Китай, пробивът на Южна Корея при диктатурата на ген. Пак Чжон Хи, модернизацията на Бразилия, започнала при ген. Кастело Бранко и т.н. Дори се сочи и Япония, като се твърди, че през цялата си следвоенна история тя е управлявана от една партия. Опортюнистично се подчертава, че инвестирането в масовото образование и науката не са били предпоставки, а следствия на успешната модернизация в нейния заключителен, а не начален етап. Пропуска се обаче, че всеки модел на модернизация се опира не просто на местене на бюро и отговорности. Модернизацията означава отказ от всяка демагогия, минимизиране на загубите, средствата и усилията и безусловно отказване от всичко доказало своята некомпетентност и безполезност. Отхвърля се всичко, което пречи на достигането на конкретно зададената цел. Лабрадорът Кони, ГЛОСНАС и GPS Русия засега си остава технологична свръхдържава само в мечтите на управляващите в Кремъл. Там смятат, че всичко, случващо се сега, е просто временно и повтаря пътя на Германия и Япония след Втората световна война или на Китай след поражението от Виетнам през 1977 г. Но модернизацията е приспособяване към света, докато Русия още отсега иска отново да преустройва света по свои образ и подобие. Колкото и в Кремъл да ненавиждат САЩ, големите технологични открития все още се правят в Америка. Там се изобретяват и внедряват 70% от иновациите в света. Като пример можем да дадем любимия лабрадор на Вл. Путин. Кучето Кони има нашийник със сателитна система за откриване, ако се изгуби. Любопитното е, че за авторитет то носи една голяма кутия, на която се чете гордият руски надпис ГЛОСНАС. Тя обаче не работи. Затова за реално откриване Кони е оборудван и с миниатюрен излъчвател на сигнал за американската GPS.

Впримчи енергията със завесите си

Tue, 23 Sep 2008 13:08:00 +0300

Представете си ако всеки път, когато дръпнете завесите, улавяхте достатъчно слънчева енергия, за да захраните лаптопа си. Технологията вече съществува, но още никой не я е опаковал в удобен “направи си сам” пакет в местния ви магазин за хардуер. Шейла Кенеди се надява да е първата. Тя не е интериорен дизайнер, а архитект и практикуващ преподавател в Масачузетския технологичен институт и е убедена, че соларните текстили ще революционализират начина, по който трупаме и потребяваме енергия. „Мислила съм какво би се случило, когато енергията и светлината станат гъвкави, буквално гъвкави“, казва тя. Нарича това „гъвкава енергия“ по аналогия с „гъвкава енергийна пътека“ - термин, изкован от Еймъри Лъвинс през 70-те години на миналия век, за да опише един свят, в който възобновяемата енергия постепенно би заменила централизираните електрически мрежи. По-късно Джоузеф Най използва термина „гъвкава енергия“, за да опише способността на убедителността, стойностите и културата да повлияят на промените. Работата на Кенеди с гъвкавата енергия стъпва и на двете идеи. За нея гъвкавата енергия е способността на пластични материали да конвертират слънчевата светлина в електричество. „Подходът на гъвкавата енергия е, че съществуват някои изключително чувствителни, неустоими, красиви пространства и продукти, които можем да произвеждаме с използването на тези новопоявяващи се, привличащи и съхраняващи енергията материали“, казва Кенеди. Фирмата й Kennedy & Violich Architecture с централа в Бостън е работила с фотоволтаичен материал с тънък филм – текстил, който изглежда и се движи като плат, но върши работата на соларен панел. “Това са материали, които могат да бъдат изготвени в химическа лаборатория или открити в природата. Те произвеждат електричество, когато бъдат изложени на светлина и са много ефективни и гъвкави”, коментира Кенеди. “Свързваме фотоволтаичния тънък филм с друг полупроводников материал – светодиод, те са двете страни на една и съща монета. Едната взима малко от енергията на слънчевата светлина и я трансформира в електричество, другата взима това електричество и го превръща в светлина.” Презареждащи се батерии, вмъкнати в подгъва на завесите, събират енергия, която може да бъде свалена в по-голям домашен акумулатор. “От техническа гледна точка, тънкият филм има потенциала да се произвежда в много големи обеми с много ниска вградена енергия и нисък въглероден отпечатък. Тези нови фотоволтаични материи могат да се произвеждат по същия начин, както се печата и прави вестник – ролка по ролка. Това може да ги направи много достъпни ценово”, казва Кенеди. Ограниченията на материала са във функционалността му. Той е по-малко ефективен от стъклените соларни панели, но Кенеди предрича, че това ще се промени. “Провеждаме проучване върху развиването на сензитивността на тънкия филм, което ще позволи да продължи да се добива енергия, дори през нощта. Това ще революционизира приложенията на соларните текстили”, убедена е тя. Сега съществуващата технология може да бъде видяна, изложена в Музея на дизайна Vitra в Есен, Германия, под формата на прототипна сглобяема къща, назована “Гъвкав дом”. По-далеч на юг и на запад дизайнерите извличат идеите си от Гъвкавия дом и ги прилагат в изследователски проект за Гъвкав град. Кенеди и екипът й са изчислили, че ако покрият едва 10% от покривните площи в Порто, Португалия, соларните завеси могат да осигуряват до 70% от електричество, потребявано средно всеки ден от едно нормално домакинство. “Това показва, че не ви е необходима много голяма площ. Изчислили сме, че 15 кв. м ще бъдат достатъчни.” Кенеди предвижда бъдеще, в което всеки собственик на къща или група съседи биха решили да се откопчат от централизираните мрежи и да захранват домовете си с енергия, която са добили сами от слънцето. “Може да го разглеждате като своеобразно градско земеделие”, предлага Кенеди, допълвайки, че една от причините хората да не го правят сега, не е липсата на технологии, а старите навици и наследените централизирани строителни системи в архитектурата. “Вместо да скриваме електричеството и светлините в стените и да имаме достъп до тях с контакти и ключове, имаме възможност да мислим за изцяло нов живот на енергията, добиването й и светлината.” Тя говори за материал, който можете да навиете на руло от покрива и да го разпънете, за да направите нов тип “сглобяема” стая – енергийната стая. Пластмасовите стенни ключове и контакти ще престанат да съществуват, вместо това ще можете да облечете уредите си под повърхността или под ръбовете на текстила. Идеите на Кенеди може да изглеждат радикални за собствениците на жилища, които не се замислят достатъчно откъде идва енергията им и колко струва. Затова тя толкова силно желае да види соларните завеси в удобни за потребителя пакети на рафтовете на хардуерните магазини. “Събиращият енергия соларен текстил е много добра стартова точка. Мисля, че концепцията за свързването на една нова технология с нещо много познато и ежедневно наистина има своите предимства, ако е в полза на широкомащабния подем и масовото възприемане на един нов енергиен режим.” Режим може да звучи като тежка дума в контекста на гъвкавата енергия, но както казва Кенеди, сега зависи от архитектите и проектантите да убедят собствениците на жилища, че има и по-ефективни алтернативи на традиционните къщи. Фирмата й прави още една стъпка напред с офертата да работи с програмисти и производители, които имат интерес към построяването на дигитално изфабрикувани демонстрационни проекти на Гъвкавата къща. “Екипът ми активно се интересува от разговори с хора, които се отнасят сериозно към реализирането на пилотна програма, адаптираща модела на Гъвкавата къща към действителните нужди на градските или селски райони. Наистина мисля, че сега е моментът.” bm

Да усетиш топлината

Tue, 23 Sep 2008 13:14:00 +0300

Инфрачервената светлина не се класира високо в списъка на алтернативните източници на енергия. Соларните клетки предпочитат видимо или дори ултравиолетово облъчване. Но в слънчевия спектър има много инфрачервени лъчи, така че изглежда глупаво да ги пренебрегваме. Затова Стивън Новак от Idaho National Laboratory в Америка е търсил начини да ги улови. И както съобщи пред научна среща през август в Джаксънвил, Флорида, организирана от Американското дружество на механоинженерите, изглежда е успял да открие един. Соларните клетки работят, защото пряката и ултравиолетовата светлина са достатъчно мощни да освободят електроните от атомите. Електроните след това оформят полезен директен електрически поток. Инфрачервената светлина не е достатъчно силна, за да направи това. Въпреки това има достатъчен заряд, за да предизвика вибриране на електроните – и в частност тези електрони, които вече се движат свободно в метална кристална решетка. Проектирайте структура, в която електроните резонират по начин, аналогичен на класическия камертон, и ще имате нещо като генератор, защото резониращите електрони практически са променлив ток. Наистина, това е принципът, по който работи радиоантената, освен че слабият ток, генериран от радиовълните, трябва да мине през усилвател, за да свърши работата си да пренася сигнал през радиото. Д-р Новак обаче предлага да създаде ток, който да е достатъчно силен, за да бъде ползван като източник на енергия. Той и колегите му са проектирали своите инфрачервени антени, използвайки данни, които са събрали, докато изследвали как реагират металите при излагане на инфрачервени лъчи. Те намалявали състава, формата и размера им, докато стигнали до спирални структури със се- чение едва няколко нанометра (милиардни от метъра). Ключът към комерсиализирането на тази идея е, че такива антени могат да бъдат щамповани с милиарди върху пластмасови листове. Самите щампи са правят чрез гравиране на силиконови отпечатки, използвайки технологията за правене на микропроцесори. А след това листовете могат да бъдат оформени така, че да покриват всичко – от коли до преносими електронни устройства. Оставащото препятствие, което определено си е сериозно, е да се извлече електрическият поток от антените. Обичайният начин да се прави това е да се използва токоизправител – устройство, което конвертира променливия ток в прав. Потокът в наноантената обаче е с ритъм трилиони трептения в секунда, което е отвъд обхвата на сега съществуващите токоизправители. Необходими са по-малки устройства, които биха могли, просто заради размера си, да конвертират ток от подходящата честота. Ако това може да бъде направено, ще бъде създаден нов тип соларна клетка. И не само соларна – всички горещи предмети излъчват инфрачервени лъчи. Ако поставите една такава клетка, да кажем, до ауспуха на един двигател, ще постигнете съвършената форма на рециклиране. bm

Откупуването на независимостта

Tue, 23 Sep 2008 13:22:00 +0300

Ако българската свобода през 1878 г. има жестока цена в убити, ранени, материални щети, контрибуции и отнемане на територии*, то провъзгласяването на независимостта ни излиза направо без пари, само 2 111 978,55 лв. в брой. За сравнение по това време годишният бюджет на България е около 130 млн. лв. Цялата фабула през 1908 г. се завърта около изтичането на 30- годишния срок за окупация на Босна и Херцеговина. През 1878 г. Австро-Унгария получава по Берлинския договор правото да администрира в Сараево и не желае по-никакъв начин да променя статуквото. Кризата в Македония и готовността на Великобритания и Русия да проведат съвместни реформи в поредната османска област, готвена за откъсване от султаната, предизвиква бунт в армията на падишаха. През лятото младотурците от организацията „Единение и напредък“ симулират революция и провъзгласяват Хюриет – равенство между отоманските народи. В суматохата Виена решава окончателно да откъсне Босна и Херцеговина и на 20 септември връчва нота в столиците на европейските сили, че на 23 септември анексира бившия османски вилает. В София си дават сметка, че Хюриетът отдалечава възможността за присъединяване на Македония и Беломорска Тракия. Правителството на Александър Малинов предлага на княз Фердинанд страната да предприеме постижимото за момента, като обяви независимост и отхвърли установената с Берлинския договор васалност към Османската империя. До този момент формално, според международното право и формулата от 1886 г., България остава поделена на Северно княжество и Източна Румелия. По волята на Високата порта те се управляват от един и същи владетел. Страната не може да сключва международни търговски спогодби без съгласуване с отоманската държава и великите сили. Дори гражданите на тези велики сили имали стопански и съдебен имунитет, защото ползвали отоманския режим на привилегии. За да се изпревари реакцията и възпирането от европейския концерт, независимостта е провъзгласена преди влизането в сила на австроунгарската нота още на 22 септември. Лондон е резервиран към българския ход. В Петербург са бесни, че подкрепяме австрийците. Турците, както винаги, изчакват и са готови да се пазарят. Във Виена са доволни, че българите първи нарушават Берлинския договор, но искат компенсации за конфискуването на Източните железници или линията Белово - Любимец (309 км), повече известна като Барон- Хиршова железница. Тя води към пристанище Дедеагач и се конкурира с построената от БДЖ линия до Бургас. Българската акция е съпътствана и с обявяване на обща стачка на целия персонал в Източната железница. Първата оферта е подадена от Цариград. Турците искат баснословната компенсация от 650 млн. златни франка, включваща и обезщетение за загубата на Източна Румелия. Отделно акционерите на Източната железница искат 145 млн. франка. Актът на независимостта пряко засяга гарантираните от Берлинския договор интереси на великите сили като кредитори на Турция. Самото отоманско министерство на финансите по това време се управлява от попечителски комитет на банките заемодатели. Затова Англия, Франция, Германия и Австро-Унгария поддържат позицията за компенсиране на Османската империя. Според английските сметки, връчени от британския дипломатически агент в София Джордж Бюканън, страната ни дължи 18 657 651 турски лири, или 429 млн. франка. България няма тези пари в брой. Затова западните държави „услужливо“ предлагат кредити при капитулантски и колониални условия. Bank de Paris е готова да отпусне краткосрочен заем аванс от 7 000 000 франка за 3 месеца, който да подпомогне София да посрещне текущите нужди по държавния дълг. Успоредно се водят поверителни разговори Франция да отпусне цялата сума за покриване на компенсациите. Срещу това България да заложи държавните приходи от митата, а дългът да бъде предаден за управление на международна комисия. Лондонската банкова къща Baring&Co. също си предлага услугите при сходни условия. Финансовият министър Иван Салабашев е категорично против подобно заробване. В Цариград нашият пратеник Андрей Ляпчев заявява, че София не приема никакви трибутарни данъци, закъснели плащания за Източна Румелия или части от отоманския държавен дълг. Независимостта според българското финансово министерство възлиза на 57.5 млн. лв., включително и обезщетението на Източните железници. Пазарлъкът дотолкова се затяга, че българи и турци започват да дрънкат оръжие, а премиерът Александър Малинов придвижва към границата Тунджанската дивизия и твърди, че не предпочита „парите пред войната“, но „по никакъв начин няма да даде нито педя своя земя“. Демонстрацията има ефект. В този момент в Европа никой не иска да воюва. Русия преди 3 години е яла пердах във войната с японците. Младотурската власт се бори с вътрешни превратаджии. Австро-Унгария се оттегля от наддаването, като изнудва Високата порта да я компенсира с 57 млн. франка за Барон-Хиршовата железница. В Цариград също отрезвяват и намаляват претенциите си към България на 150 млн. франка. В отговор на 22 декември 1908 г. София прави последна оферта от 82 млн. лв. Турците вадят ново предложение - 125 млн. франка и териториални компенсации. За да се приключи случаят мирно и да запази България в своята сфера на влияние, Русия предлага компромис. На 3 март 1909 г. руският външен министър Александър Изволски и турският му колега Рифат паша подписват в Санкт Петербург предварително руско-турско споразумение, което определя финансовата схема за признаването на българската независимост. Портата се отказва от териториални претенции към България, а Русия опрощава 125 млн. лв. от контрибуцията, която султанатът дължи на Петербург от Руско-турската война 1877-78 г. От тази сума 40 млн. лв. са за източнорумелийския данък, внасян в попечителския комитет на отоманския дълг, 40 млн. лв. е стойността и правото на експлоатация на Източните железници, 2 млн. лв. са за линията Белово - Вакарел и 43 млн. лв. - за турските държавни имоти в Северното княжество и И. Румелия. На 6 април 1909 г. в Цариград Ляпчев и Рифат паша подписват в присъствието на посланиците на Англия, Франция и Русия българо-турски протокол, с който Турция признава независимостта на България. Същия ден в Петербург е сключена българо-руска финансова сделка. С нея Русия предоставя на България заем, без гаранции и контрол, в размер на 82 млн. лв., за срок от 75 г., с лихва 4,75 %. България прави вноски по протокола от 1910 до 1912 г. След 1917 г. съветската революционна власт отказва да приема и да покрива всички империалистически заеми на Руската империя. Недоволни от протокола, Австро-Унгария и Германия забавят признаването на българската независимост. Започват преговори в Цариград за изплащане цената на подвижния състав – вагони и локомотиви, които БДЖ наследява от Източните железници. Пазарлъкът се проточва до 13 юни. Накрая цар Фердинанд не издържа и заповядва на правителството да подпише компенсацията от 2 111 978,55 златни лв. Разгневен, монархът заявява на оспорващия го министър Салабашев: „Срамота е пред Европа да се циганим за 100 000 лв“. * Руските жертви са 100 000. От тях 45 хил. умират от болести. 16.5 хил. са убити в сраженията или умират от раните си. 35 хил. са военноинвалиди, 3.5 хил. са безследно изчезнали. Военните разходи на Русия са колосалните за времето над 1 милиард рубли. Покрити са основно чрез вътрешни заеми и отпечатването на половин милион рубли. Последвалата инфлация изяжда 85% от стойността на хартиената рубла и 50 на сто от златната. Турски финансови претенции към България през 1908 г. Трибутарен данък на Княжество България – 3 000 000 турски лири (т. л.) Трибутарен данък за Източна Румелия – 7 950 000 т. л. Изплащане на българската част от османския държавен дълг – 10 404 733 т. л. Закъснели плащания за Източна Румелия – 4 023 657 т. л. Компенсации за национализираната Източна железница - 50 000 000 лв. Заплащане на национализираната през 1888 г. Вакарелска железница - 10 414 658 лв. За санитарни такси – 459 000 т. л. Общо бруто 85 млн. златни франка* * Към тези искания, връчени на българския външен министър ген. Стефан Паприков в Цариград, неуточнена остава сумата за неясните по брой, размер и оценка вакъфски имоти

