Статии от категория Бизнес - bm-businessmagazine.bg

Възхвала на космополитния мултинационалист

Wed, 03 Dec 2008 14:19:00 +0200

Ако жадувате за идеалистичния дух на международното сътрудничество, говорете с шефа на някоя мултинационална компания от развиващите се пазари, съветва британският бизнес седмичник The Economist. Не с този на „Газпром“, може би, която се държи като поделение на руската държава. Но пробвайте с председателя на борда на Lenovo Янг Юанкинг, например, който премести цялото си семейство в Северна Каролина, за да задълбочи познанията си върху американската култура, за да може да помогне за интегрирането на китайските и американските си работници. Или Лакшми Митал, живеещият в Лондон индийски шеф на Arcelor Mittal, който казва, че мултинационалният му екип от изпълнителни директори се сработва толкова добре, че той забравя, че в стаята има хора от различни народности, и който вярва, че фирмата му няма националност, а е „наистина глобална“. Lenovo и Arcelor Mittal повеждат вълната на една нова фаза в еволюцията на мултинационалните корпорации, отбелязва в специална тема на броя The Economist. Отначало компаниите основали задокеански търговски офиси, за да наблюдават износа на стоки, произведени в родните им държави. След това изградили малки чуждестранни реплики на „кораба-майка“, за да задоволят местното търсене. Днес целта е да се създаде нещо, което началникът на IBM Сам Палмизано нарича „глобално интегрирано предприятие“ - фирма, в която източникът на работа е там, където е най-ефективно. Изграждането на компания, безшевно интегрирана през различни часови зони и култури, поставя някои обезкуражаващи спънки пред бизнес лидерите. Вместо да се струпват на едно място в централните сгради на компаниите, висшите мениджъри все по-често ще бъдат пръснати по целия свят, което ще изисква да научат някои нови трикове. Как можеш например да накараш виртуални екипи от служители да се сплотят? Отговорът изглежда е като прекараш много време в говорене. Както и в добрите стари банкети. Онлайн фирмата за бази данни MySQL провежда виртуални коледни партита, на които екипи от целия свят играят игри и си разменят виртуални подаръци. А какво да кажем за преодоляването на всички тези неловки културни различия? В Lenovo например е трябвало да окуражават традиционно сдържаните китайски работници да говорят открито на срещите с американските си колеги. Някои хора приемат, че мултинациноланите компании неизбежно се конкурират отвъд стандартите в надпревара към най-ниските цени. Истина е, че те показват тенденция да обикалят наоколо за най-добрите данъчни условия, но в други отношения педантично се придържат към доброто поведение. Окуражаващо е, че фирми от развиващите се пазари откриват, че една глобално интегрирана компания се нуждае от единна култура и най-добрият начин да се постигне това е да станат най-добрите етични норми навсякъде във фирмата еталон за всички, където и да работят. Всичко по-малко от това заплашва да разяде общата култура. Една глобално интегрирана компания може да позволи корупционни практики за служителите в някои страни, а в други – не, затова трябва да ги постави извън закона навсякъде. От друга страна, не може да наложи религиозни права и празници или различни начини на живот, затова трябва да прокламира толерантност. Една инвестиционна банка например разширява своята мрежа за лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални служители до поделенията си в Индия въпреки противопоставянето на местния шеф. Фактически реалната заплаха идва от твърде приятелските връзки между дадена държава и мултинационалните й компании. Въпреки че политиците може би биха се чувствали по-комфортно в свят, където всичко, което беше добро за General Motors, беше добро за Америка, това обикновено водеше до протекционизъм и остарели практики на работа. Фирмите, в които лоялността към държавата има приоритет над икономическата стойност, която тя предлага, обикновено очакват нещо в замяна – приятни договори и субсидии например или стандарти, удобно скроени в техен интерес. Самата трагична история на GM подчертава ярко опасностите от това да си национален шампион. Вместо да се плашат от космополитните наднационални корпорации, хората ще проявят мъдрост, ако направят всичко по силите си да ги накарат да се чувстват у дома си в тяхната държава. bm

Кой ще спре сомалийските бандити

Wed, 03 Dec 2008 14:24:00 +0200

Никой не може категорично да каже, какво точно означава думата пират. Но със сигурност тя е старогръцка и е позната в Средиземноморието още преди Христа. Използват я автори като Полибий и Плутарх. Повечето изследователи смятат, че идва от peirai – извършваш нападение. Думата peiran означава на старогръцки и опит, проба, затова пират може да се тълкува и като: „опитваш се да завладееш нещо“, „опитваш се да щурмуваш нещо“, „извършваш покушение“. Думата пират влиза в оборот през ІV-ІІІ в. пр.Хр., защото преди това Омир нарича „джентълмените на успеха“ leistes. Изразът е тясно свързан с думите за грабеж, плячка и убийство. Поетът описва тяхното препитание с романтичното „мъже, добиващи в морето“ или „занаятчиите на морето“. В ромейския юридически кодекс Digesta е преписан текстът на гръцкия законодател Солон. Древният мъдрец изброява три професии, които определя като „равнопоставени“ - моряци, пирати и търговци. Считали са ги за равнопоставени, защото, когато търговците потеглят в плаване, те слагали в трюмовете едновременно стока и оръжие. Пък каквото сабя покаже. Ако могат търгуват, ако трябва, се защитават или нападат. Дали ще са в ролята на ловеца, или на плячката - всичко зависело от обстоятелствата. И след като от хоризонта се скрие родният бряг, никой не знаел, кога и в кой момент ще бъде в едната или другата роля. bm Кой ще приложи опита на Цезар Още в началото на своята кариера на пиратско изпитание е поставен и младият Юлий Цезар. Бягайки към Пергам в царството на Аталидите край о. Кипър е заловен от киликийски пирати. Цезар бил силно възмутен, когато за откупуването му пиратите поискали едва 5 таланта. Прохождащият политик се оценил, че струва много повече и препоръчал на похитителите си да поискат за него откуп от 50 таланта. По време на пленничеството Цезар се държал надменно с разбойниците, успял да ги обере на комар със зарове и постоянно им се заканвал, че ще се върне и ще ги избеси. Морските занаятчии приемали заплахите за шега. Но след като бил откупен, енергичният римлянин взел заем, наел кораби, върнал се в пещерите на пиратите, разгромил ги, прибрал богатствата им, а доскорошните си домакини разпънал на кръст. Припомняме поучителната история, защото е много странно как днес военни кораби от целия свят не могат да въведат ред в Аденския залив край бреговете на Сомалийския рог. Само през тази година на нападения в района са били подложени 60 кораба. 30 са пленени и за откупването на съдовете и товарите собствениците им са платили над $30 млн. 10 съда в момента се намират в ръцете на разбойниците. Според западните медии рекетираните средства се поделят между терористите от „Ал Кайда“ и тяхното местно подразделение Съвет на сомалийските ислямски съдилища. Действията на сомалийците застрашават и екологията в Аденския залив, защото пиратските лодки редовно обстрелват нефтените танкери, които следват курс към Суецкия канал. Нападателите застрашават целия трафик, защото оскъпяват морския транспорт, като карат превозвачите да избират по-безопасното, но дълго заобикаляне на Африка. Застрашен е около 30% от световния превоз на нефт. В момента срещу пиратите се борят кораби на САЩ, които са подчинени на новото американско командване в региона Африкаком. Отделно от тях плава флотилия от кораби на европейските съюзници в НАТО и ЕС. За да покаже мускули, Русия също изпрати фрегатата „Неустрашимый“ в региона. Французите почти се провалиха при освобождаваенто на Le Ponant В опит да освободи пленената френска луксозна яхта Le Ponant френският флот бе на ръба на катастрофата край Пунтленд. На единият от хеликоптерите с десантчици му отказа двигателят и се приводни в Индийския океан. Повреда в мотора имаше и стражевият кораб, поддържащ операцията. В крайна сметка Париж заплати на пиратите искания откуп от $2 млн. След размяната на 33-мата цивилни пленници френски спецчасти атакуваха пиратската база в Гараада. Заловени бяха едва половината от откупа и 6-има злосторници, които тепърва ще бъдат съдени. И това е единственият успех засега срещу сомалийската „морска стража“. Аденските пирати се самоопределят като „морска стража“, която охранява богатото на риба тон крайбрежие на Сомалия. Според легендата на бившите рибари след разпада на централната власт в Могадишо и началото на многогодишната гражданска война, няма кой да пази териториалните води на страната от бракониерския улов на чужди кораби. Затова пиратите се въоръжили и решили сами да пазят своето богатство, като с парите от откупите издържат своите гладуващи семейства на сушата. Това не пречи на „гладуващите“ редовно да нападат и превозваните по море хранителни помощи за гладуващите цивилни. Чрез подкрепящата ги ислямистка организация „Ал Шабаб“ пиратите продават във вътрешността на Сомалия стотици хиляди тонове плячкосана храна. Историята щеше да бъде много романтична, ако не ставаше дума за открит терор. За няколко години въоръжените с калашници разбойници снабдяват своята флотилия от рибарски лодки с гранатомети, безоткатни оръдия и уреди за сателитна навигация. Техният арсенал опасно нарасна, след като в края на септември пиратите плениха ферибота Faina, натоварен с 33 танка Т-72, ракети, муниции и военно снаряжение, предназначени за правителството на Кения. Корабът е собственост на израелски бизнесмен, плава под флага на Белиз и на него работят 17 украински моряци и руски капитан. Оръжието е било закупено от Украйна. В момента пиратите искат откуп от $20 млн, за да освободят екипажа и товара. Междувременно от сърдечен пристъп почина плененият капитан. Страхът от военни рискове парализира Запада Faina е заобиколена край брега от американски и канадски кораби, които не позволяват на пиратите да разтоварят оръжието на сушата. Едновременно с това американците не смеят да нападнат сухоземните бази на пиратите, защото сомалийците държат неизвестен брой заложници. След злополучната битка в Могадишо през 1993 г. срещу ген. Мохамед Айдид американците страдат от сомалийски синдром. Пентагона гледа да не се замесва пряко в гражданската война на сушата. Африкаком предпочита да използва за това войските на съседна Етиопия. Освен това пиратите нападат с малки рибарски лодки и катери, срещу които големите кораби и армади са просто непропорционални по сила и реакция. Ситуацията е повече от патова. Според Конвенцията по морско право на ООН всеки кораб в открито море, който пиратства, може да бъде нападнат и обезвреден от въоръжените сили на всяка страна. Въпреки това ООН прие две специални резолюции за борба срещу сомалийското пиратство, но след края на годината, когато Канада ще изтегли своите кораби от Сомалийския рог, няма кой да патрулира в региона. Това означава, че нападенията ще нараснат. Предизборно американският президент Джордж Буш едва ли ще заповяда една рискова показна акция с десант срещу пиратите преди президентските избори в САЩ. Капьорската алтернатива Ако нещата останат в този, вид е възможно много скоро да се възроди и капьорството, което също е забранено от Конвенцията по морско право. Но и капьорството като всеки друг частен бизнес може да бъде оправдано. Това са същите джентълмени на сполуката, но работят за държавата, като си поделят доходите от операцията. Разбира се, рискът остава за самите наемници. В крайна сметка, след като развитите държави поддържат скъпоструващи военни кораби-украшения, които не смеят да рискуват в антипиратски операции, ще трябва да се наеме и въоръжи една не толкова представителна, но ефективна частна флотилия. Без много излишен шум Lloyd`s и заинтересованите собственици и превозвачи могат да си гарантират сигурността на корабоплаването, като прочистят сомалийското крайбрежие. Трябва само да се намери поредният нов Цезар. Решението няма да е окончателно, но за дълъг период ще въведе ред в региона. Другият вариант е да се разчита на съдбата. Никога не се знае, какво ще донесе морето. Наскоро аденската „морска стража“ плени иранския кораб Deyanat. Официалният товар, регистриран в корабния манифест, са минерални суровини и руди, натоварени от Китай франко Хамбруг. Но със сигурност става дума за нелегален трафик на токсични вещества, защото Техеран се опитва да покрие скандала. Междувременно, докато пиратите очакват откупа за интернационалния екипаж и опасния товар, десетина разбойници умират от неизвестна химическа или радиоактивна зараза, лепната от вахтите на Deyanat. Както дерзаят, следващия път пиратите могат да пленят и ядрено оръжие, дали и тогава ще последват само преговори?

Да ти извадя душата

Wed, 03 Dec 2008 14:31:00 +0200

Децата представляват важна демографска група за специалистите по маркетинг. Всеки родител иска и дава най-доброто за своето дете. Точно тази слабост умело използват рекламистите по света, за да повлияят върху покупателното поведение и навици на целевата аудитория. Масовият потребител е успял да изгради свои защитни механизми срещу триковете за манипулация на рекламната и PR комуникация, но това правило не важи, когато ни атакуват индиректно. Троянският кон в този случай е собственото ни дете. Малките палавници изкусно "изнудват" своите родители, баби и дядовци и така активно участват в разпределението на месечния семеен бюджет. Всички усилия направени в тази насока си заслужават и поради още един важен факт. Всяко дете днес утре ще се превърне в платежоспособен купувач. Не трябва да забравяме, че изучаването на детската аудитория е инвестиция, която подобаващо ще се отблагодари на поръчителите си в близко бъдеще. Какво харесват децата сега, ще подскаже тенденциите и модата на пазара след 10 или 15 години. Порасналите деца задължително запазват и пренасят много от придобитите в детството навици и вкусове. Децата са изключително податливи на внушения от всякакво естество. Те приемат за чиста монета всичко, което чуват или виждат. Рекламите за децата са един от най-влиятелните източници за изграждане на еталони и примери за подражание. Децата гледат и слушат рекламите с голям интерес. Всяка една цветна реклама за тях е поредното забавление, приключение и начин да опознаят света. Децата не посягат към дистанционното на телевизора по време на рекламните паузи. Доказано е, че при децата остава 80-90% от поднесената информация в рекламите, докато възрастните запомнят само 45-50%. Рекламистите на забравят и друг важен довод. 52% от цялата рекламна аудитория е съставена от деца на възраст от 4 до 8 години. При децата е много лесно да се създаде трайно пристрастяване към конкретен продукт и вярност към една марка за цял живот, стига семето на това "приятелство" бъде посято на време. Според психолозите шестмесечните бебета вече притежават способността визуално да различават логото на една търговска марка или техните рекламни лица и талисмани. Това умение напълно се развита до 2-годишна възраст. Това е и възрастта, в която всяка марка трябва да се постарае да стане добър приятел с детето. Изпусне ли се този срок, нещата трудно ще се получат след това, защото 7-годишните малчугани безпроблемно се ориентират в морето от хилядите марки, кръжащи около тях. Палавниците, навършили 3 години, спокойно разпознават в супермаркета показаните им по телевизията храни и дори може да ги назоват с конкретното им име. В Америка и Европа децата между 2 и 7 години гледат средно по 17 минути реклама на ден, при децата от 8 до 12 години това време се увеличава до 37 минути на ден и намалява до 35 минути при младежите от 12 до 17 години. За последното десетилетие на ХХ век сумата, похарчена за реклама, насочена към детската аудитория в глобален план, е набъбнала от $100 мил. през 1990 г. до $2 млрд. през 2000 г. За 2007 г. рекламодателите в САЩ за похарчили $15 млрд. за реклама, насочена към децата. Децата са се отплатили подобаващо. За изминалата година малчуганите под 12 години в САЩ са похарчили $28 млрд., а техните батковци и каки до 18 години са изпразнили портфейла на родителите си със "скромната" сума от $100 млрд. По данни на Националния статистически институт децата в България представляват около 14% от населението на страната. В България няма представителна и задоволителна статистика и изследване на детската аудитория. Социологическите и рекламни агенции не проучват системно децата потребители и пазарния им дял. Специалистите по маркетинг нямат реална представа за пазара на детски продукти в България, което неимоверно много затруднява тяхната работа. Всеки се спасява по единично. Засега само големите играчи в нашата страна си позволяват лукс на скъпите вътрешни проучвания. Първият метод е чрез анкетни карти с различни видове въпросници. Другият метод разчита на фокус-групите. Производителите канят определена група деца и обсъждат с тях качеството на продукцията им. По принцип, чрез анкетата се разбира какъв брой деца си падат по марката, а от фокус-групата се научава защо това е така. Днес родителите купуват почти всичко на децата си. Две са основните причини. Повечето семейства в развитите икономики имат само едно дете, на което по правило нищо не му се отказва. Родителите не прекарват достатъчно време с децата си. Компенсацията тук е една - зариването на децата със скъпи, ненужни и бързо омръзващи вещи. От цялата тази ситуация се възползват маркетолозите, които във своята работа отделят специално внимание на подрастващите и тяхната възможност да изваждат душата на родителите си и винаги да постигат това, което са си наумили. Рекламната обработка на детското съзнание е печелившо занимание. Само джобните пари на децата от 4 до 12 години в САЩ възлизат на $4 млрд. всяка година. Тенденцията е все по-малки на възраст деца да разполагат с джобни пари. Всяко пето дете на 4 години днес има свои пари за харчене. 70% от 7-годишните деца имат парични средства за всеки ден, при 10- годишните този дял е над 90%. Децата лесно намират „спонсори” за задоволяване на своите нужди. Те и лесно се разделят с тях. Тази тенденция се запазва, докато те сами не започнат да печелят пари и не разберат истинската цена на финикийските знаци. Веригите за бързо хранене, компаниите за играчки и дрехи отдавна са вербували детската аудитория. Тази тенденция в момента се наблюдава и в банковия сектор, автомобилната индустрия, културата на свободното време. Наскоро списанията Time, Sports Illustrated и People пуснаха отделни версии за деца и тийнейджъри, което още веднъж показва, че битката за децата потребители тепърва предстои. Детската аудитория е особена, тя се разделя на множество различни подкатегории в зависимост от възрастта. За да може маркетинг стратегията, насочена към тях, да уцели право в десетката, трябва да се проникне дълбоко в детската душа. Какво харесват децата от всяка една от тези групи, кои са актуалните детски герои и увлечения, какво вълнува детското въображение точно в този момент от неговия бързо променящ се живот...? Тези въпроси намират своите отговори с помощта на армия от психолози и педагози, рекламни и маркетинг специалисти. Изучаване на детското поведение, творчество, дори мечти, води маркетолозите до правилната стратегия за атакуване на детската публика. Децата обичат да колекционират. Едни от най-забележителните и ефективни рекламни кампании са изградени върху тази страст. Неистовата нуждата да имаш на всяка цена цялата "безценна" колекция е винаги печеливш ход за търговците. Големите производители на играчки персонализират своите кукли, давайки им дата на раждане, име, семейна история. Така детето приема всяка една нова играчка като жив приятел. Децата обичат и да чувстват, че принадлежат към определена социална група. Друг много хитър начин за приобщаване на детето към марката са клубовете по интереси. Малките почитателите на Disney, Burger King, MTV или Nickelodeon са въвлечени да участват в различни игри и състезания, викторини и томболи, творчески клубове. Децата са поклонници на телевизията и домашното кино, но колкото повече растат, толкова повече ефективността на телевизионната реклама при тях намалява. Подрастващите търсят различието и противопоставянето със своите родители. Тийнейджърите не се хващат лесно на въдицата на традиционните рекламни канали. При тях трябва да се мисли и действа алтернативно. Реклама в компютърните игри (in-game advertising); маркетинг в мрежата (network marketing); реклама от уста на уста (word of mouth); buzz маркетинг; вирусен маркетинг (virаl marketing); партизански маркетинг (guerrilla marketing); директен маркетинг на улицата (street marketing) или в училище; таен, скрит маркетинг (undercover marketing) или тих маркетинг (stealth marketing)..., придават един COOL ореол на рекламирания продукт и бързо влизат в списъка на желаните неща от тийнейджърите. Детският маркетинг (kids marketing) се подчинява на свои закони. Недопустимо е да се правят каквито и да било компромиси с качеството на продукта, особено ако той е предназначен за новородени или деца до 3 години. Всички продукти трябва да бъдат сертифицирани по ISO и да са минали през задължителни тестове и изследвания. Всяка една грешка в тази насока ще навреди на имиджа на марката и ще прехвърли интереса на родителите към вашите преки конкуренти, които никога не спят и непрекъснато подобряват качеството на продукта си. Когато става въпрос за собственото ни бебе, всеки от нас се консултира многократно, преди да вземе крайно решение за покупка. Златното правило в детския маркетинг гласи, че ако родителите бъдат спечелени при раждането на бебето, те няма да изневерят на марката, поне докато детето не порасне и само не започне да взема решения. Родителите са два пъти по-внимателни, когато избират продукт за своето сладко и красиво бебе. Доверието между родителите и марката е спасителната сламка, за която се захваща всяка една грижовна майка или горд татко, убеждавайки най-вече себе си, че осигурява най-доброто за малкото си съкровище. Някои двойки имат второ или трето дете. Ако марката ги е спечелили при отглеждането на първото, бъдете сигурни, че те отново ще се доверят на същата тази марка. Всеки един производител на детски стоки трябва да се постарае да „наеме” за рекламно лице и детските лекари педиатри, чиито препоръки винаги са безценни. Нерядко и самите родители стават фенове на стоките, използвани от децата им. За да не нарушат тази специфична връзка деца - родители, маркетолозите спазват три задължителни стъпки. Рекламната и PR комуникация трябва да бъде непрекъсната и постоянна. Второ, марката задължително трябва да бъде в любезен диалог не само с децата, но и с родителите. И последно, цялата комуникационна стратегия трябва да бъде така виртуозно направена, че да не дразни родителското тяло и то категорично да отхвърли вашия продукт.

Героите на BG капитализма: Стефан Симеонов

Wed, 03 Dec 2008 14:42:00 +0200

Пожълтелите страници на недавното ни минало все още старателно крият много от неудобните истории за зачатието на първия български капитализъм (1878–1944 г.). Разлистването на покрити с прах документи разкрива шокиращи паралели с последното десетилетие, през което се ковеше новото, второ издание на капитализма у нас. Един от най-знаковите, но и най-забравени строители на следосвобожденска България е Стефан Симеонов, който с мащабността на проектите си и размаха на своята предприемчивост за кратко успява да изгради може би най-впечатляващата бизнес империя у нас. За ранните години на бъдещият милионер се знае малко. Той е роден в Габрово в семейството на учители. Разполагащ с по-ограничени средства, баща му е принуден да го изпрати да следва в наскоро разкритата търговска гимназия в Свищов, а не в много по-престижните за времето си Робърт колеж или западноевропейските университети. Няколкото години, прекарани в крайдунавския град, обаче ще имат огромно значение за бъдещите начинания на Симеонов. Там той се запознава и жени за първа братовчедка на Алеко, издънка на видния и много заможен род Константинови (не случайно именно в техния дом разполага щабквартирата си руският цар Александър по време на Руско-турската война). Лукса, както се казва съпругата на Симеонов, е не само „твърде симпатична”, но идва и с немалка зестра, която ще бъде използвана като първоначален капитал. Не след дълго Стефан Симеонов се премества в Русе, който в края на XIX век е все още най-голямото българско пристанище и най-динамичният в стопанско отношение град в страната. Тук с парите от зестрата и със скромните си спестявания той основава фамилната фирма „Братя Симеонови”. За съдружник Стефан избира своя брат Иваница, който вече е успял да пусне здрави корени в Русчук. Като един от водачите на консерваторите там, той е бил кмет между 1881 г. и 1883 г., подпредседател на ІІІ обикновено Народно събрание (1882 г. – 1883 г.) и многократно е избиран за общински съветник след това. С политическите и обществени контакти на Иваница и с предприемчивостта на Стефан малката фамилна къща бързо се превръща в „правителствен банкер”. Макар касиер на всички плащания по бюджета да е държавната БНБ, братя Симеонови успяват да се вклинят в този доходен бизнес и да поемат голяма част от плащанията по сключените в чужбина външни заеми срещу тлъсти комисионни. Най-вероятното обяснение за този бърз растеж на русенската банкерска кантора е близкият контакт на Стефан Симеонов със Стефан Стамболов. Злите езици в крайдунавския град твърдят, че „Братя Симеонови” става личен банкер на големия държавник, нещо като „Ротшилд” за европейските кралски дворове. Опозиционната преса подозира, че зад фирмата на Симеонов, която поема строежа на жп линията София–Роман, стои именно Стамболов. Запазената кореспонденция между двамата мълчи по този въпрос, но пък ясно показва, че Симеонов често информира своя патрон за политическите ходове на русофилите и даже си позволява да препоръчва кой от тях да бъде следен от полицията, а кореспонденцията му да бъде проверявана. Типичен опортюнист, Симеонов със сигурност отрано предусеща предизвестения край на Стамболовия режим. С „елегантен” ход той минава в противниковия лагер и оглавява учредената от опонентите на Стамболов Българска търговска банка. Тя е най-голямата в страната с внесен капитал от 4 млн. зл. лв. толкова, колкото тогава има и БНБ. БТБ се превръща в отлична платформа за стартиране на Стефан Симеонов. Разполагайки със солиден финанта предприемчивост и находчивост. В рамките на пет години Симеонов започва множество най-разнообразни проекти, които го превръщат в един от най-богатите и влиятелни хора в България. След София–Роман негови фирми поемат строежа и на жп линиите Русе–Търново и Септември–Нова Загора, получава каменовъглени концесии в Тревненския Балкан и оловно-цинков рудник в Босилеградско. През 1900 г. е един от инициаторите за създаването на смесеното българо-белгийско дружество Compaigne mеtallurgique et charbonniеre de Bulgarie с 2 млн. франка основен капитал, което планира да поеме експлоатацията на въглищните залежи в района на Сливница и Своге и железния рудник до Брезник. Заедно с няколко големи британски фирми по същото време Стефан Симеонов основава и първата памукотекстилна фабрика у нас в близост до Варна. За нарасналият авторитет на банкера може да се съди не само по валящите едно след друго предложения от чужбина, но и по множеството почетни постове, с които се обкичва той в последните няколко години на XIX век – председател на Русенската търговско-индустриална камара (1895–1903 г.), председател на борда на Българска търговска банка, русенски общински съветник.Израсналата като в приказките от нищото империя обаче се оказва върху пясъчна основа. Черпеща силата си от политическите контакти на Стефан Симеонов, тя е обречена да загине именно в голям политически скандал. Строежът на жп линията Септември–Нова Загора предизвиква енергичните протести на Запада, защото след завършването си трасето ще позволи на трафика да заобикаля намиращата се все още във френско-британски ръце Източна железница (София–Пловдив–Свиленград). Замразяването на проекта се превръща в главното условие за отпускането на поредния външен заем. Първоначално кабинетът Стоилов е решен да отбранява на всяка цена националния интерес. Лишен от средства обаче, той лесно убеждава Българска търговска банка (чийто председател по „случайност” е Стефан Симеонов) да инвестира почти 2 млн. лв. (при 4 млн. лв. капитал) за завършването на линията Септември–Нова Загора. Не след дълго обаче правителството е принудено да отстъпи и да замрази строежа. Това води до фалит на „Братя Симеонови” и до огромни затруднения на ангажираната с твърде големи средства БТБ. Банката е на прага на банкрута близо десетилетие и почти до смъртта на Стефан Симеонов през 1908 г. не успява да получи цялата сума на вземането си. Заченат с политически протекции, клиентелизъм и неразумни „роднински” кредити, първият български капитализъм бе обречен на дълго и мъчително развитие. Доколко второто му издание ще успее да надмогне тези „детски болести” на „първоначалното натрупване” предстои да видим. И дано световната финансова криза не ни даде отговора твърде скоро. bm

Пресъхване

Tue, 23 Sep 2008 10:52:00 +0300

„Водата е петролът на ХХI век“, обявява главният изпълнителен директор на химическата компания Dow Андрю Ливърис. Също като петрола, водата е критично важен лубрикант за глобалната икономика. И също както при петрола, запасите от вода – поне на чистата и лесно достъпна – са под огромен натиск заради нарастващото световно население и новопоявяващата се средна класа в Азия, която копнее за богатия на вода живот, на който се радват хората от Запада, пише британският икономически седмичник The Economist. Цените на петрола спаднаха от пиковите си в последно време нива, но притесненията за наличността на прясна вода не дават никакъв знак да намаляват. Инвестиционната банка Goldman Sachs преценява, че глобалното потребление на вода се удвоява на всеки 20 години и нарича това „неустойчиво“ ниво на ръст. Водата, за разлика от петрола, няма заместител. Климатичните промени изменят моделите на наличие на прясна вода по различни сложни начини, които могат да доведат до по-чести и сурови суши. Неограничаваната и безпрепятствена индустриализация, особено в бедните страни, замърсява реките и водоемите. Щедрите субсидии на Америка за биогорива увеличиха отглеждането на изискващи много вода култури, които сега се използват както за храна, така и за добиване на енергия. А тежките субсидии за вода в повечето части на света означават, че тя често е силно обезценявана – и, съответно, прахосвана, коментира The Economist. Всичко това поставя проблем най-вече за благополучието на човечеството. На годишната конференция Световна седмица на водата в Стокхолм в средата на август делегатите се концентрираха върху мерки за разширяване на достъпа до чиста вода и здравеопазване за най-бедните в света. Но това поставя проблем и за индустрията, отчита британското издание. Водата е основна съставка на много от продуктите, изложени на рафтовете в супермаркетите. Банка JPMorgan изчислява, че петте най-големи гиганта за храни и напитки – Nestlé, Unilever, Coca-Cola, Anheuser-Busch и Danone, потребяват почти 575 млрд. литра вода годишно – достатъчно, за да се задоволи дневната необходимост от вода на всеки човек на планетата. И въпреки че в земеделието се използва най-много вода, много други продукти и услуги също зависят от нея. Необходими са около 13 кубични метра прясна вода, за да се произведе само един 200 мм полупроводник, например. Счита се, че на производството на чипове се дължи 25% от потреблението на вода в Силиконовата долина. Производството на енергия също поглъща много вода – ежегодно около 40% от прясната вода, извлечена от езерата и водоемите в Америка, са използва за охлаждане на електроцентрали. А сепарирането на само един литър петрол от катранови пясъци – скъпо алтернативно гориво, наложило съществуването си заради високите цени на петрола – изисква до пет литра вода. Качеството е също толкова важно, колкото и количеството. Според Световната банка около 90% от реките близо до градските райони в Китай са сериозно замърсени. Общата стойност на недостига на вода в страната – от замърсяването до изчерпването на подпочвените води, се оценява на 21.4 млрд. долара ежегодно, или почти 1% от цялото годишно производство на Китай. През 2007 г. ниското качество на водата коства на Китай около 12 млрд. долара само като загуби от индустриално производство. Навсякъде по света ситуацията се затяга. Управата на Тайпей, Тайван, вече не позволява на компаниите да източват подпочвени води поради недостиг. Фирмите в тормозената от суши Австралия от години съществуват при сурови водни ограничения. Електрическата компания Southern Company с централа в Атланта временно затвори някои от електроцентралите си миналото лято заради сушата. Според проучване на Центъра за анализ на риска Marsh,40% от 1000-та компании в класацията на Fortune са обявили, че влиянието на недостига на вода върху техния бизнес ще бъде „сурово“ или „катастрофално“, но само 17% са посочили, че са подготвени за такава криза. Не всички компании седят със скръстени ръце. От 1995 г. насам Dow са намалили количеството вода, която използват за един тон продукция, с над една трета. Nestlé са ограничили водното си потребление с 29% между 1997 г. и 2006 г., въпреки че за същия период почти са удвоили обема на произвежданите храни. А в бутилиращите фабрики на Coca-Cola от Богота до Пекин пасажи риба плуват в резервоари, напълнени с обработена отпадна вода – свидетелство за ангажимента на фирмата да пречисти всичките си отпадни води до 2010 г. (до момента са стигнали до 84%). Циниците казват, че подобни програми са си чист PR. Има известна доза истина в това. Компаниите, които използват прясна вода в райони, където тя е недостатъчна, са разбираемо непопулярни. Разнородни активисти нападат и Coca-Cola, и Pepsi, например, твърдейки, че изчерпват подпочвени води в Индия, за да правят бутилирани напитки. Coca-Cola отнесоха въпроса до съда и бяха оправдани от независима комисия, която обвини регионална суша за недостига на вода. Това обаче не укроти активистите. Coca-Cola отговори, като отново удвои вниманието си спрямо водата – например, като подкрепи схема в Каладера за обучаване на местните селяни как да събират дъждовна вода и да поливат посевите си по-ефективно. „Регулаторните лицензи за водата не са достатъчни“, казва Джеф Сийбрайт от Coca-Cola. - Нужен ни е социален лиценз – одобрението на обществеността, за да работим“. Намаляването на потреблението на вода може да има смисъл и от бизнес гледна точка. Използването на по-малко вода намалява разходите за добиването и обработката й и за пречистването на отпадни води, отбелязва The Economist. Някои фирми нямат избор. Китайската Elion Chemical работи с General Electric и рециклира 90% от отпадните им води, за да отговори на стриктните нови правила на Пекин за „нулево изхвърляне на течности“, които забраняват на компаниите да изхвърлят отпадни води в околната среда. От общо 481 фабрики на Nestlé по целия свят, 49 са в региони с изключителен недостиг на вода, където съхранението, рециклирането и повторното й използване е единственият избор. Подобна далновидност, уви, е едва капка в морето. При една суша дори водно ефективните фабрики могат да изпаднат в затруднение. Още повече че водата, използвана между стените на фабриката, често е една нищожна част от истинската зависимост на компанията от водата. Главният оперативен директор на Nestlé Хосе Лопез отбелязва, че са необходими 4 литра вода за производството на 1 л продукт в заводите на компанията, и 3000 литра за отглеждането на земеделската продукция, вложена в него. Тези 3000 литра може и да са извън неговия контрол, но са много сериозна част от неговия бизнес. bm

