Business Magazine

„Много се радваме с господин Милов, че превеждате нашия доклад на български език. Важното е българите да знаят добре, какво е „Газпром“ и кой е Путин. Поздравявам читателите на списание „ВМ“! Желая им всичко най-добро!“

Борис Немцов към читателите на „ВМ“

Бившият руски вицепремиер и енергиен министър Борис Немцов заедно с президента на Института за енергийна политика и ексзаместник енергиен министър Владимир Милов написаха независим експертен доклад, наречен „Путин" и „Газпром“. Изследването е продължение на предишния доклад, наречен „Путин – равносметката“.

Първоначално Владимир Путин твърде активно се заема да възвърне на „Газпром“ разграбените активи при управлението на Рем Вяхирев. Той рекламира акцията като свой личен проект. Но когато откраднатото чрез различни странични структури е събрано, в компанията тенденцията се сменя. Точно същите наскоро спасени активи започват да напускат газовия монополист. Преломът и падането на маските настъпва в началото на втория мандат на Путин през 2004 г. Изгубените в резултат на съмнителните сделки десетки милиарди долари е можело да бъдат инвестирани в газодобива и преодоляване на кризата с газоснабдяването на вътрешноруския пазар. Ако през 2001 г. разликата между търсенето и предлагането на газ в Русия е 72 млрд. куб. м, то през 2008 г. дефицитът вече е 132 млрд.

В резултат на аферите около извеждането на активи „Газпром“ е изгубила над $60 млрд. На толкова се оценяват изгубените 6.4% от собствените акции на „Газпром“ и дяловете на дружеството в компании като Газпромбанк, „Согаз“, „Сибур“, „Газпром-медия“ и пенсионния фонд Газфонд. Последният е най-големият частен пенсионен фонд в Русия. За същия период 2001-2007 г. газовата империя е инвестирала в нови находища едва $27 млрд. В същото време дружеството харчи от 2003 до 2007 г. $30 млрд. за придобиване на непрофилни активи.

Към тези средства трябва да се добавят и онези $20 млрд., които бяха извадени от „Газпром“ под предлог да се закупят акции от „Сибнефт“, и машинациите с посредника в газовата търговия с Украйна „РосУкрЕнерго".

Изпуснатите печалби при тези сделки са еквивалентни на промишленото усвояване на Щокманското, Бованенското и редица други крупни газови находища, взети заедно. Вместо това се наблюдава, че всички усилия са насочени към укрепване бизнес империята на банка “Русия“, която бе създадена с изнесените активи на „Газпром“.

През 2000 г. пропагандата на Кремъл шумно преекспонира връщането на 4.8% от капитала на „Газпром“, които по това време се държат от „Стройтрансгаз“. Ако се проследят годишните балансови отчети на „Газпром“, ще се види, че постепенно и странно дружеството майка непрекъснато прехвърля на дъщерните си дружества акции, които после се отписват от активите. Така от отчетите отпада пенсионният фонд Газфонд, който е поет от Путиновия приятел Юрий Ковалчук. През последните 5 години самата „Газпром“ непрекъснато купува и продава собствените си акции на фондовите пазари и изведнъж неизвестно къде нейните акции изчезват от балансите на дъщерните дружества.

Мътна е и историята с изкупуването от държавата през 2005 г. на 10.7% от акциите на „Газпром“. Официално Кремъл иска да придобие контролния пакет в дружеството. Същото е можело да стане много по-евтино чрез превод на акциите от дъщерните дружества към баланса на компанията майка. Книжата щели да бъдат погасени чрез държавни облигации от хазната. Така властта е щяла да увеличи своя пакет от 39.3% до почти 48%. Останалите 2% от контролния пакет е можело да бъдат закупени на свободния пазар. По тази схема операцията е щяла да струва между $500 - 700 млн. Вместо това се изчаква пазарната капитализация на „Газпром“ да набъбне и едва тогава Путин нарежда изкупуването на скъпите акции. За тях е платено 10 пъти повече - $7.2 млрд. След няколко месеца същите тези милиарди са броени от „Газпром“ на олигарха Роман Абрамович за изкупуване на „Сибнефт“. При сделката държавният бюджет губи $6.5 млрд. При това въпросните 10.7% от акциите на газовия монополист не са вписани в активите на държавата, а са прехвърлени към баланса на компанията „Роснефтегаз“.

Провалът „Сибнефт“

През есента на 2005 г. "Газпром" придобива 75% от „Сибнефт“, която е собственост на Millhouse Capital. Смята се, че дружеството принадлежи на Абрамович, но истинските акционери остават неизвестни. Три години по-късно сделката се оказва провал. Средните добиви на „Сибнефт“ падат и през 2008 г. на денонощие тя изпомпва с 11.5% по-малко петрол, отколкото преди 3 години. „Газпром“ налива в операцията $13.7 млрд., но и до днес никой не е поел отговорност за загубите.

