Business Magazine

Залегналият в съзнанието на много хора предразсъдък, че съществува вид надпревара между Изтока и Запада, изглежда повече като мит, отколкото като нещо друго. Това най-добре се вижда при взаимоотношенията на Руската федерация със Западна Европа, при които източната страна се изживява като защитник на своите съседки от капиталистическите им противници. На практика обаче Русия представлява самотен играч, който не преследва нищо друго освен собствените си интереси.

Като единствен посредник, осигуряващ достъп на Туркменистан до западните пазари на природен газ, Русия е изкупувала суровината на цена от $50 за 1000 куб.м и я е продавала за $90. Според нов договор от октомври 2008 г. Германия получава 1000 куб.м газ от Русия на цена от $315 при изкупна цена от Туркменистан от $130.

Още един пример за монопола на Русия е т.нар. руска зимна изненада – спирането на доставките от природен газ до Украйна за три дни през март 2006 г., което същевременно наруши и снабдяването на Германия със синьото гориво.

Тези и редица други примери бяха и мотивацията да бъде разработен алтернативен източник на газ – проектът „Набуко”, който представлява тръбопровод от 3300 км от Туркменистан, през Каспийско море, Азербайджан, Грузия, Турция, България, Румъния, Унгария до Австрия. Работата по него започва през 2005 г. и се очаква да завърши през 2013 г., а общата му стойност се равнява на около 8 млрд. евро, половината от които ще бъдат набавени от Европейския съюз (ЕС). Първоначално доставките на газ се очаква да варират между 4.5 и 13 млрд. куб.м годишно, а при напълно завършване максималният капацитет ще достигне 31 млрд. куб.м.

Втори проект за доставки на природен газ е тръбопроводът „Северен поток”, който трябва да бъде завършен през 2010 г. Той започва в Русия, минава през Балтийско море и ще доставя газ директно до Германия. Годишният му капацитет ще бъде 21 млрд. куб.м. Инициативата е силно критикувана от ЕС и САЩ заради присъствието на Руската военноморска флота в Балтийско море, която трябва да гарантира сигурността на проекта. Но като се имат предвид огромните енергийни нужди на Германия и честите конфликти между енергийния й доставчик и Украйна и Грузия, западната страна изглежда решена да завърши проекта.

Изграждането на трети тръбопровод – „Южен поток”, беше обявено през 2007 г. като част от договор между Италия и Русия, като основното желание на втората е да изключи Турция от доставките за Западна Европа. В интерес на Италия е потокът от природен газ да минава далеч от Грузия, която има сериозен конфликт с Русия. Дължината на тръбопровода ще бъде 900 км, а капацитетът му - 31 млрд. куб.м природен газ годишно. Той ще минава през Украйна, Румъния, България, Сърбия и Унгария и се разделя – двата му края са в Италия и Австрия. Изграждането му е свързано с редица политически проблеми между Украйна и Русия и тепърва трябва да се види дали икономическите предпоставки ще надделеят, но всеки опит Украйна да се присъедини към НАТО би застрашила проекта. bm