Сега вече е лично

Tue, 23 Sep 2008 11:13:00 +0300

Когато Ратан Тата пое собствеността над Jaguar Land Rover (JLR) от Ford в началото на юни, една от първите визити, които направи, беше в музея на наследството на Jaguar в старата централа на британската фирма близо до Бирмингам. 71-годишният Тата си припомни, че баща му е купил една от първите спортни коли XK120 на компанията в края на 50-те години на миналия век. Музеят не само успял да изрови заявката на баща му от архивите си, но и представители на институцията повозили председателя на индийския индустриален конгломерат едно кръгче с подобна кола. Това било типът личен подход, който и напоената с традиции автомобилна компания, и новият й собственик се надяват да определи характера на техните взаимоотношения от тук нататък, коментира в края на август британският седмичник The Economist. А тези отношения може да се окажат подложени на предварителен тест. Когато Tata Motors купи JLR за около 2 млрд. долара, това изглеждаше добра сделка. Благодарение на изпълнената от Ford трансформация на Land Rover, JLR имаше печалби от 650 млн. долара за 2007 г. С добре приемания си нов модел средно купе XF, дори Jaguar – постоянен губещ под шапката на Ford – успя да прескочи трапа и да излезе на печалба. За първата половина на годината JLR отчете печалби от 421 млн. долара. Но от тогава насам животът стана много по-труден за производителите на големи, мощни коли. В Америка, където петрол на цена от 4 долара за галон означава, че големите возила със спортно окачване изведнъж изпаднаха от списъка на любимите, продажбите на Land Rover спаднаха с 31% от началото на годината да юли. Засега процъфтяващото търсене в Русия (повишило се със 106%) и в Китай (със 151%) малко или повече запълват пропастта. Общите продажби на Land Rover са само с 2.7% по-ниски на годишна база, отколкото през 2007 г. Но новият шеф на JLR Дейвид Смит признава, че втората половина на годината ще бъде доста по-тежка. Производството на Land Rover се свива с 25-40% при различните модели. Още едно допълнително притеснение за JLR са затягащите се правила за опазване на околната среда на повечето от големите им пазари. В Европа производителите на коли, изпускащи средно над 130 грама въглероден двуокис на километър (g/km), най-вероятно ще се изправят пред финансови наказания до 2012 г. JLR е особено изложена на този риск. Най-добрият й модел по показателя за емисиите CO2 е дизеловият Jaguar X-Type, който емитира 154 g/km. Най-слабият представител на гамата е Range Rover Sport, който със суперподсиления си V8 двигател, бълва по 374 g/km. Дори Китай започна да налага такси за гълтащите много бензин автомобили. Но дори при това положение, настроението в JLR е приповдигнато. Никой в компанията няма да каже и една лоша дума за Ford, която осезаемо не само направи най-доброто, на което е способна, но и все още е жизненоважна за бъдещето на JLR като доставчик на ходови части и технологии. Неизбежно има контраст между бюрократичния стил на един страдащ автомобилен гигант и готовността на Тата да даде на JLR сериозна самостоятелност. Финансовите проблеми на Ford в Северна Америка понякога също са тласкали JLR, по думите на един от директорите, „по долния път, вместо по горния”. Смит твърди, че сега JLR има една нова гъвкавост, която й позволява да се възползва от по-малкия си размер. Борд, състоящ се от Смит, Тата и Рави Кант – началника на автомобилното поделение на Tata, е изготвил стратегия. Tata се ангажира да подкрепя бизнес плана до 2011 г., но намерението е JLR да функционира като малко или повече независимо, самофинансиращо се поделение. Стратегията на Смит се състои от три основни елемента. Първият е подобряване на обслужването на клиентите. Jaguar вече се класира високо в Америка според фирмата за изследване на потребителското мнение J.D. Power, но Land Rover “още не е много добре”, казва Смит. Вторият елемент е да се признае, че макар и JLR да не може да се конкурира в широкия си сегмент с компании като BMW, Mercedes и Audi, може да бъде най-добрата в избрани ниши. Land Rover, според Смит, има „знакови продукти” във всички сегменти, а XF, класиран от няколко автомобилни списания като превъзхождащ аналогичните немски модели, показа какво може Jaguar. Нов малък модел на Land Rover, разработен въз основа на прототипа LRX, демонстриран на автоизложенията тази година, изглежда определено ще дръпне напред, а голямото купе на Jaguar – XJ, ще бъде заменено догодина с нещо по-спортно и по-модерно изглеждащо. Смит предвижда и Jaguar, и Land Rover да настъпят още по-дълбоко на луксозния пазар, навлизайки в територии, окупирани от по-евтините модели на Bentley и Aston Martin, разкрива The Economist. Третият елемент е да се намалят вредните емисии. Jaguar вече е лидер в олекотените алуминиеви конструкции и Смит очаква 25% подобрение на горивната ефективност през следващите няколко години, и то само чрез усъвършенстване на сега използваните двигатели. JLR инвестира и 1.5 млрд. долара в нови хибриди, които ще излязат на пътя от 2012 г. Технологията “e-terrain” на Land Rover – дизелово-електрически хибридни двигатели с електрическа система за задвижване на задната полуоска, би трябвало да направи бъдещите модели на марката още по-добри по тежко проходимите трасета и да намали емисиите с 30%. „Не става въпрос само да избегнем евентуалния удар на едно ново данъчно бреме, казва Смит. – Трябва да сме способни да гледаме клиентите в очите.” Можеше да добави, че той самият трябва да може да гледа и Тата в очите. bm

Митът за Орфей

Tue, 23 Sep 2008 11:19:00 +0300

Не знам за останалия свят, но повечето балканци са провинциални хора. Иначе как да обясним, че ако се появи някой регионален герой или значима личност, всеки иска да го засвои и обяви за единствено свой. Хлъцнах, когато в Малко Търново ми обясниха, че големият османски архитект Коджа Синан бил българин. Понеже безспорно майсторът е бил еничар и гърците искат да е техен. За турците да не говорим. Но като са толкова много „почитателите“ на Синан, защо не организират една туристическа обиколка из Анадола, Кипър и Балканите, за да могат всички да се насладят на неговите градежи. Примери подобни много и за Крали Марко, и за Янош Хуняди, и за Скендербег, та дори и за Дракула. За скопския Александър Македонски да не говорим. Но някой да е могъл да обиколи местата на тяхната слава? Едва ли, защото никой не чете писаната история. „Хистория“ буквално означава изследване, издирване, трябва да се мисли, да се рови. Но не от това има нужда обикновеният отруден човек, подразбирай масовия евтин турист - потребител. На него му трябва мит, пред който да се преклони и да е лесен за заснемане, докосване и поглъщане. Митологизираните герои са удобни за употреба, затова всички се натискат да ги експлоатират. По същия сценарий през 2005 г. се разви спорът чий е Орфей. На световните туристически борси гърците канеха публиката да посети „Земята на митичния Орфей“! Не е трудно да се досетим защо при толкова много елински легенди съседите опряха точно до тракийския цар и певец. През 2004 г. нашумя холивудският филм „Троя“. Той допълнително подгря интереса към евтините турски курорти. Най-изконния Омиров мит заработи за конкуренцията. Тогава потомците Ахилееви посегнаха на антично наследство, за което България се смяташе, че е безспорно абонирана. Нейсе, ние не сме македонци. Стояхме пред вратите на ЕС и трябваше цивилизовано да се споразумеем. Орфей бе обявен за „певец на Родопите“ и за потенциален търговско-туристически продукт, който съвместно да се разработва в трансграничния район Родопи. Речено обаче, не означава сторено. За да има туристически поток, трябва свободно да се отвори границата. Из егейските острови гърци и турци може да не се долюбват, но всеки турист може от Мармарис да скокне до Родос или от Самос до Кушадасъ. Но не е така по-близо до 500- километровата българо-гръцка межда. А без гранично- пропускателни пунктове няма туристи. Гърция има свои вътрешни политически причини да не бърза с отварянето на договорените гранични преходи в планината. Проблемът отново е типично балкански. В Южните Родопи мъждукат помашки села. Там говорят български диалект, молят се на Аллах и заради последното се самоопределят като турци, но живеят в Гърция. За сметка на обещаните, но неотворени пунктове България още през 1995 г. договори и отпуска на Гърция 29% от оттока на реките към Бяло море. Благодарение на тази вода там оцелява местното земеделие. Едва ли скоро туристите лете ще могат да си почиват в хладните Родопи, зимата да карат ски, а когато им се прииска, безпроблемно да си пият кафето и да се плискат на Бяло море. При поредното блокиране на строителството в прохода Маказа гръцките власти извадиха благовидния екологичен предлог, че под пътя трябва да се построи тунел за преминаване на мечките. Незнайно е как животните ще уцелват съоръжението в планината, но по този повод веднага се роди вица, че всъщност „мечката била помакиня“. Макар да се бием в гърдите, че Орфей е познат мит за света и продаваем туристически продукт, реалността не е такава. Нужна е мащабна холивудска игрална продукция с участието на големи звезди, за да запознаем масовата публика с героя. Но едва ли в България и Гърция някой ще налее пари в подобен проект. То у нас дори вече няма и международен фестивал „Златен Орфей“. Като че ли всичко Орфеево в България се изчерпва с това от двете страни на Балкана всеки градец да има поне едно шумно заведение или хотелче, гордо кръстени на античния герой. Да добавим, че България може би е най-богатата страна на Орфееви монументи, вдигнати в наше време. На чисто самодейна основа тук-там из Родопите никнат различни съмнителни Орфееви мистерии. Ако след няколко поредни пиянски тайнства тези прояви оцелеят, до десетина години могат да се превърнат в нелоши карнавални празненства. В очакване на чудото, наречено отваряне на границата, из Родопите активно се кове и новият мит за Орфей. Не може да не се вдъхновите пред въображението на измислицата, че певецът цар е слязъл в ада, за да търси своята Евредика, именно в пещерата Дяволското гърло при Триград. Пред очите ми дори ортодоксални евреи от Израел се затътриха да проверят истината. Макар и по-трудно достижима през едноименното ждрело съседната Ягодинска пещера е не по-малко привлекателна. Защо пък менадите да не са разкъсали пияния Орфей точно там? Нищо, че според митологията това е станало някъде край Марица. (Любопитно е, че жените били справедливи в гнева си, защото „героят отвличал мъжете им“. Това е хомоподатка, за която в Холивуд могат веднага да се зацепят.) Със сигурност Орфей не е погребан в Татул. Но е впечатляващо да застанете до саркофага на древния цар. Ще останете доволни и от прилично използваните европейски пари за реставрация и социализация на обекта. Вълнуващо е също да се изкачите по поклонническата стълба в скалите на Перперек. Преди 1919 г. и окончателното затваряне на планината Златоград, бившето Беловидово, е бил центърът на Родопите. По значимост Кърджали и Смолян го надминават едва след 1944 г. В Златоград днес са асфалтирали пътя към Ксанти. На връх Костадин също чакат съседите да се натуткат и да довършат 3 километра, за да бъде отворен пътят към Термес и Бяло море. Паметник на Орфей още нямат, но пък търсят 12 милиона лева, за да докарат минерална вода в града за привличане на туристи. Но обгрижването на туристическия мит има нужда и от решаването на чисто практични проблеми. От Златоград до Кърджали няма нито една указателна пътна табела за областния център. Хубаво е бетоновозите и самосвалите да не те изхвърлят и от без това тесните шосета. Никой не почита и Хигия, дъщерята на Асклепий, тя си е чисто елинска нимфа. Край красивите родопски язовири едва ли ще намерите бряг, който да не е затрупан с битови боклуци. Ще си помислите, че Орфей не е свирил на лира, а на прокъсано найлоново пликче или захвърлена бутилка от минерална вода. bm

Ако го изградиш...

Tue, 23 Sep 2008 11:23:00 +0300

Звучеше като брилянтна идея. Интернет гигантът Google щеше да даде на масите 3-D виртуални светове, като ги направи достъпни през уеббраузър. Милиони хора се логват във виртуални светове като World of Warcraft и Second Life всеки ден, но те изискват специален софтуер и усложнеността им може да се окаже обезкуражаваща за новодошлите. Затова стартираният от Google през юни Lively изглеждаше, че ще има огромен потенциал. Но през седмиците, след като отвори виртуалните си врати, Lively си остана учудващо безжизнен, давайки подслон на топящ се брой потребители и предизвиквайки поредица негативни коментари, пише британският икономически седмичник The Economist. Lively е проста среда, представляваща съвсем малко повече от серия 3-D чатстаи. За да влезеш, трябва първо да си свалиш и инсталираш plug-in за уеббраузъра. След това можеш да си избереш от списък със стаи, най-популярните от които (неизбежно) са тематично свързани със секс или срещи. И макар че някои популярни стаи - „Любов, сладка любов“ и „Клуб на секси гаджета“ - са имали хиляди посетители, броят рязко спада към двуцифрените числа надолу по списъка. Почти никой не използва Lively, заключава изданието. Защо стана такъв провал? „Няма какво да правиш в Lively, освен да говориш с някого“, казва Грег Ластовка, експерт по виртуални светове от Юридическия колеж Rutgers в Ню Джърси. Second Life, по думите му, предлага „търговия и креативност“, а Club Penguin (популярен виртуален свят за деца, собственост на Disney) има много вградени игри. Не всички потребители са разочаровани. Катлийн Шрок, една от първите почитателки на Lively, се регистрира, след като е ползвала Second Life почти две години. За разлика от много хора тя оценява високо неговата опростеност. „Толкова лесно се използва“, казва тя, което го прави много по-лесно достъпен за всеки, отблъснат от това, което нарича „преградата пред Second Life” - времето, необходимо, за да се стартира. Google отричат да са победени все още. Марк Йънг, член на екипа на Lively, признава, че техният свят има много проблеми – сривове, проблеми с логването и труден за четене текст. Запитан какво се надява да пооправи, той казва: „Всичко. В голямата си част интерфейсът за потребителите не е толкова пълен или гладък, както го планирахме в проектите“. Той обещава редица ъпдейти скоро. Но Lively подчертава и един по-дълбок проблем: с усилията си да се диверсифицира с цялата си мощ отвъд единствения си печеливш бизнес – търсачката, Google тепърва предстои да хвърли света – реален или виртуален – в треска. bm

Bg предприемачът – образован, с много интереси

Wed, 23 Jul 2008 11:40:00 +0300

Образованието, самообучението и пренасянето на най-добрите практики от чужбина са решаващи за развитието на един бизнес, споделят собствениците на фирми в България. Това показват резултатите от инициативата на “Кредитекс” „От какво се учи българският предприемач”. В своята практика специализираното дружество за бизнес ипотечни кредити непрекъснато вижда как добре обмисленото и навременно финансиране помага на един предприемач да расте. Кое друго му помага обаче да движи напред бизнеса си, да развива себе си и служителите във фирмата си? Това става ясно от неформалното проучване, проведено през май и юни 2008 г. сред собственици на малък и среден бизнес в София (54%) и страната (46%). Допитването на „Кредитекс” показа, че българските предприемачи са образовани хора с много интереси. Те определят като решаващи за своето развитие съчетанието от няколко метода. Като най-важно над 50% от анкетираните определят образованието. На второ място се нарежда самообучението (39%), а на трето – предварително натрупаният професионален опит (37%). Важна роля за бизнеса имат и посещенията в чужбина и пренасянето на най-доброто оттам (30%). За 19% от запитаните от голяма полза са съветите, които получават от специалисти и свои близки. Методът на пробата и грешката е помогнал на 9%, а 3% от запитаните добавят, че ентусиазмът и желанието са от голямо значение за развитието на добър бизнес. Новостите в своята сфера българският предприемач научава предимно чрез четене на специализирани книги - 67% от анкетираните са посочили този отговор. Метод за събиране на полезна и актуална информация е и общуването с колеги, приятели и познати (39%). Почти 35% от участниците в допитването са споделили, че се информират предимно от медиите. Предприемачите предпочитат интернет като източник на информация, защото пести време и има богато разнообразие (76%). 43% от българските бизнесмени избират за източник на данни пресата. Те са абонирани за поне един ежедневник, един седмичник и едно специализирано издание. Oт телевизията се следят предимно новините и научно-популярните програми на чуждите канали. Посещенията в чужбина са средство, чрез което 30% от бизнеса у нас научава новостите в своята сфера. 20% залагат предимно на участие в семинари и конгреси. Мениджърите инвестират в своята подготовка, като посещават различни курсове - по специалността (71%), по мениджмънт (36%), за езикови умения (18%), за търговски умения. По-голямата част от собствениците на фирми (76%) инвестират и в обучението на своите служители. Най-малко 3 часа на седмица отделят за четене българските предприемачи. Те се интересуват от разнообразна литература. Имат най-малко един любим български и един световен автор. За да развиват уменията си, българските бизнесмени четат предимно съвременни бизнес книги (39%), нормативни документи и специализирана литература. За най-полезни четива са посочени тези по маркетинг, продажби, реклама (50%), на второ място се поставят книгите по мениджмънт и човешки ресурси (48%) и след тях - тези по макро- и микроикономика (20%). Предприемачите определят като полезни за бизнеса и книгите по история и психология. Някои от тях се информират за новостите в своята сфера на дейност и от чуждестранните периодични издания, и то от най-добрите като The Economist и Harvard Business Review. Собствениците на фирми споделят, че нямат толкова време за четене, колкото биха искали, но въпреки това съзнават значението на специализираната литература за своето развитие. Повечето от българските бизнесмени препоръчват книги на своите служители - както класически автори в маркетинга и мениджмънта като Питър Дракър, Филип Котлър и Джак Траут, така и съвременни автори с готови “рецепти” от типа на “Стоте най-велики продажби” и “Как да си свършим работата отлично и да се приберем вкъщи навреме”. Някои от предприемачите, макар и малък процент, четат литература и на оригиналния й език. В свободното си време собствениците на фирми предпочитат не само класически автори като Илф и Петров, Пастернак, Маркес, но и съвременна художествена литература – българска и чуждестранна. Сред съвременните автори, които посочват, са Иван Хаджийски и Халед Хюсейни. В проучването са участвали 50 предприемачи от София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас, Монтана и др., като 30% от тях са жени. Всички анкетирани са с висше образование, с опит от 3 до 10 години в услугите (43%), търговията (41%) и производството (16%) и с персонал минимум 10 души. Те са теглили или планират да теглят бизнес кредит. Сред предприемачите има собственици на фирма за недвижими имоти, фирма за бързооборотни стоки, счетоводна кантора, верига хранителни магазини, архитектурно бюро, козметичен салон, сервиз за автомобили, студио за анимация и уеб-поддръжка и др. До момента не е провеждана подобна инициатива в България, а предприемачеството у нас се развива с бързи темпове. Доказателство за това са данните, показващи нарастващ брой на предприемачите. За последното тримесечие на 2007 г. според Националния статистически институт предприемачите са 417 хил. от общо 3.3 милиона заети. Над 70% от всички работещи са в частния сектор. Средно по 110 хил. нови фирми се регистрират годишно според Агенцията по вписванията. bm Oт участниците „Лично за моето развитие като предприемач най-голяма роля са изиграли честите ми пътувания извън Българи. Например това, което доста отдавна ми прави впечатление в Западна Европа, е, че частният бизнес там не търси лесна и бърза печалба. Стремежът на предприемачите е да направят дългосрочна инвестиция, която непрекъснато да печели нови лоялни клиенти. И под инвестиция се разбира не само модерно оборудване, а и отделяне на солидни средства за обучение. За радост вече и у нас, както се вижда и от направеното проучване, все повече мениджъри инвестират както в своята подготовка, така и в тази на своите служители.” Александър Секулов, собственик на музикални клубове „Не бих казал, че имам разработена стратегия с конкретни стъпки как да се развивам като успешен предприемач. Добрата информираност е това, което много ми помага през тези 13 години, откакто имам собствена фирма. Непрекъснато съм в крачка със случващото се в моята сфера, стремя се да чета възможно най-много както специализирана литература, така и бизнес книгите, които излизат на пазара.” Арх. Юлиан Пиперов, собственик на архитектурно студио Авторът е Директор "Кредитиране" в "Кредитекс"

Наемничеството - аутсорсингът на войната

Wed, 23 Jul 2008 11:53:00 +0300

Наричат ги кучетата на войната. Те винаги си опитват късмета, когато възникне въоръжен конфликт и има нужда от хора, умеещи да убиват. Колкото и да е нехуманно, това също е занаят - мръсен, тежък, за който много малко са призвани. Според военните психолози независимо дали става дума за масово-наборна, или професионална армия, в общия състав винаги съществува от 3 до 7% „безстрашни“ хора. Не става дума за типове без инстинкт за самосъхранение, нито за роботи, безчувствени машини за убиване. Просто това са хора, които при крайна ситуация запазват рационалност и действат методично. Тяхната психика дори без специална мотивация може продължително време да издържи на военната жестокост. Те са родени войници. Във всички времена при липса на друго поприще повечето от тях са готови да се продадат и да станат наемници. В античността гърците се продават от Египет до Персия. През Средновековието е много тънка или направо липсваща границата между професионалната армия и наемничеството. Строеви изрази като рота-компания и до днес отразяват чисто комерсиалния характер на набирането на тези шайки. Независимо дали ще ги наречем професионални военни, или наемници, те имат едно общо качество. Не са готови на саможертва. Желаят да оцелеят и щадят живота на наемниците от отсрещната страна. Нали утре колегата може да те привлече в неговата рота. През ХV-ХVІ в. Николо Макиавели описва тежко сражение между швейцарски, немски и италиански ландскнехти, което продължило цял ден и в него загинал само един човек. При това от нещастен случай, просто паднал от коня. Разбира се, това че воюват пестеливо с противника, не значи, че се толкова внимателни и към цивилното население. Последното винаги заплаща пълната цена на конфликта. Не случайно класическото съотношение между убити цивилни и военни на война е между 7 до 17 към 1. Може би единствените и то измислени образи на наемници, променили идеологията си, са легендарните стрелци от „Великолепната седморка“ и от култовата му реплика „Седемте самураи“. Поделена на множество държавици, изоставени от метрополиите, с воюващи помежду си племена, етноси и религии, Африка е идеалната хранителна среда за съвременното наемничество. В Заир, Судан, Еритрея, Етиопия, Сиера Леоне, Конго, Чад, Ангола се сражава цял интернационал. Разликата от славните времена на Боб Денар е, че сега там вече напълно на частни начала воюват и източноевропейци - сърби, руснаци, поляци, украинци. Някои от тях вървят в комплект с военната техника, други се местят според възнаграждението. За да се спази традицията, самите „песове на войната“ не бързат да се хвърлят на предната линия, а доволстват като инструктори или в краен случай като полеви командири. След Студената война главен потребител на наемници в Африка е фирмата Executive Outcomes (EO). Тя е собственик на диамантени и добивни компании като Diamond Works, Branch Energy, Branch Minerals или Heritage Oil & Gas. Всички те използват услугите на лондонската наемническа фирма на ЕО – Sandline, с филиали в целия свят. Sandline International притежава транспортни „Боинг”-и, ескадрили „МиГ“ и „Су“, флотилия от цялата гама хеликоптери „Ми“, бронетранспортьори и друга техника. На този фон наемниците в Ирак са почти пионерска организация. Но в Персийския залив качеството е подменено с количество. Според изследователската служба на Капитолия Congressional Research Service – CRS, въпросът с наемниците в Ирак отдавна е излязъл от всякакъв контрол. В доклада за 2007 г. Private Security Contractors in Iraq: Background, Legal Status, and Other Issues се казва, че използването на наемници в Двуречието е надхвърлило мащабите от Афганистан. Чрез Държавния департамент и Пентагона американската държава е изпратила в Ирак 30 000 души служители на 28 компании. Отделно частните подизпълнители към Пентагона, които осъществяват логистиката на армията, са наели и изпратили 127 000 въоръжени служители с различен статут. Много от тях са местни иракчани или от съседни арабски страни. Има граждани на Полша, Чили, Фиджи, Непал, ЮАР, Великобритания, Италия и др. - общо от над 30 страни. Дневните им заплати са различни - от 200 до 1500 долара. Отделно се броят надбавки за риск и други бонуси. Но пари от нефта има. Докато в Косово и Босна имаше руснаци и украинци, които се бъхтеха за по 200-400 марки на месец, храна и цигари, тук дори и арабите не повдигат дулото за толкова. Въпреки че по численост наемниците в Ирак са почти колкото редовната армия, броят на жертвите им е почти два пъти по-малък от тези на Пентагона. Това показва, че принципът за пестеливо воюване се спазва. Гафове, като във Фалуджа през 2004 г. или със сваления български хеликоптер край Тикрит през 2005 г., стават само ако се нарушат правилата за действие на екипите. Изобщо в Ирак занаятът ще има бъдеще, особено след предстоящото изтегляне на редовната американска армия през идната година. Любопитно е, че някой от наетите днес от американците местни частни „полковници“ или „генерали“ утре може да е новият Саддам в Багдад. В своя трактат за войната Макиавели подчертава, че наемничеството винаги създава опасност от военни преврати. Дава за пример Миланското херцогство, в което през 1450 г. кондотиерът граф Франческо Сфорца е нает от херцог Висконти да охранява привлекателната държавица от агресията на Флоренция. В крайна сметка Сфорца прогонва наследствения владетел и завзема властта. Затова мъдрият флорентинец препоръчва вместо „войници на късмета“ държавата по-добре да се защитава чрез използването на гражданска войска – милиция. Но когато стане дума за отношенията между професионалната и масовата армия, това е друга сериозна тема, за която си струва да се говори отделно. bm

Всичко започна с праха за пране...