Кои са най-добрите български сайтове

Thu, 06 Nov 2008 11:58:00 +0200

На тържествена церемония бяха обявени победителите в конкурса „БГ Сайт 2008“ . Двуседмичното онлайн гласуване отбеляза рекорден брой участници – 13 688 души. Тази година в деветото издание на „БГ Сайт“ за отличието „сайт на годината“ се състезаваха 135 сайта в 10 категории. В секцията „Публична администрация и НПО“ победителите са: socialni.bg – www.socialni.bg, Община Враца - www.vratza.bg и община Каварна – www.kavarna.bg. В категорията „Банки и финанси“ призове получиха: Моите пари – www.moitepari.bg , Инвест Фонд Мениджмънт - www.ifm.bg и Адмирал Маркетс ЕООД – http://forextrade.bg. В секция „Електронен магазин“ най-добрите сайтове според класацията са amam.bg – www.amam.bg , Вирджиния рекърдс - www.virginiarecords.com и Electron.bg – www.electron.bg . За „Пътувания и туризъм“ награди получиха: Bulgaria Inside – www.bulgariainside.com , BeautyBG - www.beautybg.com и Моите хотели – www.moitehoteli.com . В категорията „Корпоративен сайт“ отличените бяха: Кулевпроект ООД – www.kulev.com , Ривагипс BG - www.rivagips.com и Адмирал Маркетс ЕООД – http://forextrade.bg . За най-добър Личен блог/сайт най-много гласували са посочили: Лили Иванова – www.lili.bg , Oggin.net – http://oggin.net , и Vanitta – http://vanitta.com . В категория Социални мрежи наградените са: Bebealbum.bg – www.bebealbum.bg , Svejo.net – http://svejo.net и Impulse.bg – www.impulse.bg . За най-добри Онлайн информационни услуги отличени бяха: AutoНорАвто – www.autoHop.bg, Морето - www.moreto.net и Vratovrazka.com - www.vratovrazka.com . За Кауза, събитие, общност, победители са: FlowersNet – http://forum.flowersnet.info , Коалиция "За да остане природа в България" – http://forthenature.org , Официален фенклуб на Арсенал в България – www.arsenal-bulgaria.com . В категория Образование и наука най-добри се оказаха Photoshop.bg – www.photoshop-bg.com , Българска наука - http://nauka.bg и Фолклор Бг – www.folklore-bg.com . Още 6 статуетки разпредели журито чрез своите специални номинации. С тях бяха отличени конкретни личности, компании и проекти като признание за тяхната значимост и за приноса им в развитието на интернет в България през последните две години. Специалните награди на журито получиха доц. д-р Нели Огнянова, GEMIUS България, Инвестор АД, Topblogog, Икономедиа АД, Интернет потребителят. Инициатор на идеята и организатор на конкурса „БГ Сайт“ , както и на съпътстващия събитието традиционен Уеб семинар, е ABC Design & Communication. От 2000 г. партньор на конкурса е M3 Communications Group Inc.

В търсене на вечното

Wed, 23 Jul 2008 11:45:00 +0300

Метанолът е гадна материя. Небрежното дестилиране в много затънтени места вече е причинило ослепяването на привържениците на „алтернативни“ алкохолни напитки. Въпреки това той има своите приложения и едно от тях може да бъде да възстанови на горивните клетки често прехвалваната им роля на енергийния пакет на бъдещето – но с малко извъртане. Основната роля на горивните клетки, обсъждана през последните няколко десетилетия, бе като заместител на двигателите с вътрешно горене. Действителното им приложение може да се окаже да осигуряват енергия за преносими електронни устройства, пише британският икономически седмичник The Economist. Горивната клетка е уред, който смесва водород с кислород, за да генерира енергия. Традиционният подход досега беше да се използва самият газ вътре в клетката, прилаган и от световните автопроизводители в техните до този момент не особено успешни опити да създадат масова задвижвана с горивна клетка кола, припомня британското издание. Тъй като е трудно да се съхранява и работи с газообразния водород, алтернативата, възприета от някои хора, е да се „заключи“ водорода в метанол – течност, чиито молекули са съставени от въглероден атом, кислороден атом и четири водородни атома. Метанолът реагира с вода под формата на пара и произвежда кислород и въглероден двуокис. Този процес е известен като парно преобразование. Поставете газов преобразовател в колата заедно с горивната клетка и можете да напълните резервоара с метанол вместо с кислород. Тази идея също не е напреднала много. Но провокира една друга мисъл. Ами ако беше възможно да се разгради метанолът без пара и вътре в самата горивна клетка? И това действително се оказа възможно. Получените в резултат на това клетки далеч не са достатъчно мощни, за да задвижат кола, но енергията им е достатъчна да заместят някои по-малки батерии. Нещо повече – те издържат далеч по-дълго от нормалните батерии и когато трябва да се презаредят, това отнема секунди. Протонова енергия В директно метаноловата горивна клетка (DMFC) метанолът се окислява в анода при наличието на течна вода. Реакцията, която изисква катализатор, превръща метанола и водата в протони и електрони (или, с други думи, разложени водородни атоми) и водороден двуокис. Докато електроните преминават през външна верига като електрически поток, протоните се разпространяват през мембрана в катода, където се съединяват отново с входящите електрони, за да формират водородни атоми, които реагират моментално с кислорода и съставят вода. С много приятна симетрия водата след това се насочва обратно назад, за да се смеси с влизащия в клетката метанол. Въпреки че DMFC клетките произвеждат въглероден двуокис, количеството е достатъчно малко, за да бъдат считани за далеч по-зелена технология от акумулаторните батерии. Някои компании смятат също, че новите клетки може да са по-безопасни от батериите, които могат да избухнат в пламъци, ако стане късо съединение. Ефективността на една DMFC клетка се определя от нейната мембрана. Един от най-масово използваните видове е направена от нафион – полимер, разработен от DuPont от разновидност на тефлона. Нафионът обаче може да бъде скъп и допуска част от метанола да се просмуче навън, а това е загуба на гориво. Затова изследователите се опитват да изобретят по-ефективни мембрани. И изглежда, че една група, оглавявана от Пола Хамънд от Масачузетския технологичен институт, е успяла, разкрива The Economist. Д-р Хамънд и колегите й са използвали съвсем нова техника за изработване на тънки филми, известна като “пласт по пласт”. При нея даден материал многократно се потапя в разтвор, за да се изгражда по един пласт всеки път, докато свойствата на течността постепенно се променят. Това позволява структурата на така получения филм да бъде фино настроена. Когато д-р Хамънд покрила една нафионова мембрана по този начин, тя станала по-малко пропусклива за метанола, но запазила качествата си за транспортиране на протони. Ефектът, за който групата докладва в скорошно издание на Advanced Materials, бил, че електропроизводителността на клетката скочила с над 50%. Следващият етап, с който екипът сега се е заел, е да изгради цялостни мембрани, вместо просто покривни слоеве. Учените мислят, че те ще могат да функционират като самостоятелни мембрани за протонен обмен. Голямата японска фирма за електроника Toshiba смята, че DMFC могат да бъдат използвани за произвеждане на мобилни устройства, които изобщо няма да имат нужда от батерии. В последния си инвестиционен план компанията обявява, че до една година ще започне производството на такива клетки за мобилни телефони и лаптопи. Един от конкурентите им – Sharp, съобщи наскоро, че е разработил нови микропроизводствени техники за изграждане на DMFC клетки с възможно най-големите енергийни заряди, постигани до този момент. Sharp счита, че това ще й даде възможност да произвежда клетки със същия размер като литиево-йонните батерии за мобилни устройства, които обаче ще захранват уредите с енергия за много по-дълго време. Някои хора в сектора говорят за мобилни телефони, които ще могат да работят непрекъснато в продължение на няколко седмици, преди горивните им клетки да се нуждаят от дозареждане. Презареждане Най-вероятният начин за презареждане ще бъде с патрон с метанол, който ще се поставя в устройството и ще се сменя, когато количеството започне да се изчерпва. Тъй като преносимите устройства стават все по-сложни, с допълнителни функции и големи цветни дисплеи, те пресушават батериите си по-бързо. Американската компания MTI Micro инсталира своя вариант на DMFC клетка в уреди за сателитна навигация, които често се използват дълго време. Компанията казва, че може да захрани дори алчен за енергия модел за до 60 часа, преди устройството да се нуждае от презареждане. По-дългият живот на батериите е силно атрактивен. Мнозина биха искали лаптопите им да работят без прекъсване по време на 12-часов полет. Затова се изготвят и нови правила в авиацията. Американското Министерство на транспорта планира въвеждане на промяна на правилата от 1 октомври, която ще позволи на пътниците и екипажа да внасят на борда захранвани с горивни клетки електронни устройства и един или два патрона за презареждане в ръчния си багаж. Тези устройства ще трябва да отговарят на определени стандарти за безопасност, за да бъдат одобрени. Предлага се на всеки пътник да бъде разрешен лимит от около 200 милилитра гориво. Успешни проекти, като този на Масачузетския технологичен институт, ще помогнат DMFC клетките да станат по-евтини и по-ефективни, което, от своя страна, ще ги направи още по-атрактивни като източник на енергия за преносими устройства. Някои компании вече предричат, че продажбите на патрони за презареждане могат да достигнат оборот от милиарди за няколко години, след като излязат на пазара. Тогава ще забравим познатия вопъл: “Някой може ли да ми заеме зарядно?” Той ще бъде заменен от “Ще ми отделите ли струйка метанол?” И няма да става въпрос за питието ви. bm

