Business Magazine

Имаше неприятен изблик напристрастие към думата с „р“. Вестниците са пълни с материали за това коя от големите икономики първа ще потъне в рецесия в резултат на кредитната криза. Отговорът зависи до голяма степен от това какво се разбира под „рецесия“. Повечето икономисти приемат, че тя предполага спад на реалния БВП. Но това създаде сериозни обърквания: стандартната дефиниция за рецесия се нуждае от преосмисляне, пише британският седмичник The Economist.

През второто тримесечие на тази година БВП на Америка растеше с изненадващо буйния темп от 3.3% средногодишно, докато производителността в еврозоната и Япония падна, а тази във Великобритания остана без промяна. Много икономисти смятат, че и Япония, и еврозоната могат да отчетат второ поредно тримесечие на спад през периода до септември. Това, според широко използваното правило на палеца, би ги поставило в рецесия – съдба, която досега Америка успя да избегне. Но по показатели, различни от БВП, се оказва, че Америка е била най-мудната икономика през изминалата година.

Графиките разглеждат няколко начина за отсъждане на суровостта на забавянето на икономиката от началото на кредитната криза през август 2007 г. По ръст на БВП Америка изпреварва Европа и Япония. Заетостта обаче разказва различна история. Нивото на безработица в САЩ удари 6.1% през август в сравнение с 4.7% година по-рано и бе на косъм разстояние от пика си от 6.3% по време на предишната рецесия след гръмването на интернет балона. Останалите държави засега са обявили стойностите само за юли, но нивата на безработица в тях почти не са се променили през изминалата година: в Япония тя е нараснала само с 0.2%, а в еврозоната дори е спаднала слабо (макар че в абсолютни стойности все още е малко по-висока от американската).

Друг критерий – БВП на глава от населението, отчита факта, че американското население рязко нараства, докато японското е започнало да се свива. От третото тримесечие на 2007 г. насам средният доход на глава от населението съвсем слабо се покачва. Най-голям е скокът по този показател в Япония.

За средностатистическия човек едно сериозно повишаване на безработицата означава рецесия. Противоположно на това, правилото на икономистите, че рецесията се характеризира с две последователни тримесечия на падащ БВП, е глупаво. Ако една икономика расте с 2% едно тримесечие и след това се свива с по 0.5% през всяко от следващите две, тя се счита за изпаднала в рецесия. Но ако БВП спадне с 2% едно тримесечие, след това нарасне с 0.5% през следващото, а през третото отново се свие с 2%, тя избягва рецесията, въпреки че е очевидно по-слаба. Фактите сочат, че американският БВП не е спадал през две последователни тримесечия по време на рецесията от 2001 г.

Все пак, не само правилото на двете трети е дефектирало. Самите цифри за БВП могат да са подвеждащи. Първият проблем е, че те са обект на сериозни ревизии. Анализ на Кевин Дейли, икономист от Goldman Sachs, разкрива, че от 1999 г. досега ръстът на БВП на САЩ на тримесечна база е бил коригиран в посока надолу средно с 0.4 процентни пункта средногодишно между първите и последните прогнози. За разлика, цифрите в еврозоната и Великобритания са били ревизирани нагоре средно с 0.5 процентни пункта. Наистина има добри основания да вярваме, че и сегашният ръст на Америка ще претърпи низходяща ревизия. Един алтернативен показател – брутният вътрешен доход (БВД) би трябвало – на теория – да е идентичен с БВП. Въпреки това реалният БВД е нараснал с едва 0.1% от третото тримесечие на 2007 г. досега – доста под добавения към БВП 1%. Проучване на икономисти от Федералния резерв посочва, че БВД често е по-надежден от БВП за засичането на началото на рецесия, посочва The Economist.

Има основателни причини да не се придава твърде много тежест на БВП при опитите да се определи наличието на рецесия или при сравняването на забавянията между различни икономики. Комисията за датиране на бизнес цикли към Националното бюро за икономически проучвания (НБИП) – официалният рецесионен арбитър на Америка, от своя страна прави присъжданията си въз основа на месечни данни за индустриалното производство, заетостта, реалните доходи и търговията на едно и дребно. Но и тя още не е решила дали е започнала рецесия, или не. Но дори и сложният, композитен подход на НБИП е твърде опростен, защото той определя рецесията като абсолютен срив на икономическата активност. Това може да причини проблеми при опитите да се сравни дълбочината на низходящите тенденции през различните цикли между различни държави. Да предположим, че страна А има дългосрочен потенциален (прогнозен) ръст от 3%, а страна Б – само 1.5%, заради по-слаб растеж на работната сила. При годишен ръст на БВП от 2% в страна А безработицата ще се повиши (и ще предизвика усещане за рецесия), но в страна Б ще падне. Аналогично, ако по-бързият ръст на производителността тласне прогнозния ръст на дадена страна нагоре, както стана в Америка в средата на 90-те, по-малко вероятно е низходяща тенденция на икономиката да причини абсолютен срив на производителността.

Това предполага, че е по-смислено да се дефинира рецесията като период, през който ръстът пада значително под прогнозните си нива. МВФ преценява, че Америка и Великобритания имат по-бърз прогнозен ръст от Япония или еврозоната. От третото тримесечие на миналата година до сега ръстът е бил под прогнозния и в четирите икономики, но Великобритания, следвана плътно от Америка, е претърпяла най-големия спад в сравнение с очакваното, информира The Economist.

Но дори и това да е по-добро определение за рецесия, прогнозните нива са дяволски трудни за измерване, а ревизиите на статистиките за БВП все още са проблем. Едно решение е да се обръща повече внимание на цифрите за безработицата, които, макар и да не са перфектни, като цяло не са обект на корекции и са по-уместни. Едно повишаване на безработицата е добър сигнал, че ръстът е паднал под прогнозния. Още по-хубаво е – това пасва на определението за рецесия, използвано от обикновените хора. През изминалия половин век всеки път, когато нивото на безработица в Америка се повиши с половин процентен пункт или повече, НБИП след това (често пъти – много по-късно) е обявявало това за рецесия. Европейските фирми са по-бавни в съкращаването на работни места, така че безработицата може да бъде изоставащ индикатор. Но дори при това положение нивото на незаетост обикновено започва да се покачва няколко месеца след началото на рецесията. Както се казва в един стар виц, когато съседът ти загуби работата си, това се нарича забавяне на икономиката. Когато ти загубиш своята, това е рецесия. Но когато един икономист се раздели с поста си, вече се превръща в депресия. Икономистите, които игнорират скорошното покачване на нивата на безработицата, заслужават да изгубят работата си. bm