Wed, 23 Jul 2008 12:17:00 +0300

Хладилници с корк 50-те години Часът, в който е родено рециклирането, е свързан с оскъдицата на суровини, която сполетяла Германия по време на Първата световна война. Ситуацията след Втората световна война го прави още по-разбираемо. При среден месечен доход за едно домакинство от 59 евро, от които почти една трета е за наем, не бивало нищо да се пилее. Много малко хора си позволявали лукса да притежават електрически домашни уреди като хладилник, например. При това първите хладилници били доста екологични: изолацията била от корк – един самовъзобновяващ се материал. Този, който можел да си купи автомобил (4 на всеки 1000 души), спестявал суровина, тъй като много от тогава произвежданите модели били с части от рециклиран картон. През 1951 г. на пазара се появява универсалният прах за пране. Благодарение на Persil вече нямало нужда от предварително накисване на прането в белина или мъчително търкане върху дъската за пране. Тайната била в избелващите средства перборат и силикат, които разграждали мръсотията. Добавката на синтетичния тензид трябвало да спестява количеството прах за пране при „твърда“ вода. В сравнение с годините преди тези нововъведения прането станало по-икономично и по-екологично. За повечето хора притежанието на личен автомобил било недостижима цел. Достъпната и добре премислена алтернатива се появява на пазара през 1955 г. - гогомобилът (Goggomobil). Имал 14 конски сили, достигал до 74 км/ч и разходът му бил само 4.6 л. Първата петлитрова кола става хит на пазара. Пяна в реките 60-те години Лятото на 1959 г. било много горещо. За съжаление обаче хората не можели да се къпят в много от реките, тъй като навсякъде имало бели планини от пяна. Разтворителят на мръсотията в праховете за пране е един трудно разграждащ се по биологичен път тензид. Тензидите пък са сърцето на модерните прахове за пране. Поради специфично свойство на своята повърхност, те разграждат мръсотията много бързо. Ако обаче не се разтворят добре във водата, стават опасни за околната среда. Малко след този случай производителите заменят вредните тензиди с нов вид, който се разгражда биологически и по този начин изпреварил законодателите. Едва през 1961 г. законът забранява използването на неразтворими тензиди. Съдомиялни и полиуретан 70-те години Автомобилната индустрия започнала успоредно с повишаването на собствените си резултати да обръща внимание на все повече екологични аспекти. През 1970 г. се създава първата директива за изгорелите газове за редуциране на въглеродния моноксид и въглеводородните вещества. За това и се произвеждат по-маломощни мотори, които намалявали разхода на гориво чрез повишаване на сгъстяването. По този начин обаче се увеличава изхвърлянето на азотни оксиди. От 1970 г. „Хенкел“ (Henkel) използва различни ензими в перилните препарати. Задачата им била да побеждават определени петна. Белтъчните вещества функционирали на принципа, че за всяка врата има ключ – според състава на петната се добавяли определени ензими. Тъй като са активни и при ниски температури, спестяват енергия и вода. До началото на 70-те години паралелно с увеличаването на БВП се развивало и консумирането на енергия. Отново като последствие от двете петролни кризи през 1973 и 1979 г. се къса връзката между потреблението на енергия и икономическото развитие, което се задържа до края на 80-те години. Причината – индустриалното производство на продукти станало по-ефективно. Дебатите за цената на петрола връща на преден план пестеливостта и в домакинствата. Петролната криза от 1974 г. предпоставя и голям интерес към екологични теми. През 1975 г. в 12% от германските домакинства се използва съдомиялна машина. За една нормална програма тя се нуждае от повече от 60 литра вода и към 3 кWh електроенергия. За да се измие на ръка същото количество съдове, което е в миялната машина, са нужни от 40 до 60 литра вода и 2 кWh. В средата на 70-те години в строителството започва да се използва изкуственото вещество полиуретан. Пяната уплътнявала срещу горещината, студа и шума, например между стената и прозореца. Катализатор 80-те години по патент от 1909 г. През 1982 г. на пазара за първи път се появява концентрат на препаратите за пране. Омекотителят е концентриран 10 пъти – вместо в 5 л бутилка, той се предлагал в шишенца от по 500 мл и спестявал опаковъчен материал, енергия и пари. За съжаление концентратът постоянно бил предозиран, поради което екологичните предимства на продукта не можели да убедят купувача. Малко след появата си концентратът изчезва от рафтовете в магазините. На концентрирания прах за пране също не му провървяло и не успял да се наложи – едва 10 г. по-късно концентратите завладяват пазара. В началото на 80-те в германските домове се появяват все повече малки електроуреди – за варене на яйца, тостер, термокана и кафемашина. Те са практични и достъпни, а и пестят ток. Уредът за варене на яйца употребява само една трета от количеството електроенергия, нужно за приготвянето им в тенджера с вряща вода. Кафемашините използват около 50 кWh за приготвянето на прясно кафе за трима в продължение на година. Който пък си прави кафето на печката, най-малкото затопля повече вода, отколкото му е нужна. Годишната потребност от ток скача до 150 кWh. Дори при прецизно измерване на количеството вода, се харчи двойно повече ток. През 1986 г. Mercedes-Benz въвежда нов катализатор серийно производство, който е задължителен в САЩ от 1974 г. При конструирането на катализатора се използва метод, патентован през 1909 г. Този вид катализатори функционират само с безоловен бензин. Макар и потреблението на гориво да е повишено, изпускането на вредни газове намалява с 90%. Електрическа самобръсначка номер 100 000 000 се появява на поточната линия през 1988 г. Това е добре за околната среда – с нея се пести време и енергия. Ренесанс на стиропора 90-те години Въвеждането на пречистване на отработените газове през 1983 г. увеличило употребата на електроенергия на самите съоръжения и коефициентът пада с 2%. През 1996 г. производителят на уреди за дома Bosch пуска серия от хладилници Classic - с дизайн от 50-те години и съвременни технологии. За сравнение обемът на новите уреди е повишен с 40 л, но потребяват 30% по-малко ток поради оптимизирана изолация от изкуствена пяна, която от няколко години се произвежда без флуорхлорен водород. От 1997 г. миенето на съдове на ръка вече не си струва – една нормална програма на съдомиялната машина изразходва средно 16 л вода и 1.5 кWh ток. Мнозинството от германците - 60%, въпреки това мият на ръка. От 1999 г. могат да се изчисляват крайните енергийни баланси, които документират разхода на газ, петрол, топлина, твърди горива и ток. Резултатите показват, че енергийният интензитет спада от началото на 90-те години. Почти 1.7% енергия могат да се спестяват годишно. Една от причните е в напредващата структирна промяна – само една четвърт от целия нергиен разход отива за индустрия. През 2001 г. в продължение на една година може да се отоплява 1 кв.м жилищна площ с 1 л петрол. За това помага специален стиропор. За да се произведе 1кв.м от него са нужни 10 л нефт, но за 50 години полезният материал спестява към 1200 л. По материали на brand eins Online

Зелено злато или неизказани проблеми

Wed, 23 Jul 2008 12:24:00 +0300

Изглежда, че нищо не разделя толкова много хора на арената на климатичните промени така, както биогоривата. Потенциалът им да повлияят положително на емисиите парникови газове несъмнено е огромен. Но преследването на подобен заместител на енергията от минерални горива предизвика притеснения за ефекта върху глобалното снабдяване с храни, както и за самата околна среда. Когато говорят за биогорива, хората основно визират етанола и биодизела. Първият е любим на двата американски континента – Бразилия и САЩ произвеждат 90% от етанола в света. Вторият е предпочитан в Европа, която отчита 89% от глобалното производство за миналата година. Биогоривата могат да се произвеждат от всякакъв вид и брой зърнени растения. По-голямата част от етанола днес се извлича от царевица, но и захарната тръстика печели все повече благоразположение. (Тръстиката дава двойно повече гориво от акър в сравнение с царевицата.) Биодизелът се извлича основно от зеленчукови масла и животински мазнини, а на отпадъчното готварско олио от китайските ресторанти трябва да се благодари за захранването със суровина на нарастващата биодизелова индустрия на Китай. Целулозният етанол, който също бързо става лобимец на движението в подкрепа на биогоривата, се добива чрез разбиване на стените на растителните клетки. И тъй като целулозата е най-масовата органична съставка подръка, нейни източници могат да бъдат много повече места, а има и допълнителния бонус да превръща неща, по-рано считани за боклук – растителни стъбла, дървени стърготини, треви – в невероятно полезен източник на енергия. Въглеродно неутрални ли са биогоривата? Често се счита, че те са такива, което ще рече, че количеството въглероден двуокис, изпускано при изгарянето им, е почти равно на това, което отделят, докато са в растителна форма. Така отглеждането на култури за биогорива помага за облекчаване на глобалното затопляне, твърдят защитниците им, тъй като те действат като “въглеродни капани”, намалявайки нивата на въглеродния двуокис в света. По този начин биогоривата могат да намалят емисиите парникови газове с над 110% в сравнение с петрола, твърдят от World Watch. В това отношение пиренът и други треви се класират най-високо със способност да редуцират емисиите между 70% и 110% (съотнесено с петролните горива) в сравнение с царевицата и пшеницата, които предлагат едва 40% максимално намаляване на вредните газове. Според американските министерства на енергетиката и земеделието, „потенциално разполагаемата наличност от биомаса за производството на биогорива в САЩ” от 1.3 млрд. тона към момента е достатъчна, за да замести около 30% от текущото потребление на бензин в страната. Повечето нормални коли могат да започнат да използват тези горива незабавно макар и в малки дози – повечето коли с бензинови двигатели могат да поемат до 10% етанолова добавка в горивото, без никакви преустройства. Те като цяло са много по-добри и за здравето ни, защото изгаряйки, намаляват емисиите въглероден монооксид от ауспусите с до 30%, а емисиите от фини частици - с до 50%, посочва Асоциацията за възобновяеми горива. Нарастващи опасения: храна срещу гориво В момента биогоривата представляват едва един процент от горивото, използвано за транспорт по целия свят, но и около един процент от световните ниви (или около 12 млн. хектара) вече са приобщени към посевните площи за производството им. Вече възникват и въпроси дали има достатъчно земя, за да могат биогоривата да заместят дори 50% от потреблението ни на минерални горива. Според проучвания, максимум 300 млн. хектара могат да бъдат използвани за биогорива в световен мащаб, но дори ако индустрията на биогоривата използва до 290 млн. хектара от тях, едва ще задоволи една десета от очакваните енергийни нужди за 2030 г. Само Европа има определени ограничени площи, които може да отдели за биогорива, но по данни на ОИСР, ако ЕС даде 72% от обработваемата си земя, ще може да обслужи едва 10% от търсенето на гориво. При всички положения биогоривата ще предложат някакви икономически стимули за развиващите се страни. Притеснението тук е дали преследването на икономически ръст чрез производство на биогорива в тези страни няма да доведе до ново изсичане на гори и трансформиране на земи. Според World Food Programme (WFP) все повече бедни африкански фермери избират да продават култури като маниока като източник на алтернативна енергия вместо като храна – по чисто икономически причини. Експерти в сектора посочват, че без ни най-малко да намаляват зависимостта си от все по-скъпия петрол, 25 от 47-те най-бедни държави в света внасят всичкия петрол, който използват. Други пък предупреждават за порочен кръг, създаван от опасната конкуренция „гориво или храна”, което ще доведе до недостиг на храни, ще повиши цените им и ще поощри още повече фермери да предпочетат да произвеждат култури за горива вместо за храна, за да задоволят увеличаващото се търсене, изостряно и от нарастващото население на планетата. Този процес ще доведе също и до разчистване на нови площи земя. Именно заради разчистването на нови терени индустрията на биогоривата получи един от най-тежките удари в историята си през май. Доклад на Асоциация „Опазване на природата” и Университета на Минесота повдигна сериозни въпроси около това как се отглеждат културите за биогоривата. При трансформирането на джунгли, торфени полета, савани или тревни площи за отглеждане на растения за горива се излъчва въглероден двуокис, който в някои случаи е със стряскащите 420 пъти повече в сравнение с изпускания при изгарянето на минерални горива, сочи докладът. А това създава „въглероден дълг” (при пълно отчитане на спестените емисии от биогоривата), възстановяването на който може да отнеме до 840 години в зависимост от земята, трансформирана в посевни площи. Най-лошият вариант е да се трансформират тропическите джунгли в торфести почви (именно те създават въглероден дълг от 840 г.), или амазонските джунгли (320 г.) Най-кратко време – 17 години, отнема възстановяването на въглеродния дълг от преобразуването на по-влажните гористо-саванни площи в бразилския екорегион Серадо. Създаване на нови проблеми Методите, прилагани при отглеждането на култури за биогорива, продължават да бъдат следени под лупа. Първоначалният фурор около тази нова форма на енергия бързо бе помрачен от осъзнаването, че в търсенето на решения за справяне с климатичните промени няма нищо по-лесно от това. Бяха повдигнати въпроси и за ролята на торовете в климатичните промени. Според изследване на Нобеловия лауреат Паул Крутцен използването на торове за реколтите за биогорива ще излъчва достатъчно азотен окис (който е над 296 пъти по-мощен задържащ топлината газ от въглеродния двуокис), за да „неутрализира напълно всички спестени от използването на биогорива въглеродни емисии”. Отглеждането на реколти за биогорива може да доведе и до непоносим натиск върху глобалните водни запаси, предупреждават от Стокхолмския институт по околната среда. Според тях заместването на 50% от използваните сега минерални горива с биогорива така, че да се посрещнат транспортните и енергийни нужди през 2050 г., ще изисква до 12 000 допълнителни кубични километра вода годишно. (Общото годишно течение по реките в целия свят е 14 000 куб. км). Китай и Индия са особено застрашени от проблеми с недостига на вода. Мнозина считат, че „най-добрият сценарий” е да се произвеждат биогорива от местни видове треви и дървесна биомаса, отглеждани на земи, неподходящи за засяване на друг вид реколта. Службата за земеделски проучвания на САЩ е открила наскоро, че отглеждането на местни сортове пирен в прериите на Небраска и Северна и Южна Дакота дава като резултат целулозен етанол, предлагащ 5.4 пъти повече енергия от вложената в производството му. Местните растителни видове се считат също и за „въглеродно отрицателни”, защото могат да съхраняват излишния въглероден двуокис в корените си и в заобикалящата ги почва. Но има недостатъци и при използването на някои земеделски и горски отпадъчни продукти, тъй като те не само отделят въглерод, но и осигуряват подхранващи вещества за почвата. Премахването им може да доведе до скоростна ерозия на почвата. Както изглежда, все повече хора започват да вярват, че освен използваната евтина мазнина, няма такова нещо като устойчиво биогориво. bm

Да се опълчиш срещу Рокфелер

Wed, 23 Jul 2008 12:34:00 +0300

Влиятелният клан Рокфелер, които държи неизвестно количество от акциите в най-голямата по капитализация световна компания ExxonMobil, започна битка за екологична промяна на нефтено-химическия гигант. Курсът, поведен от патриарха на фамилията Дейвид Рокфелер, се поддържа от мнозинството сред над 70-те преки наследници на легендарните милиарди. Желанието на Рокфелерите да харчат пари за несвойствени за нефтения бизнес инвестиции предизвика лют отпор сред останалите акционери. На годишното събрание на ExxonMobil предложенията за четири основни реформи бяха подкрепени от едва 39.5% от гласовете. Сложната система от фондове и частни инвеститори, владеещи енергийно-суровинната компания, отхвърли претенциите на семейството за промяна на корпоративното ръководство. Своя пост успя да запази председателят на борда на директорите и генерален директор на компанията Рекс Тилерсън. Едно от основните искания на реформаторите бе разделянето на двете длъжности. Те твърдят, че са доволни от постиженията на Тилерсън след 2006 г., но искат той като висш мениджър да се занимава само с оперативното управление. Според Рокфелерови прекалено заетият с ежедневните решения сегашен генерален директор пропуска възможността и нуждата да инвестира в екологични технологии, които ще предопределят новите енергийни посоки на дългосрочното бъдеще. Фамилията смята, че Exxon консервативно изостава, докато конкурентите развиват нови бизнес модели. Тилерсън и останалите водещи мениджъри от ExxonMobil обаче са убедени, че нефтът и газта в продължение на десетилетия ще си останат главните енергийни суровини. Фамилията Рокфелер твърдо е убедена, че Тилерсън се заблуждава, както и когато преди 3 години твърдеше, че поради достатъчно добиви, съответни на търсенето, едва ли може да се очаква решително поскъпване на горивата. Дори напротив - прогнозираше техния стремителен спад. Като доказателство за проявената стратегическа недалновидност от Тилерсън кланът цитира заключението на Националния нефтен съвет на САЩ, в който заседават представители на цялата американска нефтено-газова промишленост. Съветът са председателства от бившия генерален директор на ExxonMobil Ли Раймонд. В документ, наречен „Суровата истина за енергетиката“, се казва. „Суровата истина е, че предлагането на нефт и газ едва ли ще успее да настигне търсенето, което през следващите 25 години ще нарасне с 50-60% над днешните нива. Най-голямо ще е потреблението в развиващите се страни и темповете ще изпреварват въвеждането в експлоатация на нови находища, което ще повлече нарастване на цените.“ В същия документ още миналата година анализаторите са били убедени, че цената ще прехвърли 150 долара за барел. Рокфелерови не само не постигнаха увеличаване на ролята на Съвета на директорите при взимане на стратегическите решения, но Тилерсън прокара в събранието на акционерите решение, което замрази тяхното влияние. На следващото събрание ще бъде разгледано предложение, което забранява на акционерите да внасят „популистки“ предложения за разискване. Стивън Мило, старши партньор в сдружението на минотарните собственици, е възмутен, че семейство Рокфелер инвестира в компанията не за да печели, а за да пропагандира своите социално-политически възгледи, като се бори срещу глобалното затопляне. Цялото противопоставяне е предизвикано от нежеланието на сегашното ръководство да инвестира извън секторите на нефтодобива, газта и преработващата промишленост. Докато Рокфелерови искат навлизане в сектора за добив на електроенергия от алтернативни източници, като вятърни генератори и слънчеви батерии. Големият спор също е дали при факта, че ExxonMobil притежава най-големите доказани залежи от въглеводороди в света, компанията да инвестира в скъпо струващи разработки за добив на водород и мрежа за дистрибуция и съхранение на опасния газ. Фамилията ще се бори да си върне контрола Дори българските участници в телевизионните игри понаучиха, че антибиотиците са открити от Александър Флеминг през далечната 1928 г. Откритието дълго време е щяло да си остане само научен куриоз, след като в Оксфорд отказват да подкрепят по-нататъшните изследвания. Фондът „Рокфелер“ обаче налива достатъчно пари в идеята, за да бъдат спасени през Втората световна война стотици хиляди човешки живота. Отделно от това фармацевтичната индустрия преминава на ново ниво, което й задава скорост през следващите 50 години. Фондация “Рокфелер” стои и зад финансирането на „Зелената революция“, а устойчивите хибридни култури през 80-те години помогнаха на страни като Индия най-после да изхрани населението си. Парите на Рокфелерови на практика стоят зад създаването на транзисторната технология. Последното им голямо подпомагане на американската наука е отпускането на средства за разчитане на човешкия геном. По принцип филантропията винаги е готова да отпусне средства за изследвания, които никога няма да бъдат финансирани от частни компании, търсещи бързи печалби. За сметка на това последствията от тях често са революционни. Така че и този път Рокфелерови ще намерят най-добрия начин да подкрепят екологичните проекти. Но големият проблем е, че те се страхуват за бъдещето на Exxon. А именно енергийните проекти заедно с фамилните банки и финансови дружества носят гарантирани приходи за всяка благотворителност. Но е твърде рано някои да си мисли, че фамилията с лека ръка ще се откаже от своя „бисер в короната“. Дейвид Рокфелер вече заяви, че “Рокфелер бразерс инкорпорейтед” започва битка, за да си възвърне контрола над ExxonMobil. bm

Самоубийството не се отлага

Wed, 23 Jul 2008 12:42:00 +0300

Руската мечка отдавна е в Европа. При това без повечето европейци да подозират и да осъзнават това. Дали е късно – съвсем скоро ще се разбере. Именно това е простичката констатация от развитието на глобалната енергийната политика през последното десетилетие. Това, разбира се, не се случи неочаквано, а бе продукт на целенасочено и системно усилие, останало скрито във вълната от бюрокрация, описвана най-общо с термина “обща енергийна политика”. ЕС разполага с два остарели, но все още действащи инструмента за коригиране на енергийния баланс на общността – ЕВРАТОМ и ЕОВС, но техните структури така трайно са обраснали с бюрократични правила, че ефективните им действия в условията на променена конкурентна среда са съмнителни. Откъде дойде това противоречие? Най-просто казано – от неравностойния сблъсък на стремежа за налагане на хармонично общностната политика и традиционното обслужване на енергетиката от позициите на националния интерес. Това, което правеше ЕС през последните десетина години, може да се опише като разнопосочни опити за трансмисия на националния интерес на всяка отделна страна членка до общностно ниво и създаване на обща хармонична концепция за енергетика. Засега не се получава – свидетели сме на достатъчно усилия от страна на стари и нови членки да се доверяват по-скоро на традицията, респективно - на националните си интереси, отколкото на това, което предписва Брюксел. Неуспехът на общата европейска енергийна политика да се справи с националните енергийни амбиции на държавите, които членуват в ЕС, допълнително бе оспорен и от трайните нагласи на европейското обществено мнение. Едно изследване на EU Observer от края на миналата година сочи запазване на съпротивата срещу общата европейска енергийна политика. При това в съотношение 1 към 2. С такъв резултат трудно може да се постигне нещо повече от общи пожелателни декларации или от безплодни дебати в залата и в кулоарите на Европейския парламент. Докато това се случваше, ЕС бе застигнат от безпрецедентна по мащабите си криза – от газовия конфликт между Русия и Украйна от началото на 2006 г. Той съвпадна и с т.нар. Оранжева революция в Украйна – най-еманципираният опит на Киев да се изтръгне от руската геополитическа орбита. По същество това бе геостратегическа проверка на готовността на Европа самостоятелно да решава трайните си проблеми в областта на енергетиката. И е очевидно, че Европа не издържа този тест – кризата отмина, макар и временно, а ЕС остана да се лута в лабиринта от собствените си проблеми. Междувременно Русия продължи да навлиза масирано в енергийната мрежа на континента без съпротива от страна на европейския политически елит. А енергийната зависимост на Европа растеше. За това има очевидно обективни причини – на територията на ЕС се намират едва 3% от световните запаси конвенционални енергоносители. В същото време към днешна дата зависимостта на икономиките на ЕС от импортни енергоресурси е вече 50%, като прогнозата е след десетина години да стигне 60%, а след петнадесет да бъде вече 70%. Подобна перспективна със сигурност не може да бъде овладяна с вълната бюрократични усилия, намерили израз в т. нар. Зелена книга на ЕС, или План за действие за периода 2007-2009 г. Не може да се отрече наистина, че личат и стъпки в правилна посока – например предписанията за насърчаване на конкуренцията на енергийните пазари чрез разделяне на производителите от доставчиците. Целта на това общностно усилие е да се елиминира контролът на компаниите-производители над енергийните дистрибуторски мрежи. Паралелно с това обаче, ЕС бе изправен пред предизвикателството на чуждестранни играчи от трети страни (най-вече Русия), искащи проникване в енергийната мрежа на континента чрез овладяването на звената между компании-производители и крайни потребители. Такъв бе примерът с опита на “Газпром” да получи контрол върху дистрибутора British Gas преди година и половина. Тази сделка засега не се е случила и причината за това е единствено политическата съпротива на официален Лондон да защити националните си енергийни интереси от чужд монопол. Кооперативното усилие за обща енергийна политика на Съюза обаче продължава да е проблем. Една стъпка в неговото разрешаване е Лисабонският договор, настояващ за много по-сериозно политическо решение върху стратегическия икономически отрасъл, какъвто е енергетиката. Очевидно в крайна сметка европейските политици успяха да стигнат до заключението, че енергетиката е преди всичко проблем на външната политика, а не на бизнеса. Сега трябва да се направи следващата крачка – вътре в рамките на ЕС да се създаде отново консенсусъ т за влияние на общата външна политика върху общата енергийна политика. Има възможност този процес да бъде ускорен заради заплахата от намаляване на енергоресурсите (най-вече природния газ) в трите основни национални алтернативи на импорта от трети страни – Великобритания, Холандия и Норвегия. Всъщност противоречието между общностен интерес (представляван от Брюксел) и енергиен национализъм (излъчван от местните национални правителства) все още не е решено от задължителните за страните членки правила. Спорните два члена на споменатия Лисабонски договор – чл. 95 (сближаване на законодателството за вътрешния пазар) и чл. 175 (околна среда),все още не са намерили своето еднозначно юридическо тълкувание. Наистина, предвижда се квалифицирано мнозинство, но това все още се счита за посегателство върху националния суверенитет на държавите членки. Допълнителна индикация за този проблем е изричното предписание за бъдещо развитие на ядрената енергетика Допълнително проблемът се задълбочава от специално приложена декларация (подписана от Германия, Австрия, Швеция, Ирландия и Унгария), изискваща ревизия на това предписание. Парадоксално ли е тогава, че на територията на други страни от ЕС започват да се реализират мащабни ядрени проекти – Великобритания, България, Франция, Словакия и Румъния. На този фон официалната позиция на София не прави изключение от самоубийствената тенденция в общата европейска енергийна концепция. България продължава да реализира грандоманската концепция за “енергиен център на Балканите” в пълно противоречие с усилията на ЕС да търси хармонизация на енергийната политика. Съвсем неотдавна изслушване в американския Сенат, наречено “Петрол, олигарси, възможности”, констатира, че руският газов пробив в Европа се е състоял именно през българска територия и не без съдействието на българските власти. Междувременно европейските алтернативи (проектът “Набуко”) продължават да буксуват – вероятно не със съдействието на България, но поне с нейното активно бездействие. Което май попада в общата класификация за хаоса в европейските национални политики. bm

We travel together

Mon, 16 Jun 2008 16:21:00 +0300

През 2005 г. по света е имало над 500 милиона частни леки автомобила, от тях около 236 милиона в САЩ. Тези коли са изминавали приблизително по 5 трилиона километра годишно. Средният годишен пробег на един личен автомобил в САЩ е 11 250 км., а в Германия, където има 45 млн. частни возила, е 13 600 км. Личният транспорт е един от най-сериозните причинители на замърсяване в сравнение с останалите видове транспорт. Една от причините за това е, че в повечето от колите се возят само по един или двама човека. Според проучванията средното натоварване на един автомобил във Великобритания е 1.59 човека на автомобил; 1.2 за всекидневно пътуващите до работа и обратно и 2.1 при пътуванията в края на седмицата или за ваканция. В Германия натоварването на колите в работни дни е дори само 1.05 човека в автомобил. Празните места в тези автомобили представляват скрита ценност, защото колите така или иначе си пътуват, а освен това местата са вече платени. Свързаните в една мрежа пътуващи са много добра алтернатива на стопаджиите по пътищата. Освен това както е известно, ако застанеш на стоп на пътя, никога не знаеш кога ще спре подходящата кола. Традиционното стопаджийството си остава по-скоро въпрос на късмет. Това е и причината във всеки по-голям европейски град да има офис на поне една компания, която предлага възможности за пътуване от точка А до точка Б с частен автомобил на половината цена от тази на билета за влак, например. Същото е валидно и когато става въпрос за придвижване в рамките на града. В големите градове нерядко можете да срещнете възрастни хора, които ползват услугите на напълно непознати шофьори на частни автомобили, за да отидат на преглед при лекаря си. Компаниите, с които можете да се свържете или по телефона, или по интернет, разполагат с база данни, в които са въведени всички важни информации за пътуването – място на тръгване, време на отпътуването, вид на автомобила и т.н. Желаещият да пътува прави запитване до съответния офис дали някой ще пътува до желаното от него място в определен ден. В случай че някой шофьор е предложил услугите си, офисът прави връзка между пътника и шофьора. Все повече фирмите затварят офисите си и предлагат услугите си само в интернет. В базата данни на различни сайтове шофьорите въвеждат маршрутите си, а желаещите да пътуват могат да открият подходящо за тях предложение. Така отпадат таксите, които събират за свързване. В мрежата компаниите се финансират от рекламни банери. Предимството при стационарните офиси е възможността да се застраховате за пътуването, по-малката възможност за допускане на грешки и по-голямата сигурност, защото служителите на компанията правят стандартни проверки на шофьорските книжки и личните карти на пътници и шофьори. Абсолютна сигурност обаче не може да бъде постигната. Шофьорът не може да си избере пътниците, които ще му предложат от офиса, а застраховката най-често покрива само случаите, в които колата се повреди насред пътя. Но ако всичко върви по план, пътникът и шофьорът си поделят разноските по пътуването. Когато си уреждате пътуването чрез стационарен офис, оттам определят общата стойност на пътуването, а компанията запазва за себе си между 30 и 50% от нея. През интернет пътуването излиза по-евтино, защото централата дава само предложение за цената. В този случай сумата се договаря директно преди началото на пътуването. Така разноските на пътника са по-малки и парите, които ще получи в крайна сметка шофьорът, са повече. През последните години се работи по концепции, които позволяват да се организират спонтанни пътувания на непознати хора. Това са т. нар. Dynamic Ridesharing. При тях е възможно на шофьорите и пешеходците, които вече са по пътя, да се свързват и намират посредством мобилния си телефон. Според първоначалната идея тази услуга трябва да може да предлага две основни функции: да организира спонтанно с помощта на мобилните комуникации общества от пътуващи от регистрирани в единна система потребители; и да има възможност автоматично да разпространява подходящи предложения и търсения в една мрежа. Отсечките се планират по такъв начин, че отклоненията от първоначалния маршрут на шофьора да са минимални. С покачването на цените на бензина и дизела подобни централи в мрежата за организиран автостоп стават все по-популярни. Освен обичайните заподозрени студенти все по-често и служители на фирми ползват услугите на шофьори на лични автомобили, които пътуват сами. Все повече хора предлагат места в личните си автомобили. Освен убийствените цени на бензина, за разрастването на този мобилен бизнес помага и повишеното съзнание за опазване на околната среда. За съжаление българският сайт за организиран автостоп просъществува само година, а компании, предлагащи подобна услуга, никога не е имало.

Хора, безпътица, автомобили

Mon, 16 Jun 2008 15:38:00 +0300

Задръстванията от туристическия поток през юли и август са запазена марка за Южна Франция и Италия. Най-често се дължат на струпванията пред магистралните гишета за тол такси и пред тунелите. В Белгия, Холандия и в големите западни мегаполиси, където магистралите не се заплащат, задръстванията се предизвикват преди всичко от повредени автомобили или катастрофи. У нас обаче главната пречка за трафика е липсата на добри пътища. Извън вече „историческите“ недостроени магистрали там, където е останал някакъв асфалт, шосейната мрежа от времето на соца не може да поеме нарасналото движение. Към ежедневния трафик през август добавете традиционните кервани от турски гастарбайтери. Конкурират ги усетилите сладостта на свободата румънски съседи. Устремени към топлото море румънци уплътниха докрай и без това липсващите комуникации по оста север-юг. Допълнително през лятото, за да навести близките си, приижда и многохилядната българска диаспора от Европа. За капак точно през юли - август започват да кърпят и ремонтират. Пъплят валяци и камиони с асфалт. Не стига това, но „усвояващите“ средства изрязват километрични дупки и никак не бързат да ги запълнят. В целия наш разпътен Вавилон е истинска гавра да пожелаеш на шофьорите „На добър път!“ Обичайните точки на запушване Трите главни транспортни фунии на републиката - магистралите „Хемус“, „Тракия“ и пътят за Кулата, засмукват най-голямото движение и се затапват при тунелите на Витиня, Вакарелските височини, Владайското дефиле и Кресненския пролом. Като традиционни точки на запушване ги конкурират: подходът към магистралата при Ябланица; проходът Шипка; наклоните при Русе – Бяла; Антоново; изключително „добре“ уреденото кръгово на входа на Търговище; включването към магистралата при Шумен; причерноморския път от Дуранкулак до Василико и най-вече липсата на околовръстни обходи за влизане и излизане от Варна и Бургас за София. Легендарни са задръстванията при Айтос, Карнобат, Венец и възела Петолъчката; често блокират и граничните преходи при Драгоман, Кулата и Свиленград. За растящата, но неразвита транспортно София да не говорим. Поради перманентните ремонти столицата нито може да се заобиколи по околовръстното, нито да се пресече. Бъдете откриватели Но пътят винаги е необходимост, затова се придържайте към три прости правила. 1.Най-важното е, когато тръгнете на почивка, да си дадете сметка, че не бързате. Както са казвали предците ни: „път срок няма“. Каквото и да ви дразни или притеснява в движението, усилете си климатика, радиото или каквото и да е там, което ви разведрява, и не бързайте. Обикновено задръстванията са на вълни. Затова ако се уморите, при възможност спрете в крайпътно заведение. Ако имате време, отбийте се до някой град или близка забележителност, която не сте виждали. При късмет за час или два пикът ще отмине. 2. Когато предприемате пътуване през отпуската планирайте тръгването да не е в събота и неделя следобед или в понеделник сутрин. Страната ни е малка и маршрутите не са по-дълги от 400-500 км. При нормално движение се преминават за 4-5 часа. Част от почиващите предпочитат да тръгват рано сутрин. Но трафикът се успокоява и привечер. Ако поемете в 16 ч, малко след дългия летен заник ще сте пристигнали. 3. Снабдете се с играчката GPS – помага и не зависи от местните чиновници. Попаднете ли в задръстване потърсете заобиколен маршрут. Винаги съществува алтернатива Ако идвате от Северозападна България или пътувате към нея, не бързайте да се забиете в магистрала „Хемус“. Минете Балкана през прохода Петрохан. От север може да има дупки, но пестите време и нерви. Ако не бързате, изберете и красивото Искърско дефиле. Проходите Арабаконак и Златица-Етрополе са затворени. През лятото алтернатива на прохода Шипка е пътят Троян-Кърнаре. С известен риск можете да опитате и варианта през Хаинбоаз. За преминаване с лек автомобил Котленският проход също е чудесен. Ако се уплашите от съдбата на император Никифор и пропуснете Върбишкия проход, не се хвърляйте и към Карнобатския. Пътят от юг е в ремонт и е ужасен. В много добро състояние е пътят Силистра-Дулово- Исперих, Разград – ДПС си знае работата. През натоварения сезон вариант на причерноморското рали към Дуранкулак и Констанца е трасето Добрич-Генерал Тошево-Негро вода. За съжаление липсата на магистрала „Струма“ не може да бъде заменено с нищо. Алтернатива към Гърция, но дълга, е да се мине през БЮРМ и по нейната магистрала по Вардар през Гевгели да влезете в южната ни съседка. Само проект е и магистрала „Рила“, която през Предела, Разлог, Гоце Делчев и ГКПП Илинден ще ви отведе към границата. Но ако не сте пътували по поречието на Места, направете го! За пътуващите към Гърция от източна посока добра възможност е да преминат през Кърджали и Златоград. Излиза се на беломорската магистрала виа „Егнатия“. Останалите българо-гръцки преходи засега са само в зоната на обещанията. При проблеми в Свиленград до Турция можете да стигнете и през Елхово - ГКПП Лесово, но и през Гърция и прехода Караагач при Одрин. Ако пътувате по паралела изток-запад и целта ви е Кюстендил или македонската граница, напуснете магистралата при Костенец. Следвайки тировете през Самоков-Дупница-Невестино и ще си спестите обхода София-Перник-Радомир. Ако чуете за проблем при Траянови врата, винаги можете да хванете стария път София-Пазарджик. Вариант е да заобиколите и през Мухово по красивото поречие на Тополница. Като преглътнете дупките от Буново до Антон, достойна алтернатива на посоката към Бургас е и подбалканският път. Към органите и организацията на движението По ред причини България едва ли ще изпълни европейската програма за интермодални превози. Подразбирайте, че скоро тировете няма да се качат на железопътни вагони, както правят в Австрия и Швейцария. Ще е добре за безопасността на движението, ако поне през юли и август у нас се въведе забрана за движение на тежките камиони от петък вечерта до понеделник сутринта. В ЕС го правят, защото там цената на всеки човешки живот е по-висока от каквато и да е печалба на превозвачите. При оформяне на колони, в точките на запушване КАТ трябва да регулира потока и да насочва трафика по алтернативни трасета. Не е нужно както по Великден на магистрала „Хемус“ да чакат Олимпи Кътев да ги светне за стария път през Витиня и пълното отваряне на тунелната тръба само в едната посока. Но все пак ще спрем дотук и ще ви пожелаем „На добър път!“ Вечната сводка В сводката на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” за обстановката по пътищата има абзаци, които са несменяеми по цяла година. Така че съобразявайте се с тази „константа“: „Опасност от падащи камъни (при дъжд – б. р.) има на прохода Троян -Кърнаре, в Искърското дефиле и по пътищата София-Самоков, Смолян-Асеновград, Мездра-Ботевград, Кричим-Девин, Югово-Лъки ... Ремонтни работи се извършват на автомагистрала „Хемус”, между 30-и и 33-ти километър при тунела „Топли дол” (по една от двете тръби – б.-р.), и на пътища София-Перник, Русе-Разград, София-Плевен, Петрохан-Берковица, Царева ливада- Трявна, моста на главен път Е-79 до град Мездра и участъци от прохода "Хаинбоаз"...“. „Затворени са проходите: Етрополе-Златица, Твърдица-Елена и Арабаконак, както и пътищата Етрополе-Тетевен, Чибаовци-Свидня, Летница-Горско Сливово, Огняново-Исперихово, Калековец-Стряма, Царски извор-Горски Горен Тръмбеш, Мизия-Оряхово, Варна-Златни пясъци, между спирка „Журналист” и спирка „Република”, автомагистрала „Хемус”, между 27 и 28 километър....“ Крайно време е по примера на БДЖ, които закриват и демонтират неизползваемите железопътни линии, фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ също да обяви за закрити въпросните проблемни пътища и направо да ги изтрие от транспортната картата на България. Или поне да махне табелите, които сочат, че Арабаконак е отворен.