Да не правиш вълни

Wed, 23 Jul 2008 11:50:00 +0300

На древните Олимпийски игри атлетите се състезавали голи на основанието, че (освен останалото) дрехите препятствали представянето им. Модерните технологии обаче са променили този факт, информира в средата на юни The Economist. В някои спортове, особено в плуването, подходящият екип може да бъде огромно предимство. Да вземем за пример плувния екип LZR на Speedo, който беше представен през февруари. Точно 38 от общо 42-та световни рекорда в плуването, които са били разбити оттогава насам, са паднали от плувци, носещи екипи LZR, информира британският икономически седмичник. И наистина - някои от тези рекорди са поставени от далеч не бележити състезатели, което предполага, че разликата се крие в облеклото, а не в спортиста. Четири различни иновации трябваше да бъдат събрани заедно, за да се направи LZR. Първата е текстилът. Новият костюм е скроен от гъсто тъкана найлоново-еластанова материя, която стяга тялото на носещия го в хидродинамична форма, но е изключително лек. Освен това по костюма няма шити шевове. Вместо това той е сглобен с ултразвукови спойки. Във водата шевовете действат като спънки за скоростта. Ултразвуковото сглобяване премахва 6% от грапавините, които биха възникнали при обикновените шевове, казва Джейсън Ранс, началник на научноразвойния център Aqualab на Speedo в Нотингам, Великобритания. В сравнение с предишния плувен екип на Speedo, който беше използван от многобройни златни медалисти на Олимпиадата през 2004 г., новият материал е два пъти по-лек, но стяга и оформя тялото три пъти по-силно. Екипът има и т. нар. от Speedo вътрешен ядрен стабилизатор - като корсет, който поддържа формата на плувеца. Когато спортистът се уморява, бедрата му остават по-ниско във водата и така се предизвиква забавяне. Като стяга тялото, костюмът LZR не само му позволява да се движи по-бързо, защото поддържа цилиндрична форма, но и му помага да плува по-дълго с по-малко усилия. При проведените тестове плувци, облечени с LZR, използват 5% по-малко кислород за дадено ниво на представяне в сравнение с тези, носещи обикновени екипи, съобщава The Economist. Третата иновация – мярка за още по-силно намаляване на грапавините, е, че на различни места по костюма са поставени полиуретанови панели. Те намаляват неравностите с още 24% в сравнение с предишния модел на компанията. И четвърто, LZR е проектиран с използване на триизмерен модул вместо с двуизмерен. Така той обгръща плътно тялото на плувеца като втора кожа. И наистина, когато костюмът не е облечен, той не седи плосък, а има собствена форма. Резултатът от всички тези иновации е плувен екип, който струва 600 долара и вмъкването в него отнема 20 минути, както и широко разпространено убеждение сред спортистите, които ще се състезават това лято на Олимпиадата в Пекин, че трябва да го носят, или да се провалят. Шефът на американския отбор Марк Шуберт, например, мисли, че LZR подобрява представянето на състезателите с до 2% - сериозен скок, предвид че десети от секундата могат да определят разликата между първо и четвърто място. Конкурентният производител на плувни екипи Arena нарече тази ситуация “безпрецедентна” и лобира за преразглеждане на правилата за екипите в отворено писмо до управляващия орган за този спорт – Международната федерация по плуване (FINA). Друг производител – TYR, стартира изцяло нов тип стратегия. Те съдят компанията майка на Speedo – Warnaco Swimwear, Шуберт (за това, че повече или по-малко настоява членовете на отбора му да носят LZR) и други лица на антимонополни основания. Така някои хора се отнасят към LZR като към високотехнологичен допинг на закачалка. Успехът на Speedo се дължи отчасти на ловко “избистряне” на правилата, изпълнено от FINA през април. Именно то потвърди, че в състезателните плувни екипи могат да се вплитат полиуретанови сектори. Другите производители се оплакват, че е несправедливо поправка с толкова мащабни последици да се приема няколко месеца преди Олимпиадата. Въпреки това те бързат да изкарат конкурентни продукти. На 4 юни FINA одобри нови екипи на Arena, Adidas и Mizuno, така че технологичното лидерство на Speedo може и да се окаже нетрайно, прогнозира The Economist. В технологиите, както и в спорта, рекордите съществуват само за да бъдат разбивани. bm

Кола за спасяване на планетата

Wed, 23 Jul 2008 11:55:00 +0300

Днес в света има грубо около 800 млн. коли. Някой ден този брой ще порасне като гъба – но колко точно би могло само да се предполага. Според Wall Street Journal до 2020 г. може да имаме 1 млрд. автомобила по пътищата. Forrester Research повишават цифрата до 1.2 млрд. Но може да е и много по-голяма. Това, което знаем със сигурност, е, че повече коли означават повече петрол. В момента светът произвежда около 84-85 млн. барела петрол на ден. Най-големият потребител са САЩ – те използват около 20.5 млн. барела дневно, 66% от които отиват за захранване на транспортните нужди на американците. BP казват, че светът разполага с достатъчно петролни резерви за още 40 години при настоящите нива на потребление. Но те се променят. Според Института за анализ на глобалната безопасност, световното потребление на петрол ще нарасне с 60% до 2020 г. Индия и Китай ще оглавят променените класации – прогнозира се Китай да надмине САЩ като най-големия световен пазар на коли до 20 години, а Индия да го последва 10 години по-късно. Освен проблема с търсенето спрямо предлагането и растящите цени на петрола, един от основните въпроси около потреблението на черното злато е влиянието му върху въздуха, който дишаме. Захранваният с петрол транспорт е най-големият замърсител на въздуха в САЩ – произвежда почти две трети от въглеродния монооксид, една трета от азотните окиси и една четвърт от въглеводородите в атмосферата. Една единствена лека кола излъчва над 63 тона въглероден двуокис във въздуха през жизнения си цикъл, а спортните и тежкопроходимите возила изпускат около 82 тона. Транспортът е източникът на 50% от замърсяването на градския въздух в САЩ, а половината американци днес живеят в райони, които не могат да отговорят на националните стандарти за качество на въздуха, според Асоциацията за електрически автомобилен транспорт (EDTA). А в Китай – страната, определена тази година от някои научни организации като най-големия световен замърсител, положението е далеч по-лошо. Емисиите отпадни газове от колите към момента съставляват стряскащите 80% от общото замърсяване на въздуха. Има и някои наистина реални здравни проблеми, свързани с емисиите отпадни газове. Според EDTA жестокото замърсяване на въздуха – за което се признава, че превозните средства дават сериозен принос – е причина за смъртта на между 500 хил. и 1 млн. души годишно в глобален мащаб. Преминаването към по-чисти автомобили изглежда очевиден добър ход от много гледни точки. Как ще се случи това предстои да видим, но в момента има четири обособени варианта: хибридни коли, зареждащи се в масовата мрежа електрически коли, електрически коли на батерии, и коли с горивни клетки. Засега автомобилната индустрия като че ли определено фаворизира хибридните автомобили. Хибридната кола се захранва от два различни източника – електрически мотор и двигател с вътрешно горене, който задвижва колата. Хибридът прихваща и си възстановява енергията чрез процес, известен като регенеративно спиране, при който енергията, която обикновено се губи при спиране и движение по инерция, захранва електрическия мотор. Според Earth-Policy.org, ако САЩ заменят целия си граждански автопарк със “суперефективни” хибриди през следващите десет години, потреблението на бензин ще спадне наполовина. В Ню Йорк са направени няколко донякъде успешни теста с хибридни обществени автобуси – според EDTA тези автобуси излъчват 90% по-малко микрочастици и 30% по-малко парникови газове, отколкото обикновените дизелови рейсове. Хибридните коли печелят силни овации и в Швеция, която отчита по-бърз спад на емисиите въглероден двуокис от нови автомобили от всяка друга европейска държава. Пазарният дял на Европа в продажбите на хибридни коли обаче е все още много нисък – едва около 8%. САЩ си остават най-големият световен пазар за хибридни коли със 70% пазарен дял. Въпреки всичко обаче хибридните технологии са в известна криза. Основните възражения са срещу разходите за покупка и поддръжка, ограничената икономия на горива за дълги разстояния, нестабилните нива на акумулатора при високи скорости, допълнителното тегло (хибридите са с около 10% по-тежки в сравнение с аналогична нормална кола), и макар и противоречиво, негативните влияния върху околната среда. Изграждането на хибрид изисква повече енергия, защото е много по-усложнено превозно средство; влагат се повече медни жици, отколкото в обикновена кола, и акумулаторът, който тежи над 450 кг, е потенциална заплаха за околната среда, твърдят критиците. Но основният проблем на много хора с хибридите е, че те все още разчитат на бензина и все още замърсяват атмосферата. И докато хибридите могат да намалят потреблението на бензин в САЩ наполовина, използването на зареждащи се в електрическата мрежа хибридни коли могат да го свият със 70%. Предимството на зареждащите се хибриди пред обикновените е, че могат да се захранват само с електричество. Те са с по-големи акумулатори от стандартните хибриди, и след всяко презареждане (чрез обикновено включване в контакта) могат да предложат на шофьорите до 100 км шофиране без абсолютно никакви вредни емисии. Проучване на министерството на енергетиката на САЩ разкрива, че 73% от общо почти 217 млн. превозни средства по пътищата на Америка могат да бъдат зареждани с електричество, генерирано от функциониращите в момента електроцентрали, в резултат на което емисиите парникови газове биха намаляли с 27%. Тогава обаче новото предизвикателство ще бъде да се използват за зареждане на колите наличните електроцентрали, използващи въглища или атомна енергия. Изследването на МЕ посочва също – неизненадващо, – че емисиите микрочастици биха скочили, когато електрическата мрежа ще трябва да захранва всички тези коли. Панацеята би била кола, която не излъчва никакви вредни емисии. Някои твърдят, че това е електрическата кола, други – тази с горивна клетка. Засега хибридните возила са вероятно най-добрата щадяща околната среда опция на пътя. bm

Теория и практика на псевдонауката

Tue, 17 Jun 2008 15:43:00 +0300

За колко време стига водата от корените до листата на едно цвете, след като сме го полели? Минута? Две? Половин час? Това едва ли интересува много хора извън сферата на агрономите и ботаниците. Но нека видим как отговорът на този въпрос променя изцяло живота на един обикновен човек, решил да задоволи естественото си любопитство. На 2 февруари 1966 г. Клив Бакстър, 42-годишен служител в отдела за разпити към ЦРУ, прави прост, но забележително оригинален опит. Той взима обикновен детектор на лъжата (полиграф) и го закачва за върха на едно от листата на своя стаен филодендрон в кабинета си в Ню Йорк. След това налива кана с вода в саксията и започва да засича времето. Тъй като полиграфът е уред, който измерва електрическото съпротивление, в момента, в който листото на растението се овлажни от пристигащата вода, полиграфът отчита спад в съпротивлението, както ако е закачен за потящата се ръка на човек, който започва да лъже. След няколко минути водата стига до връхчето на листото и графиката на уреда започва да слиза надолу. Доволен от успеха си, Бакстър го взима в ръце, но бързо след това застива изумен. Кривата поразително прилича на една от тези, които е получавал при многобройните разпити на хора, на които са били задавани неудобни или стряскащи въпроси. Уви, вместо да приеме с чувство за хумор съвпадението, Бакстър заключва, че полиграфът е отчел как стайният му филодендрон е изпитал чувство на страх, докато е бил обект на току-що проведения експеримент. Въодушевен от откритието си, Бакстър прави втори опит. Този път той решава да запали едно от листата на растението, за да види дали ще успее да го уплаши. Докато търси кибрит в кабинета си обаче, полиграфът отчита рязко изменение в електрическото съпротивление и кривата започва да играе нагоре-надолу. Бакстър остава поразен. Тъй като, както сам заявява по-късно, в този момент нямало други хора наоколо и той не бил споделил плановете си с никого на глас, нито пък ги бил записал някъде, той решава, че растението му също така умее да чете човешки мисли, с помощта на което е разкрило зловредните му намерения! „Откритието“ на Клив Бакстър е публикувано и полага основите на ново течение в псевдонауката, наречено „Растителна перцепция”, което по-късно е прекръстено на „Първична перцепция”. Постепенно се заражда и дебат в академичните среди. Вследствие на това през 1975 г. Кенет Хоровиц, Доналд Луис и Ийгър Гастигър от Университета „Корнел“ в САЩ правят опит, който има за цел да провери твърденията на Бакстър. Тримата измерват електрическите съпротивления на пет филодендрона, като същевременно сваряват непосредствено до тях живи артемии (вид дребни скариди, които се използват за храна на домашни рибки). За контрол при два от филодендроните се използват изкуствени скариди. Според трудовете на Бакстър растенията би трябвало да се изплашат и да изпаднат в пристъп на съжаление, усещайки несправедливата жестокост. Противно на очакванията бързо се вижда, че отклоненията на кривите от полиграфите са в рамките на статистическата грешка. Учените заключват, че сигналите от детекторите на лъжата, както и тези, които преди това е регистрирал Бакстър, най-вероятно се дължат на статичното електричество, промените на влажността и движението на хората в стаята по време на експеримента. В съзнанието на повечето хора теорията на „Растителната перцепция” е дискредитирана след този резултат и в крайна сметка – забравена. Историята на Клив Бакстър е един от многото примери за псевдонаучна дейност, с които изобилства човешкото развитие. През вековете такива са били алхимията, астрологията, окултните практики и много други. Днес в това число влизат области като биоритмиката, приложната кинезиология, или теорията за интелигентния дизайн, която твърди, че сложното устройство на организмите в живата природа може да се обясни единствено с намесата на разумно същество, което ги е проектирало целенасочено орган по орган. Разпознаване на заблудата По ирония на съдбата огромното количество и разнообразие от лъжливи и подвеждащи учения и практики стават повод те самите да се превърнат в предмет на научен анализ от страна на критиците. С времето се появяват списания и дори цели антологии, които се посвещават на това да разделят доброто от злото. Оказва се, че под повърхността повечето псевдонаучни теории страдат от едни и същи недостатъци. А именно: * Заключенията са потвърдени от субективните преценки на авторите на теорията при трудно възпроизводими опити (какъвто е случаят с практикуващите приложна кинезология например, които поставят общи диагнози на базата на това колко силно е съпротивлението на ръката на човек, когато я издърпат по-силно). * Заключенията са направени на базата на единични опити. Често такива твърдения не издържат на по-сериозни статистически тестове. Както при Клив Бакстър много от наблюденията се дължат просто на случайни флуктуации в измерванията. * В теорията присъстват обстоятелства, които априори не подлежат на съмнение или проверка и същевременно обясняват почти всичко. Често за това служат Бог, извънземните или някакъв друг свръхестествен и недоказуем субект или процес. * Отстояват се твърдения, които са прекалено неточни и затова няма как да бъдат установени на практика. Например това, че този месец „Рибите” ще имат финансови проблеми. Кой ли би се наел със задачата да провери дали това наистина е така? * Твърди се, че нещо е вярно само защото никой не е доказал, че е погрешно. Например според теорията за интелигентния дизайн отделните органи на човешкото тяло, като очи, черен дроб, мозък и т.н., са били проектирани целенасочено и сглобени от някого подобно на частите на лек автомобил. Очевидно е, че опитната постановка за този казус надхвърля възможностите на днешните експериментатори. Междувременно повечето други твърдения и следствия от теорията за интелигентния дизайн са оборени успешно от съвременните биолози. * Теорията се подкрепя единствено от изследванията на авторите й, докато резултати или изводи от чужди опити, които й противоречат, умишлено не се вземат предвид. Един популярен напоследък пример за това е теорията на Питър д’Адамо за хранителните диети. Според нея кръвната група на човек е решаващият фактор за начина на хранене, който е необходим за доброто му физическо здраве. Факт е обаче, че повечето хора на света дори не знаят каква е кръвната им група и се радват като цяло на добро здраве. * Теорията страда от продължителна липса на развитие. Принципите на астрологията и на всички религиозни схващания за вселената и живота не са се променяли от хилядолетия. Научните теории непрекъснато се усъвършенстват на принципа на пробата и грешката. * В теорията просто липсва рационално обяснение на феномените. Пример за това пак са астролозите, които след хиляди години практика все още спорят какъв е механизмът на влияние на небесните тела върху живота на хората – дали това става чрез силата на гравитацията, магнитното поле или приливните сили? И трите са напълно абсурдни предположения за всеки, които е запознат с гимназиалния курс по физика. Проста сметка на няколко реда показва, че гравитационната сила, с която действа Марс на едно раждащо се бебе, е няколко пъти по-малка от гравитацията, с която действа акушерката в родилната стая на същото това бебе. За магнитните и приливните вълни това важи в още по-голяма степен. * Авторите на теорията са издигнати в култ с цел популяризирането й. Такъв е случаят с теорията за възстановяването на човека на Мирзакарим Норбеков, според която е възможно със силата на мисълта да се заличават белезите от наранявания по тялото. * Обясненията на явленията изискват прекалено много допускания и изобилстват от объркващи и ненужни научни термини. Например, когато се говори за диводороден монооксид, вместо за обикновена вода – H2O. Размерът на злото Псевдонаучните дейности са главно плод на неправилна експериментална постановка или погрешна интерпретация на резултатите от нея. Благодарение на това те успяват да генерират доста налудничави идеи, които намират почитатели и често разсмиват академичните среди. Но както обикновено, става въпрос за още един начин за правене на пари на гърба на човешкото невежество. Книгите на Питър д’Адамо стават бестселъри независимо от цялата критика срещу тях. В същото време защитниците на теорията за интелигентния дизайн, които (явно или не) се финансират от различни консервативни християнски организации в САЩ, водят от години мащабни PR кампании и съдебни дела, опитвайки се да наложат изучаването му в среднообразователните училища и да изхвърлят теорията на Дарвин за еволюцията от учебниците по биология. Подобно събитие би било сериозна крачка назад в развитието ни. Все пак е важно да се отбележи, че повечето революционни идеи в началото са били посрещани също с огромна доза скептицизъм. Такива са били историите и на Галилей, и на Дарвин, и на Айнщайн. Рекорд в това отношение държи теорията за движението на континентите на Алфред Вегенер, която се бори близо 50 години, за да бъде приета официално. А благодарение на нея, освен че вече знаем, че Африка и Южна Америка са били едно цяло преди, става възможно да се прогнозират явления като земетресения и цунами, което реално спасява живота на милиони хора годишно. В този случай съмнението е било оборено успешно.

