Business Magazine

Наследникът е загадка, обвита в тайна и разположена в мъгла

Фразата в подзаглавието е използвана преди време от Чърчил, за да опише непредсказуемостта на руската политика. А президентските избори в Русия са сред тези политически събития, за които подобно описание е точно на мястото си. И въпреки това място за прогноза има.

Предсказанията най-общо описват две тези. Едната от тях е, че и след Путин Русия ще се управлява от Путин

И тя като че ли съдържа голям потенциал. Оттеглянето на сегашния кремълски господар (заради изтичащия втори мандат) би било наистина единствено и само "формално". Реално той ще продължи да управлява вместо номинално избрания негов заместник и важният спор сред поддръжниците на това развитие е как да бъде променен "институционалният дизайн", за да може не руският президент, а реалният "владетел" безпрепятствено да осъществява своите планове. При това без драстични нару-
шения на Конституцията.

Втората теза, зад която стоят сериозни интереси, се гради на очакването, че новият президент най-вероятно ще постъпи по примера на Путин след март 2000 г., когато спечели първия си президентски мандат. Той внимателно ще спазва ангажиментите към тези, които са го довели на върха, но постепенно, без шум ще започне да разчиства стария истаблишмънт и да овладява ключовите позиции във властта. Този вариант е много вероятен, защото на новия президент няма да му се налага да се занимава с дискредитация на своя предшественик. Затова пък цялото обкръжение на Путин, което се ползва с много нисък кредит на доверие, ще бъде подложено на "чистка".

Достатъчно е новият господар на Кремъл да започне поредната кампания за "борба с корупцията и чиновническия произвол", за да даде знак на всички, които не желаят да играят по новите правила. Днешните близки до режима в Кремъл олигарси и бившите офицери от тайните служби, които контролират целия стопански сектор, се опасяват, че могат да загубят позициите си и дори да попаднат в затвора, ако през 2008 г. в Кремъл влезе друг клан. Това не е лишено от основания и вече има прецедент.

Нито един от тези сценарии сам по себе си не представлява обяснение на Русия след "ерата Путин". На практика те са продължение на тенденцията, която самият Путин вече създаде. Истинската промяна ще започне тогава, когато се променят макроикономическите и политическите тенденции от последното десетилетие.

А за самия Путин е подходяща фразата, казана някога от Наполеон: "Аз не мога да бъда заменен от никой. Не мога да сменя и сам себе си, защото съм продукт на обстоятелствата." Станислав Белковски каза, че "Путин има бизнес за над 70 млрд. долара, който ще трябва да наглежда след края на втория си мандат".

Едно нещо обаче е сигурно Неговият наследник ще принадлежи към котилото на "силоваците", които по различни оценки днес държат от 70 до 80 на сто от административните позиции в руската власт и бизнес. Част от тях са обединени около шефа на Роснефт Игор Сечин и най-вероятно ще се опитат да запазят всичко, постигнато през последните седем-осем години. Друго крило от "силоваците" начело с военния министър Сергей Иванов има същите претенции. Манията на някои западни аналитици непременно да открият "либерал" сред наследниците на поредния руски диктатор сътвориха идеята за "технократско" лоби. Техен лидер е председателят на Съвета на директорите на Газпром Дмитрий Медведев.

Каквото и да се случи обаче, се натрапва един важен извод - тези хора на никаква цена и за нищо на света няма да изпуснат властта, или "административния ресурс", който в момента контролират.

Формулата "властта носи пари" в Русия продължава да действа с пълна сила. Ако по времето на Елцин финансовите потоци от административната приватизация преминаваха покрай чиновниците, то при Путин бизнесът попадна под строгия и еднозначен контрол на чиновниците. Главен ресурс станаха земята, територията, която съдържа нефт, газ, редки метали, а също инфраструктурата - нефто- и газопроводи, алуминиеви, никелови и стоманодобивни заводи и т.н. Затова и реалният владетел на капитала в Русия днес е чиновникът. Както в старите монархически времена, бизнесът в Русия е назначаем и всеки, желаещ да се занимава с него, плаща лепта за назначението си на кремълския господар.

Това овластяване на държавния апарат рязко усили корпоративния характер на руската държава

Руското чиновничество се превърна в затворена корпорация с точни, но затворени за околните взаимодействия, корпоративна отговорност един пред друг и принципи на строго контролирано вертикално придвижване. Превръщането на държавата в единствен играч в социално-икономическото пространство създаде среда за възникването на групата на новите олигарси, тясно зависими и свързани с властта на Путин. Съществуването на корпоративна държава и "популистката рента", която тя плаща, създадоха сред голяма част от населението усещането, че то участва в тези процеси. Това пък позволи на президента на Русия да поддържа дълго време невероятно висок рейтинг. А парадоксалният сговор между олигархията и населението може да бъде ограничен единствено от изпъстрената със "силоваци" политическа върхушка на Русия.

Така че всичко ново е незабравено старо...