Криза на доверието

Mon, 16 Jun 2008 16:13:00 +0300

Пострадалите от кредитната криза световни банки и инвестиционни фондове с голямо нежелание разкриват проблемите в своите активи. За да не навредят на своите пазарни позиции, предпочитат да отлагат огласяването на неизбежните загуби. Досега над 100 кредитни институции обявиха, че общо са отписали 344 млрд. долара дългове. Но по оценка на националните регулатори само за първото тримесечие на 2008 г. са укрити загуби за най-малко още 35 млрд. долара. Експертите настояват за по-голяма прозрачност, защото безсмисленото забавяне на информацията за „лошите банкови активи“ вреди на кредитния сектор. Тенденцията за укриване на безперспективните активи бе потвърдена от публикуваните отчети за печалбите на банките през първата четвърт на годината. В частност Citigroup Inc. отчете за периода пред Комисията по ценните книжа и борсите в САЩ, че заради падане на котировките на ипотечните облигации е изтрила от своя основен капитал 2 млрд. долара. Но въпреки това банковата група не отчете този крънч пред инвеститорите. Холандската ING Groep NV задраска от капитала си 3,6 млрд. евро (5,6 млрд. долара.), но снижи печалбата си само с 80 млн. долара. Експертите отбелязват, че кредитната криза постепенно се преобразува в криза на доверието. Банките уж са готови да разкрият загубите си, но като че ли не им достига прозрачност. „Много трезори се опитват да бъдат стриктни и открити в своите самооценки“, твърди Ян Шилдбах, старши икономист в Deutsche Bank Research. „И сякаш успяваха в това до края на 2007 г., но от началото на 2008 г. обстановката отново се промени и банките са длъжни да внесат корективи в отчетите си.“ Според агенция Bloomberg от внесените балансови отчети пред държавните регулатори на 50 водещи банки се вижда, че поне 20 от тях крият част от загубите в рискови ипотечни книжа от типа subprime. Затова инвеститорите и акционерите призовават банките по-бързо да признаят проблема и да не бавят разкриването на негативните активи. Washington Mutual Inc., холандската Fortis, Merrill Lynch & Co., а също и цяла кохорта от други кредитни учреждения изтъкват като извинение, че снижаването стойността на активите им вече излиза извън сектора на subprime, като обхваща и зависими от алтернативните заеми инструменти. „Съществуват непреки дългови проблеми, които влияят на сложно структурирани продукти“, обяснява Карим Бертони от Banque Syz & Co. „Освен това има няколко различни методики за оценяване на тези активи и само банката може да реши, кога и какъв метод ще предпочете.“ Според оценки на МВФ първичните и вторичните ефекти от ипотечната криза в САЩ ще струват на световната финансова система 1 трлн. долара. Лондонската рейтингова агенция Fitch Ratings Ltd. твърди, че днешният глобален обем на отписаните кредити е още далеч от крайния размер на загубите. Само през следващите 3 месеца се очаква сумата на общите загуби да нарасне с още 110 млрд. долара. Но засега повечето световни банки не бързат да осведомяват инвеститорите за провалените кредити и кризата с активите, защото подобни стъпки ще повлияят отрицателно на пазарната им конкуренция. Примерът с някога петата по величина американска банка Bear Stearns е показателен колко мълниеносно може да се разруши едно солидно търговско предприятие заради недоверието на вложителите. Дори мощната намеса на Федералния резерв не можа да спре порива на инвеститорите панически да изтеглят своите пари от изпадналата в затруднение банка.

Реална дерегулация или опит за такава?

Mon, 16 Jun 2008 14:15:00 +0300

През ноември 2007 г. Европейската комисия предложи пакет от изменения в действащата към момента Регулаторна рамка 2002 в областта на най-интензивно развиващия се сектор - електронните съобщения. В момента тези предложения се обсъждат от страните членки, като се предвижда да бъдат в сила към 2010 г. Реформата на Регулаторната рамка 2002 в електронните съобщения, предложена от Европейската комисия (ЕК) през 2007 г., произтича от инициатива i2010 на Европейско информационно общество за растеж и заетост. Новата инициатива определя насоките за насърчаване на отворена и конкурентна цифрова икономика. Целта на промените е да се коригира действащата регулаторна рамка за електронни съобщения, като се подобри нейната ефективност и се намалят административните ресурси за прилагане на икономическо регулиране. Измененията са в контекста на технологичното и пазарно развитие на сектора, базиращи се на опита, придобит от прилагането на действащата към момента Регулаторна рамка 2002, която е залегнала в българското законодателство чрез действащия Закон за електронните съобщения, приет май миналата година. Най-общо казано, промените са в няколко посоки: дерегулация на пазара, технологична неутралност и свобода при прехвърляне на правата върху радиочестотния спектър. Дерегулация на пазара, опростяване и унифициране на процедурите по нотификация, създаване на ефективен единен европейски пазар. Намаляване на пазарите, подлежащи на ex ante регулиране Част от промените са свързани с намаляване на регулираните пазари като от декември 2007 г. те се намаляват от 18 (7 на дребно и 11 на едро) на 7 (1 на дребно и 6 на едро). От регулация отпадат пазарите на дребно, свързани с предоставянето на фиксираната телефонна услуга, в зависимост от категорията потребители (домашни и бизнес) и вида на осъществените повиквания (национални и международни) и част от пазарите на едро (достъп до генериране на повиквания в мобилни мрежи, услуги за разпространение на радио- и телевизионни програми и др.). Практиката по прилагане на Рамка 2002 на страните членки, както и на ЕК показват, че при предложените за дерегулация на пазари е налице ефективна конкуренция. Същевременно се отчита и тенденция към засилване на регулирането и контрола при наблюдение на пазарите, за които се приема, че не е налице ефективна конкуренция с предложените промени, които са посочени по-долу. Правомощия на Европейската комисия Измененията предвиждат засилване на правомощията на ЕК, като при определени условия тя може да действа като централизиран административен орган - да има преки правомощия в регулирането на пазарите на електронни съобщителни мрежи и/или услуги във всяка конкретна страна членка. Към момента ЕК упражнява ролята на коригиращ фактор по отношение на развитието на вътрешния пазар чрез коментари и препоръки към националните регулаторни органи при извършване на анализите. Предложено е правомощията на комисията да се засилят като при извършване на анализите тя има право на пряка намеса по дефиниране на мерки върху предприятия със значително въздействие върху пазара, включително и директното им налагане на определено предприятие с решение на комисията, както и директно извършване на анализ и налагане на мерки в случай на забавяне от националния регулаторен орган. Същевременно се отчита, че пряката намеса в развитието на вътрешния пазар на всяка страна членка невинаги е съобразена със спецификите на конкретната икономическа ситуация и по този начин е възможно да се определят и наложат прекомерни мерки на конкретно предприятие, които поради обстоятелството, че не са подходящи, не биха довели до постигане на желаната цел - установяване на ефективна конкуренция на съответния пазар. Създаване на европейски регулатор в областта на електронните съобщения Предлага се създаването на административен орган с консултативни функции към ЕК, който ще е връзката между националните регулаторни органи и комисията. Този орган ще предлага експертни становища на ЕК по ключови въпроси на регулирането (пазари, мерки, номера и честоти). Все още е спорно доколко създаване на централизиран административен орган е крачка в посока дерегулиране на пазара на електронни съобщителни услуги на територията на единния пазар. Необходимо е да бъде отчетено обстоятелството, че за неговото създаване и укрепване, ще са необходими време и финансов и кадрови ресурс. Не е ясно доколко създаването на общ европейски регулатор би улеснило постигане на прокламираната цел за опростяване на процедурите по регулиране. Всяко едно ново допълнително административно звено във взаимоотношенията на органите би увеличило с още една стъпка административните процедури при приемане на окончателно решение спрямо процесите на регулиране. Във връзка с тези аргументи, не може да се сподели категорично и изводът, направен в предложението на Европейката комисия, че създаването на единен Европейски регулатор във всички случаи ще има за резултат окончателно създаване на единен пазар в областта на електронните съобщения. Налице е отстъпване на правомощия от страна на Европейската комисия на централизиран административен орган, което от своя страна може да доведе до използване на чисто административни мерки, без да бъдат отчетени интересът и спецификата в развитието на пазара на всяка страна членка. Хармонизация в процеса на регулиране и при предоставяне на ограничен ресурс Известно е, че технологичното и пазарно развитие от последните години увеличава потенциала за преодоляване на географските граници на отделните държави членки. Предложени са мерки за съгласуваност в регулаторните механизми, хармонизиране на процедурите по издаване на разрешения, създаване на централизиран институционален инструмент за повишаване на сътрудничеството между националните регулаторни органи за развитието на общ европейски пазар. От друга страна, регламентирането на съгласуван механизъм за издаване на разрешения ще създаде условия за по-ефективно използване на спектъра в рамките на общ европейски единен пазар, което е предпоставка за развитие на пазара на електронни съобщения. При определяне на хармонизирани норми във връзка с преодоляване на проблемите на електромагнитната съвместимост, във всички случаи следва да се има предвид спецификата на управление на спектъра на всяка страна членка и на нейните съседни държави, в случаите, когато те не са част от Европейския съюз. Засилване на независимостта и правомощията на националните регулаторни органи За развитието на електронния съобщителен пазар във всяка страна членка е важно регулаторният орган да разполага с необходимия финансов ресурс и компетентен кадрови потенциал. Същевременно предложенията, свързани с предложените увеличени правомощия на Европейската комисия, както и за създаването на общ европейски регулатор са в известно противоречие с декларираната цел за дерегулация на пазара на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и със заявените намерения за увеличаване на правомощията на националните регулаторни органи. Функционално разделяне на предприятие на инфраструктура и услуги Мерките, предвидени в действащата Регулаторна рамка 2002, са гъвкав и подходящ инструментариум за националния регулаторен орган, за да се постигне целта - ефективна и действаща конкуренция. Идеологията на ex ante предприемане на мерки, изискваща принудителна намеса за създаване на конкурентна среда е оправдана само и единствено, когато чисто пазарните механизми са недостатъчни и неефективни за развитие на конкуренцията. Мерките на ex ante регулирането са прокламирани като временни по своя характер - до установяване на положение, при което чисто пазарните принципи могат да установят конкурентни механизми при предоставяне на мрежи и/или услуги. Основен принцип на Рамка 2002 е незабавно след постигане на ефективна конкуренция на даден пазар наложените ex ante задължения да бъдат премахнати от националния регулаторен орган. В този смисъл функционалното разделяне на предприятието трудно би могло да бъде възприето като временна мярка до установяване на конкурентна среда. Функционалното разделяне на едно предприятие във всички случаи е с дългосрочни последици. Основният принцип за налагане на временни мерки, които биха могли да бъдат отменени след постигане на целта за установяване на ефективна конкуренция, не би могъл да бъде приложен, при положение, че последиците от функционалното разделяне не биха могли да бъдат преодолени, дори и след премахване на такова изискване. Управление на радиочестотния спектър Предложените изменения в Рамка 2002 са свързани с улесняване на достъпа до спектъра и премахване на ненужните ограничения за неговото използване, при осигуряване на по-опростен и по-ефикасен достъп до радиочестотите. В предложението до голяма степен са отчетени обстоятелствата, че бързо развиващите се технологии се ограничават от правила, които са били приложими към друг етап на развитие. Прилагането на тези правила води до повишаване на разходите на предприятията и до невъзможност за прилагане на иновативни технологични решения. Приемането и прилагането на принципа за технологична неутралност води до премахване на ограниченията на използваните технологии в определени радиочестотни ленти и до осигуряване на свобода за ползване на спектъра за всякакъв вид услуги, което е важен фактор за развитие на пазара на електронните съобщения. Същевременно подходът при разработването и прилагането на модели за разпределение на спектъра и на координиран подход към използването на възможностите на спектъра, когато това е свързано с неговото хармонизиране, следва да не води до ограничаване на принципа за технологична неутралност. Прехвърляне на права за ползване на спектъра В действащата към момента Рамка 2002 е заложена опцията за прехвърляне на спектъра, като при предлаганата промяна е предвидено страните членки да допуснат тази възможност без получаване на разрешение от компетентния за това административен орган. Измененията предвиждат 5-годишен отлагателен срок за тази възможност от влизане в сила на предложените промени. Експертите в областта на регулацията споделят мнението, че това би отложило във времето процеса, който във всички случаи ще ускори развитието на пазара на електронни съобщения, в рамките на всяка страна-членка и в контекста на общия единен европейски пазар. *Зина Трифонова е юрист с над 10-годишен опит в областта на телекомуникациите и медиите. Участва активно в подготовката на Закона за далекосъобщенията (1998, 2003) и Закона за електронните съобщения (2007), както и на важни подзаконови актове. Водещ експерт е в разработването на правната философия и регулаторната рамка за лицензиране и регистрация на електронните медии в България. От 2002 г. до 2007 г. е член на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). От юли 2007 г. е адвокат.

Говорят за добродетелност, броейки лъжичките

Mon, 16 Jun 2008 14:44:00 +0300

За корумпираните държавници от Централна и Източна Европа животът рядко е бил по-хубав. Присъединяването към ЕС създаде изкусително големи резерви от публични пари за крадене. А органите за борба с корупцията в региона се оказват беззъби, изтикани встрани, или просто обсадени. Най-сериозните проблеми са в Румъния и България, двете най-нови членки на Евросъюза, чиято очевидна неспособност (или несклонност) да се справят с корупцията на високите нива доведе до все по-хапливи публични предупреждения от Брюксел. Но и други държави също са съгрешили. „Преди присъединяването националните правителства бяха подложени на критично оглеждане под лупа. Сега борбата с корупцията не е приоритет“, коментира Драго Кос, председател на GRECO – антикорупционно поделение към Съвета на Европа. “Европеизацията на политическите елити до голяма степен бе приемана за гарантирана”, казва Алина Мингиу-Пипиди, учен от Румъния, работеща в Берлин. Дори в Словения, някога считана за еталон на доброто управление, законодателите се опитват да закрият комисията за предотвратяване на корупцията, управлявана от Кос, твърдейки, че тя е скъпа и ненужна. Реалните причини може да са презрението към всички обществени „кучета-пазачи“ (където заплатите на персонала са намалени с една трета) и нееднократните атаки на комисията срещу антикорупционните акредитиви на правителството. Спорното евентуално затваряне на комисията предизвика външни протести, включително един от ОИСР – клубът на богатите държави с централа в Париж. В Латвия началникът на антикорупционната агенция, която разследваше финансирането на бившата управляваща партия, едва избегна опит да бъде свален от мястото си. В Словакия правосъдният министър нарече специалния антикорупционен съд, в който служат високоплатени, проверени и сигурни съдии, „фашистка институция“. Неговата партия, която е миноритарен член на управляващата коалиция, се опитва да изиска обявяването на съда за противоконституционен. Друг министър иска подкупването на чужденци да стане легитимна част от публичните разходи. Но най-зрелищните случаи са все още на Балканите. Едва три месеца след присъединяването на страната към ЕС през 2007 г. румънското правителство уволни безстрашния министър на правосъдието Моника Маковей, която атакува корупцията фронтално. Наследникът й се опита да уволни антикорупционния прокурор заради разследване на политическите му спонсори. Той е бивш юрист на руския гигант „Газпром“. Процедурни спънки задържат всички дела за корупция по високите етажи. Разследването на бивши министри вече изисква парламентарно одобрение, което връща всички дела обратно в изходна позиция. Въпреки че Румъния е на дъното на класациите на Transparency International от всички страни в ЕС, правителството изглежда решено да атакува повече критиците си, отколкото корупцията. България – аналогично – предпочита говоренето пред действията. Многобройни нови антикорупционни агенции са слабо координирани или никога не са стартирали дейност. Нито едно дело срещу високопоставен държавник не е стигнало до успешно обвинение, също както и нито едно от над 120 гангстерски убийства от 2001 г. насам не е било разкрито. Чиновниците от ЕС (и повечето българи) вярват, че организираната престъпност достига до най-високите нива на държавното управление. Принудителната оставка на вътрешния министър Румен Петков през април не промени много нещата. Брюксел обмисля съкращаването на милиарди евро помощи и прекратяване на признаването на решенията на българските съдилища. Ефектните специални агенции не могат да компенсират една съдебна система, пълна с нечестни, плахи или неопитни съдии и прокурори. Вярно е, че в зле управлявани държави една мощно антикорупционна агенция може да задълбочи проблема: със специалните правомощия и привилегии може да се злоупотребява с користни цели или за бележене на политически точки. Това се случи в Полша, където яростните преследвачи на безчестието от Партията на закона и справедливостта пропиляха изборната си победа през 2005 г. Въпреки че повечето поляци изглежда вярват, че богатството е знак за нарушаване на закона в миналото, те не харесаха нескопосните, гладни за публичност и селективни деяния на новата си антикорупционна агенция. Новото правителство я омаловажи и вместо това се опитва да намали бюрокрацията. Това може би е по-обещаващ подход. Преследването на корупцията работи само ако публичната администрация е опростена до точката, в която взимането на подкуп става или ненужно, или крещящо очевидно. Това беше тайната на успеха в Естония – вероятно най-чистата страна в региона. Но повечето източноевропейски страни тепърва трябва да реформират бюрокрациите си, създаващи многобройни възможности за проводниците на доходни “преки пътища“. Докато икономическата й конкурентоспособност се подкопава, Източна Европа съвсем не може да си позволи лошо управление. Гласоподавателите масово са изгубили илюзиите си за пост-комунистическата политика. Въпреки това от Балтика до Балканите дори политици, изправени пред най-потресаващите обвинения в корупция, изглежда не биват наказвани на изборите. Нещо като в Италия, нали?

Cheap Rubbish In – Expensive Rubbish Out

Mon, 16 Jun 2008 15:16:00 +0300

„Комбинатът в Кремиковци не трябваше да бъде строен!” Това е изводът от задълбоченото проучване на бившия гигант на българската тежка индустрия, осъществено от британския историк Майкъл Паларет.* Той е сред малкото изследователи, дръзнали да повдигнат прашасалата вече завеса, която от десетилетия прикрива нелицеприятните истини за един от най-грандоманските комунистически проекти у нас. Още от самото си начало комбинатът „Брежнев”, както тогава е известен „Кремиковци”, е замислен повече като агитационно мероприятие, отколкото като икономически проект. За новия лидер на БКП Тодор Живков металургичният комбинат предоставя отлична възможност да утвърди своя все още недостатъчен авторитет в партията. Геоложките изследвания започват в началото на 50-те, но реално строителството тръгва едва през 1959 г., скоро след Априлския пленум, утвърдил Живков за генерален секретар на БКП. През същата година Живков успява да издейства съветска подкрепа за начинанието. Москва се ангажира да осъществи планирането на необходимите мощности, да достави нужната апаратура и техника и дори да финансира проекта с нисколихвен 650-милионен кредит. Замислен като паметник на българо-съветската дружба, „Кремиковци” така и не успява да докаже своята икономическа рационалност. Проучванията показват, че железните залежи в Софийското поле са с ниско метално съдържание и твърде много примеси. По тази причина изследвалите ги немски геолози са ги описали още през войната като безперспективни. Съветските им колеги също смятат, че при този състав на железните руди стоманеното производство ще бъде нерентабилно. Планира се прекалено високото съдържание на магнезиев окис (което прави невъзможно производството на качествени стомани) да бъде компенсирано чрез комбиниране на 80% местна руда с 20% концентрат, внос от СССР. Пет години след официалното откриване на комбината Кремъл е принуден да повиши доставките си до 40%. С течение на времето делът на местните железни руди постепенно спада до 25%, т. е. толкова, колкото първоначално се предвижда да бъде чуждата суровина. Направените изчисления от 1990 г. показват, че за да се гарантира качествена продукция, българските руди не трябва да надвишават 15%! Подобна е ситуацията и с другата основна суровина – коксът. Местните кафяви въглища са неподходящи за коксуване. Първоначалният проект залага използване на нискокачествени въглища от Балканския въглищен басейн, с което да се спести вносът им от Полша. И тези прогнози обаче се оказват неизпълними. Скоро „Кремиковци” започва да работи изключително с украинска суровина (90% в средата на 80-те години), която трябва да бъде транспортирана с вагони през Румъния, претоварвана на кораб в Галац, а в Лом отново да бъде прехвърлена на железницата. Откритата доста по-късно фериботна линия Варна-Иличовск намалява, но не ликвидира проектните недомислия. Разтоварените на Варненското пристанище украинските въглища имат да пропътуват още 500 км с БДЖ. Богата на различни примеси, кремиковската руда има ниско желязно съдържание, което налага нейното предварително обогатяване. Използваната съветска технология е свързана с изключително висок разход на енергия и огромни рискове за околната среда. При процеса на обогатяване и сепариране на примесите в атмосферата се отделят всеки час между 1.2 и 1.4 млн. тона прах. Общото годишно замърсяване надвишава 1500 т на кв. км. По политически причини обаче българското партийно ръководство избира да внедри ползваната в „Кривой Рог” руска технология вместо значително по-икономичния и щадящ природата американски аналог. Недостатъчната, некачествена и неикономична местна суровина поставя огромна въпросителна върху рационалността на избраната площадка на комбината. Далеч от евтини водни пътища, в близост до столицата с над един милион души население, изграждането на „Кремиковци” на 18 км от София крие огромни екологични и стопански рискове. Балансът на производството показва, че предприятието работи със съветски суровини, чието транспортиране повишава значително цената им (53% от стойността CIF варненското пристанище). При ниските потребности на вътрешния пазар над 1/3 от годишното производство трябва да се експортира (предимно за СССР), независимо от продажната цена. Всъщност комбинатът не е нищо повече от неефективно и нерационално съветско производство, изнесено зад граница. Направените вътрешни проучвания в „Брежнев” показват, че през 1984 г. едва 30% от продукцията отговаря на техническите параметри за качество. Ценовите параметри са направо абсурдни: през 60-те години (когато машините са все още нови) производствените разноски на получения краен продукт са 38.50 лв. на тон при 9.90 лв. за вносната и значително по-качествена руска стомана. В края на 70-те години партийното ръководство натоварва екип, ръководен от Огнян Дойнов, да разработи стратегия за „извеждане СК „Брежнев” от производство на загуба”. На неколкостотин страници екипът на Дойнов предлага да се премине към специализация във висококачествени стомани. По-късно специалистите ще признаят, че това е поредният недомислен документ, напълно следващ правилото cheap rubbish in – expensive rubbish out. Това ясно личи от направените в цитираната статия на Паларет изчисления. Трябва да се има предвид, че те са принудени да ползват официалните данни на статистиката и очертават една много по-оптимистична картина от действителната. Общата факторна производителност (мерило за технологичния прогрес на производството) никога не успява да надскочи параметрите от далечната 1952 г. (само през 1977 г. TFP е 98% от нивото през базовата година). Постигнатият ръст на производството е плод само на вкарването на все повече трудови и финансови ресурси. Както личи от таблицата обаче, дори тези екстензивни методи са недостатъчни да предотвратят очерталата се в средата на 70-те години стагнация на металургичния сектор. От началото на 60-те години движението на различните индикатори се определя почти изцяло от „Кремиковци”. Безсмислието на изградената схема „Кремиковци” става болезнено видима след 1989 г., когато неограничените доставки на съветски суровини секват, а непретенциозният пазар на СССР окончателно се затваря за нискокачествената българска стомана. Минал през няколко инвеститори със съмнителна репутация и още по-неясни капитали, две десетилетия след промените комбинатът продължава да трови с вредните си емисии почти 2 млн. жители на Софийското поле и да стряска съня на опасяващите се от социално напрежение правителства. * Palairet, M. ‘Lenin’ and ‘Brezhnev’: Steel Making and the Bulgarian Economy, 1956-90’, Europe-Asia Studies, 47 (1995): 3, 493–505.

Да насочиш топката

Tue, 13 May 2008 14:28:00 +0300

Много главни изпълнителни директори са обсебени от голфа. И Уорън Бъфет, и Бил Гейтс са запалени играчи. Джеймс Кейн – шефът на Bear Stearns, и Станли О’Нийл – бившият ръководител на Merrill Lynch, поработиха малко върху своя суинг през миналата година, когато фирмите им претърпяха големи загуби по време на кредитната криза. Джордж Фелоуз, шефът на фирмата производител на оборудване за голф Callaway, казва за себе си, че играе голф от време на време, и при това не е особено добър. Бизнес стратегията на Фелоуз се фокусира върху посредствени играчи като него самия, за които неотдавнашният Мастърс турнир е все едно на друга планета, а не в Огъста. „Благоговея пред професионалните играчи на голф - казва той. - Но аз се идентифицирам с хората, играещи голф на средно ниво, безкрайно повече, отколкото с професионалистите.” Фелоуз обяснява, че амбицията на Callaway е да се харесва на любителите, не на последно място чрез създаване на оборудване, което прави голфа по-лесен „за хора като вас и мен, които не играят същата игра като Фил Микелсон и никога няма да могат да я играят”. Ели Калауей, основателят на компанията, постигна голям успех с иновационни стикове като Голямата Берта. Играчите установиха, че могат да изпратят топката много по-далече с този стик с голяма глава от неръждаема стомана, отколкото с традиционните уудове. Калауей обаче почина през 2001 г., без да остави някакъв план на приемника си. Фирмата бързо смени няколко управленски екипа, като нито един от тях не се справи с такива проблеми като непостоянното качество - резултат от бързото разрастване на Callaway. Когато Фелоуз пристига през 2005 г., Callaway вече губи пари. В света на голфа назначението на Фелоуз е посрещнато със скептицизъм. Преди това той работи в Colgate, фирмата производител на паста за зъби, International Playtex, фирма за производство на бельо, и Revlon, гиганта за производство на козметика, където за кратко заема поста главен изпълнителен директор. Хората се питат: „Какво знае за голфа човек от бизнеса с червила?” Фелоуз обаче смята, че „фундаменталните принципи за фирмено управление не се променят само защото категорията на продукта е различна”. По негово мнение проблемите на Callaway произтичат от факта, че тя работи като фирма занимаваща се с голф, а не с потребителски стоки. Той решава да се фокусира върху „това, което иска потребителят, а не върху нашите собствени виждания какъв трябва да бъде голфът.” Това определено е навременен подход. Голф индустрията като цяло преживява трудно десетилетие, поне в Америка - нейния най-голям пазар. Според Националната фондация за голф броят на играчите едва се е увеличил от 2000 г. насам. Броят на „основните” играчи, които играят голф осем или повече пъти в годината, е спаднал от 17.7 млн. на 15 млн. души. Затова Фелоуз назначава за ръководител на маркетинга човек от Unilever, а за началник на производството – човек от Revlon. Той твърди, че е превърнал един „немного сложен” производствен процес в лидер в отрасъла. Иновацията, най-голямата сила на фирмата по-рано, е като кеч. Сега тя е високо организирана, с по-често и по-внимателно подбрано време за пускане на нови продукти. Фирмата посвети много усилия за проучване на търсенето, а след това и на маркетинга на новия стик с квадратна глава – FT-i. Фелоуз се стреми да превърне Callaway във фирмена марка за лайфстайл, като разшири дейността извън голфа и навлезе в спортното облекло. Според Фелоуз същността на една фирма за потребителски стоки е „фокус върху външното обкръжение на пазара, като целта е да се привлекат вътре хората, които са извън него”. Една очевидна област за растеж за голфа е в чужбина, особено в развиващите се страни. Фелоуз е ревностен поддръжник на кампанията на Royal and Ancient Golf Club за включването на този спорт отново в Олимпийските игри (което все още може да стане, макар и не по-рано от 2016 г.) Точни попадения Друга очевидна стратегия, макар и по-спорна, е да се направи голфът по-лесен за потребителя. Създателите на правилата за голф са се постарали да поддържат играта на професионално ниво за най-добрите играчи, което я прави трудна за останалите. Callaway трябва да спазва безброй мистериозни спецификации: има регламенти за това на какво разстояние от център на клъба може да бъде ударена топката, така че да върви по права линия. Тези регламенти имат за цел да не позволят на Тайгър Удс да стигне до дупката само с няколко удара, но в същото време това прави играта по-малко интересна за не толкова надарените играчи. Голфът трябва да „се раздвои” в професионален спорт и игра за масовия играч, казва Фелоуз. Една възможност е да се излезе от стереотипа - 18 дупки, 4 часа. Callaway неотдавна инвестира в TopGolf – нещо като дъска за дартс, където играчите се целят в мишени и точките се изчисляват с помощта на радиопредаватели в топките. Фелоуз иска също да направи голфа по-привлекателен за жените, които са далеч по-малка част от играчите в Америка, отколкото, да кажем, във Великобритания или Швеция. Callaway току-що пусна на пазара GEMS – гама от стикове за начинаещи, предназначени за жени. С тях е много по-лесно да вдигнеш топката във въздуха, което се харесва много на жените, както се вижда от пазарното проучване. По-трудната задача за Фелоуз ще бъде да убеди доминираните от мъже американски клубове да позволят на жени да играят през уикенда и в други пикови моменти – или в случая на Augusta National, домакин на Мастърс турнирите, въобще да ги допуснат да играят. Фелоуз, изглежда, извежда Callaway от затрудненията. Продажбите за миналата година се увеличиха с 10% и печалбите нараснаха повече от два пъти. През следващите три години той очаква продажбите да нарастват със „средни едноцифрени числа” въпреки задълбочаващия се икономически спад. Този месец много играчи ще почистят праха от стиковете си за новия сезон за първи път от началото на кредитната криза. Засега, казва Фелоуз, продажбите от американските слънчеви щати са „разумно положителни”.

