Business Magazine

Предполагаше се тази да е годината, през която феминистите в Америка ще отпразнуват разбиването на най-високата стъклена кула. Имаха идеалния кандидат в лицето на Хилари Родам Клинтън – жена, калена в пожарите на Вашингтон. Имаха и всички причини да мислят, че тя ще помете както младия Барак Обама, така и доста възрастния Джон Маккейн.

А всъщност самата Клинтън беше пометена, припомня британският седмичник The Economist. Тя не само изгуби неизгубваема предварителна надпревара на първичните избори. Тя беше осмяна и унизена в хода на този процес. Крис Матюс от MSNBC каза, че тя дължи мястото си в Сената на неверността на съпруга си. Един лобист създаде анти-Хилари група за натиск, назована „Обединени небоязливи граждани“. Неколцина млади мъже й наредиха да „изглади ризата ми“. Джон Маккейн, когото тя счита за добър приятел, погледна любезно, когато един републиканец го попита: „Как да надвием кучката?“

Изборът на Маккейн на Сара Пейлин за кандидат- вицепрезидент превърна поражението в Армагедон. Пейлин е всичко, което либералните феминисти ненавиждат: защитаваща правото на носене на оръжие евангелистка, мразеща полярните мечки бивша кралица на красотата, майка на пет деца, отхвърляща правото на аборт и приветстваща факта, че бременната й дъщеря тийнейджърка е „избрала живота“. По време на кампанията си за заместникгубернаторския пост в Аляска през 2002 г. тя се определи като „по-защитаваща живота от всеки кандидат“.

Глория Стейнем, основателка на списание Ms, казва, че „Пейлин дели с Клинтън единствено една хромозома“. Ким Ганди, президент на Националната организация на жените, я отхвърля като „жена, която се противопоставя на правата на жените“. Деби Динжъл, водещ сенатор демократ от Мичиган, коментира, че жените се чувстват изолирани от този избор. Джо Байдън, кандидат-вицепрезидентът на Барак Обама, казва, че ако Пейлин стане първата жена вицепрезидент на Америка, това ще бъде „стъпка назад за жените“. „Осемнадесет милиона удара“, пише New Republic, (относно 18-те млн. гласа за г-жа Клинтън и стъклената кула) „и една откачена ексцентричност“.

Появата на Пейлин на националната сцена вдъхновява някои потресаващи политически салта, коментира The Economist. Някои феминисти твърдят, че са скандализирани, че Маккейн е избрал някого, само защото е жена. Сали Куин, журналист от Washington Post, дори твърди, че предвид размера на семейството й на Пейлин не й е възможно да бъде едновременно национален кандидат и добра майка. В същото време консервативни традиционалисти внезапно осъзнават, че винаги са подкрепяли разчупващи стереотипите работещи майки, колкото и впечатления за обратното да оставят. Бизнесът също вдъхновява добро количество спекулации за края на феминизма. Група поддръжници на Хилари обявиха, че поражението на тяхната героиня е като да ти кажат: „Седни, млъкни и се премести в задната част на автобуса“.

Но дали феминизмът наистина е толкова зле? Американските жени определено са слабо представени в обществения живот. Те съставляват едва по-малко от 20% от губернаторите и членовете на Конгреса. Броят на жените във Върховния съд наскоро спадна наполовина – от две на една, благодарение на пенсионирането на Сандра Дей О`Конър. Но това, което Стейнем счита за най-“рестриктиращата сила“ в Америка въпреки всичко става по-малко ограничително от всякога. Някои от най-консервативните в културно отношение щати в държавата, като Канзас и Мичиган, имат жени губернатори. През 1998 г. жени спечелиха петте най-високи изборни длъжности в Аризона. О`Конър безспорно беше най-могъщият глас във Върховния съд от десетилетия.

Жените печелят и най-важната от всички междуполови войни – за образователна квалификация. Те печелят 57% от бакалавърските и 59% от магистърските степени и половината докторати. И се представят по-добре от мъжете постоянно. През 1980 г. еднакъв брой мъже и жени са завършили висшето си образование. До началото на 90-те на всеки петима мъже, завършили колеж, се падат по шест жени. Прогнозите сочат, че до 2017 г. на всеки двама мъже по три жени ще имат висше образование. Отдаването на облаги според заслугите без преувеличение се превръща в матриархат, и то очевидно в много колежи – директорите на Харвард, Принстън, Масачузетския технологичен институт, Браун и Националния военен университет са жени.

Същевременно е много по-вероятно момчета да отпадат от гимназиите, отколкото момичета. Също така е по-обичайно те да бъдат изпращани в специални образователни класове или да им се предписват лекарства за поддържане на концентрацията. По-вероятно е мъжете да извършват престъпления, да завършват в затвора, да се самоубиват или да бъдат убити. Дори количеството на спермата им се насочва надолу. В дългосрочен план резултатът изглежда неизбежен – мъжете стават все по-периферни в позициите си, докато жените поемат командните висоти на благосъстоянието и властта.

Дори е оправдано да твърдим, че има и добри новини за феминизма, заровени под скорошните заглавия в пресата, коментира The Economist. Една от причините по-младите жени да не се обединят зад Клинтън както майките си трябва да е, че те просто са свикнали да живеят в свят на възможности. В деня на първичните избори, например, Обама се представи много добре сред жените под 30 години, докато Клинтън с лекота спечели тези над 60. Убедени, че ще видят жена в Белия дом през живота си, младите не чувстват същата „жестока спешност на настоящето“, (да заемем една фраза от Обама), както 70 и няколко годишните като г-жа Стейнем.

По свой характерен начин Пейлин представлява и сбъдването на мечтата на феминистите. Тя демонстрира, че полът вече не е бариера пред успеха на едно от най-консервативните места на държавата – Републиканската партия в Аляска. Доказва също, че можеш да бъдеш жена с кариера без необходимостта да се придържаш плътно към която и да било фиксирана феминистка идеология. Писателката Камил Палия я акламира като най-голямата стъпка напред за феминизма след Мадона. Може да поспорите, както направихме ние от The Economist, че беше поразително безразсъдно от страна на Маккейн да я избере за кандидат вицепрезидент само въз основа на една 15-минутна среща с нея. Но ако феминизмът означава в дълбоката си същност, че жените трябва да могат да се надпреварват наравно с мъжете на работното място, докато решават сами за себе си как да организират семейния си живот, тогава Пейлин заслужава към нея да се отнасят като към пионер, а не да я отхвърлят като ексцентричност.