Business Magazine

Трудно можеш да опознаеш величествената Стара планина в цялата й прелест. Потопила глезен в Черно море, планината се издига високо (средна надморска височина: 722 м, най-висока точка връх Ботев: 2376 м), на дължина (около 530 км) и на широчина (между 15 и 50 м), достигайки отвъд западните граници на България. С площ около 11 600 км величественият Балкан пази не само тайните на Българското възраждане, но и неизмерими природни и архитектурни богатства.

За разлика от легендарния Троянски Балкан, малко хора познават красотата на Тетевенския му съсед, който обхваща централния дял на планината и се намира в непосредствена близост до София (на около стотина км). Както подобава, и тук Балканът предлага чудесни условия за планински, еко- и културно-исторически туризъм сред прекрасна природа и свеж въздух. Странно как, макар да съм родена и израснала в столицата и да имам баба от Луковит, едва тази есен, на 24-годишна възраст, открих вълшебството, пещерите и историческото значение на Тетевенския край.

"Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да бъда чужденец за майка България", пише патриотът Иван Вазов. А градът наистина е пленителен с венеца си от старопланински върхове: труднодостъпният връх Трескавец, опасан от всички страни със стометрова скална корона; наподобяващият вулканичен конус връх Острич; най-високият - връх Червен (1221 м), чието име произлиза от червеникавите оттенъци, които придобива при залез-слънце и най-ниският - връх Хайдушка поляна (90 5 м.), откъдето местните хайдути наддигат първия си вой, оповестяващ съществуването им. Но символ на града е скалистият връх Петрахиля, който го закриля откъм изток, пръв посрещайки слънчевите лъчи. От това произлиза и името му "слънчев камък" (от гръцки: петрос - камък и хелиос - Слънце).

Тетевенци заемат специално място в йерархията на Османската империя като "войнуци" - охранители на пътища в планината със специални задължения, права и привилегии при плащане на данъци. Това е и главната причина Тетевен да е пощаден от духовното и физическо насилие, нанесено върху жителите на околните селища, които са помохамеданчени насила. Което впоследствие се превръща и в главната причина Тетевен да играе важна роля във възродителния процес, като в новопостроените си църкви и училища обогатява и пробужда българското самосъзнание за духовна и политическа свобода.

Градът и до днес напомня духа и атмосферата на възрожденска България. През 1872 г. Васил Левски създава тук един от най-многочислените тайни комитети, оглавен от най-видните и влиятелни тетевенски чорбаджии - Станьо Врабевски и Петко Милев - Страшния. Града често посещава и Димитър Общи - организатор на обира на турската поща в Арабаконак и причина за последвалите трагични събития - разгромяването на революционната мрежа, обесването на Апостола и потушаването на Априлското въстание. Само на 15 км от града, в местността Костина, край спокойния планински курорт с. Рибарица, се намира и лобното място на друг виден революционер - Георги Бенковски.

За честите посещения на Левски по тези краища свидетелстват запазените и до днес негови скривалища: в хаджи Ивановата къща - една от малкото уникални тетевенски къщи оцелели след опустошаването на града от кърджалии през 1801 г. - и в Гложенския манастир, който през Възраждането служи като важно културно-просветно средище и сигурно убежище на революционни дейци.

Гложенската света обител е един от най-интересните старопланински манастири. Уникален е защото вместо да е закътан в пазвите на планинските вериги, е разположен на висока каменна тераса, отделена от околната среда с високи и отвесни скали. Местоположението му, както и фактът, че жилищните му сгради сключват около черквата затворен от всички страни двор, му придават живописния и непристъпен вид на манастир-замък, който отдалеч прилича повече на кацналите върху стръмните тибетски скали будистки манастири, отколкото на която и да било друга българска света обител. Заобикалящата го природа е възхитителна, особено в есенната й премяна - тъмно зелена рокля, абстрактно нашарена във всевъзможни и преливащи тонове на жълто, оранжево и златистокафяво.