Отровно хапче

Wed, 14 May 2008 10:11:00 +0300

Едно от нещата, които не липсват в Канада, са езерата. Там те са толкова много, че тя може да си позволи да задели няколко за експерименти. Точно това направи Карен Кид, екотоксиколог от университета в Ню Брънзуик, с малко езеро в Северозападно Онтарио. Тя го отрови в името на науката. Избраната от нея отрова е естроген, един от хормоните, които правят жените жени и помагат за контролирането на менструалния цикъл. Хората изливат много естроген в тоалетната. Част от него е естествен. Друга част е синтетичното вещество, използвано в оралните контрацептиви. Има сериозно подозрение, че ако този естроген не бъде отстранен при пречистването на каналните води (понякога става, понякога не), той причинява сериозна вреда на реките и езерата. Досега обаче липсваше доказателство за това. Др. Кид искаше да разбере дали подозрението ще се потвърди. Както тя обяви на заседание на Американската асоциация за напредъка на науката в Бостън, подозрението се е потвърдило. Водораслите, бактериите и безгръбначните в езерото изглеждали неповлияни от допълнителното количество хормон, което тя изхвърляла в езерото на редовни интервали. Както може да се предполага, химическият състав на хормона не е достатъчно сходен с техния собствен биохимичен състав, за да го забележат. Но популацията на най-малкия вид риби - дебелоглавата лещанка, силно спаднала. Мъжките лещанки се феминизирали: производството им на сперма било забавено и те започнали да произвеждат яйцеклетки. След две години на третиране на езерото популацията на дебелоглавите лещанки рязко спаднала. Други промени отнели повече време. Перленият клен съзрява по-бавно от лещанките и може да ги надживее с няколко години. Ето защо кленът успял да издържи три години, преди липсата на мъжка потентност да срине популацията. Има щети дори и при най-едрата риба в езерото - пъстървата. Тук причината е не толкова, че момчетата се превръщали в момичета, а това, че на пъстървите липсвала достатъчно храна, откакто лещанките изчезнали. Но крайният резултат бил същият: по-малко пъстърва и потвърждение, че естрогенът означава лоши новини за рибата, дори и в малки концентрации. По-добрата новина е, че нещата бързо се нормализирали, след като третирането с хормон било прекратено. Преустройството на канализационната мрежа така, че да не бълва естроген, би трябвало да помогне доста бързо. Няма да е нужен контрол на продажбите на контрацептивни хапчета и рибарите отново ще имат възможност да използват безпроблемно своите въдици и рибарски такъми.

Затопляне ли?

Tue, 13 May 2008 17:24:00 +0300

През 2005 г. температурата в България е по-ниска, отколкото е била през 1945 г. През 2004 г. обаче е точно обратното – температурата е по-висока, отколкото през 1944 г. Какво означава това? Глобално затопляне или застудяване или циклични промени? Големи промени в средните, максималните и минималната температура за последните 65 години не се забелязват (виж графиката). Графиката, която показва отклоненията от средната температура дава по-голяма яснота. Средната температура за периода 1941-2005 е 10.06 градуса по Целзий. В нито една година обаче температурата не е равна на средната. Винаги има отклонения нагоре или надолу, достигащи 1.5 градуса. За да намалим ефекта на ежегодните колебания, можем да разгледаме промените не година за година, а като 3-годишна средна величина (виж графиката). От 40-те до 60-те години на XX в. има последователни кратки периоди на относително затопляне, които се редуват с периоди на относително застудяване. След това от края на 60-те години до края на 80-те има дълъг период на по-ниски от средните температури, който е последван от два периоди на по-високи температури, прекъснати от няколко години, в които температурите са по-ниски от средното. През 2005 – последната година, за която има данни, температурата отново е по-ниска от средната. Климатът постоянно се променя – на практика всяка година, както и на по-дълги интервали. Периоди с по-ниски температури се редуват с периоди с по-високи температури. От данните за България обаче не може да се извлече някаква обща тенденция към затопляне или застудяване. Засега тенденцията е, че тенденциите се сменят постоянно.

Да подсладим решението

Tue, 13 May 2008 17:30:00 +0300

Повечето хора след тежка умствена преумора изпитват чувството, че вече не са в състояние да вземат никакви решения. Ако бъдат принудени да решават даден проблем, го правят интуитивно, а не като разсъждават логично. Такава апатия често се отдава на умора, но според едно проучване, наскоро публикувано в Psychological Science, може да има и други причини. Дали се използва логично разсъждение или интуиция, може да зависи просто от нивото на захарта в кръвта на вземащия решението, което само по себе си се влияе от процеса на мислене. Е. Дж. Масикампо и Рой Баумайстер от Florida State University открили това, като направили няколко експеримента върху най-популярното измежду опитните животни - бедния студент. Те помолили 121 студенти по психология, пожелали да участват в експеримента, да наблюдават видеозапис без звук на интервюто на жена, на който на всеки десет секунди се появявали несвързани думи в черен шрифт по периметъра на екрана. Това било частта от експеримента, която натоварвала психиката. Половината студенти били инструктирани да се фокусират върху жената и да се опитат да разберат какво казва тя, като се абстрахират от думите отстрани. Другата половина не получила инструкции. Тези, които трябвало да се концентрират, упражнявали значителен самоконтрол да не гледат случайните думи. След края на видеото половината от всяка от групите получила чаша лимонада със захар, а другата половина - лимонада с подсладител. Дванайсет минути по-късно, когато глюкозата от лимонадата със захар вече била абсорбирана в кръвта на студентите, изследователите им възложили да вземат решение, целящо да покаже дали участникът използва интуиция, или разсъждава логично при вземането на решението. Помолили студентите да помислят за квартири, където искат да живеят през следващата година, и им дали три варианта, различни по размери квартири и по разстоянието от университетския кампус. Две от опциите били добри, но по различен начин: едната била далеч от кампуса, но много голяма, другата била близо до него, но по-малка. Третата опция била подвеждаща, сходна с една от добрите опции, но очевидно не толкова добра. Ако била близо до кампуса и малка, не била толкова близо, колкото близката опция, и била малко по-малка. Ако била далеч от кампуса и голяма, била малко по-малка от добрата голяма квартира и малко по-далече. Напитка за вземане на решение Психолозите отдавна знаят, че опцията примамка при задача за вземане на решение кара хората да избират разумната опция, която е близо до подвеждащата. Д-р Масикампо и д-р Баумайстер подозират, че за студентите, които е трябвало да работят усилено и след това са получили напитка без захар, е по-вероятно да отговорят по интуиция, когато вземат това решение, отколкото за другите три групи; 64% от тях се подлъгали от примамката. Тези, които или не е трябвало да се напрягат психически по време на видеото, или са получили глюкоза в лимонадата си, разсъждавали логично при задачата за вземане на решение и имало по-малка вероятност да бъдат подлъгани от примамката. Не е ясно защо интуицията не зависи от глюкозата. Възможно е хората да сме наследили от другите млекопитаещи резервна нервна система за кризисни моменти, която е сходна с интуицията и която може да взема мълниеносно решения дали да се бием, или да бягаме, която не зависи от количеството глюкоза в кръвта. Каквато и да е причината, заключението е, че мисленето наистина е тежка задача. И важните решения не трябва да се вземат на празен стомах.

Хапче за надежда

Tue, 08 Apr 2008 17:03:00 +0300

Антидепресантите от дълго време са обект на спорове. Амфетамините са широко използвани като антидот срещу нервната депресия до началото на 1960-те, докато станало ясно, че подобни стимуланти причиняват повече вреда, отколкото полза. Подобни притеснения заплашват днешните антидепресанти като Prozac и Paxil, които са сред най-широко предписваните лекарства в света. Две нови изследвания разбуниха страстите: едното предупреждава, че антидепресантите не помагат много на повечето хора, а второто многословно ни уверява, че те са изумително евтин начин за спасяване на живот. Повечето съвременни антидепресанти са селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (съкратено SSRIs) – вид медикамент, който повишава количеството на серотонин в мозъка. Серотонинът е вещество в мозъка, тясно свързано с настроението. Повишаването на количеството му може да подобри настроението. По-ранните версии не са били толкова ефикасни, колкото модерните хапчета с по-малко странични ефекти, които са и по-малко токсични при предозиране. Употребата на SSRIs в световен мащаб е скочила от 3 милиарда дози през 1995 г. до 10 милиарда през 2004 г. Дали цялото това гълтане на хапчета помага? Има скорошни доказателства, че то може да доведе млади хора до действия, повлияни от самоубийствени мисли, което подтиква американската Агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) да изисква изписването на предупреждения. На SSRIs се гледа като на начин за облекчаване на депресията при възрастни, без да ги убива. Въпреки че няма епидемия от депресия, “епидемията от предписване на атидепресанти неумолимо расте”, твърди Дерек Самърфийлд в Journal of the Royal Society of Medicine. Изследване, публикувано наскоро в Public Library of Science (PLoS) Medicine, научно списание със свободен достъп, буди съмнения за раздаването на лекарства толкова свободно. Ървинг Кирш от University of Hull и неговите колеги са разгледали клиничните тестове на няколко нови антидепресанта, като се погрижили да включат и никога непубликувани тестове (но които по закон трябва да бъдат докладвани на FDA). Те открили, че SSRIs не помагат повече от плацебо при голямо мнозинство от хората в депресия. Чистите ползи от плацебо ефекта обикновено не достигат нивото, смятано за достатъчно, за отчитане на клинична значимост според британския Национален институт за здравеопазване и клинична квалификация (National Institute for Health and Clinical Excellence - NICE). Това изследване посочва два фактора, които провалят защитниците на SSRI: пристрастността на публикациите и силата на плацебо ефекта. Д-р Кирш вярва, че публикуваната информация “създава преувеличена представа за ползите от лекарството”. Хора с много тежка депресия почувствали ползи над минималното ниво, изисквано от NICE, но дори това не е достатъчно потвърждение. Д-р Кирш обяснява, че е така не защото SSRIs действат много по-добре на тежките депресии, а по-скоро защото ефикасността на плацебо ефекта спада рязко при тези случаи, при което лекарството изглежда по-добро. Има два типа критики на идеята, че SSRIs са предимно загуба на пари. Едната идва от тези, които твърдят, че самото изследване е безсмислица. Дейвид Нът от University of Bristol казва, че провалилите се опити с лекарства често остават непубликувани, защото са зле планирани или резултатите им са безинтересни. Той критикува статията в PLoS, като “миш-маш от качествени и скапани опити, водещи до погрешна критика на тези лекарства”, които според него помагат на хората в депресия, дори и ако тяхната ефикасност е под “произволно избраното” ниво, изисквано от NICE. Д-р Нът мисли, че е заблуждаващо тези лекарства да се сравняват с плацебо, след като важното е, че те действат в сравнение с някои алтернативи като психотерапиите с разговор между терапевта и пациента, за които, смята той, има дори по-малко доказателства за ефикасност. Отвари за добри новини Все пак има причина да се смята, че непубликуваните изследвания разкриват някои важни и доста неблагоприятни подробности за антидепресантите. Едно отговарящо на изискванията проучване, публикувано през януари в New England Journal of Medicine, изследва голяма група антидепресанти и стига до извода, че наистина е имало “пристрастност за публикуване на положителни резултати”: 94% от публикуваните опити били позитивни, докато само около половината от непубликуваните са били такива. Това подкрепя статията в PLoS, но има друга критика, която оспорва направените в нея изводи. Скорошно изследване, публикувано от американското Национално бюро за икономически изследвания (NBER), анализира данни за няколко десетилетия от 26 страни, за да определи какво е влиянието на SSRIs върху самоубийствата. Неговите автори твърдят, че антидепресантите всъщност са “доста ефикасни за цената си средства за спасяване на човешки живот”. Както страни с високи, така и с ниски първоначални нива на употреба на антидепресанти отчитат еднакви тенденции при самоубийствата преди навлизането на SSRIs. Йенс Лудвиг от University of Chicago твърди, че в страни, приели новите лекарства, се наблюдава относителен спад на самоубийствата. След контролирането за много променливи неговият екип от NBER стига до радостния извод, че покачване на продажбите до едно хапче на човек на година (около 12% увеличение над нивото през 2000 г.) води до около 5% спад на самоубийствата. И така, дали SSRIs трябва да бъдат избягвани, или приветствани? Острият спор със сигурност ще продължи, но Ерик Търнър от Portland VA Medical Centre в Орегон предлага трети вариант. Като един от авторите на статията в New England Journal of Medicine той смята, че изследването потвърждава, че повечето антидепресанти не действат толкова добре, колкото се твърди в публикуваните доклади. Това навежда на мисълта, че много хора, особено деца, трябва да са по-внимателни при употребата им. Но това не означава, че те са безполезни. Той смята, че ако други терапии се провалят, “може би всичко, от което се нуждаем, е незначителен или посредствен ефект, за да намалим самоубийствата като цяло”. Това може да е особено вярно за тези, които са най-близо до ръба на мрака.