Проблемът с липсващите кликвания

Tue, 13 May 2008 13:01:00 +0300

Дали Google – най-голямата търсачка в световната мрежа – достигна върха си на 6 ноември миналата година, когато цената на акциите й достигна 742 долара - най-високата стойност на всички времена? Някои хора от Wall Street, изглежда, мислят така. Сега те оценяват фирмата на около 40% по-малко. Това отчасти се дължи на общата несигурност на фондовия пазар. Но инвеститорите се страхуват, че по-голямата част се дължи на това, че на зрялата възраст от девет години Google може вече да е превалил зенита си. Страхът се появи, когато фирмата за пазарни проучвания comScore отчете през февруари, че „платените кликвания” на Google са спаднали със 7% през януари и са в застой спрямо същия месец преди една година. С други думи, хората, които сърфират в мрежата чрез самия Google или посещават уебсайтове, принадлежащи на рекламната мрежа на Google, са кликвали по-рядко върху малките текстови реклами, които Google често поставя на тези страници. Идеята, че това разочарование е било един вид сезонно временно явление, изчезна на 26 март, когато comScore отчете, че числата за февруари не са по-добри. Уви, както често се случва в неясния бизнес на онлайн рекламите, дяволът се крие някъде под числата и вероятно замисля някаква пакост. Първата възможност е, че потребителите на интернет търсят по-рядко в мрежата в резултат на което страниците, рекламите и кликванията са по-малко. Оказва се, че не това е обяснението. Търсенето в мрежата чрез Google нарасна през януари и спадна само малко през февруари. Пазарният дял на Google при търсенията също продължава да се увеличава. Това означава, че съотношението на платените кликвания към броя на търсенията е спаднало дори по-бързо от броя на платените кликвания: с 16% през януари. Може би ипотечната криза в САЩ и страхът от рецесия сред потребителите са довели до тенденция на спад в рекламата? Това е възможно, но малко вероятно, поне засега. Друга фирма за пазарни проучвания – еMarketer, прогнозира, че онлайн рекламата в САЩ ще нарасне с 23% тази година, независимо от икономическите проблеми, защото измеримостта на онлайн рекламата е твърде атрактивна, за да бъде пренебрегната от маркетинговите специалисти. Да се върнем към същността на темата. Потребителите на конкурентните търсачки като Yahoo или MSN фактически са кликвали по-често върху реклами през януари и февруари. За да бъде обяснението икономически обосновано, потребителите на Google би трябвало да са по-притеснени от тези, използващи други търсачки. Това звучи абсурдно. Според фирмата comScore, вместо това, най-вероятното обяснение е, че Google са си виновни сами, колкото и парадоксално да звучи, като са повишили качеството на рекламите си. Google прави това по два начина. Първо, предлага по-малко реклами на всяка получена в резултат на търсенето страница, а често изобщо никаква. Това намалява визуалната претрупаност и се харесва както на потребителите, така и на останалите рекламодатели. Второ, Google, изглежда, се опитва по-упорито да не допуска тези рекламодатели, които дават ниски оферти на неговите търгове за рекламни слотове, свързани с конкретни ключови думи. Ниските оферти показват, че рекламодателите не очакват рекламите да генерират повече продажби. С по-малко място, заделено за реклами, и само с пускането на рекламодатели с високи оферти, рекламите, върху които можеш да кликнеш са по-малко. Но дали потребителите няма да кликват толкова често, или дори по-често върху тези оставащи реклами, тъй като вероятно те сега изпъкват по-добре и са по-уместни? Може би не. От гледна точка на Google една идеална система би довела не само до кликването върху всяка реклама всеки път, но също и до продажба за рекламодателя. Тълкуванието на Google е, че големият брой кликвания без последваща покупка означава, че неговите реклами не са много добри. Така че, ако се окаже, че спадът на платените кликвания съвпада с повишения брой на действителните продажби, приходите на Google за всеки отделен клик би следвало да се покачат, тъй като специалистите по маркетинг биха били готови да платят повече. Това на свой ред може да означава, че съвкупното нарастване на приходите за Google може все още да бъде окуражаващо. Накратко, това е, което формираше приходите на Google през миналата година: те нараснаха с 56% благодарение на 21% увеличение на приходите от един платен клик. Тъй като Google не разкрива своите приходи на клик, Wall Street няма да узнае дали данните за кликванията са добра новина или лоша, докато Google не публикува отчетите си за първото тримесечие. Дотогава случаят с мистериозно липсващите кликвания остава нерешен.

Затягане на коланите

Tue, 13 May 2008 12:09:00 +0300

Хранителната индустрия е под натиск от всички страни. Миналогодишните цени на млякото, яйцата, царевицата, пшеницата, олиото и почти всички хранителни стоки се покачиха до безпрецедентни равнища. Те продължават да растат, макар и с по-бавен темп. Цените на електричеството и горивата също се покачват, което оскъпява обработката и пласмента. А прехвърлянето на нарасналите разходи върху потребителя не е лесно, когато клиентите също затягат коланите, тъй като безработицата расте, жилищата им се обезценяват, а инфлацията подрива покупателната им способност. В известен смисъл храните са защитени от рецесията, тъй като и в добри, и в лоши времена хората трябва да ядат. Още повече, през последните 30 години делът на храната в разходите на американското и европейското домакинство спадна от средно 30% на по-малко от 10%, така че потребителите не са толкова загрижени за високите цени, колкото в миналото. Дори и така те реагират на икономическия спад с промяна в нещата, които ядат, местата, където ядат и където купуват храната. Мартин Дебу, анализатор в брокерската фирма Investec Securities използва изтърканата, но уместна аналогия с „перфектната буря”, за да представи картината на затрудненото положение на тази индустрия. Фирмите, най-добре позиционирани да се справят с това положение, са многонационалните компании с диверсифицирана клиентска база като Nestlé, Unilever и Danone, както и търговците на дребно, които като американската Wal-Mart са се ориентирали към ниски цени. Сред губещите са такива търговци на първокласни хранителни стоки като базираната в Тексас Whole Foods Market, специализирана в специални, често пъти органични храни. Икономическият спад засяга и по-малките компании, които не могат да се възползват от икономиите на мащаба и които разчитат твърде много на клиентите в една- единствена страна или регион и не внасят много добавена стойност в обработваните от тях стоки. Nestlé, най-голямата фирма за хранителни стоки в света, досега се справя добре с покачването на цените на суровините. Нейните продажби по света нараснаха със 7% миналата година в сравнение с 1.8% за отрасъла. Както повечето си конкуренти, фирмата прехвърля част от покачването на цените върху клиентите си. Но тя е по-добре подготвена за инфлацията от повечето фирми. „Видяхме какво предстои, така че се предпазихме чрез форуърдна покупка на суровини”, каза говорителят на Nestlé Франсоа-Ксавие Перу. Далновидното и експедитивно снабдяване без съмнение стана по-важно от всякога. Nestlé, които използват много мляко за приготвянето на бебешка храна и шоколад на блокчета, го купуват по договор пряко от фермерите, а не на открития пазар, където цените скочиха с 50% миналата година. Те също промениха рецептата на някои от своите лакомства, за да намалят съдържанието на мляко. Но дори и далновидната политика по снабдяването не е достатъчна, за да помогне на производителите на продукти с ниска степен на преработка и на немаркови продукти, при които е характерна тенденцията за по-малък марж на печалбата. Ето защо Nestlé излиза от бизнеса за производството на такива основни масови продукти като доматено пюре и какаова паста. Те обявяват на търг огромния завод за производство на макаронени изделия в Сансеполкро, Италия, въпреки че ще продължат да ползват голяма част от неговата продукция и да продават свежи макаронени ястия, сосове и други по-рентабилни италиански продукти под фирмената марка Buitoni. По-малко соево масло Kraft, една от най-големите американски хранително-вкусови фирми, се бори с бързо покачващите се цени на съставните компоненти на продукция си. Разходите за тези компоненти скочиха с 9%, или 1.3 млрд. Долара, през миналата година, „изяждайки” част от печалбите й. Фирмата, базирана в щата Илинойс, твърди, че работи усилено, за да покрие допълнителните разходи, като икономисва средства от други места. Но тя счита, че най-добрата й защита срещу покачващите се разходи е да премине в настъпление с продукти и маркетинг, които са по-подходящи за по-гладни години. Например, фирмата промени рецептата и опаковката на Miracle Whip, дресинг за салати и за мазане на сандвичи, рекламиран, че е с вкуса на майонеза, но с два пъти по-малко мазнини. Сега той се предлага в пластмасово бурканче, вместо в стъклено и има по-широко гърло, позволяващо на купувачите да го остържат до последната „шушка”. Сега съдържа и по-малко соево масло, което е скъпо и води до затлъстяване, и повече вода, която е евтина и допринася за стройната ви фигура. Kraft пуснаха на пазара нова пица, наречена DiGiorno Ultimate, опитвайки се да издигнат марката си замразени пици DiGiorno до категорията, която те наричат super premium. Идеята е на потребителите да се предложи по-евтина алтернатива на храненето в пицарии, чиито продажби възлизат на 35 млрд. долара годишно в Америка. Изглежда клиентите я харесват: на DiGiorno Ultimate се пада една трета от всички продажби на нови видове замразена пица през миналата година. За да поддържат оборота на замразените пици тази година, Kraft планират да предложат продажба на пица на парче от своите брандове DiGiorno и Califormia Pizza Kitchen, предназначени за самотни хора, които може би така или иначе не искат да ядат сами в някоя пицария. Според председателката на Националната асоциация на ресторантьорите американските ресторанти също чувстват последиците от забавения темп на икономиката. Отрасълът засега се разраства: все още се прогнозира продажбите да достигнат 558 млрд. долара през 2008 г. Но при 4.4% темпът на растеж е по-нисък от предходните години. Засега хората, посещаващи ресторанти, не са намалили твърде много посещенията си, но всеки път харчат по-малко. Ресторантьорите се опитват да избегнат прехвърлянето на по-високите разходи на продуктите върху клиентите чрез увеличаване на производителността – например обучават сервитьорите да извършват и допълнителна работа в кухнята. Евтините ресторанти стават по-популярни. Най-голямата верига за бързо хранене - McDonald’s, се справи много по-добре през миналата година, отколкото по-миналата, въпреки че не е сигурна дали това се дължи на по-високите цени на храните, на новите менюта или на модернизирането на много от заведенията на веригата. Клиентите й като че ли (все още) не преминават към храна с по-добро съотношение „цена-качество”, но пък и всички позиции в менюто й струват под 10 долара. За всеки случай McDonald’s предложиха цяло меню от позиции само по 1 долар. Те започнаха рекламна кампания, насочена към „клиентите на еднодоларовите менюта”. Конкурентите им последваха техния пример: Wendy’s и Burger King продават двойни чийзбургери за 1 долар. Дори Starbucks планират да пуснат кафе за 1 долар. Друга фирма, процъфтяваща в бурната обстановка, е Wal-Mart, най-голямата верига супермаркети в света. Тя твърди, че прекомерното й акцентиране върху ниските цени е в унисон с трудните времена. Фирмата работи с производители от хранително-вкусовата промишленост, за да предлага все по-евтини оферти. „Нашата цел е винаги когато е възможно, първи да намаляваме цените и последни да ги повишаваме”, казва говорителката на компанията. Цените на хранителните продукти вероятно за известно време ще останат високи. Няма признаци за забавяне на темпа на тенденциите, които подхранват инфлацията, включително нарасналото търсене от страна на развиващите се страни и нарастващото използване на растителни култури за производство на биогорива. Но нуждата е майка на изобретателността; и в хранително-вкусовата промишленост изглежда не липсват нови рецепти.

Домашен лукс

Tue, 13 May 2008 11:59:00 +0300

Спомняте ли си от кога не сте опитвали от компота с череши на баба? Ами от любимата ви царска туршия с хрупкави моркови и целина? Сигурно отдавна. Според статистиката на Националния статистически институт все по-малко от доходите на хората идват от домашно стопанство. Те спадат не само като дял в общите приходи, но и като абсолютна стойност (виж графиката). Очевидно хората намаляват обема на произвежданите от тях буркани със зимнина и все по-малко използват домашните животни като източник на мляко, месо и вълна. Защо десетилетните традиции замират? Основно защото трудът и съответно времето на хората струват повече. Това се вижда в реалното увеличаване на приходите от заплати. Хората изкарват все повече пари, като правят това, в което са най-добри. Така, вместо да си вземат неплатена отпуска, за да поработят на село или да варят буркани в двора на кооперацията, българите предпочитат да си ги купят от магазина. Тъй като един час почивка вече е по-скъп, те свиват и свободното си време. Малко хора могат да си позволят двуседмичната ваканция, както беше нормата в миналото. Все по-често причината не е, че нямат пари, а че някой трябва да работи в офиса. Работният ден вече реално не е осем часа, както по времето на комунизма. Единствено в държавната администрация работата започва в 9 ч. и свършва точно в 17.30 ч. Но там и заплатите обикновено са по-ниски, отколкото за квалифицирана работа в частния сектор. Дори някои от банките, едни от най-консервативните институции, вече са с удължено работно време и имат клонове, отворени в събота. А който работи в събота, не иска да прекара другия си почивен ден на нивата или край котела с бълбукаща лютеница. Така хората предпочитат да си почиват в свободното време и плащат на други за всичко, от което имат нужда. По-голямата специализация на хората в България се вижда и в навлизането на нови професии, които доскоро дори не бяха известни в страната и често са по-популярни с английското си названия, като „пиар“ и „ейч-ар“. Все повече хора аутсорсват и част от всекидневните си задачи, които не изискват особена квалификация, но отнемат много ценно време. Например наемането на чистачка и детегледачка вече не изглежда като буржоазен ексцентризъм. Повечето момичета на 20 години дори не си спомнят за популярните немски списания Burda и безценните кройки в тях, по които жените си шиеха дрехи, различни от соцконфекцията. Още Адам Смит описва ползите от специализацията в прочутия си пример с фабриката за карфици, в която един работник реже телта, друг оформя главичките на карфиците, трети ги подрежда в кутийки и т.н. Икономистът стига до извода, че разделението на труда увеличава количеството извършвана работа, повишава сръчността и носи икономии на време. Постепенно хората измислят машини за по-рутинните дейности. Специализацията улеснява и постигането на т.нар. икономии от мащаба. Вместо сто човека да си правят лютеници поотделно, една фабрика може да произведе същото количество, но с машини и с по-малко разходи. Така производството ще бъде по-бързо и по-евтино. Някои могат да посочат предаването „Мисия Моят дом“ по Нова телевизия (което е много популярно, ако се съди по количеството реклама в него) като пример за обратната тенденция. В него различни майстори показват на зрителите как сами да си ремонтират апартамента. Всъщност предаването по-скоро е индикатор за недостига на майстори, отколкото на желанието на хората да стават гипсаджии, водопроводчици и други такива. Дефицитите са един от основните стимули за затваряне на зимнина преди 1989 г. В сектора на храните и повечето потребителски стоки недостигът е спомен от миналото. Миризмата на портокали и банани вече не се асоциира с Дядо Мраз и Нова Година. Хората, които още правят сладко от корите на цитрусовите плодове, са по-скоро особняци или екоактивисти. Пресни зеленчуци и плодове в магазините има целогодишно. Външната търговия вече е свободна и страната не разчита само на доставки от страните от СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ), които имат сходни климатични условия. По случай Великден в. „Труд“ публикува статия, в която твърди, че козунакът излиза по-евтин, ако си го купите в магазина, отколкото ако си го направите вкъщи дори без да включва цената на времето ви. Това обаче е сравнение между две различни стоки. Естествено е ръчно направени обувки на Gucci да са по-скъпи от конвейерното производство в китайските фабрики. Независимо от всички ползи за хората и обществото от специализацията на труда и по-високите заплати, никой не може да отрече, че домашните специалитети са най-вкусни. Затова млечните компании кръщават киселото си мляко „На баба“ и „На дядо“, „Кенар“ рекламира салатите си с мотото „Домашно е, нали?“, а „Олинеза“ пък има специална „Домашна“ едросмляна лютеница. Произведените вкъщи храни все повече са като обувките на Gucci – лукс.

Крахът на пирамидите

Tue, 13 May 2008 13:12:00 +0300

Представете си офис, в който влизате и ви посрещат усмихнати хора, стените са украсени с бебешки снимки (на самите служители като малки), в коридора е подпрян скейтборд, който всеки може да подкара по коридора, а в края на етажа се вижда специална зала за тенис на маса. Компанията е българската „Инвестор.БГ“, a изпълнителният й директор е Любомир Леков. Единственото нещо, което го отличава от служителите му, е високият ръст – близо два метра, затова и служителите му се шегуват, че ги „гледа отвисоко“. Различната организация Любомир Леков разказва накракто организацията на една от най-големите интернет компании в България: „На практика при нас няма текучество. Всякакви форми на агресивност и разделение, присъщи за културата на българина, не се толерират в нашата компания и това се случва още с подбора на нови служители“, обяснява Леков и допълва, че мениджърите са по-скоро проводник на идеи от екипите към ресурсите. Например името на сайта Zip.bg е избрано от служителите в процес на дискусии. Мениджмънтът не е дистанциран от подчинените си, отношенията са свободни. Например редакционната политика на сайта Dnes.bg реално се диктува от потребителите и блоговете и в много по-малка степен от мениджъра (редактора) на проекта. Разбира се, свободата е рамкирана и това е истинската функция на мениджъра. Работното време е плаващо, но има определен брой часове, които трябва да се изработват. Задачите никога не са едни и същи и се избягва рутината. Това се случва и защото интернет средата е много динамична и постоянно се правят нововъведения. Информационният отдел създава софтуерни програми за обработване на големи количества информация, като например качване за броени минути на 3 хил. клипа в сайта Mp3.bg. Безспорен фактор за мотивацията е заплащането. Леков посочва, че в „Инвестор.БГ“ то не е по-ниско от средното, но не е и много високо, затова пък има добре разработена система за бонуси и премии. Годишната премия е 20% от годишното възнаграждение. Споделянето на успеха мотивира още повече. „Прехвърлихме акции на всички, които са работили при нас повече от 2 години, но възможността да купят акции съществува и за новопостъпилите. Някои вече имат солидни дялове“, разказва Леков. Той обаче смята, че най-важна за хората е средата, в която работят. Хората често ходят на партита заедно извън работа. Фирмата е сключила договори с авиокомпании и веднъж годишно цялата фирма отива на екскурзия – последните две са били в Букурещ и Рим. Организационната култура в тази българска фирма е резултат от работата на различни специалисти в областта на човешките ресурси и е вдъхновена от мениджмънт практиките на някои американски технологични компании като Amazon.com. Създателят на Инвестор.БГ обяснява, че е имало и трудни моменти, които са често срещани при младите мениджъри. „Така например, когато нещата не вървят добре, неопитният мениджър често се настройва срещу служителите си, а това е погрешен подход, затова са нужни консултантите, които да излекуват тези проблеми“, допълва Леков. Трансмодерни фирми Структурата на гореописаната организация е от т.нар. постмодерен тип. Една от теориите за постмодерните организации се заражда в Cotrugli Business Academy (CBA) в Загреб, Хърватия. Марк Люк Гиси, декан на CBA, говори за рязка промяна в организациите в световен мащаб, която той нарича „преход от модернизъм към трансмодернизъм“. Гиси твърди, че бизнесът се променя и това е качествена промяна в ценностите и структурата на организациите. Повечето предмодерни и модерни форми на производство - в аграрното, индустриалното и патриархалното общество - които имат пирамидална структура, са обречени да изчезнат, поради непригодност и липса на гъвкавост, необходими в съвременния свят. Според Гиси в предмодерното общество властва църквата, след нея държавата, а мъжът превъзхожда жената. Модерното общество отново е пирамидално, но църквата и вярата са изместени от икономиката и правителството. Мъжът отново превъзхожда жената в йерархията, а и при двете системи фокусът е върху произведеното количество, докато човекът е инструмент на производството. В постмодерното или трансмодерното общество не съществуват йерархични пирамиди. Отношенията в организациите и институциите са ефективни, когато се осъществяват в добре функциониращи мрежи, създадени и моделирани от техните ръководители, а управлението е насочено към човека и разгръщането на неговия личен потенциал. В бизнес организацията разликата между модерната и трансмодерната структура е най-вече в ценностната система. „Модерният“ мениджър командва и контролира, държи работниците си в подчинение и с ясно дефинирана позиция в йерархията. „Трансмодерният“ мениджър управлява не хората, а процесите на работа като насърчава креативността и развитието, създава условия за свободна комуникация, но не ги контролира, грижи се основно за нематериалните активи на компанията като имиджа на марката, доверието в нея, отношенията с други организации. В глобалният бизнес мениджърът трябва да умее да оценява културните различия и техния потенциал да генерират нестандартни решения. Според Гиси в този тип компании са важни всички, дори помощния персонал, защото може да даде безценни идеи. Той дава за пример Colgate, където през 1896 г. именно чистачката в офиса на компанията по време на случаен разговор с мениджъра предлага пастата за зъби да се продава в класическата днес тубичка вместо използваните тогава за целта буркани. Това се оказва много успешно решение за Colgate, което впоследствие всички започват да имитират. Разбира се, съществува и криворазбран модел на идеята за трансмодернизма, където може да властва анархията, манипулацията, престъпността и наличието на псевдоценности, твърди Гиси. Според съвременните теории за организационна култура негативните явления в една организация започват от личността на мениджъра. Експертите по човешките ресурси трябва да работят предимно с личността на мениджъра, защото симптомът на служителите е симптом на мениджъра. Според изследванията на CBA през 2006 г. само 5% от бизнес организациите в Европейския съюз са променили своята стратегия на управление и са преминали към този нов стил. Те са добавили към традиционните средства за производство и креативността. Възприели са функционирането на компанията като мрежа, където йерархията е минимална и са започнали да гледат на своя персонал не просто като на разход, а като на ключов актив. От университета в Загреб вярват, че именно Европа ще бъде родината на новата организационна култура заради изтъняването на границите в ЕС. Върна Али, преподавател в CBA и консултант в областта на новите организационни модели на компании като Cisco, Boeing и Telenor, обяснява, че в САЩ новият модел на организация е спасил някои от компаниите, когато се спука балонът на технологичните акции през 2001 г. Сред тях е американската компания Cisco, която успя да се преструктурира, като промени визията, ценностите си и средствата, с които произвежда своя продукт. Компанията Amazon.com също е сред тези 10% оцелели компании, които работят по новия модел. Джеф Безос, създателят на интернет компанията, пише в един от големите технологични блогове, Tech IT Еasy, че „корпоративната култура е много трудна за копиране и по този начин може да бъде чудесно предимство пред конкуренцията“. Цитат: „Трансмодерният“ мениджър насърчава креативността, създава условия за свободна комуникация, но не ги контролира“ Марк Люк Гиси, консултант по организационна култура

Ангажиран ли сте към работата си?

Tue, 13 May 2008 13:33:00 +0300

В бизнес средите все по-често се говори за човешкия ресурс като за най-определящия за успеха на фирмата. Нараства и интересът към човешката природа и към това какво мотивира хората не само да идват на работа, а и да искат да дават най-доброто от себе си в работата. Съществуват теории (като тези на Маслоу, Херцберг, Макгрегър) за това какво мотивира хората по принцип , но в бизнес контекста важното е какво мотивира хората да се представят по начин, постигащ целите на фирмата, в унисон с желаната линия на фирмено поведение. Според изследвания на „Галъп“, проведени сред 1.5 млн. фирмени служители от 87 хил. фирми в 43 държави, определящият елемент е нивото на ангажираност на служителя към работата. След стотици проведени фокус групи и съпътстващи ги интервюта „Галъп“ идентифицира 12 ключови очаквания, чието задоволяване формира стабилната основа, необходима за силното усещане за ангажираност към работата, и оттам формулира 12 въпроса (индексът Q 12), съответстващи на тези очаквания. Фирмите с висок резултат в изследването (служителите им отговарят положително на въпросите) ясно демонстрират и отлични бизнес резултати като по-добра продуктивност, по-високи продажби, по-ниско текучество на хора, по-лоялни клиенти в сравнение с фирмите с ниски резултати по Q 12. Според нивото на ангажираност се определят три вида служители. Ангажираните са отдадени на работата си и усещат силно чувство на принадлежност към фирмата. Те са отговорни за иновациите и прогреса на фирмата. Неангажираните служители вършат само задължителното. Те влагат време, но недостатъчно енергия и старание в работата си. Активно дисангажираните служители са не само недоволни от работата си, но и активно демонстрират своето недоволство, с което подронват постигнатото от ангажираните си колеги. В изследванията на „Галъп“ преобладават неангажираните служители с 54%, следват ангажираните с 28%, а най-малобройни, но с непренебрежимо присъствие са активно дисангажираните - 17%. С други думи, над 70% от служителите се представят под възможностите си или дори саботират работния процес. Става въпрос за огромно количество неизползван човешки потенциал. Съществена част от въпросите в индекса Q12 се отнасят до добрите мениджмънт практики като ясно дефиниране на очаквания, навременно оценяване на добре свършената работа, възможности за професионално развитие, зачитане на мнението и лично отношение (виж карето). Без съмнение добрите мениджъри създават работна среда, която е благоприятна за привличането, създаването и развитието на ангажирани служители. Канадският биолог Селие (създател на науката за стреса) е убеден, че „за да постигнат душевен мир и самореализация, по-голямата част от хората чувстват потребност да се посветят на работа в служба на някаква кауза, която за тях е достойна за уважение”. Каузата идва с лидерите, хората с визия и ценности, с тези, чиито лични качества проникват в цялата организация, диктувайки неписаните правила на работа. В изследванията на Харвард за мотивация на служителите силно се подчертава ролята на лидерството. Всички големи корпорации имат ясно дефинирани мисия и ценности, които лидерите им персонифицират. Служителите лично се асоциират с мисията и целите на бизнеса, с нещо по-голямо и значимо от индивидуалното им представяне. Така откриват допълнителен смисъл да дадат най-доброто от себе си от този просто да изкарат пари. Във времена, в които основният ресурс на печелившия бизнес са ангажираните служители, бизнес моделът постепенно се преориентира от това как да намерим хора, които да вършат това, което бизнесът иска, към това как да се направи бизнес от това, което хората обичат да правят. Печеленето от това, което хората обичат да правят ,е безспорен елемент в консуматорското общество. От гледна точка на продуктивността на работното място целта е служителите да се превърнат в страстни консуматори на своите всекидневни работни преживявания, да усещат, че работят по своето призвание. Индексът Q 12 Знаете ли какво се очаква от вас в работата? Имате ли необходимите материали и оборудване, за да си вършите работата успешно? В работата си имате ли възможността всеки ден да правите това, което правите най-добре? В последните седем дни получавали ли сте поощрение или похвала за добре свършена работа? Проявява ли прекият ви началник, или някой друг в работата, интерес към вас като човек? Има ли някой в работата, който насърчава развитието ви? Има ли значение вашето мнение в работата? Мисията/целта на вашата фирма кара ли ви да се чувствате, че работата ви е важна? Колегите ви отдадени ли са на това да вършат работата си качествено? Имате ли най-добър приятел в работата? През последните шест месеца някой говорил ли е с вас за вашия прогрес? През последната година имали ли сте възможности да се учите и да се развивате?

Рекламно надкрякване

Tue, 13 May 2008 13:40:00 +0300

Напоследък в телевизионния ефир се надкрякват две жаби – едната истинска, другата нарисувана, развихрила се е и една луда баба, която иска да пробива дупчици и да прокарва кабелчета. За не толкова наблюдателния зрител героите в рекламите на телекомуникационните компании може да изглеждат като оригинални решения, които, извадени от контекста, са дори странни и нелогични. За какво му е на Део да разговаря с жаба, а и коя е тази луда баба, която ще ни прокарва телефон и интернет? Войната на рекламните герои По-наблюдателният зрител ще забележи, че тези странни герои служат за оборване на доводите на противника и дори за неговото осмиване. Стратегията е известна като рекламна война. Според психолозите едно от най-силните оръжия в тази тактика е използването на хумора. Понякога само с него може да се развали вече създаденото впечатление от конкурента. Имиджът, който конкуренцията вече си е създала и който привлича клиенти, трудно може да бъде оборен с рационални апели. Затова и М-Тел провокира телевизионните зрители, като им представя най-големия си конкурент във фиксираната телефония – БТК, компания с история, традиции и солидна база - като възрастна жена, изостанала от технологичните новости на безжичния телефон и интернет, която кара клиентите си да чакат с часове пред гишето й, за да подадат една „молбичка“, дълга няколко метра, после маниакално пробива „дупчици“ навсякъде по стените в апартамента им и опъва „кабелчета“ по диагонал на стаята. Ролята на бабата като символ на БТК е само намекната, конкурентната компания никъде не се споменава в рекламата. Вероятно защото това ще противоречи на етичния кодекс на рекламодателите, одобрен от Международната рекламна асоциация и Асоциацията на рекламните агенции (АРА), и може да бъде използвано в съда. В рекламата на М-Тел певецът и водещ на телевизионни предавания Део седи в едно кафе и се опитва да говори с истинска жаба на масата пред него. Тя, разбира се, мълчи. На пръв поглед ситуацията изглежда странно, освен ако не се асоциира с една друга жаба, появила се наскоро в телевизионните реклами. От дебюта си в края на февруари новата предплатена услуга Frog Mobile се рекламира много активно и нейният символ е анимирана жаба (англ. frog - жаба), която се опитва да печели сърцата на клиентите (включително и абонатите на М-Тел), като се превръща ту в бик, ту в лъв. Първоначалното послание на новопоявилия се рекламен герой е „Говори безплатно с Frog“. М-Тел репликира с рекламата си, в която след като жабата не отговаря на Део, прозвучава посланието: „Защо да говориш с жаби, като с новата Prima имаш до 150 безплатни минути...“ Появата на новата по-евтина мобилна услуга на Frog разпали състезателния дух, а и тази услуга ще използва мрежата на Глобул – основния конкурент на М-Тел. В историята на рекламата схемата на тази полемика е позната. Важното е противникът да се неутрализира, като използваният от него символ се асоциира с нещо неприятно – напразния разговор с жаба, която не отговаря. Веднага след това се предлага приятното усещане, предизвикано от използването на стоката или услугата на рекламиращата компания – доволния Део, който говори с приятели в М-Тел. Най-важното за успеха е да накараш клиентите да се смеят на аргументите на конкуренцията. Резултат 0:0? Рекламните войни могат да бъдат и опасни, разказва Камен Ковачев, началник отдел „Връзки с обществеността“ в Софийския университет, който възприема този тип комуникиране като „контрапродуктивно“. От рекламна агенция Huts JWT също не са привърженици на този вид рекламна полемика. „Публиката много често не гледа с добро око на това и крайният резултат е много съмнителен. Никога не знаеш накрая кой ще излезе победител“, коментира Мария Бикова, креативен директор в Huts JWT. Христо Кафтанджиев, преподавател по рекламна комуникация в Софийския университет, смята, че използването на такъв тип рекламни стратегии зависи от мениджъра на компанията, който, ако е по-агресивен, може да го предпочита, но когато се атакуват символи или знаци на конкурентна фирма, отсрещната страна може да отвърне на удара със същото. За победител трудно може да се говори, когато в една реклама присъстват отличителните знаци и на двете конкуриращи се компании. Според Камен Ковачев нападащата компания ще хвърли пари, за да рекламира освен своето утвърждаване и продукта на своя конкурент. Впечатленията на Ковачев са, че когато някой е нападнат, публиката по-често е на страната на жертвата. В тази сметка не се включват и парите, които една компания би могла да загуби, ако конкурентът й заведе дело и го спечели. Ново поле за битки Част от телевизионните рекламни войни се прехвърлят в интернет пространството. За това свидетелстват и появата на сайтове, където се пускат клипчета, често съдържащи части от телевизионни предавания, както и от реклами. Такива сайтове са българските video.neogen.bg, vbox.com, vbox7.bg, както и световноизвестния www.youtube.com. Кафтанджиев сравнява качването на реклами в интернет сайтове с т.нар. партизанска реклама (англ. guerilla marketing). Като пример дава случай, в който собствениците на някоя закусвалня пълнят кошчето отпред с опаковки от сандвичи от същата закусвалня. Хората минават и си казват, че явно тези сандвичи са хубави, щом ги купуват толкова много. Тази реклама не струва почти нищо, а има голям ефект. Същото може да се направи и с интернет сайтовете, където не е ясно кой качва клиповете - може да бъде и самият рекламодател. Докато сайтовете са подложени на натиск от асоциациите за защита на авторските права на музикалните клипове, то досега не е имало оплакване от рекламодател, чиято реклама е била качена от случаен потребител. Другата хипотеза и на самите администратори на сайтовете е, че рекламите просто са харесвани. Слави Николов, администратор във www.vbox7.com, казва, че „няма ясно изразена тенденция за пускане на рекламни клипове, а в тези, които се пускат, се търси предимно смешният ефект, без значение какъв е продуктът, който се рекламира“. Често в сайта се качват клипове от чуждестранни предавания като Funniest ads (Най-смешните реклами). Никой няма сметка да бъде рестриктивен към качването на реклами, а за рекламодателите това е добра новина. Рекламата им е била достатъчно добра, за да се забележи и разпространи в интернет. Пепси vs. Кока-Кола В историята на рекламата едни от най-интересните епизоди са битките през 1980-те и 1990-те години между „Пепси“ и „Кока-Кола“, известни като „войните на „Кола“. По-агресивната от двете компании е „Пепси“, която се стреми да завладява нови пазари. „Пепси“ прави множество реклами, насочени към по-младите, в които осмива „Кока-Кола“ като стара напитка, която дори е демоде. Например малчуган пуска монети в автомат за напитки и си купува две кутии кока-кола, за да стъпи върху тях и да достигне по-високия бутон на пепси. Отговорът на „Кока-Кола“ е рекламата й в Банкок, в която осмива рекламното лице на „Пепси“ – Майкъл Джексън, който не се явява на някои от концертите си в Тайланд, под предлог че е дехидратиран. По същото време той е обвинен в злоупотреба с деца. Рекламата на „Кока-Кола“ гласи: “Ако сте дехидратирани – просто посегнете към кока-кола.” Въпреки че тези рекламни войни нарушават много правила на етиката и сравнителната реклама, не е известно да е водено дело между двете компании. По-скоро се говори за разпределение на пазарите на безалкохолните напитки между двата гиганта. А шоуто, създадено от тях, все още може да се открие в интернет.