"Согаз": първата торта, открито поделена от приятелите на Путин

Продажбата на „Согаз“ е първият пример за предаване активи на „Газпром“ на лейбпрезидентските приятели. Застрахователното дружество „Согаз“ е 6-ата по големина руска компания в бранша. Застрахователните й премии през 2004 г. възлизат на $500 млн. Дружеството е продадено от компанията майка на консорциум от банката „Еврофинанс - Моснарбанк“, „Северстал-груп" и банка „Русия“. 51% от „Согаз“ преминава в ръцете на „Аброс“ - петербургския клон на банка „Русия“. Още 12.5% отиват в ръцете на „Акцепт“, която пък на свой ред притежава 3.93% от банка "Русия". „Акцепт“ е собственост на Михаил Шеломов, племенник на Путин.
Самата банка „Русия“ е създадена през 1990 г. от ленинградския областен комитет на КПСС. Ключов акционер в трезора е Юрий Ковалчук, бизнесмен, близък до Путин още от неговия петербургски период. 1 година след продажбата бизнесът на „Согаз“ се разширява тройно от $500 млн. на $1.5 млрд. Феноменалният успех се дължи на застраховането в частното дружество на държавни компании, като „Росенергоатом“, държавната железница и т.н.

"Газпром - медия"

„Газпром“ подари и най-големия в Русия медиен холдинг „Газпром – медия“. Освен редица печатни издания холдингът притежаваше и влиятелните телевизионни канали НТВ, ТНТ. Схемата започва с прехвърляне акциите на „Газпром - медия“ към „Газпромбанк“ за $166 млн. После самата банка на „Газпром“ е овладяна от Газфонд - дружество от империята на банка „Русия“. Две години по-късно през 2007 г. стойността на „Газпром – медия“ е оценена от самия руски вицепремиер Дмитрий Медведев на $7.5 млрд. Банка „Русия“ се сдобива и с телевизионните канали РЕН ТВ, „Санкт-Петербург – Пети канал“, с най-тиражния руски булеварден вестник „Комсомолская правда“. Държавата й харизва и 29 регионални честоти. В резултат от сделката „Газпром“ губи $7.3 млрд.

Съмнителната схема на"РосУкрЕнерго"

Източването на „Газпром“ преминава и през газовия трейдър за доставка на синьото гориво в Украйна. Дружеството закупува евтин туркменски газ. Доставя го по тръбите на „Газпром“ и после го реекспортира в Европа. На практика неизвестните собственици на „РосУкрЕнерго“, регистрирана в Швейцария, наследиха бизнеса на небезизвестната от времето на Рем Вяхирев посредническа компания „Итера“. В краткия период 2002 – 2004 г. временен посредник е унгарското дружество EuralTransGas, собственост на инвестиционния фонд Hermitage Capital Management. EuralTransGas успява да източи от „Газпром“ $767 млн. След 2005 г. 50% от новия посредник „РосУкрЕнерго“ е собственост на „Газпром“. Само през 2004-2005 г. останалите съсобственици, като „Газпромбанк“ и различни криминални авторитети, си поделят от търговията с туркменския газ $1.25 млрд.

След 2006 г. „РосУкрЕнерго“ получава и изключителните права да продава в Украйна и руския газ, така че източването на „Газпром“ продължава. Общата загуба за руския газов монополист до 2007 г. е $5 млрд. Много средства изтичат и по посока на закупуване на газ и нефт от частни компании на твърде завишени цени.

В резултат от всички афери „Газпром“ пропада в дългова яма. Ако през 2000 г. задълженията на дружеството са $13.5 млрд, то 7 години по-късно те вече са $62 млрд. или 2/3 от годишната печалба на компанията. За сравнение специалистите смятат като здравословна задлъжнялост на едно дружество, когато тя не превишава 10-15% от печалбите на компания.

Според авторите на доклада Немцов и Милов те са работили само по открити източници и медийни публикации в сериозните финансови издания, като „Комерсантъ“ и „Ведомости“. „Внимателно четохме и съпоставяхме официалните финансови отчети и одити на „Газпром“, твърди Немцов. Ако се проведе официално разследване, щетите понесени от „Газпром“ при управлението на Вл. Путин, могат да се окажат много по-големи.

„Знаем, че нашият доклад едва ли ще стане бестселър. Той не разчита на милиони читатели. Но уверен съм, че който се интересува да разбере какво става в страната, ще намери в него много полезни неща. Ние не правим политически изводи, но както ми се струва, мислещите читатели ще разберат на какъв фундамент се формира днешният политически курс“, твърди Немцов, който до неотдавна бе и лидер на Съюза на десните сили – СДС. Днес под натиска на властта СДС се обедини с още няколко прокремълски партии и Путин се зае да си отглежда дясна опозиция. bm