Нови наноси – ново начало за екосистемата

Tue, 08 Apr 2008 17:16:00 +0300

Пожарите и наводненията са два от най-лошите кошмари на човечеството. Затова хората винаги са се стремели да ги контролират. Горските пожари се потушават бързо. Дебитът на реките се регулира чрез бентове и язовири. Поне така беше. Но лесовъдите се научиха, че за горите са необходими пожари, за да се разчистят храсталаците. И дори да се накарат семената да покълнат. Подобно откровение е озарило сега хидролозите. Реките и екосистемите, които те поддържат, имат нужда от наводнения. Затова създадена от човека водна стихия на 4 март се втурна в Големия каньон. До четвъртък, 6 март, тя вече течеше с всичка сила и продължи така 60 часа. Някога наводненията беснееха в каньона всяка година. Снегът чак от Уайоминг се топеше и изпълваше река Колорадо до дебит, възлизащ средно на около 1500 кубически метра в секунда. На всеки осем години това количество нарастваше почти до 3500 кубически метра. Тези прииждащи води натрупваха наноси в реката, дълбаеха нейните плажове и изграждаха наносни пясъчни острови. През четирите десетилетия, откакто малко по-нагоре от Големия каньон бе построен язовир "Глен Каньон", единствените отлагащи се наноси идваха от малките, незаприщени притоци. Но това не беше от голяма полза, тъй като тези притоци не са достатъчно мощни да разпределят наносите по екологично полезен начин. Липсата на приток на високи води навреди на околната дива природа. Речният главуш например си живееше много добре в ръждивочервените води на Колорадо. Неотдавна обаче неговата популация намаля катастрофално. На пръв поглед изглеждаше, че главушът е изяждан от пъстървата, чието развъждане за спортен риболов започна в средата на XX век. Но пъстървата и главушът живееха съвместно до построяването на язовира „Глен Каньон”, така че причината бе някъде другаде. Стив Глос от Службата за геоложки проучвания на Съединените щати счита, че главушът е намалял в резултат от загубата на неговата най-добра естествена защита - ръждивите наноси на река Колорадо. Главушът е добре приспособен към слабата видимост, създавана от гъстите червени води, които са дали името на реката, и разчита на нея да се крие от хищниците. Без мътните води главушът стана уязвим. И не само той. През годините от построяването на язовира "Глен Каньон" няколко вида изчезнаха напълно. Това са колорадската щукова лещанка, гърбатият чукучан и кръглоопашатият главуш. Междувременно бяха привнесени такива видове като дебелоглава лещанка, канален сом и обикновен шаран, които биха оцелели трудно в буйните води на непреградения каньон. Така че наводняването бе очевидният отговор. За съжаление е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Големият каньон бе наводняван през 1996 и 2004 г. и резултатите не бяха категорични. През 1996 г. наводняването продължи твърде дълго. В началото всичко вървеше добре. Високите води оформиха пясъчни брегове и отложиха наноси по реката. В крайна сметка обаче поддържаният продължително време висок дебит отми по-голямата част от наносите в Каньона. Този проблем бе избегнат през 2004 г., но тогава за съжаление обемът на пясъка зад язовирната стена бе твърде малък, за да изгради наново наносните пясъчни острови. Този път службата за геоложки проучвания на Съединените щати е убедена, че нещата ще се развият по-добре. Количеството на наличните утайки е три пъти по-голямо от това през 2004 г. Така че, ако едно наводнение може да бъде от полза, сега бе моментът то да се отприщи. Може да се окаже обаче, че усилието е било напразно. При по-малко от 1200 кубически метра в секунда това водно количество е по-малко дори от едно средно пролетно наводняване, да не говорим за по-мощните "потопи" в миналото. Тези знаменити наводнения придвижваха огромни количества утайки през Големия каньон, отлагаха нови кални наноси и образуваха кална смесица от тиня и мръсотия, която би накарала участниците в станалия модерен рафтинг по реката да потръпват от отвращение.

Сексът и кухнята

Fri, 01 Feb 2008 14:07:00 +0200

Древногръцката дума „афродизия” означава „сексуално удоволствие" и е тясно свързана с богинята на любовта Афродита. “Афродизиак “ се наричат веществата, които стимулират желанието за сексуално общуване. Според начина, по който е поднесена, храната също може да предразполага към пълноценен полов живот. Визуалното възприятие на различните храни от векове се асоциира с благоприятното им въздействие върху сексуалната възбуда и мощ. В кулинарната еротика присъстват като основни елементи медът, орехите, зехтинът, бананите, женшенът (наричан преди повече от 4000 г. "кралят сред афродизиаците"), подправките шафран, карамфил, рукола, резене, розмарин, индийско орехче. Към позитивни сексуални преживявания предразполагат и трюфелите, хайверът, стридите и охлювите, и разбира се, неизменният шоколад. Сексът и мазнините Отдавна е известно, че затлъстяването е рисков фактор за ниските нива на тестостерон у мъжете. Това обяснява и позитивния ефект, който имат храните за понижаване на телесното тегло върху сексуалния живот. Умереният прием на мазнини способства за изграждането на половите хормони, тъй като от холестерола се произвеждат тестостеронът и естрогените. Затова и неговото недостатъчно количество в храната води до еректилна дисфункция. Храни, съдържащи холестерол, които не обременяват кръвоносните съдове, са зехтинът, ядките и сьомгата. Сред афродизиаците се нареждат и рибите и рибните деликатеси поради високото им съдържание на ненаситени мастни киселини. Сексът и витамините Витамин "Е", наричан още "витамин на секса", играе ролята на антиоксидант в организма и контролира работата на половите органи. Пълното му отсъствие в мъжкия организъм може да доведе до необратима дегенерация (разрушаване) на зародишните клетки на тестисите. Съдържа се най-вече в нерафинираното брашно, орехите, соевите зърна, слънчогледовите семки и масло, бадемите, фъстъците и фъстъченото масло, маслиненото масло, спанака, овеса, пшеничните люспи, сьомгата, ориза, ръжените зърна, ръжения хляб, морковите, бананите, яйцата, доматите. Благодарение на аминокиселината L-аргинин, на която са богати зелените зеленчуци, орехите и фъстъците, чесънът и овесът, те действат благоприятно върху циркулацията на кръвта, а оттам и върху еректилната функция. Сексът и зеленчуците Лукът е от най-популярните зеленчуци - сексуални стимуланти. Освен като диуретично и пречистващо кръвта средство, аюрведа го описва като тонизиращ и стимулиращ работата на мъжките полови хормони. Именно поради тази причина в мрачните средни векове употребата му е абсолютно забранена в католическите манастири. Смята се, че фалическата форма на морковите изостря подсъзнателно сексуалното желание. Бетакаротинът и витамин А, които те съдържат в огромни количества, играят основна роля за образуването на полови хормони при мъжете и за стимулиране производството на сперма. В Близкия изток морковите са били познати като една от най-популярните съставки на любовните гозби. Освен големите количества витамин Е аспержите съдържат още минерали като фосфор, калий и калций, на които се дължи добрият приток на кислород към гениталиите и производството на полови хормони. Освен като мощен афродизиак този зеленчук е известен и с превантивната си функция срещу различни заболявания на простатата. Изключителната им популярност се дължи най-вече на английския лечител Никълъс Кулпепер, който още през ХVІІ век открива аспержите като средство за пробуждане на сексуалното желание и за стимулиране на "хормоните на удоволствието". Фалическата форма на артишока, наричан още ангинар, е вероятно, или поне отчасти, отговорна за репутацията му на възбуждащо сексуалния апетит средство, а многобройните му листенца често биват оприличавани на устни. В Югозападна Европа е изключително популярен стимулант за повдигане на енергийните нива в областта на гениталиите. Сред т.нар. зеленчуци на любовта е и бамята, често пренебрегвана заради специфичния си вкус. Присъствието на желязо, цинк, магнезий и витамини сред съставките й обаче й отреждат едно от водещите места сред средствата за естествено поддържане на сексуалното либидо. Римляните вярвали, че редовната употреба на чесън поддържа мъжката сексуална мощ, а още преди тях древните гърци го смесвали с вино, за да неутрализират острата му миризма. Научни изследвания доказват влиянието му върху циркулацията на кръвта в половите органи и производството на нитроксид-цинтаза - ензима, който участва активно в механизма на мъжката ерекция. Пикантна добавка към различни ястия, лютите чушлета подобряват кръвообращението и спомагат за производството на ендорфини, известни още като "хормони на щастието". Благодарение на капсаицина, който съдържат, те предизвикват освобождаването на ендорфини в мозъка, стимулират нервните импулси и учестяват сърдечната дейност.

Трудни завои

Tue, 01 Jan 2008 16:12:00 +0200

Политическите възгледи са заложени в човешкия мозък Дали да завиеш наляво или надясно на улицата, е задача за разума, но в политиката решението се оказва биологично предопределено. Учени от Университета в Ню Йорк и Университета в Лос Анджелис провеждат няколко прости експеримента и свързват политическата ориентация с функционирането на мозъка. Според резултатите от тях съществуват либерален и консервативен модел на мислене. Главният извод е, че хората с либерални възгледи мислят по-гъвкаво. Те се оказват по-адаптивни и отворени към промени, но и по-малко настойчиви при следването на решенията си. Участниците в експеримента са студенти – от много либерални до много консервативни. Енцефалограф отчита мозъчната активност при извършването на обичайни действия и при влизането в конфликт с тях. На монитор пред студентите се изписва буквата М - четири пъти по-често, отколкото буквата W. Всеки път, когато виждат М, участниците трябва да натиснат определен клавиш, а когато виждат W, не трябва да правят нищо. Студентите с по-либерални възгледи показват 4.9 пъти повече мозъчна активност и са 2.2 пъти по-акуратни. Активността на дясното полукълбо при тях също е по-голяма. Вече е известно, че това полукълбо е свързано с емоциите, тревожността и интуицията. При консервативно настроените е регистрирана по-голяма активност в лявото полукълбо, където са концентрирани логиката, речта, религиозността и планирането. При вземането на трудни политически решения биологичните предпоставки и инстинктите не само са извън контрола на разума, а се превръщат в определящ фактор. Откритата връзка между политическите възгледи и заложбите на всеки човек се превръща в още един ориентир в обществения живот.