Защо рекламите крещят?

Tue, 13 May 2008 13:47:00 +0300

На всеки от нас се е случвало да се унесе в дрямка пред телевизора и в един момент да се стресне от шума на рекламния блок, да грабне дистанционното и да намали звука. Представете си обаче следната ситуация. Вие работите в студио, произвеждащо рекламни клипове. Клиентите ви искат хората да забележат рекламите на техните продукти. Как го постигате? Един начин е, като направите рекламите крещящи - буквално. Въпреки твърденията на ухото ни, звукът на рекламите не е по-висок от този на предаванията, в които те се излъчват. Клиповете създават подобно усещане, но всъщност те не са по-силни, а по-гръмки. Все едно героите от рекламите непрекъснато си крещят, но с усмивка. „Звукът на всички реклами е увеличен и се движи на ръба“, коментира и Благовест Димитров, аудио-видео мениджър в рекламната агенция Huts JWT. Светлина Петкова, акаунт асистент в рекламната агенция Publicis MARC, е съгласна, че рекламните блокове са по-гръмки, но посочва, че „все пак има допустими нива за силата на звука и студиата ги спазват, когато записват и монтират клиповете“. Телевизиите работят с общоприети стандарти за звука, при които разстоянието между най-ниската и най-високата стойност на звука в децибели (т.нар. динамичен обхват) е обикновено между -25 и -12 децибела, а при някои канали стига и до -6 децибела. Така във филма или предаването нормалната реч „се движи” в рамките на тези децибели и ухото свиква към тези нива. Когато в предаването някой повиши тон или филмът е екшън и има стрелба, звукът се качва към по-високите нива (около -12 децибела) и е нормално зрителят да се стресне в този момент. „Същото се случва и с рекламните клипове – в тях гръмкостта и компресията на звука е по-голяма”, обяснява Момчил Дуканов, режисьор по монтажа във телевизия Re:TV. При изработката и монтажа на клиповете студиата използват различни специални ефекти, които засилват усещането за по-висок звук. Затова при рекламите липсва динамиката и те звучат равно. „По този начин се скъсява максимално динамичният обхват в рамките на 2-3 децибела и звукът се напомпва към най-високите му стойности, без да се получава изкривяване“, обяснява Момчил Дуканов. Тъй като към момента няма закон, който изрично да урежда допустимите нива на звука в клиповете, те се движат обикновено около -12 децибела, т.е. около максимума, който се достига в останалите предавания. Нивото от -12 децибела е рамкирано като стандартната най-добра и най-удобна стойност, за да има евентуален аванс до 0 децибела – ниво, при което се получава изкривяване на звука. Надвикай другите Битката между рекламодателите за вниманието на зрителя може да се обобщи като „Колкото по-силно – толкова по-добре”. Всяка компания иска нейният клип да е най-забележим. „Ако бъде пуснат клип с нормални звукови нива, клиентът ще се обади и ще се оплаче, че на фона на останалите реклами, неговата е била тиха“, обяснява Благовест Димитров. Студията знаят това като неписано правило и записват по-гръмки реклами, за да няма оплаквания. „Ние нямаме случай, в който някой клиент изрично да е искал звукът да е по-силен от нормалното“, обяснява Светлина Петкова. Според нея не е редно вината за "стряскащите" рекламни блокове да се търси само в агенциите или в клиентите. Различната сила на звука в рекламните блокове понякога може да се дължи и на техниката в самите телевизии. „Те могат да регулират по желание нивата на целите рекламни блокове, така че да са различни от предаванията“, обяснява Благовест Димитров. „Шапките” на блоковете (кратките клипчета, с които се обявява началото на рекламния блок) обикновено са увеличени и с много високо ниво на компресия - за да се чуват и да привличат вниманието на зрителя, а самите спотове са заредени предварително в плейлист и всеки носи своите звукови стойности. Естествено има начини клипът да бъде направен, така че да се чува по-силно без да дразни слуха – чрез по-добра и по-скъпа техника и съответно с по-меко напомпване. „Най-често обаче при обработката на клиповете се използва софтуерен компресор и качеството не е толкова добро – рекламите звучат като през фуния и контрастират на другите предавания”, обяснява Момчил Дуканов. За зрителя остава опцията просто да изключи звука на телевизора, докато текат рекламите.

Банката, която не можеше да каже "не"

Tue, 13 May 2008 14:32:00 +0300

Много хора обръщат поглед към Япония в търсене на примери как да (не) се управлява кредитна криза. Банката ShinGinko Tokyo, основана през 2005 г. от градската управа, е пример за грешката да се позволява на държавни служители да се намесват прекалено в процеса на решаване. За три години лошо управление в нея изгоряха 1 млрд. долара. ShinGinko беше идея на 75-годишния управител на Токио – популиста Шинтаро Ишихара (най-известен в чужбина като съавтор на книгата от 1990-те „Япония, която може да каже “не” (The Japan that can say no), която оборва стереотипната представа на американците за японската смиреност). През 2003 г. беше преизбран с обещанието да създаде банка, която да кредитира малки фирми, по времето когато големите банки бяха заети да разчистват балансите си. ShinGinko беше учредена с капитал от 100 млрд. йени (935 млн. долара) общински пари и около 20 млрд. йени от компании като NTT и Hitachi. Банката имаше проблеми от самото начало. Персоналът й беше от бивши бюрократи и хора с малък банков опит. Заемите се одобряваха чрез компютърна система за точкуване на база на финансовите резултати на фирмата, без точността им да се проверява. Малко искания за кредитиране бяха отхвърлени. Японските медии с наслада публикуваха истории за кредитополучатели, които никога не са направили дори една погасителна вноска и бизнесът им изчезва за една нощ. Освен това, докато ShinGinko навлезе в бизнеса, кредитирането на малки фирми се разрасна, отбелязва Йошиюки Ямагучи от Rikkyo University, Токио. Когато фирми с добро обезпечение можеха да получат кредит от големите банки с 2% лихва, лихвите на ShinGinko, насочени към по-рискови фирми, достигаха чак 8%. За да привлича депозити, банката предлагаше лихва осем пъти по-висока, отколкото на другите банки. Крайният резултат е, че ShinGinko пропилява 50 млрд. йени за оперативни разходи, като например за скъпа и недостатъчно използвана информационна система. Тя губи още 50 млрд. йени от несъбираеми или необслужвани заеми. Ръководителите крият проблемите от управителния съвет на банката (и срещу тях все още могат да бъдат заведени наказателни и граждански дела). Твърди се, че банката дори купувала произведения на изкуството от група, свързана със сина на Ишихара. През цялото време регулаторният орган, Агенцията за финансови услуги, остана странно безмълвна, може би от страх, че ако навлезе твърде надълбоко в проблемите, може да бутне банката с политическо значение отвъд ръба на пропастта. В края на март общината на Токио одобри инжекция от 40 млрд. йени, отчасти за да не позволи капиталовата адекватност на ShinGinko да падне под задължителните 4%. Все пак повече от 70% от жителите на Токио са против спасяването на банката, а 60% от членовете на основната токийска асоциация на малки и средноголеми фирми твърдят, че банката е безполезна и трябва да бъде затворена. Ишихара беше прав: японците наистина могат да казват “не”. Проблемът е, че той въобще не им обръща внимание.

Лекувайте се в нашата махала

Tue, 13 May 2008 14:47:00 +0300

Какво им трябва на туристите, за да си изкарат добре – слънце, море, красиви планини, вековни забележителности и... добри и евтини здравни услуги. В глобализирания свят, който някои твърдят, че е станал едно голямо село, хората вече могат да си избират лечители в по-евтините махали. Джозеф Удман, автор на пътеводителя за медицински туризъм „Пациенти без граници“, цитиран от The Economist, изчислява, че през 2007 г. 150 хил. американци са преминали границите на страната, за да получат навременна и адекватна медицинска помощ в друга държава. Според прогнозата на Удман броят им тази година ще се удвои. В световен мащаб медицинският туризъм расте с бързи темпове. По данни на Световната организация за туризъм до 2010 г. туристите, ориентирани към този вид почивка, ще нараснат със 75%. Индия и Израел са част от държавите, които вече са на световната туристическа карта не само със забележителната си култура, но и със здравните си услуги. България се опитва да върви по техните стъпки. Анкета на агенция „Ноема“ сред 3 хил. чужденци, дошли в България през лятото на 2007 г., показва, че 108 от тях (3.6%) са избрали страната като дестинация за медицински туризъм. За сравнение, броят на посетителите, дошли на конгресен туризъм в страната, е около три пъти по-малък. Като цяло медицинските туристи са пациенти на частните болници и клиники. Според български лекари и стоматолози от частния сектор, които работят с чужденци, външният интерес към здравните услугите в страната се засилва. Основната причина са ниските цени. Качеството, изглежда, не е проблем. Въпреки че сред българите здравната система е печално известна с мудност, некомпетентност и корумпираност, някои чужденците я виждат в по-добра светлина. Скорошно изследване сред 51 британци, живеещи в България, поръчано от посолството на Великобритания, показва, че те са много доволни от здравните услуги, които са получили тук, както в частни, така и в държавни заведения. Особено впечатление им е направила бързината. „Между срещата ми с лекаря до лягането ми на операционната маса имаше само три часа, докато в Англия това щеше да отнеме 6 месеца“, разказва един от запитаните. Друг от британците, участвали в изследването, дори твърди, че тук е ходил на „най-добрия зъболекар“ в света: „Аз мразя зъболекарите, но при него не усетих никаква болка.“ Дори и тези твърдения да не са представителни за опита на чужденците с българската здравна система, те показват, че медицинските услуги в страната може да са достатъчно добри, за да привлекат чуждестранни клиенти. Болнична помощ Най-голямата частна болници в София, „Токуда“, директно таргетира чуждестранните пациенти. На сайта на болницата пише, че заведението предлага организиране на пътуването и получаването на виза от пациентите. Болницата предлага и пътувания до различни туристически дестинации по време на престоя на пациентите в България. От „Токуда“ не разкриха подробности за бъдещите си проекти в тази посока, както и за броя чуждестранни пациенти, посетили болницата, но източници от болницата казаха, че ръководството възлага големи надежди за развитие на нишата. В болница „Света София“ миналата година за операция, лечение или раждане са пристигнали 57 чужденци, а през първото тримесечие на 2008 г. те са 30. „Най-много европейски пациенти идват от Англия и Испания, друга част са от САЩ“, разказва ортопедът Христо Мазнейков, който е и един от собствениците на болницата. Освен от цените в България чужденците са привлечени и от бързината на медицинското обслужване в частния сектор. „Ако дойдат днес и на следващия ден им направим артроскопия (манипулация за оперативно лечение на вътреставни травми с помощта на микрокамера – бел. а.), спокойно могат да си заминат в деня след операцията“, казва Мазнейков. Ако са оперирали фрактура, пациентите остават малко по-дълго, но не повече от седмица. При ражданията също има интерес от чужбина. Основният поток от родилки е от Гърция. Причината отново е в по-ниските цени. „В Солун например в държавните болници миналата година са станали 1100 раждания, а в частните 13 хил. Цената за раждане в частна АГ клиника в Европа е около 6 хил. евро. В България се плащат 2 хил. лв.“, обяснява Мазнейков. От администрацията на болница „Свети Лазар“ казват, че не водят специална статистика за посещенията на чужденци, но посочват, че повечето чуждестранни пациенти, които раждат при тях, са жени дипломати или съпруги на дипломати. Чужденците получават информация за медицинските услуги в България по два канала – чрез интернет и чрез близки или познати, които вече са били тук. Мазнейков разказва, че никога не е правил рекламна кампания на болницата в чужбина. Един негов пациент е направил електронна страница, чрез която чужденците научават за „Света София“. Стоматология Денталният туризъм в България е може би най-популярният тип медицински туризъм в страната и това личи от големия брой уеб страници на кабинети, които предлагат такива услуги в интернет. Понякога се предлагат пакети за почивка и лечение. Например хотел „Рибарица“, разположен в едноименното селище, е включил като допълнителна услуга в туристическата си оферта и центъра за стоматологичен туризъм. Той стои редом до услуги като масаж, фитнес и билярд. Повечето стоматолози, които са се прицелили в таргет групата от чужденци, са разположени по черноморските курорти. Постоянен поток на стоматологични туристи има към Югозападна България. Той идва от Гърция, където цените са в пъти по-високи. Повечето от пациентите на софийския стоматолог Божидар Димитров, който работи с много чужденци, идват от англоезичните държави - Англия, Ирландия и източната част на САЩ. Той се рекламира чрез интернет страница си www.sofiadentist.com. „Основен мотив за посещенията на чужденци при български стоматолози е, че повечето западноевропейски и северноамерикански страни нямат добри застраховки за зъболекарски услуги и много от тях трябва да плащат в кеш, а цените са много сериозни“, обяснява Димитров, който е завършил Университета на Южна Калифорния и е работил като зъболекар в Сан Диего. Той посочва, че цените в Англия за един имплант са между хиляда и 2 хил. паунда, а в България са между 500 и хиляда евро. Димитров казва, че засега България все още привлича контингента от хора, които са бедни в страните си: „Те обикновено години наред не са правили профилактика и идват в много тежко състояние, защото са чакали и отлагали лечението си дълго време.“ Чужденците все повече се интересуват от естетична стоматология и понеже това са най-скъпите манипулации в страните им, предпочитат да ги правят в България. На сайта на Димитров се предлагат туристически пакети от компанията, с която зъболекарят работи, но пациентът може и сам да организира пътуването си. „Работата на кабинета е организирана така, че максимално да се спестява времето на клиентите“, казва Димитров. Рентгеновите снимки се правят на място, а ако се налага операция, се събира екип от хирурзи и анестезиолози. Но докато добрите частни практики в здравеопазването привличат туристи, скандалите в публичния здравен сектор могат да се окажат лоша реклама на България пред света.

Още един инспектор идва на проверка

Tue, 13 May 2008 14:51:00 +0300

Когато в началото на март Дмитрий Медведев, новоизбраният президент на Русия, произнесе реч, в която възхваляваше ползите от върховенството на закона, някои оптимисти заявиха, че нещата се оправят за бизнеса в Русия. Песимистите отговориха, че Медведев няма да има нито нагласата, нито правомощията да даде заден ход след ентусиазма на Владимир Путин за намеса в работите на частния сектор. Дебатите продължават, но поредицата от пречки пред ТНК-BP, четвъртия по големина нефтопроизводител в Русия, даде много аргументи на песимистите. При Путин данъчните инспектори, длъжностните лица по опазване на околната среда и други бюрократи проявяваха жив интерес към частните енергийни фирми. Миналата година властите започнаха разследване на ТНК-BP – смесено предприятие на британската BP и частни руски инвеститори – за неизпълнението на производствените му квоти от огромното газово поле Ковикта. Преди това Royal Dutch Shell и неговите съдружници попаднаха под ударите на инспекторите по околната среда. И в двата случая фирмите се съгласиха да продадат контролните си пакети в съответните проекти на руския държавен газов гигант “Газпром” и проблемите им изчезнаха като с магическа пръчка. Те несъмнено са по-смирени след примера с частната нефтодобивна компания „Юкос”, която изпадна в немилост пред Кремъл и бе принудена да фалира под зашеметяващите удари на актовете за просрочени данъчни задължения. Сега на ТНК-BP им припари отново под краката. Данъчни инспектори започнаха проверка в едно от дъщерните им предприятия. Службите за сигурност обвиниха служител в „промишлен шпионаж”, а проблеми с визите накараха BP да отзове 148 свои служители, командировани в ТНК-BP. BP енергично твърди, че не вижда връзка между тези две събития. Някои подозират, че Кремъл иска повече активи за своите държавни галеници – “Газпром” и “Роснефт”. Други смятат, че може би собствените съдружници на BP лавират, за да сключат по-добра сделка. Най-малкото множеството теории навеждат на мисълта, че енергийният бизнес в Русия е мътен както винаги.

Инвестиция в хора

Tue, 13 May 2008 14:58:00 +0300

Основен проблем пред икономическото развитие на страната ни е ниската производителност на труда, съчетана с висок процент неактивни на пазара на труда граждани. Ниската квалификация на работната сила създава редица трудности и за българските предприемачи. Европейският съюз се стреми да преодолее тези предизвикателства чрез насърчаване на развитието на икономика, основана на знанието. Инвеститорите в квалификацията на човешкия капитал могат да получат финансиране от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Възможностите Агенцията по заетостта предвижда стартирането на три процедури за предоставяне на безвъзмездна помощ в рамките на тази оперативна програма: „Квалификационни услуги и обучения за заети лица – фаза 2”; „Подпомагане и насърчаване на заетостта в браншове с недостиг на работна ръка”; „Осигуряване на условия за активен трудов живот за хора над 50-годишна възраст и на продължително безработни лица”. По схемите могат да кандидатстват образователни и обучаващи институции, работодатели и социално-икономически партньори. Те ще могат да подават проектни предложения без краен срок, до изчерпване на предвидените за схемите средства. Квалификация на персонала Схемата „Квалификационни услуги и обучения за заети лица – фаза 2” финансира проекти, насочени към увеличаване на качеството на човешкия ресурс и насърчава процеса на учене през целия живот. Финансира се обучението за придобиване на професионална квалификация и преквалификация на заетите в микро-, малки, средни и големи предприятия, предоставянето на чуждоезиково обучение и обучение по информационни и комуникационни технологии. Кандидатите могат да избират между два механизма (схеми) за финансиране в зависимост от финансовото си състояние: 1. Първата финансова схема отпуска до 1 млн. евро финансиране на проекти, свързани с предоставянето на специфично или основно обучение. Специфичното обучение е подготовка, която е пряко приложима само за конкретната длъжност на служителя, а основното - такава, която е общоприложима и в други сфери на дейност на предприятието. Схемата предоставя безвъзмездно до 25% от разходите за специфично обучение на големи предприятия и до 35% - на малки и средни предприятия. За проекти за основно обучение финансирането е до 50% за големи предприятия и до 70% за малки и средни предприятия. Във всички изброени случаи безвъзмездната помощ може да бъде увеличена с още до 10-процентни пункта. Останалата сума обаче се поема от кандидата. Ако проектът включва едновременно двата типа обучение или когато не може да бъде установено с точност дали обучението е специфично, или основно, ще се прилагат правилата за финансиране на специфично обучение. 2. Вторият механизъм предоставя безвъзмездно до 200 хил. евро. По отношение на него се прилага т.н. режим de minimis, според който сборът от всички държавни помощи, получени от предприятието, не може да надхвърля 200 хил. евро за период от 3 последователни данъчни години. Това означава, че ако предприятието е получило 100 хил. евро държавна помощ по режим de minimis преди по-малко от три години, няма да може да получи повече от 100 хил. евро по тази схема. Финансирането по този механизъм покрива до 100% от стойността на проекта на малки предприятия, до 80% - на средни и до 70% - на големи предприятия. Одобрените проекти по първата фаза на схемата, която приключи приемането на проектни предложения на 1 октомври 2007 г., са 194 – около 30% от подадените проектни предложения на обща стойност над 19 млн. лв. Трудова интеграция Схемите „Подпомагане и насърчаване на заетостта в браншове с недостиг на работна ръка” и „Осигуряване на условия за активен трудов живот за хора над 50-годишна възраст и на продължително безработни лица” са насочени към увеличаване на заетостта чрез интегриране на считаните за най-уязвими групи на пазара на труда. Първата схема финансира обучението и квалификацията на безработни в браншове с недостиг на работна ръка като туризма, строителството, машиностроенето и производството на облекло и галантерия, с цел последващо наемане на работа. Фирмите поемат ангажимента да осигурят заетост най-малко за една година на поне половината от успешно завършилите курса безработни. Втората схема цели да увеличи конкурентоспособността на безработните над 50-годишна възраст и на безработните с непрекъсната регистрация в Бюрото по труда повече от 1 година и финансира проекти, свързани с предоставяне на квалификация и преквалификация на тези лица. Двете схеми финансират до 100% от разходите на спечелилите кандидати, като максималният размер на финансирането е 100 хил. лева. Пълна информация за схемите, сроковете, изискванията по отношение на кандидатите и проектите ще бъде достъпна на интернет страницата на Агенцията по заетостта (www.az.government.bg) и на оперативната програма (www.ef.mlsp.government.bg).

Добре облечени крадци

Tue, 08 Apr 2008 16:08:00 +0300

Гримсби се намира на естуара на река Хамбър на източното крайбрежие на Англия. Той е малко вероятно място за забележително престъпление на "белите якички". Градът, някога известен с процъфтяващата си риболовна индустрия, последно развълнува бизнес медиите преди три години, когато хранителната компания Unilever обяви, че затваря своята фабрика за рибни полуфабрикати там. Следващия месец обаче трима ръководни служители, двама от тях бивши служители на Dunlop Oil и Marine, базирани в Гримсби, отиват на съд във Великобритания за участието си в картел за фиксиране на глобални цени. Тримата вече са се признали за виновни в Америка за участието си в конспирацията, която покачи пазарната цена на маркучите, използвани за източване на нефт от танкерите до складовите съоръжения. Ответниците са заплашени от затвор съгласно условията на споразумението за признаване на вината, постигнато с американските прокурори. Времето, прекарано в британски затвор, ще бъде приспаднато от присъдите, дадени им в Америка. Процесът във Великобритания е първият, прилагащ новите правомощия, дадени през 2003 г., и отразява по-строгото отношение към фиксирането на цените в богатия свят. Картелите са забранени отдавна, но много държави приеха наскоро наказателноправни санкции. Заговорниченето за манипулиране на пазара се наказва със затвор в Германия, Франция, Ирландия, Япония и Канада, както и в САЩ и Великобритания. Скоро и Австралия ще влезе в клуба. Новото й правителство, оглавявано от Кевин Ръд, потвърди миналия месец, че ще въведе затвор за картелите. Как се обясняват шумните искания за по-строги наказания? В крайна сметка всички други грехове срещу конкуренцията обикновено се наказват със заповед за прекратяване или глоба. Когато съдилищата в ЕС повдигнаха обвинението срещу Microsoft за злоупотреба с доминиращото му положение миналата година, фирмата трябваше да се бръкне със сериозната сума от 777 млн. евро (990 млн. долара), но никога не е имало опасност за Стив Балмър, изпълнителния директор на софтуерния гигант, да отиде в затвора. Може да е за добро. Нарушенията на антитръстовото законодателство, като тези, за които беше осъден Microsoft - използването на монопола му в компютърните операционни системи, за да пречи на конкурентите си на свързани пазари - трудно се разграничават от праволинейната конкуренция. Едно от нарушенията на фирмата беше, че обвърза продажбите на своя медия плейър в пакет с тези на Windows. И все пак такова пакетиране е общоприета бизнес практика, която може да бъде напълно законна. Всяко долнопробно кафене с мазни лъжици пакетира в едно продаваните яйца, бекон и наденички, които се продават като порция на по-ниска цена от сбора на отделните стоки. Често е трудно също така да се направи разлика между здравословните продажби с отстъпка и хищническото ценообразуване (първоначално намаляване на цените с цел разорение на конкуренцията с последващо повишаване). Отстъпките за лоялни клиенти са широко използвани в бизнеса и носят ползи и за потребителите, и за доставчиците. Но такива схеми могат да се използват злонамерено, за да държат конкурентите извън пазара и да запазят съществуващия монопол. В такива случаи е трудно да се каже със сигурност дали действията на фирмата са вредни за потребителите. Непосредствените ползи от по-ниските цени трябва да се претеглят срещу някои неясни по-дългосрочни разходи. Фирмите може и наистина да не са наясно какво е позволено и тежките присъди могат да ги направят предпазливи по отношение на агресивната конкуренция. Такъв риск от прекалено правоналагане по отношение на картелите не съществува. За големите и сложни фирми влизането в споразумение за фиксиране на цените е ясна и преднамерена конспирация срещу потребителите. И понеже такива съглашения са тайни и трудни за разкриване, необходими са по-строги наказания, ако очакваните разходи от фиксирането на цените има вероятност да превишат евентуалните ползи. По принцип може да е достатъчна и голяма глоба. Но на практика една глоба достатъчно голяма, че да има възпиращ ефект, би обезкървила финансово фирмата, допълнително влошавайки конкуренцията и ощетявайки невинни странични участници като доставчици и работници. Санкциите срещу виновните ръководители трябва да са по-ефективни. Да се налагат глоби на ръководителите обаче, е свързано със същите проблеми както налагането на глоби на фирми. Тъй като има само малък шанс да бъде разкрит, глобата, достатъчно голяма, че да откаже замислящия картелно фиксиране на цените, може да бъде в пъти повече от богатството му - следователно е неплатима. Има някои доказателства, навеждащи на мисълта, че персоналните санкции имат по-голям въздържащ ефект, отколкото финансовите санкции. При проучване, извършено за британската Служба за лоялна търговия (СЛТ), помолили мениджъри да точкуват възпиращия ефект на пет санкции. Глобите били на четвърто място, а личните щети - на пето, зад лоша публичност и възможност да им отнемат правоспособността да извършват бизнес. Най-голям страх предизвиквал затворът. В Америка прилагащите антитръстовото законодателство твърдят, че разкритите участници в картели редовно предлагат да платят по-големи глоби в опит да се отърват от затвора. Размахване на "картата за безплатно излизане от затвора" Заплахата от затвор помага също и при разкриването на картели. Антитръстовите органи разчитат много на обещанието за амнистия за разкриването на конспирации за фиксиране на цените. Имунитетът, осигуряван на "пропелия", е удар в сърцето на картела, защото всеки конспиратор осъзнава, че един от другите може да донесе на властите и да се измъкне от наказание. Колкото по-тежко е наказанието, толкова по-голям е стимулът да направиш признание първи. Тъй като санкциите в Америка бяха затегнати през 2004 г., броят на делата, повдигнати от антитръстовите органи, е нараснал. В края на миналата бюджетна година имаше 135 неприключени разследвания, най-големият брой от 1992 г. насам. Благодарение на политиката на снизходителност, прилагана от СЛТ, беше разкрита сделка за фиксиране на цените на трансатлантическите полети между Virgin и British Airways (BA). Virgin "пропя"; но само BA платиха глоба. И макар че на 15 февруари и двете фирми се договориха с пътниците за компенсация от 204 млн. долара, наказателното разследване все още продължава и ръководителите на BA може да отидат в затвора. В Австралия Visy беше глобена с 36 млн. австралийски долара (32 млн. ам. долара) за фиксирането цената на картона. Делото разбуни духовете поради рекордната глоба и защото съдията заяви, че всеки австралиец е бил ощетен от картела всеки път, когато е купувал стоки, пренасяни в картонени кутии. Да го кажем направо: потребителите са били обрани. Както отбеляза след процеса председателят на австралийската комисия за защита на потребителите Греъм Самюъл: "Картелите са кражба - обикновено извършвана от добре облечени крадци". Нагласите към престъпленията на "белите якички" се промениха след 1970-те, когато висш американски съдия осъди членовете на картел да изнасят обедни лекции на тема “Вредите от фиксирането на монополно високи цени”. Днес все по-разпространено е виждането, че наказанието трябва да отговаря на престъплението. Удобни договорки между конкуренти, дори може би и родени на неуютни места като Гримсби, са кражба и трябва да бъдат третирани като такава.

