Business Magazine

Руското научно сп. „Журнал за научни публикации на аспирантите и докторантите” напечата статията „Корчевател: алгоритъм за типична унификация на точката за достъп и излишък”. Академичното издание е орган на руската Висша атестационна комисия – ВАК. В него на бял свят излизат рецензираните трудове на младите учени, въз основа на които им се присъждат научни степени и звания. Всичко щеше да е наред и със статията за „Корчевател.”-я. Но за беда тя предизвика скандал. Оказа се, че съчинението е дело на машина. Още по-смешното е, че тя първоначално е била написана на английски от специална програма-генератор за нанизване на псевдонаучни текстове SCIgen, създадена в Масачузетския технологичен университет в САЩ. За да бъде объркването още по-голямо, след това неръкотворният английски текст е преведен от друга компютърна програма на руски език. Така след незначителни стилистични поправки и задължителната положителна рецензия от съответния държавен научен институт „абра-кадабра“-та е публикувана от името на несъществуващия учен Михаил Жуков.

Но да не бързаме да злословим. Същата история спокойно може да се случи и в България. Тя е показателна за схоластиката, бюрокрацията и лентяйството, царящи във финансираните от държавата научни средища и синекури.

В Русия обаче почти няма частна наука. След утвърждаването на путинизма, разпадащата се система от руски клонирани академии и множество изследователски институти на вече несъществуващи или едва мъждукащи предприятия бяха обединени в мощни „госкорпорации“. Държавните мастодонти трябваше да обединят изследователската, приложната дейност и прякото производство на високотехнологични подукти. Именно те трябва да осигурят нов стимул на неоимперската руска икономика, която от добивно-суровинна да прерасне във „високотехнологично и експортно ориентирана“.

Русия спешно се нуждае от инженери и конструктори

Методите на създаване на наука в Русия обаче не са се много променили от времето на социализма. Партията, в случая „Единна Русия“ и Кремъл спускат задачите в сфери, които са посочени за стратегически - създаване на нанотехнологии, глобална сателитна навигационна система – ГЛОСНАС, производство на микрочипове и т.н. Властта назначава съответните мениджъри - директори на всесилните и полумилитаризирани госкорпорации. Хазната налива милиарди рубли в изследователските институти на госкорпорациите и академиите и очаква скокообразни резултати до 2020 г.. Но гаранциите за успех не са големи. Духът на секретност в плановете и задачите на корпорациите прави почти безконтролна тяхната дейност и харченето на средствата.

Показателен за технологичното изоставане на Русия е фактът, че въпреки зависимостта си от износа на въглеводороди, страната и до днес не можа да разработи собствени методи и машини за сондиране и откриване на нови находища на нефт и газ. Дори в тази сфера енергийните монополи на страната си остават зависими от западните фирми и вноса на ноу-хау.

Проблем са и кадрите. Оказва се, че няма достатъчно специалисти, готови да участват в разработките. Например според публикация на прокремълския в. „Комсомолская правда” с години изостава програмата за строителство на ново поколение руски атомни ракетни подводници, защото няма млади специалисти, които да участват в пряката конструкторска работа.
Госкорпорациите прилагат и друга стара съветска практика от времето на НЕП-а и сталинизма. Виждайки, че не могат да се конкурират пряко със западните разработки, държавните монополи търсят сътрудничество с водещи западни фирми. В крайна сметка това е пътят, по който мина и Китай. Примерът на Пекин продължава да е пътеводната звезда за путинистите. Пример за привличане на чуждестранно ноу-хау са „Росатом” и споразумението с Toshiba за сътрудничество при създаването на АЕЦ от ново поколение или привличането на Renault в „АвтоВАЗ“. Отделно от официалните споразумения тече и надпреварата в промишления и технологичния шпионаж.

Госкорпорациите са държави в държавата

Чрез натиск над заварените структури и централизация Москва създаде три типа корпорации. Първите обхващат подотраслите на Военнопромишления комплекс и продукцията с двойно предназначение. Това са концерните „Алмаз Антей”,”Тактическо ракетно въоръжение”, корпорацията „Руски въртолети” и „Росвъоръжение”.

Във втората влизат структури за антикризисен мениджмънт, призвани да осъществят пробив в крупни и сложно уредени отрасли. Сред тях са Обединената авиостроителна корпорация, Обединената корабостроителна корпорация и „Росатом”.

В третото ниво е аморфната госкорпорация „Руски технологии” с неопределени конкретни цели, но с грамаден размер и амбиции. Освен че включва над 500 предприятия от различни области, включително и автомобилостроене, тя успя да погълне дори госкорпорацията за нанотехнологии. Най-големи успехи засега отбелязват госкорпорациите от първата група. Проблемни са технологичната корпорация, „Росатом”, а общата руска корабостроителна шапка дори не е създадена.

Централизацията убива конкуренцията и ражда монопол

Създаването на корпорациите бе продиктувано от идеята да не се конкурират на външните пазари. Но централизирането уби вътрешната конкуренция. Известен напредък има в разработката на традиционно добрите руски военни технологии. Но дори и там цените на закупуваната руска продукция са много по-високи от натовските аналози. По-голяма част от продукцията за износ е наблъскана с вносна западна електроника или китайска ширпотреба.
Засега в мечтите на Путин остава идеята руското гражданско авиостроене да кръстоса шпаги с големите в бранша, като Вoeing и Airbus. Само миналата година американците и европейците са продали в Русия по 500 самолета. Чрез смесения с европейски фирми проект бе създаден руският авиолайнер за средни разстояния Sukhoi SuperJet-100 (SSJ-100). Сега Москва иска да реанимира модификациите на Ту-204 и свръхтежкия „Руслан”.

Руският модел не минимизира загубите

Много руски експерти смятат, че технологичният скок няма нищо общо с проблемите за демократизацията на Русия. Като примери се дават реформите в Китай, пробивът на Южна Корея при диктатурата на ген. Пак Чжон Хи, модернизацията на Бразилия, започнала при ген. Кастело Бранко и т.н. Дори се сочи и Япония, като се твърди, че през цялата си следвоенна история тя е управлявана от една партия. Опортюнистично се подчертава, че инвестирането в масовото образование и науката не са били предпоставки, а следствия на успешната модернизация в нейния заключителен, а не начален етап.

Пропуска се обаче, че всеки модел на модернизация се опира не просто на местене на бюро и отговорности. Модернизацията означава отказ от всяка демагогия, минимизиране на загубите, средствата и усилията и безусловно отказване от всичко доказало своята некомпетентност и безполезност. Отхвърля се всичко, което пречи на достигането на конкретно зададената цел.

Лабрадорът Кони, ГЛОСНАС и GPS

Русия засега си остава технологична свръхдържава само в мечтите на управляващите в Кремъл. Там смятат, че всичко, случващо се сега, е просто временно и повтаря пътя на Германия и Япония след Втората световна война или на Китай след поражението от Виетнам през 1977 г. Но модернизацията е приспособяване към света, докато Русия още отсега иска отново да преустройва света по свои образ и подобие.

Колкото и в Кремъл да ненавиждат САЩ, големите технологични открития все още се правят в Америка. Там се изобретяват и внедряват 70% от иновациите в света. Като пример можем да дадем любимия лабрадор на Вл. Путин. Кучето Кони има нашийник със сателитна система за откриване, ако се изгуби. Любопитното е, че за авторитет то носи една голяма кутия, на която се чете гордият руски надпис ГЛОСНАС. Тя обаче не работи. Затова за реално откриване Кони е оборудван и с миниатюрен излъчвател на сигнал за американската GPS.