Идеен заряд

Tue, 01 Jan 2008 16:15:00 +0200

Десетте най-важни нововъведения за следващото десетилетие Спомняте ли си времето, когато мобилният ви телефон не можеше да се побере в джоба на якето, а интернетът прекъсваше при всяко позвъняване на домашния телефон? Днес ни се струва невъзможно да си представим ежедневието без постоянна връзка със световната компютърна мрежа или без вездесъщата миниатюрна слушалка. А знаете ли кои ще са технологичните и научните нововъведения, които ще определят живота ни през следващите десет години? Без да претендираме за изчерпателност, ще ви представим десетте най-иновативни решения, за които се смята, че ще променят обществото в следващото десетилетие. Crixivan Зад това странно име се крие поредното лекарство за борба със СПИН. Негови създатели са група учени от лабораторията в Уест Пойнт, Пенсилвания, а на самото лекарство се възлагат огромни надежди. По всеобщо мнение Crixivan революционизира борбата със страшната болест, защото неговият състав му позволява да сведе СПИН от смъртоносен вирус до хронично заболяване – нещо, което досега бе недостижимо. Европейският патентен офис и Европейската комисия присъдиха на неговите създатели наградата за най-добро изобретение в областта на медицината и технологиите за 2007 г. iPhone Представете си мобилен телефон, mp3 плеър, фотоапарат, PDA и безжичен интернет в едно. Поредният гениален продукт на Apple ви предлага точно това, а от пускането му на пазара това лято са продадени повече от един милион бройки. iPhone променя напълно представата за мобилните телефони и поставя в дланта ви един истински мултимедиен център. Списание „Тайм” вече побърза да го обяви за „Изобретение на годината” за 2007 г. Комуникацията в интернет Тук говорим не толкова за отделен продукт, колкото за цяла поредица от информационни нововъведения, които качествено променят общуването по интернет и неговата значимост - от Skype и ICQ през YouTube, та чак до MySpace и Facebook. Всички тези продукти позволяват на хората да поддържат връзка без значение от разстоянието. Чрез тях милиони говорят без пари, обменят снимки и клипове и дори стават известни по целия свят. Според списание „Тайм“ новите възможности, които интернет дава на отделните хора да обменят новини и мнения без посредничеството на традиционните медии, коренно ще променят журналистиката. Нанотехнологиите Понятието нанотехнологии води своето начало от 50-те години, когато двама американски физици стават първите учени, които допускат възможността за създаване на миниатюрни устройства в бъдеще. Днес науката за нанотехнологиите се занимава със създаването и манипулирането на отделни атоми и молекули и вече се прилага в много сфери като информационни технологии и медицина. Доразвиването на тези технологии ще позволи създаването не само на изключително миниатюрни компютри, но и имплантирането им в човешкото тяло, което може да сложи началото на качествено нови методи за борба с различни болести. Алтернативни енергийни източници Традиционните енергийни източници като петрол и въглища са в ограничени количества и все по-наложително е търсенето на заместители. Извличането на енергията от възобновяеми източници не е нова идея – векове наред хората използват дърва за отопление и ветрове за придвижване. Развитието на технологията обаче днес ни позволява да използваме още по-ефективно подобни източници. Модерните вятърни турбини станаха високоефективни и сега генерират енергия за хиляди домове в Европа, а нараства и използването на слънчевата енергия. Друга особено обещаваща и същевременно все още малко изследвана възможност е свързана с извличането на метан от световните океани. Американската национална лаборатория по енергийни технологии вече дори създаде консорциум от други правителствени агенции и петролни компании за сондиране на метан в Мексиканския залив. Във време, когато консумацията на енергия е висока, а набавянето й създава проблеми като опазването на околната среда и дори политически кризи, алтернативните енергийни източници придобиват все по-голямо значение. Според Програмата на ООН за околната среда само за миналата година във възобновяеми енергийни източници са инвестирани рекордните 100 млрд. долара. Стволови клетки Стволовите клетки са основни недиференцирани клетки, които имат запазена способност за диференциация в други типове клетки. Тази способност им позволява да действат като ремонтна система на тялото, снабдявайки го с други видове клетки, стига организмът да е жив. Тези клетки придобиха особена слава през последните години, когато усилено се заговори за клонирането не само на животни, но и на човешки същества. Това донякъде създаде негативно отношение към опитите с такива клетки, но научната полза от тях е безспорна. Изследователите вярват, че изучаването на стволовите клетки има потенциал да промени борбата с болестите при човека, като се използва за поправка на определени тъкани или дори за отглеждане на цели органи. Автомобилът с възобновяема енергия Автомобилите, задвижвани с електрически батерии и слънчева енергия, се появиха за пръв път на пазара в началото на 90-те години. Двата модела - своеобразни пионери на този вид, бяха Toyota Prius и Honda Insight. Освен безспорните плюсове, свързани с намалената консумация на енергия и опазването на околната среда, автомобилите с възобновяема енергия се очертават и като сериозен бизнес проект. Мнозина от производителите на леки коли виждат в тях специфична пазарна ниша. По-смелите прогнози сочат, че към 2030 г. цели 85% от новопроизвежданите автомобили ще бъдат такива. Антибалистичен лазер Като говорим за технологични нововъведения, не можем да отминем и военните, защото техните бюджети за развойна дейност са огромни. Американската армия проведе редица експерименти, които показаха, че е възможно един мощен лазер, инсталиран на борда на Боинг 747, да унищожи вражески балистични ракети във фазата на излитане. С помощта на значително държавно финансиране прототип на този лазер бе завършен през 2006 г., като окончателното приключване трябва да бъде факт до пет години. Ако такъв лазер бъде приет на въоръжение, това ще даде огромно предимство срещу вражеските междуконтинентални ракети и дори ще обезсмисли до голяма степен плановете за прословутия ракетен щит. Онлайн търговия Интернет е мястото, където човек може да намери практически всичко – от последния албум на любимия си изпълнител до указания как да си направи атомна бомба. Много големи компании активно разширяват онлайн пазара – Amazon продава повече от 1 млн. книги, iTunes предлага над 700 хил. песни на всеки отделен континент, а eBay съдържа повече от 332 млн. продукта за продан. Онлайн търговията печели все повече почитатели. С няколко натискания на мишката вие може да купите необходимите ви стоки, да заплатите месечните си сметки и да си запазите самолетен билет за ваканцията идния месец. На прост език това разнообразие означава едно – повече приходи за компаниите, които залагат на по-гъвкавите и по-икономични онлайн продажби. Виртуалната реалност Любима тема на научнофантастичните романи, днес виртуалната реалност става все „по-жива”. Причината за това се крие в нарастващата мощност на технологиите, които на свой ред позволяват все по-детайлна симулация на различни дейности. Прогнозите са за нейното все по-активно навлизане в ежедневието ни, най-вече в области като медицинските изследвания, различни военни симулации и в любимите на мнозина компютърни игри.

Застудява... упс, не, затопля се

Mon, 10 Dec 2007 17:32:00 +0200

Променя ли се наистина климатът и какви са последиците? Когато в началото на 2007 г. списание “Тайм” обяви, че дебатите за глобалното затопляне са свършили, много хора повдигнаха вежди. Първо, защото научните дебати никога не свършват - това е начинът за развитие на науката. И, второ, и може би по-интересно, защото същото списание обяви през 1974 г., че започва нова ера на глобално застудяване - извод, достигнат на базата на работата на много учени и илюстриран с карта, която показва разширяващите се ледници и снегове на Арктика. Това е само илюстрация за сложността на въпроса и фундаменталната несигурност на дългосрочните прогнози за климата. Нещо, което се случва с климата в продължение на 5-10 години, не е непременно сигурно, че ще продължи да се случва и през следващите 50 или 100. Климатът постоянно се променя и постоянно изненадва. Няколко са важните спорове по отношение на глобалното затопляне. На първо място има ли глобално затопляне или не и колко силен е процесът. Второ, ако има – на какво се дължи, на човека или на естествени процеси. И, трето, какви са последиците – положителни, отрицателни или катастрофични. Междуправителственият панел по климатичните промени (Intergovernmental Panel on Climate Change - IPCC) към ООН е най-голямата организация, която се занимава с промените в климата. Тя не извършва изследователска или научна дейност, въпреки че в нейната работа участват много учени, изпратени от съответните държави членки. IPCC се занимава основно с публикуване на доклади за климата, които се основават на вече публикувани изследвания и на мнението на учени от IPCC. Докладите се редактират и от представители на съответните правителства. Да се направи общ доклад от различаващи се мнения е трудно и дори невъзможно. Да се достигне до общо становище чрез отразяване мнението на мнозинството учени е ненаучно само по себе си – защото обикновено в науката пробивите се правят от един човек или малка група хора, които обикновено са в противоречие с общото становище. Тези проблеми водят до чести спорове, а някои сериозни учени напуснаха IPCC. Например Кристофър Ландзи напусна с обяснението, че IPCC преследва политически предопределена линия на поведение, която се разминава с научните доказателства. Ландзи – който е водещ учен в областта на циклоните и ураганите и носител на научен медал за постижения от Американското метеорологическо общество – смята за невярно твърдението на IPCC, че глобалното затопляне има сериозно влияние върху активността на ураганите. Междуправителственият панел по климатичните промени също така базира голяма част от твърденията си на т.нар. „стик за хокей“ - графика от изследване на Майкъл Ман и още двама учени, според която през последните години температурите са по-високи, отколкото някога са били през последните 1000 години (дори по-високи от средновековния топъл период). “Хокейният стик” е разкритикуван от двама канадски учени - Стивън Макинтайър и Рос Маккитрик, които доказват, че кривата на “хокейния стик” се дължи на погрешно използване на статистическа техника за обработка на данните. Други учени също критикуват “хокейния стик” и в крайна сметка Ман и неговите съавтори признават, че има голяма несигурност в него. Стивън Макинтайър от своя страна направи блог, наречен Climate audit, който спечели и награда за най-добър научен блог за 2007 г. Самият IPCC намалява значително (с около една трета) прогнозите си за повишаване на температурата през следващото столетие, както и за повишаването на нивото на Световния океан. В тазгодишния доклад прогнозата е за 0.2 градуса покачване на температурата на десетилетие и за между 0.17- 0.58 см на година покачване на нивото на Световния океан. IPCC също така вече започва да включва не само негативните, но и позитивните последици от глобалното затопляне (повече обработваеми земи, по-добри реколти, повече гори и горска индустрия и пр.). Като цяло дори според IPCC разходите за премахване последиците от глобалното затопляне са доста ниски – около 0.1% от годишния БВП. Разбира се, според IPCC трябва да се вземат мерки срещу глобалното затопляне, защото то е процес, причинен от дейността на човека. Има много учени, които не смятат, че човекът е причинител на глобалното затопляне. Според някои не е доказано, че въглеродният диоксид води до затопляне – и дори обратното, данните показват, че в историята на Земята първо се случва затопляне, а след това се увеличава въглеродният диоксид. Други отдават затоплянето главно на слънчевите и космическите лъчения, които имат естествен цикъл на движение. Може би най-много изследвания в тази връзка са събрани в книгата „Глобално затопляне, което не може да се спре: на всеки 1500 години“, чиито двама автори твърдят, че всички затопляния и застудявания на Земята следват естествен цикъл, върху който хората нямат влияние. Вероятно един от най-важните въпроси е свързан с ефектите от затоплянето върху живота на хората и икономиката. Има крайни твърдения – че ефектите ще са катастрофични или че ефектите ще са позитивни (заради по-добрите реколти). Спорът в центъра е главно между икономиста Уилям Нордхаус и доклада на друг икономист – Стърн, – поръчан от английското правителство. Според Нордхаус необходимите разходи за спиране на глобалното затопляне са около 0.1% от световния доход. Според доклада на Стърн необходимите разходи са значително по-високи – поне 1% от БВП. Различията отразяват различно изчисление за негативните ефекти от затоплянето. Повечето изследвания достигат до извода за нетен ефект от затоплянето на климата между +2% и -5% от БВП, а докладът на Стърн е единственият, който твърди, че ще бъде между -5% и -20% от БВП – т.е. не само отрицателен, но силно отрицателен. Според икономисти различията се дължат на необосновано използване на нисък процент на дисконтиране от страна на Стърн.

Арфата на боговете

Mon, 10 Dec 2007 09:03:00 +0200

Проект на американските военновъздушни сили се опитва да въздейства върху климата Векове наред у нас битува разбирането, че природата е неподвластна на човешката воля. Не една и две военни кампании са били провалени заради суровите природни стихии – спомнете си само за разбитата флота на Ксеркс по време на Гръко-персийските войни или за Испанската армада, която влиза в битка, след като е понесла съкрушителни щети от морска буря. Но темповете на научно-техническо развитие в началото на ХХI в. позволяват да се направи стъпка напред в опита на хората да овладеят и управляват природата. Това, което може да промени мнението на хората, се нарича HAARP (High Frequency Active Auroral Research Program - Програма за високочестотно изследване на полярното небе; произнася се като английската дума harp, която означава „арфа”) - проект на американските военновъздушни сили, представляващ едно от най-амбициозните начинания в историята на науката. В основата му стои идеята, че ако към космическото пространство бъде изпратен мощен електромагнитен лъч, той ще се отрази от йоносферата и ще се върне на земната повърхност в предварително избрана точка с огромна разрушителна сила. За да бъде изследвана тази почти фантастична идея, през 1993 г. САЩ започват изграждането на огромен комплекс в северната част на Аляска. Днес той е разгърнат на повече от 33 акра и в него са разположени 180 антени, насочени към небето. Изборът на Аляска не е случаен – щатът се намира близо до полярния район, което дава възможност за изследването на множество състояния на йоносферата. И макар че официалната цел на проекта е да „увеличи нашите знания за физическите и електрическите качества на земната йоносфера“, както е записано в сайта на проекта, през годините мнозина са изказвали съмнения относно действителната задача на HAARP. Ако пренебрегнем по-радикалните мнения, като че ли най-разпространено остава опасението, че мощта на тези антени може да се използва за предизвикването на качествени промени в климатичните условия и комуникациите. Сред потенциалните бедствия, които въздействието върху йоносферата може да причини, са магнитни бури, изтъняване на озоновия слой и дори стимулиране на земетресения. От особено важно значение е способността да се влияе върху комуникационните системи и по този начин да се нарушат логистиката и организацията на граждански и военни обекти. Защитниците на проекта HAARP изтъкват, че подобни конспиративни теории са неоснователни, защото дейността на комплекса е публична и прозрачна, а освен това някои от споменатите начини на въздействие са трудно осъществими от гледна точка на природните закони. Важното обаче е, че функционирането на подобен проект представлява огромна крачка напред в технологичното развитие на човечеството. А мощността, която се генерира, може да се използва за конструктивни и общополезни цели.