Искам да порасна

Tue, 08 Apr 2008 10:13:00 +0300

Кисело мляко, здравословен живот, спорт и умерена употреба на алкохол – това е формулата на дълголетието, споделяна от не един столетник. Ако приемем, че компаниите са живи организми, основен елемент в тяхната формула за дълъг живот със сигурност ще бъде добрият мениджмънт. Разликата между фалита и печалбата е именно доброто управление. Това важи особено за малките компании, при които дребна грешка на собственика, изпълняващ ролята на мениджър, може да им струва пазарния живот. Задачата на предприемача е най-трудна, когато компанията расте бързо, броят на служителите се увеличава и оборотите от десетки хиляди левове стават стотици хиляди и милиони. Изведнъж се оказва, че фирмата има нужда от нова структура и нова спойка в колектива (свързван в повечето стартиращи предприятия от роднински и приятелски връзки, каквито новите служители нямат). В подобна ситуация на преход са много микро - и малки предприятия в България. А този тип фирми са над 98.2% от всички регистрирани в страната дружества и в тях работят малко над половината от заетите по данни на Евростат. През последните години икономиката расте средно с около 6% на година, банките и небанковите финансови институции предлагат все по-лесни кредити, преките инвестиции от чужбина се удвояват през 2007 г. спрямо 2004 г., безработицата е на най-ниското си ниво от началото на прехода. Перспективите за развитието на много предприятия са добри, но немалко от тях вероятно няма да издържат на конкуренцията и ще фалират. Основният въпрос е дали предприемачите ще успеят да се превърнат в добри мениджъри и да направят фирмата голяма, печеливша и конкурентна. За да успеят, те ще трябва да прескочат доста препятствия и да променят много стари навици. Авторитарни мениджъри „Често човекът с идеята, който е създал предприятието, не е добър мениджър“, разказва Валери Петров, директор на фонда за дялово инвестиране Global Finance, който изкупува части от различни компании, на които предоставя капитал и ноу-хау. Наблюденията му от срещи с предприемачи от България и от други държави показват, че те обикновено трудно делегират функции на други хора, работохолици са и искат всички да са като тях. „Ако можеха, щяха да се клонират надолу във фирмата“, твърди Петров. Желанието им да концентрират цялата власт в компанията затормозява развитието й. Когато са в командировка например, няма кой да подписва документи за доставка на стока или да поръчва материали и решения не се взимат. Проблем са и „пожарникарите“ - типът предприемачи, които решават краткосрочно финансовите затруднения. Следвайки стратегията си за „гасене на пожари“, те осигуряват краткосрочно финансиране за дългосрочни инвестиции и така периодично трябва да търсят спешно нови средства. „Затова изискваме, когато купим дял в някоя компания, ние да назначим финансовия мениджър или да одобрим съществуващия“, посочва Петров. „В момента, в който компанията стане прекалено голяма, за да се побира в ума на своя създател, той има две възможности – да наеме професионален мениджър или да ограничи размера на компанията до собствения си умствен и физически капацитет“, обяснява социологът Харалан Александров, който консултира фирми за структурата на организацията им. Ако предприемачът не може да обхване всичко, което става в компанията му, но откаже да прехвърли управленските функции на някой друг, той започва да я ръководи според фантазията си за нея. Така създателят не разрешава на фирмата си да го надрасне и се превръща в „авторитарен родител, който не приема, че детето му има собствен живот и че може да не се превърне в това, което той е планирал”. Растеж на заем и без план Хоризонтът за планиране на българските предприемачи е доста кратък. Те обикновено нямат дългосрочна визия какво ще се случи с предприятието им и как то се позиционира на пазара, твърди икономистът Лъчезар Богданов от Industry Watch. А да имаш план за бъдещето, колкото и амбициозен да изглежда в началото, дава посока на екипа и на мениджмънта. Financial Times разказва историята на един от най-известните немски предприемачи Рейнхолд Вюрт, произвеждащ отвертки, болтове, гайки и други подобни. В едноименната компания, която наследява от баща си през 1954 г., той всяко десетилетие залага цели, които компанията трябва да постигне до края му, и досега успява. „Ако мениджмънтът не вярва, че компанията може да расте с 15-20%, тогава това няма да стане“, убеден е предприемачът. Дияна Димитрова, директор „Корпоративно банкиране“ в СИБанк посочва, че малка част от микро- и малките предприятия имат точен разчет за следващите 2-3 години, повечето от тях планират за една година напред: „Случва се да сме отпуснали кредит за откриване на нов магазин в София и след 2-3 месеца предприемачът отново да дойде и да поиска още средства за откриването на магазин в Пловдив, без да е съвсем наясно със спецификите на региона например.“ В такива случаи банката се съгласява да отпусне кредит само ако настоящият бизнес може да обезпечи погасяването му. Според Димитрова подобни спонтанни начинания са по-скоро стил на управление, който само донякъде е оправдан от динамичните промени в икономиката. Показателно, че предприемачите не планират внимателно бъдещето, е и начинът, по който определят колко външно финансиране им е необходимо. „Те почти винаги изхождат от размера на обезщетението, а не от сумата, която реално им трябва за конкретната инвестиция“, посочва Димитрова. „Много предприемачи не се държат като собственици, а като наемници“ - това е впечатлението на Славей Димов, основател и председател на управителния съвет на кредитната кооперация Credo, основана през 2001 г., която в момента има над 400 член-кооператори, повечето със собствен бизнес. „Собствениците на фирми не капитализират печалбата, ами я изяждат“, твърди Димов. Според него в България преобладават ООД-та с 5 хил. лв. собствен капитал и оборот от стотици хиляди. Те сами ограничават растежа си, защото всичко правят с дълг. В един момент кредиторите отказват да финансират нови начинания, защото предприемачите не могат да се включат със собствени средства и така да носят част от риска. Димов дава за пример модата от последните две години да се купуват недвижимости, включително земя. Предприемачите вадят пари от бизнеса си, за да финансират покупката на имоти, вместо да инвестират във фирмите си. А когато кредитът спре, спира и растежът на компанията. Капанът на семейството Една от основните характеристики на много български фирми е влиянието на семейството върху бизнеса и успеха му. Славей Димов разказва, че през последните шест месеца проучва различни компании и води преговори със собствениците им да купи дял в тях, като условието е да ги реорганизира по-професионално и да въведе по-добра финансова дисциплина. Всички му отказват. „Фирмите се капсулират около първоначалните си създатели“, казва Димов. Повечето от тях са семейни или собственост на съдружници, приятели от детинство, които не желаят да допуснат външни хора в управлението или сред акционерите. Някои кредитори гледат на участието на семейството и близките приятели в управлението като на застраховка. „За банката е добре роднините да са в бизнеса, защото така, ако не дай си, боже, нещо се случи с предприемача, ще има кой да го замести - братя, синове, съдружници“, твърди Екатерина Кирилова, ръководител отдел „Заможни клиенти и малки и средни предприятия“ в Уникредит Булбанк. Социологът Таня Чавдарова, преподавател по икономическа социология в Софийския университет, смята, че основна причина за силното влияние на семейството върху бизнеса е фамилистичното общество, характерно за Южна Европа, в което доверието се гради на неформални връзки с приятели и роднини. „Анонимните контакти, каквито пазарът задължително изисква, трудно пораждат доверие“, посочва Чавдарова. Когато им потрябва персонал, предприемачите го търсят по приятелски канали. Тя разказва за мениджър, който плаща много пари на агенция за подбор на персонала и накрая пак наема секретарка, препоръчана му от негов познат. „Предприемачите имат две лоялности – към фирмата и към семейството. Балансът е доста труден“, казва Харалан Александров. Неговият опит показва, че дори предприемачите да наемат професионален мениджър, те продължават да се бъркат в работата му, да мърморят, да дават съвети, да се пречкат. Формално структурата на компанията е корпоративна, но всъщност е пронизана от неформални контакти, които разпределят властта по различен начин. Например негов познат предприемач, който има голяма компания с около 2 хил. служители, се чувства задължен да назначава на работа семейството на жена си. Той ясно съзнава, че те нямат необходимите качества и затова ги слага на периферни позиции във фирмата. Въпреки това те използват роднинската си връзка с него, за да упражняват по-голяма власт, отколкото формалната им позиция предполага, и така създават „ядра на разпад“ в структурата на компанията. Според Александров проблемът е в ума – дори да съзнаваме, че корпоративната структура е по-добра и ефективна, инстинктивно искаме да се върнем към семейната организация, за която сме програмирани. В момента на българския пазар се конкурират два типа компании – със семейна организация, разчитащи изключително на неформални контакти в правенето на бизнес, и компании, организирани на корпоративен принцип. Семейната организация не е печеливша стратегия в дългосрочен план. Според проучване на консултантската компания McKinsey съвместно с London School of Economics сред над 700 средноголеми предприятия от Франция, Великобритания, Германия и САЩ, когато управлението на семейния бизнес се наследи от сина на основателя, фирмата в повечето случаи се представя по-зле от средното за всички компании и съответно, ако управлението се даде на външен мениджър, предприятието се представя по-добре. Друго проучване на McKinsey сред 11 семейни компании (най-младата от които е на 100 години) от САЩ, Европа и развиващите се страни показва, че те са успели да оцелеят толкова дълго до голяма степен защото са възприели много стриктни корпоративни практики, включващи ограничаване или пълна забрана на участието на членове на семейството в управлението. Основната причина по-ефективните корпоративни структури в България да не са спечелили срещу непотизма е неработещата съдебна система. Ролята на съдебната система е да служи като гарант за доверие между непознати – тоест, ако единият от тях наруши договора им, ще бъде наказан. Тъй като съдебната система не функционира, договорите имат тежестта на честна дума и правенето на бизнес само с приятели и роднини е рационален избор. Традиционно кръвната връзка гарантира доверието между хората. Харалан Александров цитира социологическо изследване, според което само 30% от българите биха се обърнали към съда, ако някой ги измами. Повечето биха потърсили неформални връзки и контакти, за да решат проблема. Социолози и икономисти смятат, че с навлизането на все повече западни компании на българския пазар културата на предприемачите ще се промени или те постепенно ще загубят бизнес от новата конкуренция (виж текста на Георги Ганев на стр. 10). Според Таня Чавдарова най-голям шанс имат младите хора, които не са обременени от културата на неформалните канали, особено ако са пътували в чужбина и са видели, че бизнесът може да работи и по друг начин. Скрит потенциал? Недостатъците на българските мениджъри може да се разглеждат като скрита лимонка и като потенциал. Славей Димов описва фирмите в България като „малки бомбички, които ще започнат да гърмят, ако продажбите им спаднат с 1-2%“. Според него едва 10% от тях имат шанс наистина да пораснат. Лъчезар Богданов смята, че заради бързото развитие на икономиката компаниите още могат да печелят въпреки някои неефективности. Но ако растежът се забави, някои фирми ще имат проблеми. Има и обратна логика – щом икономиката успява да расте с тези темпове при сегашните неефективности, колко ли по-бързо може да се развива, ако мениджмънтът се по-добри? Валери Петров вижда някои от недостатъците и проблемите на компаниите като възможност те да бъдат поправени - с малко външен ноу-хау инвестицията в тях ще се изплати многократно. Според Екатерина Кирилова предприемачите се опитват да се образоват и да научат нови неща на принципите на килийното училище - говорят с техни партньори, клиенти, доставчици. Те все повече ходят и на семинари. „Предприемачите реагират на промените и изискванията на пазара и търсят нови познания“, смята Николай Ярмов, изпълнителен директор на Център за предприемачество и управленско развитие, през който досега са минали над 1400 мениджъри и собственици на фирми (описва обучението като мини-MBA). Най-популярните курсове в центъра са класическите „Маркетинг“ и „Финанси“. Изненадващо „Мениджмънт“ не е толкова търсен курс. Обяснението на Ярмов: „Може би е трудно да си признаеш, че не знаеш всичко и понякога грешиш. Казваш си: аз ръководя фирмата от 12 години, как някой ще ми каже какво да правя.“ Мрежи на доверие При неработеща съдебна система има и други начини за гарантиране на доверието и спазването на договорите. Социологът Харалан Александров обяснява, че компаниите постепенно се организират в бизнес мрежи, в които всички се познават и репутацията е изключително важна. Например мрежа, в която участват фирми, производители на мебели, хотелиери и ресторантьори, които си купуват обзавеждането от тях, доставчици на дървен материал и други. Ако някой измами партньорите си, това се разчува в мрежата и повече никой не прави бизнес с него. Мрежите имат и недостатъци – няма сигурност. Отношенията са изключително гъвкави, крайните срокове лесно се променят и предоговарят. Предприемачи и работници без шеф В България могат да се отличат три типа хора, които се занимават със собствен бизнес според изследване* на социолога Таня Чавдарова сред 181 дребни бизнесмени в София. Първия тип тя нарича „предприемачи“ - те сами са решили да си направят фирма, мислят дългосрочно, искат фирмата да расте и са способни да поемат и управляват рисковете. Те посочват креативността като отличителна чета на предприемачеството. Вторият тип са „самонаетите“ - започнали са собствен бизнес заради различни обстоятелства (например безработица или заплаха от безработица), работят ден за ден, без да планират бъдещето на фирмата. Чавдарова ги нарича „работници без шеф”. Третият тип е смесен – стартирали са фирмата си по желание или под натиска на обстоятелствата. Някои са започнали с амбиция и бизнес визия, но впоследствие са се предали и сега управляват бизнеса, защото не виждат друг изход, а други обратното – не са имали големи надежди при започването на собствения бизнес, но после са развили по-дългосрочна стратегия, която следват успешно. Според Чавдарова в момента пазарът отсява хората със собствен бизнес според способността им да поемат рискове и да са креативни. * Chavdarova, T. (2005). The Bulgarian Small Business Owners: Enterpreneurs or Workers without Boss? In T. Chavdaroda (Ed.), The Socioleconomic Cultures on the Balkans – Sustainability and Change. Sociological Problems, Special Issue, 5-22 .

Шефе, вече си мениджър

Tue, 08 Apr 2008 17:56:00 +0300

Представите на шефа са, че, ако някой може да нарушава правилата, това е той. Докато мисленето на мениджъра е, че той е последният, който може да си позволи да наруши правило. „Щом той не го следва, защо пък аз да го правя?” Такъв вид мислене може да струва много на една организация, но се наблюдава често в йерархичната организационна структура. Една от задължителните черти на добрия мениджър е разбирането, че личните ценности, поведение и дори настроение афектират като в каскада всички подчинени и дават основния тон за климата на организацията. Осъзнаването на своята роля на пример за поведение е сред основните отговорности на един мениджър. В този смисъл мениджърът не е шефът, който седи отгоре на някаква структура, той е в основата на структурата. В йерархичната организационна структура човекът на ръководна длъжност има главната отговорност да управлява властта, която позицията му дава. Свикнали сме подходът към тази власт да е този на „шефа”, но изискванията на пазарната икономика налагат един нов подход - на мениджъра. Какви са основните различия между шефа и мениджъра? Шефът нерядко се възприема като враг, на него се гледа по-скоро със страх, отколкото с респект. И в резултат шефът се превръща в този, от когото често се крият важни аспекти от представянето на екипа и реалните резултати. Добрият мениджър се възприема като доброжелател, главата на професионалното семейство, който се грижи проблемите в представянето да бъдат решавани конструктивно, без излишно сочене с пръсти. Шефът често е информационно изолиран. Той държи монопол върху „важната” информация, смятайки, че не е необходимо подчинените да знаят за нея, или я споделя само със „свои хора” в екипа. Но резултатът обикновено е реципрочност - подчинените отвръщат на информационното затъмнение - важна информация не слиза надолу, но важна информация не се и качва нагоре. Така шефът остава с нереална преценка за работата на екипа и често се озовава в позицията да взема неинформирани решения, които са нефункционални в очите на екипа, но в тона на реципрочност това не стига до него под формата на обратна връзка, а като тежката действителност на лошите резултати. Мениджърът се стреми към оптимална прозрачност на информацията - намирането на правилния баланс между усещането за информираност на екипа и предотвратяването на потенциалното му „заливане” с излишна информация. Основно умение на добрия мениджър е мениджмънтът на информация - грижата правилната информация да стига до този, на когото е необходима, включително и до самия мениджър като обратна връзка. Комуникацията е двупосочна, търси се откритият диалог. Мениджърът осъзнава ползите от открития диалог и го инициира. Той насърчава споделянето на лична гледна точка по важни за екипа теми, която се различава от неговата. Уважаването на мнението и преценката на подчинените и готовността да моделира своите не се възприемат като знак за слабост, а като индикация за стремежа на мениджъра към вземане на най-успешното за целите на екипа решение. Чувството, че по един или друг начин участват във вземането на важни решения, които директно афектират тяхната работа, е ключово за морала и ангажираността на участниците в екипа. Демонстрираното отношение създава усещането за инклузивност, за по-тясна принадлежност към екипа, което се асоциира с повишено ниво на кооперативност и споделено доверие. Шефът често е „специалист по всичко”, той „знае най-добре”. Мениджърът работи с ясното съзнание, че не знае най-добре, а е в позицията да ръководи и координира специалисти, да търси и синтезира тяхното експертно мнение. Затова назначаването на специалисти без мениджърски умения на ръководни длъжности ги превръща в шефове, които не умеят да управляват своите екипи, което рано или късно си проличава в резултатите. Шефът мисли и говори в „аз”. Мениджърът мисли и говори в „ние”. Мениджърът поема отговорност за представянето и развитието на хората от екипа. Личните интереси на мениджъра са второстепенни пред цялостното представяне. Приоритет е оптимизирането на потенциала на екипа чрез делегиране - постепенното увеличаване на отговорностите на отделните му членове. Колкото по-добре е делегирана работата, толкова повече време има мениджърът да се концентрира върху стратегическите и дългосрочните цели на организацията. Ключов фактор в делегирането е дефинирането на критерии за добре свършена работа. Изясняването на очакванията на мениджъра за добре свършена работа се прави с ясното разбиране, че при делегирането хората се оставят да правят и грешки, от които да се учат. Защото развитието им е знак за качествата на мениджъра. В изследванията на корпоративния мениджмънт е известна максимата, че хората постъпват на работа заради компанията, а напускат заради шефовете. Затова големите компании, които ценят своите човешки ресурси, инвестират сериозни суми за внимателната селекция и развитие на своите мениджмънт кадри.

От тръс в галоп

Tue, 08 Apr 2008 10:25:00 +0300

Кебапчета, бира, слънчогледови семки, роми и миризма на тор, скъпи автомобили, милионери, бизнесмени със своите охранители и... разбира се, Бойко Борисов. Освен на предизборна агитация подобна комбинация може да се види само на едно друго място и само веднъж в годината - 15 март, Тодоровден, на конните надбягвания на хиподрума в Банкя, популярни още като кушии. Кушиите са три. На първата се представят млади кончета – дебютанти, втората е за висококласни коне, а третата е народната кушия, в която участват конете аматьори. В България засега конните състезания служат за сравняване на мускули на собствениците, докато например в Англия, Германия и страните от Бенелюкс отглеждането на животни за конни спортове от частни лица е и доходна дейност, и любимо занимание. В конете на запад се инвестира, както в акции или други активи, които носят големи дивиденти. В някои страни от Арабския свят се дават огромни суми за коне, а конюшните на животните дори са оборудвани с климатици. Със забогатяването на българите интересът към луксозните стоки бързо расте. Пазарът на породисти коне не прави изключение и също се развива. Пример за това е огромният скок на наградния фонд – от 2-3 хил. лв. досега на 200 хил. лв. за новия състезателен сезон, стартиращ през май. Спонсор е бизнесменът Гриша Ганчев, който е председател на Националната асоциация за конни надбягвания „Жокей клуб“, обяснява собственикът на състезателни коне Иван Василев. От любов към животните България все още е далеч от нивото на страните с традиции в конните спортове и това най-ясно личи от ниските наградни фондове на надбягванията. Награднят фонд за световната купа в Дубай е 6 млн. долара. А наградата за победителя на конните надбягвания, които се проведоха през март във Флорида, беше 1 млн. долара. Световна практика е наградата да се разпределя между собственика на коня, жокея, гледачите и производителя. В България 60% получава притежателят на коня, а другите 40% са за жокея. Дори да получи 100% обаче, българският собственик трудно може да покрие разходите за отглеждането на животните. Залаганията също не са толкова популярни, колкото в чужбина. Няма и тотализатор, който да ги организира. Защо тогава хората си купуват коне? Собственикът на неколкократния победител в надбягванията – коня Цитрон, Стефан Стефанов разказва, че в основата на мотива му да се сдобие с кон е любовта му към животните, а не намерението да печели от отглеждането им. Тази е най-честата причина повечето бизнесмени да имат собствени коне, потвърждава и коневъдът Анастас Мудов. Отглеждането на коне е трудоемка и скъпа дейност. Издръжката на едно животно е около 300 лв. на месец, а отделно 100 лв. се плащат на треньор, който се занимава с подготовката му за състезания. Високи са и разходите за транспортиране на животните. Анастас Мудов се занимава с този бизнес от близо пет години. Бил е строителен предприемач, а сега е насочил бизнеса си към селото - отглежда лози за вино и има намерение да се занимава със селски туризъм. В конната му база има 60 коня от различни породи. Въпреки прогнозата му, че коневъдството е на прага на своя растеж, той казва, че към момента трудно може да се издържаш само от това. Инвестицията му в отглеждане на коне все още не се е изплатила. Бизнес моделът Цената на един кон се определя от няколко основни фактора – порода, потекло, състояние на коня и спечелени титли. Обикновено собствениците купуват животните, когато те са още малки, най-често на възраст 1 година. Активната състезателна възраст на коня е 3 години. Изразът „да направиш кон“ означава да го вземеш от малък и да го дресираш и тренираш така, че той да стане победител. Друга възможност е да купиш вече обучен кон, но цената му е по-висока. Младите жребчета и кобилки в държавния конезавод „Кабиюк“ в Шумен струват между 3 и 6 хил. лв. без ДДС по информация на ръководителя му Светлозар Кашчиев. Най-скъпо продаденият на чужденец кон е бил за близо 40 хил. лв. Стойността на животното расте, когато то печели награди при гонките. „Ако конят е обучен за прескок или обездка, цената се качва неколкократно – от 6 до 10 хил. евро“, разказва Анастас Мудов. Това отчасти се дължи на по-големите усилия, които се полагат за дресирането на животните. На развитите пазари за коне частните собственици могат да спечелят от инвестицията в кон, ако той печели състезания и впоследствие го използват за разплод. В България по-изгодно е собствениците да инвестират в обучението на коня и да го препродадат, обикновено на чужденци. „Търсене има от купувачи най-вече от Турция и Гърция, тъй като там цените са два-три пъти по-високи“, разяснява Анастас Мудов. „Интересът от чужбина е факт, тъй като цените в България са много по-ниски, но чужденците рядко търсят „сурови“ коне, по-скоро се свързват с частни лица, които вече са обучили животните, и ги купуват от тях“, допълва Светлозар Кашчиев. Проблем на собствениците на коне в България е липсата на добре подготвени кадри, които да тренират животните. „Персоналът е от ключово значение при отглеждането на коне, тъй като те са много чувствителни животни“, споделя Кашчиев. „Кабиюк“, в който се отглеждат 600 коня от четири породи, предназначени за различни нужди - от селскостопански дейности до спорт, изпитва трудности при набирането на конегледачите и треньорите. Според него причината е в ниските заплати, които могат да им предложат. Собствениците на шампионите В България чистокръвни, породисти коне с шампиони в родословията си се стопанисват от няколко човека. Един от тях е холандката Франсина Беселинг, която докарва арабските си коне, за да ги отглежда в България. „Беселинг може да продаде някое от животните си дори само по документи, тъй като са от знатни потекла“, обяснява Анастас Мудов. Холандката продава основно в чужбина, тъй като нейните коне са предназначени за шоу, а това не е много популярно в страната. Животните й са много скъпи. Според on-line изданието big.bg Беселинг е продала едно от своите кончета на саудитски принц за 4 млн. долара. Тя получава приходи и от продажбата на гените на животните. Използването на породист жребец от нейните конюшни за оплождане струва 1300 евро. В бранша е известно, че другият собственик на скъпи чистокръвни коне в България е бизнесменът Гриша Ганчев. Неговите животни са внесени от Западна Европа и държавите от Близкия изток. „Някои от тях се отглеждат и състезават в Германия“, обяснява ръководителят на държавния конезавод Кашчиев. Според него конете на Ганчев имат по-добри гени от българските, защото в България през последните 50 години спортните коне се кръстосват само в рамките на социалистическите страни, където не се организират много състезания: „Така основният механизъм за отсяване на шампионите, които да се използват за разплод, липсва и животните са породисти, но без качества.“ Гриша Ганчев подпомага местното производство, като пуска конете си за разплод на частни собственици и на държавния конезавод - вероятно в опит да направи сектора по-конкурентен, по-бляскав и по-привлекателен за богати хора. Възможно е след няколко години собствеността върху чистокръвно животно да стане признак за висок социален статус и бизнесът с породисти коне бързо да се разрасне. Предизвикателства пред сектора И конегледачи, и собственици на коне са на мнение, че секторът ще се развива. Според тях той ще достигне средните за ЕС качество на конете и цени през следващите 5-7 години. Цените на конете растат и сега, но според Светлозар Кашчиев причината не е търсенето, а сравнително ниският брой на произведени коне в България: „Тъй като при чуждите породи климатизирането е трудно, в страната все повече се правят кръстоски на български и чужди породи. Те са и потърсени, защото цените им са по-ниски, а качествата им са явни. Иначе добър пазар има и на арабските коне.“ Въпреки положителните тенденции през последните години - спонсорства от страна на крупни пазарни играчи, въвеждане на допинг контрол, дебюти на все повече млади кончета, секторът все още трябва да се справя с липсата на подходящи хиподруми, където да тичат конете (в България има само три такива – в Банкя, Шумен и Русе), липсата на жокеи (популярните имена в надбягванията са три, а от това в голяма степен зависи представянето на коня) и липсата на тотализатор, който да приема залози. Докато предприемачите не инвестират в тези области, конните състезания ще предлага повече зрелища и по-малко хлябат. Породи и участия Коне се отглеждат с няколко основни предназначения – за класически спортни дисциплини (прескок, обездка и всестранна езда), състезания, изложения, туризъм, участия в шоу програми и селскостопанска дейност. На изложенията, които са своеобразни конкурси за красота, животните получават оценки, които влияят силно върху тяхната цена. В шоу програмите пък конят демонстрира своите качества и външен вид чрез изявите си в различни номера. В тези програми най-често дефилират представителите на арабската порода. Тя е сред най-скъпите в света заедно с чистокръвната английска. Арабската порода е най-старата в света и се явява пряк или косвен родоначалник на всички културни породи коне от ездови и ездово-впрегатен тип. Конете от чистокръвната английска порода са най-подходящи и добри за хиподрумни надбягвания. Породата е основна подобрителка за всички полукръвни породи коне. Сред българските породи с най-подходящи качества за спорт е източнобългарската. Тя е резултат от кръстосването на местни и чужди породи. През последните години в България са внесени коне от немската порода “Холщайнер”, която е доминираща в прескока. Застраховане на коне Застраховането на спортните коне е проблемна област. Собственици се оплакват, че застраховката струва колкото самия кон, което на практика я обезсмисля. Застрахователите също не отричат, че има проблеми. От началото на 2008 г. няма нито един застрахован кон по информация на Стефан Ризванов, заместник-директор „Селскостопанско застраховане“ в “Булстрад”. „Тъй като размерът на застрахователната сума е голям, често възникват спорове между нас и клиентите“, признава той. Причината според него е, че конете се внасяли на занижени цени, по които собствениците им искали да правят застраховките. Сумите, за които се застраховат конете и се изплащат в случай на загуба, се определят след експертна оценка и споразумение между застрахователя и клиента. По думите на Ризванов застраховката за всички рискове струва около 12% от договорената застрахователна сума.

Ооо, Пепи

Tue, 08 Apr 2008 10:03:00 +0300

Сигурно много хора на име Петър и неговите производни си спомнят периода, в който приятелите им редовно ги поздравяват с „Ооо, Пепи“. Репликата, с която магазинерът от рекламата на кренвирши посреща едноименната клиентка, се запечата в съзнанието на хората и стана популярна шега. Мнозина ще се сетят и за телевизионната реклама на карловската луканка с щастливите прасета, които пеят песента „Bye Bye Love“ (Сбогом любов) от саундтрака на филма „Ах, този джаз“. Вероятно всеки, който е гледал танцуващите прасета, нетърпеливи да се превърнат в мезе, би се съгласил, че чувството за хумор е доста черно. Медийното пространство е залято с всякакъв вид рекламни послания, които хората упорито се опитват да избягват. Това кара рекламните агенции да търсят всевъзможни начини да привлекат вниманието и да накарат хората да запомнят рекламирания продукт или компания. Рекламата засяга предимно две сфери на нашата психика – рационалното мислене и по-важната за създателите на рекламата - емоционална страна. „Емоционалното стимулиране е способно да преодолее рационалното обработване на представената информация, да създаде психологическа реалност около продукта и да му придаде индивидуалност и лице, за да изпъкне сред останалите“, пояснява психологът Милена Караилиева от отдел „Човешки ресурси“ в БТК. Караилиева участва в процеса на оценка на рекламата. Емоцията предизвиква преживяване на удоволствие или неудоволствие и именно с тях си служат сценаристите, за да постигнат ефекта на рекламата. Важно е обаче да се уцели последователността и пропорцията. Караилиева дава пример с американската компания “Оркин”, която се бори с вредители. Продажбите й драстично се качват след реклама, показваща дузина хлебарки, които служител на компанията унищожава. След неприятната гледка зрителят бързо чувства облекчение от пристигането на спасителя. Все още голяма част от компаниите залагат на добрия стар модел да показват предимно красиви, приятни неща и идилични семейни картини. И може би не бъркат. „Рекламата предлага на потребителите един свят, в който всички са млади, хубави, обичани и това подтиква зрителя да се идентифицира с персонажите, да желае да прилича на тях – поне като си купи стоката, която те притежават“, обяснява Анелия Петрова, преподавател по психология на рекламата и член на Дружеството на психолозите. Също като в рекламите за прах за пране, където идеалната домакиня изпира идеално дрехите на своите деца и съпруг. Петрова разказва, че точно тези реклами, окачествени от зрителите като „най-банални“ според проучване в Германия, се оказват едни от най-ефективните. Смехът продава Хуморът има още по-бърз ефект в постигането на удоволствие и задържането на вниманието, но специалистите посочват, че използването му води и до редица рискове. Рекламодателят трябва да е наясно към каква група от хора насочва своята реклама, защото според психолози чувството за хумор на един човек се определя от социалното му и културното обкръжение. Например забавните реклами за кредити са насочени към средностатистическия човек и хуморът е по-народен. В тази връзка обаче чуждите реклами, поради специфичното чувство за хумор на дадена страна, трудно се адаптират за българска употреба. Ако зрителят не възприеме една реклама за смешна още в самото начало и му се налага да я гледа много често, то тази реклама ще предизвика раздразнение, което може да се пренесе и върху рекламирания продукт. Дори една реклама да е смешна, нейното многократно излъчване ще заличи първоначалния положителен ефект, защото ще се превърне във виц, който сте слушали много пъти. Един от по-успешните начини да се избегне това е създаването на любим анимационен или друг герой като кучето на магазините за телекомуникационни стоки Germanos, което иска разходка, рибката на техните конкуренти 2be, която почти всяка вечер разказва нещо ново, закръгленият Любо на БТК, въвличан редовно в спорове с тъщата и отскоро в ролята на Супермен, облечен в прилепнал трикотажен костюм. Така емоцията се прехвърля върху героя, който при успешно продуциране се асоциира с продукта или марката. Хумористичното представяне не е подходящо за луксозни продукти, защото има леко обезценяващ ефект и липсва елементът на убеждаването. Те са по-подходящи за по-евтини продукти за всекидневна употреба. Например според проучване на компанията Nissan забавна реклама на модела Altima се харесва много на зрителите, но не покачва продажбите. Черният хумор в рекламата „Щастливите прасета“ е пример за това как шокиращият елемент успява да привлече вниманието задълго. Татяна Кучинова, директор „Обслужване на клиенти“ в агенция Huts JWT, създател на рекламата, обяснява, че креативният екип съзнателно я е направил стряскаща за определен кръг от зрители, за да я забележат и запомнят за кратък период от време. В началото на тази година рекламата е включена в програмното шоу Commercial Breakdown на британската телевизия BBC, в което се представят най-забавните реклами в цял свят. Създаването на любима на зрителите реклама, която да гледат отново, е голям успех, но понякога има нежелан страничен ефект - потребителите да запомнят само рекламата, без да я асоциират с продукта. Колко човека си спомнят какви кренвирши обича Пепи?

