Business Magazine

Приемат ви в болница. По всичко личи, че ще останете в нея поне седмица. Защото ви предстоят изследвания, лечение, възможна е и операция. Добре, знаете ли какви права имате?
Поне 90 на сто от българите не са се и замисляли за тях, показва мащабно социологическо изследване на Асоциацията на пациентите в България. Те дори не са чували, че в страните от ЕС важат 14 права и всяка болница е длъжна да ги спазва. Отнасят се, примерно, за превантивните мерки, за достъпа до медицинска помощ, пълната информация за заболяването, съгласието за операция /но не формално!/, свободния избор на здравно заведение, стандартите на лечение, качеството на медицинските услуги и пр. Още: за това, че болният има право да се жалва, ако не е доволен, и да получава доста големи обезщетения, в случай че правата му са накърнени.

Става ли това у нас? Категорично не. Не бива да се заблуждаваме например, че сами си избираме болницата, в която да се лекуваме. Е, понякога се случва, особено ако се използват връзки. Но да кажем, искаме да постъпим в болница "Токуда". Не е тайна, че тя предлага не само великолепни условия, но е събрала букет от елитни български доктори. Само че не ни провървява. Защото здравната каса, вече й е съобщила, че е изчерпала лимита си по клиничните пътеки за тази година.

Нормално е да има големи разходи, в "Токуда" идват най-тежките случаи от цялата страна. Затова пред нас остава единствената алтернатива да потърсим медицинска помощ в някоя друга болница, която все още има пари. Въпросът е защо пък тя има пари? А отговорът е пределно ясен: защото е стара и порутени, с вехта апаратура и непредпочитани от пациентите специалисти.
Следователно в случая касата нарушава правото ни на избор. Само че тя не е и не може да бъде институцията, която ще налага на българина в кое здравно заведение да постъпи. Не стига, че разполага с неговите здравни вноски както си иска. Защото още е монополист и няма конкурентни каси, които да предлагат по-евтини и по-качествени пакети от медицински услуги. Здравната каса няма право и да слага лимити на болниците - т. е ще харчите толкова, колкото аз кажа. Тъй като същата каса определено не се грижи за профилактиката на заболяванията. Вместо при здравен проблем да планира и отпуска, примерно, 50 лв. за изследвания, пациентът няма друг избор освен за две изследвания да постъпи в болница. И да се харчат сума пари по клинична пътека, която струва 500 лв. А после НЗОК да мрънка, че не й стигали средствата. Логичен е въпросът - няма ли представител на пациентите в Управителния съвет на касата? Не, то няма в представителството й, та камо ли в управата на институцията.

Още за пациентските права - преди операция трябва да се вземе от болния т.нар. информирано съгласие. У нас това е единственото регламентирано със закон негово право. Какво обаче става в действителност. Ами дават му един лист с пет неразбираеми неща и той прочел-не допрочел, го подписва. Е, за какво всъщност го информират докторите? Това би трябвало да направят много преди хирургическата намеса, като му представят пълна картина на заболяването и лечението. От диагностицирането до самата операция. С подробности за направените изследвания, за рентгеновата снимка и скенера. Да му обяснят защо досегашното лечение се е оказало неефективно и какво налага да се пристъпи към операция. Трябва да наблегнат внимателно и задълбочено върху всички рискове, които тя крие. А не да му избълват набързо няколко общи приказки.

Сигурно някой ще възрази - нали хирурзите не могат да режат, без пациентът да се съгласи да му поставят упойка? Би трябвало да е така. Само че в момента се водят няколко дела от близки на починали на операционната маса хора. Те не са подписвали никакви декларации за информирано съгласие, съобщи адвокат Пламен Таушанов, шеф на Асоциацията на пациентите. (Тя е регистрирана преди 6 години и е подготвила първия проект на Закон за правата на пациента). За съжаление, все още само проект.

Има и много дела, заведени от пациенти срещу лекари и болници. Но още няма финализирано нито едно подобно дело. (Не броим случая, когато Теодора Захариева осъди не болница, а здравното министерство за липсата на онкологични лекарства!).

Лошото е, че българинът не е свикнал да си търси правата като ощетен пациент. Донякъде това е обяснимо. Кой може да извади от джоба си 300 лв. и да плати на частен експерт, чието становище при подобни случаи е задължително. Ами ако експертите са двама, ако са трима? На адвокатите се плаща отделно. В същото време може и 10 години да се проточат делата, защото такава е правосъдната ни система. Не може да се разчита и на комисията по етика към Българския лекарски съюз. Централната комисия няма никакви правомощия да реши спора между пациента и доктора. Тя прехвърля оплакванията към регионалните си комисии. Но гарван гарвану око не вади. Кой доктор, неин член, ще гласува срещу колега от града или района, допуснал гафа ? Затова и тези оплаквания никога не довеждат до финал в интерес на пациента. Остава да признаем, че този пациент в България е силно ощетен, той е унизен и системно дълбоко огорчаван.