Човечеството вече има машина на времето

Tue, 18 Sep 2007 11:32:00 +0300

Наследникът на телескопа "Хабъл" ще надникне 13 милиарда години назад във времето Първата седмица на новата 1610 г. била тиха и с ясно време, с безоблачни нощи и жителите на Пиза с интерес наблюдавали как един техен съгражданин се взира в небето с някаква непонятна тръба. Никой от тях не се досещал, че именно през тази седмица Галилео Галилей ще открие четирите най-големи спътника на Юпитер - Йо, Европа, Калисто и Ганимед. Галилей не е първият астроном, той е скромният баща на съвременната астрономия, така както Нютон и Айнщайн са бащите на съвременната физика. В онези дни и нощи на 1610 г. той сложил началото на края на геоцентричната представа за света, че всички планети, включително Слънцето, се въртят около Земята. Само 10 години преди това Джордано Бруно бил изгорен на клада на централния римски площад "Кампо де Фиори", защото поддържал идеята на Коперник, че Земята се върти около Слънцето. Галилей не бил толкова смел и се отказал от геоцентричната идея, за да не отиде на кладата, но дал първото доказателство, че по-малките небесни тела се въртят около по-големите, следвайки принципа на гравитацията. Всъщност той бегло разбирал принципите на гравитацията - оставали още 77 години преди Исак Нютон да публикува своята книга Principia, в която ще обясни защо и как именно небесните тела се движат по определени орбити. Галилей успял да види с телескопа си с 32-кратно увеличение (това било най-модерното за времето си подобно устройство, конструирано от човек и той си го изработил сам) Сатурн и неговите пръстени. Всъщност той ги сметнал за луни, но все пак успял да погледне 85 минути назад във времето (за толкова пътува светлината от Сатурн до Земята), тоест видял Сатурн такъв, какъвто е преди близо час и половина. А един от малкото, които разбрали, че в ход е нова научна революция, бил Йохан Кеплер - човекът, който отдели астрономията от астрологията и който оцени наблюденията на Галилей, повече дори от самия него, наричайки новата наука "небесна физика". Кеплер и Нютон не били приятели, но Нютон използвал неговите изчисления и методи, подпомогнати от наблюденията на Галилей, за да формулира принципите на движение на небесните тела. С което астрологията окончателно останала занимание за шарлатани. Мечта да видиш Космоса... През 1903 г. астрономията е вече утвърдена наука, изминали са три века от времето, когато Галилей за пръв път насочва странния си уред към звездното небе. Именно през тази година никому неизвестният тогава Константин Циолковски (той ще остане тотално неизвестен още 20-ина години) публикува малка книжка, наречена "Изследване на космическото пространство с реактивни прибори". Тя ще остане почти неизвестна до 1923 г., когато германският ракетен инженер Херман Орбет издава книгата си "С ракета в извънпланетното пространство", която пъкподсеща Фридрих Зандер, родения в Литва германец, който ще стане основател на първото съветско дружество за изследване на космическото пространство, че още преди години е чел за подобни идеи в брошурка на неизвестен автор от Калуга. И така забравеният Циолковски ще бъде признат за бащата на теорията за извънпланетни пътешествия и през 1924 г. ще бъде избран за първи професор в Съветската военновъздушна академия. По времето, когато Циолковски най-сетне е получил пълно признание на идеите си, младият американски астроном Едуин Хабъл, който през 1925 г.,на 35-годишна възраст, публикува наблюденията си, проведени с телескопа "Хукър" в обсерваторията в Маунт Уилсън. Използвайки най-големия за времето си телескоп, той прави епохални открития за размера на Вселената, оказва се например, че мъглявината Андромеда е отделна галактика, а не част от Млечния път. Пет-шест години покъсно той ще стане един от учените, които експериментално ще потвърдят теорията за Големия взрив въз основа на т.нар. червено отместване. Хабъл всъщност ще потвърди идеите на Айнщайн за естеството на Вселената, така както я разбираме в момента, и ще изгради теорията за една ужасяващо бързо разбягваща се Вселена, която в крайна сметка или ще се разшири до степен безкрайно отдалечаване, или отново ще се свие, за да ни всмуче в неизбежния нов Голям взрив. Дребни съвпадения В историята има случайности, има и неща, които са неизбежни да се случат. През 1923 г. Херман Орбет публикува първата статия, в която се говори за издигането на телескоп в планетарна орбита. През 1928 г. 16-годишният Вернер фон Браун ще си купи книгата на Орбет "С ракета в извънпланетното пространство" - и това ще предопредели съдбата му. Фон Браун ще създаде ракетите "Фау-1" и "Фау-2", бойни ракети, които ще всяват ужас сред жителите на Лондон по време на битката за Британия - първите ракети, които успяват да преодолеят Ламанша, излитайки от френския бряг и достигайки британска територия. След края на Втората световна война американците ще го закарат отвъд океана, където Фон Браун ще оглави тяхната ракетна програма и ще създаде ракетите "Сатурн" - същите онези, които ще отведат човек на Луната. Когато Фон Браун за първи път прочита книгата на Орбет, по-възрастният с пет години Сергей Корольов вече ще лети в небето с конструирания лично от него безмоторен самолет. Експериментът ще завърши с няколко счупени ребра, но това няма да обезкуражи младия почитател на Циолковски, който заедно със същия онзи Фридрих Зайндер ще стане ръководител на съветската група за изследване на реактивните двигатели през 1931 г. Той ще преживее и заточение в сталинските лагери, след което ще стане главният ракетен конструктор на СССР, за да се състезава със затворника в американска златна клетка Фон Браун. И двамата ще изпълнят мечтите си. Междувременно Джеймс Уеб ще е изпълнил мечтата си да лети на изтребител - служейки като пилот в американските военноморски сили през 1930-1932 г. Мечти и реалности Сбъднала се мечтата на Корольов, когато през 1957 г. конструираният и сглобен само за месец "Спутник" станало първото построено на Земята летателно средство, което излязло в околоземна орбита. Нещо още по-знаменателно се случило на 12 април 1961 г., когато на борда на апарата "Восток" Юрий Гагарин станал първият човек, видял Земята от Космоса. Корольов спечелил битката, но не и войната, защото осем години по-късно, на 16 юли 1969 г. конструираният от Фон Браун "Аполо 11" кацнал на Луната с американски екипаж. Само година по-рано НАСА е извела в орбита първата малка космическа обсерватория OAO-II, която изследва ултравиолетовите излъчвания на галактиките, звездите, планетите и кометите. Но ще изминат още 15 години, преди да се появи първата версия на телескопа "Хабъл", чието изстрелване в орбита е насрочено за 1986 г. Тази година се оказва нещастна не само за проекта "Хабъл", но и за цялата американска космическа програма - при излитането си от Кейп Канаверал на втората минута от полета космическата совалка "Чалънджър" се взривява. Изстрелването на "Хабъл" е отложено. Едва четири години покъсно, на 24 април 1990 г., космическата совалка "Дискавъри" ще изведе в орбита първата астрономическа обсерватория - телескопа "Хабъл". За вредата от атмосферата През 1925 г. Едуин Хабъл предположил, че галактиките са много по-далеч, отколкото предполагаме, 80 години по-късно кръстеният на него телескоп откри нещо повече - наличието на т.нар. черна енергия, която ускорява процеса на разширяване на Вселената. С помощта на телескопа бе установена и възрастта на Вселената, в която живеем - около 13-14 млрд. години. Всъщност преди раждането на съвременната наука подобни периоди от време има единствено в индийската религиозна традиция, където един ден от живота на боговете се равнява на една слънчева година - или 100 години живот на Брама са равни на 864 млрд. години. Когато гледал през своя телескоп, Галилей имал огромен проблем и това не било малкото увеличение, което постигал. Основният проблем е атмосферата. Същият проблем 400 години по-късно имал Хабъл, а именно, че някои дължини на вълните не пробиват през атмосферата, а други като ултравиолетовите, гама-лъчите и рентгеновите лъчи до голяма степен се поемат от атмосферата на Земята. Освен това движенията на атмосферата пречат на фокусирането на телескопа. Галилей имал несъмнена научна интуиция, но едва ли би разбрал какво вижда, гледайки снимка в ултравиолетовия спектър на сблъсъка на две галактики отпреди 100 млн. години, макар че само преди четири века вдигнал телескопа си към звездното небе, което по това време било населено само с малки и малко по-големи точки. Синът на "Хабъл", внукът на Галилей Телескопът, практически непроменен, съществува вече 400 години след изобретяването му в Холандия в началото на XVII век. Телескопът "Хабъл" съществува едва 17 години и жизненият му цикъл е вече към края си. През 2008 г. той ще бъде ремонтиран за пети и последен път, след което плавно ще бъде пенсиониран. Малко уточнение - ще бъде ремонтиран в открития Космос от някого, който подобно на Корольов вероятно е счупил някое и друго ребро в първите си опити да победи гравитацията. А през 2013 г. в орбита ще бъде изстрелян синът на Хабъл", внукът на Циолковски, Браун и Корольов и правнукът на Галилей - космическият телескоп "Джеймс Уеб". Този апарат - най-доброто, което човечеството е способно да създаде в момента - не би могъл да съществува без всички тези хора, споменати до момента. И още един човек - Джеймс Уеб, който през 1961 г. поема поста администратор на НАСА - тогава организация с малко неясни цели и още по-неясно бъдеще. На практика това е организация, където са събрани водещи учени - много от тях чужденци, като гръбнакът са германските ракетостроители начело с Вернер фон Браун, но на тях им липсва прагматизъм и умение да се оправят в задкулисните игри във Вашингтон. За седем години начело на НАСА Уеб успява да създаде една централизирана, целеустремена и успешна НАСА, способна да отговори на предизвикателствата на съветската космическа програма, ръководена от Корольов. По времето, когато руснаците подготвят своето кацане на Луната, той изпраща в Космоса "Аполо 8" - първата пилотирана експедиция, която обикаля лунния диск. Оттегля се от поста си година преди американски астронавти да стъпят на спътника на Луната и така и не обира официално лаврите за това, че е спасил програмата "Аполо", след като първият модул "Аполо 1" избухва в пламъци при тренировка на земята и тримата астронавти - Върджил Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи, тези които по план трябвало да кацнат първи на Луната, изгарят в пожара. Машината на времето "Джеймс Уеб" През 2013 г. нареченият на него космически телескоп "Джеймс Уеб" ще излезе в своята орбита в т.нар. втора точка на Лагранж, която му осигурява най-добрата орбита за астрономически наблюдения. И за разлика от Галилей няма да наблюдава видимата светлина, а ще събира информация в инфрачервения спектър. Във вселенското пространство разстоянието е равно на време и по този начин уникалното съоръжение ще може да надникне около 13 млрд. години назад в миналото, 400 млн. години след раждането на Вселената. Една друга мечта, тази на Хърбърт Уелс за построяване на машина на времето, също става реалност. Всъщност Слънчевата система е възникнала "едва" преди 4.6 млрд. години, или иначе казано, телескопът "Джеймс Уеб"ще може да види звезди, галактики и други космически обекти, които са три пъти по-стари от нашата звездна система - дори не става въпрос за разумния живот на Земята, чиято история датира едва от няколко хилядолетия. Формирането на звезда от типа на Слънцето отнема около 100 млн. години - съответно ако човек може да погледне назад до 400 милиона години след Големия взрив, ще види формирането на първите космически обекти. Ще може да види как Бог е създавал Вселената, ако хипотезата за Бог е приемлива. Говорейки за Бог, Лагранж всъщност се запалил по математиката, четейки една статия на астронома Едмънд Халей, същия този, на когото е наречена Халеевата комета. Не че го смятал за Бог, просто решил, че астрономията и математиката са една добра идея, добра хипотеза, която да обясни заобикалящия ни свят. Години по-късно Наполеон ще попита неговия приятел Лаплас, който вече е написал своята "Небесна механика", защо след като в труда му става дума за описание на небесния свят, в нея не присъства Бог. "Такава хипотеза не ми бе нужна", ще каже Лаплас на високомерния Наполеон, а Лагранж в типичния си саркастичен стил ще коментира по-късно: "О, хипотезата за Бог е прекрасна, тя обяснява толкова неща!" Всяко количествено натрупване води до качествен скок и то не в смисъла на теорията на Маркс. "Хабъл" направи някои изумителни открития, сега е ред на наследника му "Джеймс Уеб" да позволи на учените да видят невидени досега неща - пътя към познанието на Вселената.

Д-р Фройд зад волана

Sun, 19 Aug 2007 15:13:00 +0300

Петър Андреев "Тайният живот на колите и какво издават те за нас" се нарича едно ново изследване с интересни резултати Сексуалните разлики между мъжете и жените се проектират във всеки детайл от ежедневието. Поне така ни учи психоанализата. Нейният класик - д-р Фройд, не е писал нищо по въпроса за връзката между сексуалното либидо и управлението на автомобил, но за неговите следовници темата е наистина сериозна и важна. Опитът на пътя има много по-малко значение в сравнение с пола на шофьора, смята научен екип от Великобритания. Специалистите са стигнали до извода, че повечето мъже карат с една ръка докато жените по правило управляват автомобил с две. Мъжете като цяло се чувстват физически по-спокойни и уверени и възприемат волана на колата като "част от тялото си". За жената шофьор автомобилът е физически напълно различен индивид и тя е по-склонна да "го сграбчи с две ръце". На емоционално ниво нещата също са различни. Мъжете използват разговорите в автомобила най-често, за да изразяват собствените си чувства. В същото време жените влагат много нови емоции по време на шофиране - те говорят за автомобила си като за отделен (често) предмет и затова не е рядко му дават име. Изследването сочи, че 46% от мъжете управляват автомобил с една ръка и поставят несъзнателно другата върху скоростния лост. При жените този процент е само 31. В същото време между мъжа и автомобила има много посилна вътрешна връзка - повечето притежатели на коли са склонни да се идентифицират с нея, докато жените запазват психологическа дистанция. Психолозите, извършили изследването, твърдят, че жените много по-често (напълно несъзнателно) се обръщат към автомобила, след като са го заключили, в сравнение с мъжете. В същото време мъжете водачи са четири пъти по-склонни да пеят на път за работа в автомобила си, отколкото на път за вкъщи. Те усещат колата си като част от личното им пространство. При връщане от работа шофьорите обикновено карат с по-ниска скорост, защото са заети с мисли за семейството си или за новините от деня. Именно затова те пеят и по-малко в края на работния ден. Автомобил и секс Едно скорошно проучване на сп. Men’s Car посочи убедително доста сериозни разлики в сексуалното поведение на шофьорите в зависимост от марката на автомобила. Така например водачите на BMW са най-сексуално активни - според социолозите те правят секс 2.2 пъти седмично. Веднага след тях са онези, които карат Audi - те изат интимни контакти 2.1 пъти в седмицата. Водачите на Volkswagen пък правят любов средно 1.9 пъти за една седмица. Зад тях са любителите на Ford със сексуална активност от 1.7 пъти и тези на Mercedes с 1.6 пъти на седмица. Показателно е, че в дъното на класацията стоят собствениците на Porsche - те правят секс само 1.4 пъти в седмицата, изтъква сп. Men' Car. Все пак изследователите подчертават, че данните се отнасят само за Германия, а там водачите на Porsche са с доста висока средна възраст. Обобщените данни за Европа сочат, че най-сексуално активни са хората, които карат италиански и френски автомобили. При жените положението е малко по-различно. Онези, които карат френски марки автомобили, правят секс средно 2.1 пъти в седмицата. Подобни са и данните за жените, които карат Audi. Но за разлика от мъжете дамите, които управляват BMW, са по-консервативни - те се съединяват с противоположни пол само 1.9 пъти седмично.