Компютърджиите стават зелени

Tue, 08 Apr 2008 10:04:00 +0300

Когато Шай Агаси, отдавна смятан за следващия ръководител на SAP, разбра през март 2007 г., че няма да стане главен изпълнителен директор поне още две години, той напусна компанията. Когато германският софтуерен гигант след това се опита да го накара да промени намерението си, като му предложи веднага шефското място, той осъзна, че «много повече го вълнува» новата възможност, която му даваше неочакваната свобода. През януари новосъздадената фирма на Агаси Better Place обяви първата си сделка в съдружие с автомобилната компания „Рено” и правителството на Израел: „да освободи една цяла страна от зависимостта й от бензина” чрез преминаването към електрически автомобили. Макар че Агаси е най-висшият мениджър, който досега е напускал голяма фирма от сектора на информационните технологии, за да премине към чистите технологии, той съвсем не е единственият. Към Агаси се присъединяват Елън Мъск, съосновател на PayPal, който сега е председател на Tesla Motors (новата фирма, пуснала първия електрически автомобил), и Винод Кхосла, легендарен рисков инвеститор, който премина от доткомите към зелените заедно с много други. „Има невероятна миграция на таланти от традиционните към чистите технологии”, казва Адам Гросър, съдружник във Foundation Capital, голяма фирма за рисков капитал в Силиконовата долина. „Тяхното социално съзнание беше активирано, а и смятат, че там може да се направят много пари. Човек трябва да удовлетвори капиталистическите си желания и същевременно да се чувства уверен в собствените си морални принципи.” Много от тези „техничари” са наемани от същите фирми за рисково инвестиране в Силиконовата долина, които стояха зад успешните поколения от високотехнологични компании – от производители на персонални компютри до софтуерни компании и до двете вълни интернет фирми. Наред с Foundation Capital няколко от водещите фирми за рисково инвестиране, включително Kleiner Perkins и Khosla Ventures, сега залагат на едро на „зелено”. Въпросът за милиарди долари е дали качествата, които помагат на някого да стане успешен ръководител, предприемач или инвеститор в цифровите технологии, ще свършат работа и при зелените технологии. Какво може да допринесе един софтуерен гуру за биогоривата? Може ли да направи електрически автомобил в гараж? Отговорите могат да имат огромни последствия за планетата. Кхосла, който направи своето състояние като съосновател на компютърния производител Sun Microsystems, не се съмнява, че моделът на Силиконовата долина може да успее в тази нова област. С бързото намаляване на пазарния риск, когато дори американското правителство стимулира голямото разрастване на възобновяемите енергии и енергийната ефективност, голяма част от работата се свежда до това да заложиш на правилната технология. Кхосла смята, че рисковите капиталисти са добри в анализа и управлението на технологичните рискове независимо от сектора. Например традиционните енергийни компании разбират и поемат, да речем, проучвателни рискове, но не се чувстват комфортно, когато инвестират в нова горивна технология със същото ниво на риска, смята той. „Хората в рисковите инвестиции и информационните технологии са свикнали да работят в среда, където човек не знае дали дадена технология ще бъде сполучлива; започваме да изграждаме, преди да е финализиран проектът, и правим корекции в движение,” казва той. Те са свикнали с високия процент на фалити, който балансират с перспективата за големи печалби, ако нещата потръгнат. „Това, което наистина откроява общността на Силиконовата долина, е способността й да работи с предприемачи във всички сектори и да определя облика на фирмите в началния им етап”, твърди Бил Форд от General Atlantic, фирма за рискови инвестиции, която инвестира мащабно в зелените технологии. Интернетът е толкова демоде Агаси твърди, че това, което е взел от SAP, е способността да мисли систематично за решаване на проблеми. „Научих се как да разбирам един голям проблем, да го раздробявам на малки части, да решавам всяка една от тях поотделно и да ги реинтегрирам обратно в една система”, казва той, отбелязвайки, че предишните опити за въвеждане на електрически автомобили не са успели поради липсата на систематично мислене. Неговото решение обединява четири отделни части: Renault, които произвеждат автомобили, Better Place, които предоставят инфраструктурата, позволяваща на потребителите да презареждат бързо колите си; инвеститорите, които финансират инфраструктурата; и правителство, готово да предложи големи данъчни преференции на всеки, готов да купи кола с нула вредни емисии. Израел е гарантирал данъчни преференции до 2019 г. В някои случаи скокът от компютърните в зелените технологии може изобщо да не е толкова голям. Повечето компютърджии вече имат научна подготовка (макар че Мъск е изоставил доктората си по физика на втория ден). Конструирането на слънчеви панели има много общо с изграждането на микрочипове. Всичко опира до миниатюризацията и използването на силиций според един експерт. По същия начин енергийни фирми експлоатират огромни енергоразпределителни мрежи – друга област, в която компютърджиите се чувстват у дома. Главният изпълнителен директор на Silver Spring Networks Скот Ланг споделя: ”Когато дойдох от Perot Systems през 2004 г., технологията „последна миля” за енергийните предприятия все още не бе открита и видях огромна възможност да помогна на предприятията да се свържат по-ефективно с клиентите си.” Неговата фирма прилага интернет технология към мрежите на енергийните фирми с цел подобряване на енергийната ефективност и управление на търсенето. Ланг смята, че почти половината от търсенето на нов енергопроизводствен капацитет по света през следващите 15 години може да бъде задоволено по пътя на повишаването на ефективността. Една от опасностите, поне за някои новосъздадени зелени предприятия, е размерът на капитала, който трябва да се вложи в началния етап. „Размерът на сумите, които трябва да се инвестират, се различава радикално от този при новосъздадените предприятия с традиционни технологии”, казва Мич Мандич, ветеран с 25-годишен опит в технологични фирми (включително Apple) в Силиконовата долина, който ръководи Range Fuels, изграждащи първия завод за производство на етанол от целулоза в Джорджия. Новосъздадените предприятия за чисти технологии много бързо излизат от диапазона 5–10 млн. долара, казва той, и преминават към цикли за набиране на средства в диапазона 50–100 млн. долара. „Залозите стават много високи доста по-рано.” Необходимо е да се внимава за политиката на правителството. Когато се стигне до инвестиции в зелени технологии, рискът, свързан с държавната политика, може да има значение поне колкото технологичния риск. Дори ако и тримата оставащи кандидати в надпреварата за Белия дом кажат, че ще въведат задължителна федерална схема с лимити и квоти за продажба на вредни емисии, за да се ограничат емисиите на въглероден диоксид в САЩ, детайлите тепърва предстои да бъдат договорени, а гласовете пуснати. „Управлението на риска, свързан с държавната политика, не е нещо, което ръководителите на предприятията с традиционни технологии е трябвало да правят, така че кривата на ученето ще бъде стръмна”, споделя Даяна Гласман, банкер в сферата на екологичния бизнес в Credit Suisse. Все пак те поемат към едно обещаващо начало. Кхосла бързо си изгражда репутация на хитър вашингтонски „велик комбинатор”. Range Fuels спечели грант от 76 млн. долара за завода си в Джорджия от Американския департамент по енергетика. Агаси, след като се договори успешно с Шимон Перес и Ехуд Олмерт в Израел, уверено предрича друга сделка между Better Place и друго национално правителство „в рамките на 100 дни”.

„Форд Европа“ идва на помощ

Tue, 08 Apr 2008 10:39:00 +0300

От многото нови коли, показани за първи път тази година на автомобилното изложение в Женева, нито една не е толкова важна за своя производител, колкото новата "Фиеста" на “Форд”. Този супер мини автомобил е първият израз на това, което Алън Мълали, бившият ръководител на "Боинг", нает през 2006 г. да спаси борещия се за оцеляване автомобилен производител от очертаващия се фалит, нарича стратегията на "Един Форд". Това не означава просто да се изоставят другите марки като “Ягуар”, “Ландроувър” и може би “Волво”. Мълали иска “Форд” да престане да създава гама от модели, които се различават изключително много един от друг в различните региони. Той иска да използва мащабите на “Форд”, за да създаде автомобили, които с малки корекции, съобразени с местните вкусове, да могат да се продават лесно както в Северна Америка и Азия, така и в Европа. Като експлоатира най-добрите постижения на “Форд” в разработката и дизайна, независимо от местонахождението, той се надява да сложи край на оскъпяващото дублиране на дейности, да освободи парични ресурси за влагане в нови автомобили и да затвърди марката “Форд”. Ключът към този подход е звеното на “Форд” в Европа, което отговаря за проектирането на "Фиеста". Само с малки промени във външния й вид "Фиеста" ще се произвежда в Китай от 2009 г. и в САЩ от 2010 г. Мълали е раздразнен, че производството на други европейски модели като S-Max, новаторски спортен миниван, засега се отлага в Америка, докато бъдат заменени днешните модели. Това се налага, защото автомобилите, разработени за Европа, изискват време и пари за адаптирането им в съответствие с американските разпоредби. “Форд Европа” е успешен, което е още по-необичайно, предвид проблемите на компанията майка. Миналата година автомобилостроителният бизнес на фирмата в Северна Америка загуби 3.5 млрд. долара, а продажбите на нейните "местни марки" спаднаха с 12.7%, позволявайки на “Тойота” за първи път да заеме второто място на пазара. “Форд Европа” пък произведе рекорден брой автомобили, увеличи продажбите с 5.4% и завзе по-голям дял от пазар, на който трябва да се конкурира агресивно с най-добрите германски марки. “Форд” почти загуби изкуството за производство на добри леки автомобили на вътрешния си пазар поради недалновидната си концентрация върху пикапите и спортните високопроходими автомобили, но в Европа постепенно си изгради репутация с отличните си продукти. Освен новата "Фиеста",неговата гама от автомобили може справедливо да претендира, че е най-добрата, или на нивото на най-добрите, във всеки сегмент на пазара, на който се конкурира. Това постижение се корени в началото на 1990-те, когато европейското ръководство на компанията разбра, че вече не е достатъчно само да се правят автомобили, които са надеждни и с добро съотношение цена-качество. Под ръководството на Ричард Пари-Джоунз - легендарния инженер, който се пенсионира миналата година – “Форд” започна да подобрява динамиката - комбинацията от окачването, манипулирането, управлението и т.н. на всеки произведен от него автомобил. Началото беше сложено с първия "Мондео", пуснат през 1993 г. и достигна своя апотеоз пет години по-късно с "Фокус". Неговото скъпичко задно окачване означаваше, че далеч беше надминал своите конкуренти. Сега се приема за даденост, че “Форд Европа” произвежда коли с чудесна динамика. Но през изминалите няколко години колите добиха и външния вид, отговарящ на високите им качества, с по-висококачествен интериор и по-радикален дизайн от старомодния външен вид, с който “Форд” бе известен. Човекът, на когото дължат това, е Мартин Смит - началник на отдела по дизайн, който беше нает през 2004 г. с картбланш от президента на “Форд Европа” Луис Бут, да създаде ”впечатляващи, разкошни коли”. Предишните опити да се конструират "автомобили от световна класа", които могат да се продават навсякъде, се провалиха отчасти заради разбирането, че техният дизайн трябва да бъде мек и ненатрапчив, за да бъде приемлив в различни страни. До новата си "Фиеста" “Форд” не знаеше дали езикът на "кинетичния" дизайн на Смит ще бъде разбиран и харесван извън Европа. Нямаше защо да се притеснява. Благодарение на глобализацията на модата и дизайна, поколението на Ipod ("с прогресивни разбирания за дизайна", както Смит ги нарича) харесваше "Фиеста"-та, където и да я показваха. Джим Феърли, ръководителят на световния маркетинг на “Форд”, няма съмнения за важността на "Фиеста", особено в Америка. "Кога за последен път сте виждали производител да предложи малка кола в САЩ и да иска от клиентите да платят по-висока цена?", пита той. "Фиеста"-та, казва той, ще навлезе в най-големия пазарен сегмент на света - този, в който колите бяха стоки, но сега са първото стъпало от стълбата за покупката на по-големите, по-скъпи модели на фирмата. Няма причина, поради която някои от тези по-скъпи коли да не идват също от увереното в силите си европейско звено на “Форд”. Европейските коли като най-новия модел "Мондео" стават по-големи точно когато високите цени на горивото карат повечето американци да мисля за по-малки - още един признак за изравняването на вкусовете и още един довод в подкрепа на стратегията на Мълали за "Един Форд".

Коничиуа*, Казанлък

Tue, 08 Apr 2008 10:06:00 +0300

Ако отидете в края на май за Фестивала на розата в Казанлък, може за момент да помислите, че е станала някаква грешка и се намирате в Япония. По това време там има над 1500 японски туристи, а за град, в който живеят малко над 50 хил. души, това присъствие не остава незабелязано. За фестивала пристигат и други туристи, сред които има българи, руснаци и западноевропейци, но през миналата година японците бяха почти половината от всички посетители. Първите туристи Повечето японски туристи са от град Фукуяма. Христо Стоянов от Асоциацията за приятелство „Казанлък – Япония“ обяснява, че големият интерес към Казанлък започна след концертното турне на ансамбъл за народни танци “Пирин” – Благоевград, в град Фукуяма през 1994 г. Тогава българските танцьори подаряват на своите домакини голяма медна роза и рекламни материали за Празника на розата в Казанлък. Интересът от японска страна не е случаен. Във Фукуяма розата е на особена почит. Градът си има и собствен фестивал на розата през май, въпреки че маслодайната роза не вирее поради климатичните условия на островната държава. През 1998 г. друг ансамбъл - „Арсенал“ – Казанлък, посещава японския град на розата по време на неговите празници, придружен и от делегация от град Казанлък. Две години по-късно около 120 човека, сред които български предприемачи, хора на изкуството, занаятчии, историци, розовъди и хора от града, учредяват неправителствената организация „Казанлък – Япония“. Асоциацията играе ролята на посредник, който привлича туристи, включително чрез танцовите ансамбли, които продължават да посещават Япония. Христо Стоянов разказва, че японският бизнесмен Шиничи Мунемаса, собственик на компания Sanix, работеща в сектора на санитарни и екологични услуги в Япония, финансира всяка година посещенията на ансамбъл „Арсенал“ в Япония и неговите спектакли в град Фукуока, близо до Фукуяма. Розови дни за бизнеса Жителите на островната държава са привлечени най-силно от ритуалите и обичаите, свързани с розобера и приготвянето на продуктите от роза. Празникът на розата се провежда всяка година през първия уикенд на юни, уточнява Васил Белев от фондация „Българска роза“, която заедно с община Казанлък организира тържествата по време на трите празнични дни. По време на празника има концерти с изпълнители на български народни танци, които също много се харесват на японците, както и разходка из розовите полета и розобер. Според търговците в Казанлък благодарение на японските посетители оборотите им скачат многократно, тъй като продуктите на розата, и най-вече прочутото розово масло, се изкупуват основно от японци. Според Стоянов това се дължи на географската отдалеченост на Япония, където българската продукция по-трудно пробива на пазара. Туристическите атракции не се изчерпват само с Празника на розата. Чуждестранните туристи идват за около 1-2 седмици и през това време посещават и други места. В пакета с услуги, които туроператорите им предлагат, е включена и обиколка в Долината на тракийските царе. В самия град Казанлък също има какво да се види – къщи музеи на известни български художници и художествени галерии. От миналата година в селата около Казанлък се отварят и около 15 къщи за гости, по международните стандарти за селски туризъм. „Японската агенция за международно сътрудничество (JICA) помага вече 3 години на българските села около Казанлък да започнат свой бизнес със селски туризъм“, разказва Кимиано Нагой, технически координатор по проектите в организацията. Помощта се е състояла в обучението на жителите как да получат лицензи и да се справят сами с наличните ресурси. Цената има значение През последните две години обаче се наблюдава чувствителен отлив на японските туристи след пика в периода 2000-2005 г., когато годишно са идвали около 3 хил. японци. От асоциация „Казанлък – Япония“ смятат, че това се дължи на значителното увеличаване на цените за периода, в който туристите са в България. Христо Стоянов разказва, че цените на нощувките стават 2-3 пъти по-скъпи, а офертите минават през няколко туристически посредника и това допълнително ги оскъпява. Все пак туризмът в Казанлък и региона расте, за което свидетелстват новите хотели и ресторанти и развитието на селския туризъм. Това се случва основно благодарение на розата и малко културна дипломация в далечна Япония.

Следващата зелена революция

Tue, 08 Apr 2008 10:10:00 +0300

От едно десетилетие Европа отблъсква усилията на фирмите за биотехнологии, като американската „Монсанто”, насърчаващи генномодифицираните земеделски култури. Въпреки научните уверения, че генномодифицираните организми (ГМО) са безопасни за консумация от човека, и решението на Световната търговска организация срещу националните забрани за внос в Европейския съюз много европейци все още не са ги опитвали. Но това според Иън Фъргюсън, шеф на английския хранителен гигант Tate & Lyle, скоро може да се промени. „Намираме се в такъв момент на историята, когато генномодифицираната технология... е факт от живота”, каза той наскоро. Фъргюсън, който оглавява британската федерация за храни и напитки, твърди, че тъй като многобройни големи селскостопански износители са възприели ГМО, избягването им става скъпо. Фермерското лоби Copa-Cogeca неотдавна предупреди, че покачващата се цена на фуражите може да ликвидира европейския животновъден сектор, ако не бъдат вдигнати забраните за ГМО. Междувременно европейските министри на земеделието не успяха да се споразумеят дали да разрешат вноса на генномодифицирана царевица и картофи; решението ще бъде взето от Европейската комисия, която е вероятно да се произнесе положително. Ако стане така, това ще бъде победа за „Монсанто”. Но фирмата вече се наслаждава на по-сладко отмъщение: огромния си търговски успех. Тя реализира три непрекъснати години на растеж на приходите и печалбите и на 12 февруари покачи прогнозите си за печалбата за финансовата година за втори път за период от два месеца. „Монсанто” реализира печалба от 993 млн. долара през годината (от август до август) при приходи от 8.6 млрд. долара. За това допринесе и световният бум на цени на борсовите стоки, но Брет Бегеман – главен изпълнителен директор в Монсанто, подчертава, че именно напредъкът на фирмата в областта на ГМО технологиите е довел до високите цени и ще спомогне за удвояването на печалбите до 2012 г. Финансовите успехи на фирмата се дължат на успеха на ГМО извън Европа. Последният доклад на Международната служба за придобиване на агробиотехнологични приложения (ISAAA) – организация с идеална цел, която следи отрасловите трендове - е констатирала драматичен растеж през 12-те години, откакто ГМО са на пазара. Миналата година обработваемите площи с ГМО по света са се увеличили с 12% на 114 млн. хектара. САЩ са първи в списъка, но и в Аржентина, Бразилия, Индия и Китай имат бърз растеж (вж. картата). Томас Уест от Pioneer Hi-Bred, подразделение на DuPont, твърди, че Европа трябва да „хване влака, преди да е заминал от гарата”. Според консултантската фирма за индустриални консултации Cropnosis пазарът на агробиотехнологии е нараснал от 3 млрд. долара през 2001 г. на повече от 6 млрд. долара през 2006 г. и се очаква да достигне до 8.4 млрд. долара до 2011 г. Главният изпълнителен директор на германския Plant Science към BASF – Ханс Каст, смята, че това число може да достигне 50 млрд. долара до 2025 г., когато второто поколение на ГМО технологията, което сега е в процес на разработване, излезе на пазара. Поддръжниците на ГМО са оптимистично настроени, тъй като съвместният ефект от социални, търговски и технологични сили работи в полза на технологията. Със забогатяването на Индия и Китай светът вероятно ще има нужда от повече храна, тъй като обработваемата земя, водата и енергията стават по-оскъдни и по-скъпи. Ако оправдаят очакванията, ГМО предлагат изход от това затруднение, осигурявайки по-високи добиви дори и с по-малко вода, енергия и изкуствени торове. Първоначалните прояви на технологията като царевицата и соята Roundup Ready на Monsanto бяха генно модифицирани, за да станат устойчиви на хербициди и пестициди, улеснявайки фермерите при контрола на вредителите, без да се увреждат селскостопанските култури. Второто поколение ще има допълнителни характеристики, например устойчивост на суша. Майкъл Мак – главен изпълнителен директор на швейцарската фирма Syngenta смята, че фермерите ще са готови да плащат повече за тези нови характеристики. Законът на Мур за царевицата Наистина, според Дейвид Фишхоф, главен директор в „Монсанто”, фермерите могат да очакват ускоряването на цикъла за подобряване на продукцията. Той сравнява ситуацията на сектора сега с първите дни на персоналния компютър, когато основната технология е налице. „Монсанто” прогнозира, че добивите от царевица в САЩ, които са се удвоили спрямо 1970 г., може да се удвоят отново до 2030 г. Мак прави подобна аналогия. „Както при софтуерната индустрия - казва той, - правата върху интелектуалната собственост дават стойност на нашата технология.” Фермерите, плащащи големи лицензни такси за използването на новата технология, без съмнение ще се съгласят с това. Но точно както при софтуера, ГМО страдат от пиратството. В Аржентина и Китай враждебното отношение към правата върху интелектуалната собственост е с благословията на самото правителство. Малката мръсна тайна на софтуерната индустрия обаче бе, че фирмите тихо толерираха известно пиратство на базата на това, че след като клиентите легализират софтуера си, те вероятно биха се придържали към продукта, който вече използват. Същото може да стане с ГМО. Когато запитали шефа на Syngenta дали се притеснява от пиратството, отговорът му е бил „и да, и не”. „Със забогатяването си или възприемането на правилата на СТО от държавите - казва той - техните фермери ще започнат да плащат.” Той смята, че Аржентина вече върви в тази посока и миналата година неговата фирма е създала смесено предприятие с китайски биотехнологичен център. Най-важната причина, която ни кара да смятаме, че ГМО имат по-светло бъдеще, обаче се намира не в ползите, които предлагат на фермерите, колкото и големи да са те. Голямата разлика със следващото поколение на технологията, твърди Уест от Pioneer Hi-Bred е, че то носи ползи и за потребителите. Като пример той посочва високомасленото соево олио на неговата фирма, което се очаква да излезе на пазара през 2009 г. Той твърди, че посредством генна манипулация изследователите от неговата фирма са успели да подобрят соевото олио, така че вкусът му е по-добър, по-здравословно е и не се получават трансмазнини по време на готвене. Би ли могла такава иновация да убеди дори скептичните европейци? Липсата на ползи за потребителите при първото поколение ГМО наля вода в мелницата на противниците на ГМО. Но ако бъдещите продукти предложат неща, които потребителите желаят, например по-здравословна храна, и решат проблемите, които притесняват европейските регулаторни органи, например затлъстяването и климатичните промени, тогава може все пак да дойде денят на ГМО в Европа.

На позорния стълб на борсата

Tue, 08 Apr 2008 10:27:00 +0300

Не са тайна огромните пропуски в разпоредбите, управляващи китайските финансови пазари. Рисковете се описват с умопомрачителни подробности във всеки китайски проспект за емисия на акции за западни инвеститори. Те обхващат цялата гама от възможността за пълна експроприация в комунистически стил до лошо счетоводство, търгуване с вътрешна информация, манипулиране на пазара и измама. Има достатъчно заведени съдебни дела, които да покажат, че нередностите продължават, но не е достатъчно, че прилагането на законите да изглежда убедително. Дори където има правила, често линията между приемливо и неприемливо поведение е неясна и някои действия са очевадно нечестни. Например няма закон за „пълно” разкриване на информацията, подобен на американските правила за разкриване на информация (FD regulation). Фирмите често се срещат тайно с инвеститорите. Информацията, която може да изтече, включва промени във висшето ръководство - а оттам и в стратегията – и може да бъде безценна. На повечето развити пазари онеправданите акционери, държани на тъмно, могат да заведат частни съдебни дела; но частни дела са позволени в Китай само след като държавата е отсъдила наличието на престъпление на длъжностно лице. Като имат предвид тези недостатъци, инвеститорите биха могли да загърбят Китай, но не го правят. Фондовите пазари на страната в Шанхай и Шенжен, макар и да бележат голям спад тази година, имат 3.9 трлн. долара обща капитализация в края на януари – повече, отколкото в която и да е друга държава по света освен САЩ и Япония. Въпреки размера си обаче пазарите не са ефективни. Според няколко проучвания динамиката в цените на акциите не съвпада съвсем с финансовите резултати, както на други големи пазари. Това не само е лошо за инвеститорите, то също подкопава по-широко разбираната икономическа задача на фондовите пазари да канализират капитали там, където те могат най-добре да се използват. Назови го и го засрами Много проучвания показват значението на добрата правна среда за финансовите пазари. Двама преподаватели в Columbia Law School – Бенджамин Лийбман и Къртис Милхаупт – твърдят в изследване*, чието публикуване предстои, че каквито и да са обхватът и ограниченията на правоприлагането в Китай, тихомълком е възникнала друга форма на регулиране. В съответствие с традициите в Китай властите дисциплинират правонарушителите чрез публично порицание. Финансовите пазари обикновено се регулират чрез добре прилагани закони за ценните книжа, подобни на законите, въведени в Америка по време на Голямата депресия; или чрез саморегулиране, както става в Америка преди Голямата депресия и на Алтернативния инвестиционен пазар към Лондонската фондова борса сега. В продължение на много години теоретиците слагат ударението на законите, вярвайки, че борсите застават зад интересите на членовете си, а не на инвеститорите. Но едно епохално изследване, проведено преди десетилетие от Пол Махони от University of Virginia, започна да преориентира подкрепата към саморегулирането. Частно управляваните пазари са заинтересовани да защитават инвеститорите, защото това е най-добрият начин да увеличават листингите и търгуваните обеми и така да си осигуряват повече приходи от такси. Когато борсите се управляват от държавата, не е ясно дали собственият интерес работи по същата схема. Когато през 1990 г. са създадени двете фондови борси на Китай, главната цел е да се използват частни спестявания за преструктурирането на държавните предприятия. Инвеститорите получават само миноритарни участия и ограничено влияние върху корпоративното управление. И което е също толкова важно, и двете борси се управляват от бюрократи, така че имат по-малко стимули за повишаване на стойността си чрез привличане на компании и борсови спекуланти. Има малко ефективна конкуренция между тях. През последните 18 години Китай въвежда правила срещу манипулирането на пазара, измамите и търговията на база на вътрешна информация, но правоприлагането остава фрагментирано. Китайската Комисия за регулиране на ценните книжа изглежда компетентна, но претоварена. Понякога са необходими години, за да се наложат санкции след продължителни разследвания – в течение на които делата губят смисъла си. Междувременно борсите тихомълком започват да придобиват авторитет. Тяхната власт обаче изглежда неубедителна – най-голямото наказание, което могат да наложат, е порицание на фирмите и физическите лица чрез публични обяви. Но то се оказва забележително ефективно в страна с дълга история на наказване чрез унижение - спомнете си квадратната дъска, в която стягали врата на провинилия се в предкомунистическите времена, и идиотските шапки по време на Великата културна революция. Лийбман и Милхаупт пишат, че между 2001 г. и 2006 г. борсите са критикували публично 205 фирми и почти 1700 души. Те разглеждат какво става с цените на акциите на фирмите, обект на порицание, след като те сами признават за прегрешенията си и след като порицанието е официално оповестено. Признанията обикновено предхождат порицанията и в следващите няколко седмици цените на фирмените акции са по-ниски от индекса на Шанхайската фондова борса със средно до 6%. След порицанието има допълнителен период на по-лошо представяне на акциите от пазара с още средно до 3%. Като използват доказателства от подробни интервюта, Лийбман и Милхаупт отбелязват и други щети. Набирането на капитал на фондовия пазар и от банки става по-скъпо, а понякога и невъзможно за порицаните фирми. Доставчиците и клиентите също ги третират по-безкомпромисно. Някои хора загубват правото да бъдат назначавани на директорски постове и получават статута на парии в страна, където се проявява малко съчувствие към провалилите се. Критиките понякога даже са прелюдия към официално разследване от регулаторните органи. Критиката може да се брои за наказание по няколко причини, предполагат авторите. Сред информационния вакуум в Китай всички се вкопчват във всеки намек за лоша новина. А в страна с държавно управлявана икономика никога не е добре да си непопулярен сред властите. По-интригуващото от научна гледна точка е, че борсите започват да се саморегулират дори при условие че не са частни. Това предполага, че дори и в държави с авторитарно управление има място за нови форми на управление, които възникват, когато законите се провалят. Напълно възможно е борсите да станат по-добри регулатори от официалните власти.

Малка спретната къщурка

Tue, 08 Apr 2008 10:55:00 +0300

Планинският пейзаж, спокойствието и чистият въздух все повече се ценят от хората, тъй като все по-голяма част от тях води стресиращ и забързан градски живот. Редица български села притежават потенциала да привлекат туристи благодарение на своята природа, история и култура. Интересът на чуждестранните туристи осезаемо расте. Това е добра новина за предприемачите в селския туризъм. Кандидати Кандидати от селските райони могат да получат финансиране по Програмата за развитие на селските райони (http://www.mzgar.government.bg/RuralAreas/docs/ RDP_official_version_BG%20_2.pdf),като допълнителна информация за възможностите има и в наредбите за условията и реда за получаване на финансиране (http://www.mzgar.government.bg/ RuralAreas/proekti_naredbi_osi.html). Селски райони са всички общини, в които няма населено място с повече от 30 хил. жители. Тези общини са изброени на интернет страницата на Министерството на земеделието (www.mzgar.government.bg) и обхващат повече от 80% от територията на страната. Финансови средства няма да се предоставят обаче на кандидати с проекти в населените места с развит масов туризъм (също посочени на сайта на министерството). В зависимост от характеристиките на кандидата са предвидени три направления за финансиране на дейности в областта на селския туризъм. По мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности” (с код 311) могат да кандидатстват регистрирани земеделски производители. Микропредприятията с дейност в сферата на туристическите услуги могат да получат финансиране по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” (с код 312). Изискванията за тях са да имат до 10 души персонал и годишен оборот до 2 млн. евро. Мярката „Насърчаване на туристическите дейности” (с код 313) е предназначена за неправителствени организации и общини с до 10 хил. жители (виж карето). Проекти Финансиране могат да получат проекти за настаняване на туристи с до 20 помещения за гости и осигуряване на храна на туристите; за предлагане на услуги за спорт и отдих (например езда, колоездене, наблюдение на птици, пеперуди, растения); за опазване на места с историческо, природно или културно значение (мелници, ферми, стари изби, изложения). Към проекта се прилага бизнес план по образец за период не по-малък от 5 години. Финансирането на спечелилите проекти покрива до 70% от разходите за строеж или ремонт на сгради или помещения, купуване на оборудване, както и за консултантски услуги и рекламна дейност. Останалата сума се поема от кандидата. Проектите трябва да бъдат на стойност между 5 и 400 хил. евро. Максималният размер, който предприемачите могат да получат от програмата, е 200 хил. евро. Средствата се изплащат след извършване на инвестицията. Кандидатите могат да поискат в аванс 20% от стойността на общата финансова помощ, като представят банкова гаранция в полза на Държавен фонд „Земеделие” в размер на 110% от авансовото плащане. Може да бъде отпуснато и едно междинно плащане. Процедури Описанието на проекта с всички необходими документи за кандидатстване се подава в областната разплащателна агенция на Държавен фонд „Земеделие” по място на извършване на инвестицията. Проектите се оценяват в зависимост от предварително посочени критерии и се одобряват от изпълнителния директор на разплащателната агенция. Одобреният проект трябва да се изпълни в срок от две години. Стартът на приемането на проектни предложения ще бъде обявен на интернет страницата на Министерството на земеделието. Там може да бъде намерена и подробна информация за изискванията към кандидатите, проектите, разходите и реда на плащане на финансовите средства. Инфраструктура за туристите Общините и организациите с нестопанска цел ще бъдат финансирани по мярка „Насърчаване на туристическите дейности” за инвестиции в туристическа инфраструктура и атракции за посетителите, които не генерират печалба - посетителски центрове, центрове за изкуство и занаяти, туристически и колоездачни пътеки, информационни пунктове, съоръжения за рафтинг, планински и пешеходен туризъм, заслони и др. Неправителствените организации получават финансиране в размер на 70% от общите разходи по проекта, а общините – 100% финансиране.