Когато украинският княз Георги Глож, който се заселва в района през XIII в., основава манастира и го посвещава на Св. Георги Победоносец, чиято икона носи със себе си, той е построен на друго място. Според народното поверие обаче скоро след основаването на светата обител, иконата многократно изчезва, мистериозно появявайки се всеки път на хълма над с. Гложен. Монасите изтълкували това като божи знак и в края на XIV в. преместили манастира на високата труднодостъна скална тераса, където се извисява и до днес. Известно време двата манастира съществуват паралелно, свързвани помежду си с тунел, който Васил Левски и други възрожденци не веднъж са ползвали за бягство от турците.

Независимо дали легендата е вярна, или не, мястото наистина е вълшебно. Всеобятната природа и чистият въздух не могат да се опишат, могат само да се видят и усетят. Манастирската боб чорба, която се предлага в уютната гостоприемница, е великолепна, а изгледът от прозорците на манастира - главозамайващ. Дори и Гложенският свещеник изглежда изключително красив, облечен във величествената си турско-синя тога в чест на предстоящото кръщене. А на излизане от манастирската порта, вместо да продължите направо към паркинга, свийте вляво, потапяйкии се изцяло в магията на свещената планинска гора.

Но Тетевенският Балкан крие и друго съкровище в недрата си - многобройни и разновидни пещери. Може би най-известни са Съевата дупка, която се намира на едва 2 км от манастира, и Проходната пещера, близо до с. Карлуково, но истината е, че всеки хълм и всяко възвишение в района е осеяно с различни по големина пещери, много от които свидетелстват за древни обитатели и загубени във времето човешки истории.

В Съевата дупка, например, носеща името на братята Съе и Сею, които са намирали тук убежище от турците, са намерени глинени съдове и монети, датирани от времето на римския император Антоний, а самата пещера е разноцветен, приказен подземен свят. Три от петте пещерни зали дължат името си на едно от причудливите си скални образувания: Купена - на сталагмита, оприличаван на купа сено, който се издига в западния й край, макар вкаменената фигура на виещ вълк и висящата до него агнешка глава да са далеч по-интересни; Белият замък - на огромния сталактон, наподобяващ средновековен замък, чиято светлокафява стена е наслоена със снежнобял слой, изпъкващ на фона на заобикалящите го кафявочервеникави образувания; и зала „Космос“ - на образуваната в скалната стена ракета в полет, макар че в залата могат да се видят също и вкаменена майка с дете, силует на жаба и копия на Белоградчишките скали. Втората зала - „Срутището“ - е образувана в резултат на земетресение. Освен запазените по тавана малки сталактити, наподобяващи вкаменен дъжд и изваяната женска фигура, в залата се намира и „органът“ на пещерата, представляващ различни по дебелина каменни струни. При удар всяка „струна" (в зависимост от нейната дебелина, дължина и кухина) издава звук, който съответства на определен тон от музикалната гама. Освен с пещерен орган Съевата дупка разполага и с концертна зала - „Хармана“, чиято акустика е забележителна и чието име вероятно произлиза от хармония. Тук се намира най-дебелият сталактон на пещерата с обиколка цели 13 м. Част от него е посипана със скреж от калцитни кристали, които, осветени от прожекторите, блестят като брилянтин. Тази пещера е наистина уникална и една от най-богатите на пещерна фауна в България.

Далеч по-бедна, но не по-малко интересна е Проходната пещера, чийто отличителен белег са изваяните като от скулптор Божи очи, пропускащи дневната светлина от тавана в центъра на пещерата. Перфектната им форма и симетрия будят не само възхищение, но и страхопочитание. И те карат да се замислиш дали действително няма някъде там горе едни очи, които неспирно следят всяко твое движение? И ако Господ е създал всички тези перфектни форми, защо тогава ние, които сме създадени в неговия образ, вместо да продължаваме да творим красота, погубваме себе си и заобикалящата ни природа с унищожителните си мисли и действия?