Телефонът да се изобрети наново

Tue, 19 Jun 2007 14:04:00 +0300

Алтернативите на жицата предлагат все по-евтини решения Налага се телефонът да бъде изобретен наново. Преносът на глас по електрическата жица, постигнат от Александър Бел през 1876 г., вече не върши работа. По кабела идва и телевизията, и интернетът, през интернет звъниш на стационарен номер, на мобилния получаваш мейли, говориш с приятели от скайп или гледаш телевизия онлайн. Има едно-единствено препятствие - мрежата трябва да има достатъчен капацитет, необходим на крайния потребител да ползва услугите, а за изграждането му трябват инвестиции. И битка за клиента - кой ще го спечели с най-ниски цени. Защото чрез IP телефонията цените не се формират на базата на разстоянието и отдалечеността, а според състоянието на интернет мрежата. Затова и разговорите са безплатни, ако не излизат от нея. Допълнително удобство е, че плащането за услугата може да става по електронен път, а за да я ползвате ви трябват само слушалки и лаптоп например. У нас статистиката на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) сочи, че обемът на далекосъобщителния пазар е към 2.8 млрд. лв., като от 2001 г. расте с по около 10% на година. Вложените от операторите средства са към 950 млн. лв., и то направени предимно от трите цифрови оператора. А битката между операторите, предлагащи съвременни услуги (чрез жица или не) за повече клиенти е предимно в сравнение с БТК. Общата тенденция е да нараства делът на мобилните мрежи и услуги и съответно - да намалява този на фиксираните. Заради конкуренцията големите телекоми по света губят между 2 и 5 на сто от абонатите си (предимно домашни) или от трафика, който се опитват да компенсират с продажба на ADSL и мобилна телефония. Въпреки че у нас към края на 2005 г. разпространението на широколентовата услуга е едва около 1%, вече се забелязва все по-широкото й използване. И в Европа се забелязва ръст на индивидуалните абонати, но предимно заради ползването на интернет - заради конкуренцията цените са все по-ниски за все повече приложения, които обаче изискват висока скорост. Раздвижване на пазара у нас стана с лицензите, които КРС даде на 5 оператора за осъществяване на далекосъобщителната мрежа "точка към много точки" с национално покритие - Транс Телеком, БТК, Космо България Мобайл, Макс Телеком и Некском България. Те веднага започнаха изграждане на безжични телекомуникационни мрежи WiMAX за корпоративни клиенти, малки и средни предприятия и частни лица - бърз интернет, достъп до електронна поща и до всички използвани приложения, където и да се намира клиентът, само с един абонамент. Казват, че фиксираната мрежа има по-голям потенциал, но ограничава възможността за пренасяне на голям обем информация. Затова скоро кабелът няма да изчезне. Ако досега ползващите телевизия, телефон, интернет и обменящи филми потребители имат към 2-3 мегабита, то в бъдеще специалистите смятат, че ще им е нужно трасе с капацитет около 25-30 мегабита, за да не "забива" картината, когато звънне телефонът. В мрежата на традиционните телекоми все още съжителстват три типа трафик - традиционен, цифров и IP. Последният е най-предпочитан напоследък заради факта, че не са нужни хора и разходи за поддръжката му. IP телефонията е силно препоръчителна за бизнеса, който може да си направи схема през скайп и да свърже всичките си служители в офиси по цял свят само срещу 300 долара на месец, ползвайки единствено регистрацията си във въпросния сайт. Както е известно, подобни услуги имат Google, Yahoo, MSN и др. IP технологиите обаче се внедряват бавно не само заради необходимите инвестиции, а и защото телекомите искат да запазят клиентите си традиционалисти . Още повече, че живеещите по селата в България едва ли ще се научат да работят с WiMAX обмен на данни, които по принцип имат добро качество на голямо разстояние и при лоша инфраструктура. От тази гледна точка кабелите на фиксираните мрежи изглеждат ненужни - 40 мегабита в секунда са сериозно предизвикателство за фиксираната телефония. Прогнозата на експертите е, че инвестициите в тази посока ще нарастват само в големите градове, докато навсякъде другаде хората още дълго ще ползват само GSM-ите си. У нас се очакваше засилване на търговската дейност и на ТЕТРА операторите, но и двата лиценза бяха отнети в средата на май т.г. В същото време се забелязва (в унисон с европейските тенденции) конвергенция на мрежи и услуги - triple play пакетите продължават да се налагат. При толкова много възможности и оферти обикновеният клиент започва да се обърква...И да се чуди какво точно да избере. Затова някой трябва да изобрети телефона наново - с всичко необходимо накуп.

Да (пре)летиш задръстването

Tue, 17 Apr 2007 16:48:00 +0300

Персоналните летателни средства дават невъобразими възможности - на тези, които могат да си ги позволят На всеки, на когото му се е случвало нервно да потропва, губейки си времето в поредното задръстване, му хрумва не особено оригиналната мечта от типа "Ако можех само да летя..." И макар че това пожелание се споделя от изнервените жители на всички големи градове по целия свят, доскоро то оставаше единствено химера. Където едни мечтаят, други обаче виждат възможност за печалба. Затова не е изненадващо, че има предприемачи, които полагат усилия да превърнат бляновете в реалност. От 1996 г. насам американската компания Trek Aerospace разработва летателни превозни средства с вертикално излитане, или накратко наречени VTOL. През 1999 г. фирмата сключва договор с НАСА за подялба на технологиите, открити от Trek Aerospace. До февруари 2004 г. успешно приключва разработката на първата такава машина, Springtail, изготвена по поръчка на Агенцията за изследвания в областта на отбраната (DARPA) към щатското министерство на отбраната. По-късно същата година е изграден и новият модел Dragonfly. Гледам те отгоре! Последното изобретение на учените от Trek Aerospace е OVIWUN - първо поколение радио контролиран и задвижван от електричество VTOL. За разлика от Springtail и Dragonfly то не може да се използва за персонално летателно средство, но поради малкия си размер е идеално за достъп до райони, които не могат да бъдат достигнати по традиционните начини, или до места, опасни за хората. OVIWUN може да бъде снабден с камера и сензори за разузнавателна дейност или наблюдение. Освен за военни и охранителни дейности уредът би могъл да има и редица комерсиални предложения - на сайта на компанията го препоръчват дори на училищата за наблюдение на залите, а телевизионните канали могат да го използват като новаторски метод за отразяване на спортни събития. Колкото и да грабва въображението обаче, OVIWUN няма да удовлетвори болезнения копнеж да прелетиш над задръстванията - или ако това е повече по вкуса ви, като Карлсон да си грабнете от изстиващите на прозореца кифлички насъседката от горния етаж. Сбъдната мечта За това ще ви послужи Springtail EFV-4B. Летателният уред е висок 2.5 метра и за да го използвате, трябва да сте висок между 163 и 198 cm и да тежите между 52 и 125 кг. Това осигурява максимална маневреност и безопасност. Веднъж след като се издигнете във въздуха, можете да прелитате над дърветата със 182 км/час. Ако заредите догоре резервоара от 46.6 л, ще можете да изминете 296 км. В момента Trek Aerospace използват 100-октаново самолетно гориво, но ротационните двигатели, използвани както в Springtail, така и в Dragonfly, са създадени така, че да работят и с бензин, и дори и дизел. Средната скорост на придвижване е 151 км/ч. Тъй като може да се изкачи до 3475 метра, съществува вероятността Springtail да навлезе във въздушното пространство на други малки летателни средства. Конструкторите обаче са предвидили Springtail за полети на около 122 метра над земята със скорост от около 145 км/час. Проблемите с паркирането няма да са тежки - Springtail се побира на паркомястото на две малки коли. Истинска игра Вероятно любителите на електронните игри ще се научат най-лесно да управляват Springtail. В началото бе предвидено освен контролните лостове пилотът да използва и теглото си за промяна на посоката на машината. След пробите, извършени в изследователския център NASA AMES през 2002 г., обаче стана ясно, че този метод не осигурява достатъчен контрол над полета. Така Springtail се снабди с нова система, подобна на тези, използвани в концептуални автомобили като Hy-Wire на General Motors. Просто обяснено, операторът използва два джойстика, като с левия се контролира височината, с десния - скоростта напред и назад, завоите наляво и надясно и завъртането на Springtail по вертикалната му ос. Командите се предават на бордовата компютърна система, която интерпретира информацията и съответно мести перките, контролните клапи и други уреди в съответствие с желанието на пилота. Това дава възможност и за функция автопилот - операторът може да въведе GPS координати и просто да помързелува, докато достигне до желаната цел. Освен че може да лети като хеликоптер, Springtail има и още една способност - машината може да виси неподвижно над земята. Колко може да стои така, зависи от вятъра и височината, но средното време е около два часа. В случай на беда над Springtail автоматично се разпъва парашут, който безопасно да приземи както пилота, така и машината. Ако този парашут заяде, в момента, в който операторът откопчае предпазните колани и се отблъсне от Springtail, автоматично се отваря втори резервен парашут.

SeaBreacher: мечтата по синята бездна

Tue, 17 Apr 2007 17:05:00 +0300

Да можеш да се по синята бездна гмуркаш като делфин вече не е невъзможно Тези, които извадят късмет (и около 60 000 EUR), ще могат да се наредят сред най-интелигентните същества на тази планета. Нова програма за обучение или преквалификация? Напоени с мъдрост уроци на някой индийски лама? Нищо подобно. Както казва не по-малко мъдрият британски гуру на хумора Дългас Адамс, "човеците винаги са смятали, че са по-интелигентни от делфините, щом като са създали толкова много - колелото, Ню Йорк, войните и т.н., - докато делфините не могат нищо друго, освен да се шматкат из водата и да се забавляват. И обратно, делфините винаги са вярвали, че са по-интелигентни от човека - и то точно по същите причини". Едва ли е рядкост човек да мечтае за свободата и безгрижието на делфините. През 1992 г. обаче изобретателят Том Роу превърна мечтата в реалност и създаде Noland 1 - първата в света подводница, наподобяваща морските бозайници. През 1998 г. двама други технически гении - Роб Инес и Дан Пиаца, основават калифорнийската компания Innespace Productions. Те комерсиализират откритието, като използват новата машина за демонстрации и участие в обществени и рекламни промоционални събития. Въпреки че да се наслаждаваш на гледката несъмнено е прекрасно преживяване, в сравнение с него това сам да се превъплътиш в делфин е като портфейлът ти да е претъпкан - но с банкноти от Монополи. Както обещахме обаче, ако разполагате с късмет и около 60 000 EUR, няма причини да се умърлушвате. Още тази година ще бъде приключена новата двуместна подводница-делфин SeaBreacher - и тя евентуално може да бъде ваша. Снабдена с двигател с мощност 175 конски сили, тя развива скорост от 48 км/ч над повърхността и 32 км/ч под водата. Люкът на кабината, дебел 1.3 см и изработен от акрил и поликарбонат, е взет от "пенсиониран" изтребител F-22 Raptor. Здравината му позволява да не се пръсне на парчета, когато машината се гмурка рязко. Механичните перки се управляват с джойстик, а перката - с педали. Този делфин може да скача три метра над водата и да изпълнява акробатични трикове. Предвижда се бъдещите модели да са снабдени и с миникамера на носа, а екраните в пилотската кабина ще позволяват на водача да избягва по-ефективно възможни препятствия - или невинни плувци. Засега създателите Роб Инес и Дан Пиаца не са сигурни, че ще предложат изобретението си за масова продажба, поради съображения за сигурност. Ако заложат на безопасността, ни остава само да въздъхнем и да сме щастливи, че и Карл Бенц не е мислел като тях.

Модата на икономичните автомобили

Sun, 18 Feb 2007 15:37:00 +0200

Навремето комикът Денис Милър се шегуваше по една от американските телевизии, че подпомага борбата против глобалното затопляне, като кара джип 4х4. Така запасите от гориво на САЩ ще свършат по-бързо, което ще принуди страната да намери творческо решение за зависимостта си от петрола, добави той. Въпреки че Милър кара Escape Hybrid SUV от Ford Motor, той не би успял да изхарчи достатъчно бензин, за да разтревожи когото и да било. Защото точно този модел предлага на потребителите изненадващо висока горивна ефективност. Той е и един от най-добрите автомобили по този показател в света според Агенцията за защита на околната среда на САЩ. Още по-впечатляващото е, че Escape Hybrid влезе в класацията на икономичните коли въпреки новия уклон на пазара към по-малки и по-ефективни автомобили. Миналата година се търсеха точно тези модели за сметка на по-тежките и по-жадни четириколесни чудовища. Представянето на Toyota Motor в САЩ за първите девет месеца на миналата година също потвърждава тази тенденция. Компанията предлагаше общо 23 модела от марките Toyota, Lexus и Scion през 2006 г. Продажбите на 11 от тях се покачиха, като над 60% са малки или средноголеми автомобили. Паралелно с това падна интересът към големите модели - 4х4, пикапи и др. Днес вълна от добре изработени и горивноефективни малки коли заплашва да избута Escape Hybrid извън класацията. Те вече са и модел, и емблема за дългосрочен успех. Yaris на Toyota, Fit на Honda Motor и Versa на Nissan Motor печелят интереса на младите. Тези автомобили всъщност демонстрират стил, а не просто средство за оцеляване в петролна криза. Още през първата си година на пазара Yaris и Fit влязоха в топ 10 класацията на горивноефективните коли. Yaris гори 5.88 л на 100 км и е най-икономичният автомобил със стандартен бензинов двигател. Моделът е на пето място в общата класация, надминат единствено от хибридите, работещи на бензин и електричество, и Civic на Honda, задвижвана с природен газ. През миналата година Yaris продаде 52 000 бройки на американския пазар и изпревари другите два модела Scion xA и xB. В приложената класация моделите са подредени по годишен разход за гориво, а не по разход на 100 км/ч. Често пъти разходът на различните автомобили не може да бъде сравняван. Хибридите, които могат да минават на електричество, когато се движат с ниска скорост или спират на светофари, се представят по-добре в града, отколкото на извънградско, а при бензиновите двигатели зависимостта е обратната. И дори ако два сравнявани модела харчат еднакво, единият от тях може да ви излезе по-скъпо, ако производителят има специални препоръки за горивото. Което пък е предизвикателство за младите купувачи. Друг фактор, взет предвид при изготвянето на класацията, е, че отделните модели може да имат различно поведение в зависимост от това, дали конкретният автомобил е с автоматични или ръчни скорости, дали е на дизел или бензин, и т.н. За всяка разгледана кола е взет за пример най-икономичният модел и разходите за гориво са изчислени на тази база. Прогнозата е, че през следващите няколко години можем да очакваме появата на повече хибридни и маломерни модели като Yaris. През 2008 г. Escape Hybrid ще отпадне от класацията, докато броят на добре продаваните по-малки и по-икономични хибриди ще се покачи. Защото в крайна сметка да караш хибриден 4х4 може да се сметне за атака срещу околната среда. А Денис Милър ще се гордее, че притежава точно такъв автомобил.