Business Magazine

„Законите на икономиката започват да се проявяват, когато ги нарушават.“ Карл Маркс

Финансовата криза породи съмнителен интерес към философското и политическото наследство на немския социалист Карл Маркс. На вълната на национализацията на различни банки в Европа и САЩ кой чел, кой не чел Маркс, но на всички започна да им се привижда прословутият „призрак на комунизма“. Все пак преди да се насочат към „Капиталът“, една много поучителна книга, в която след Адам Смит и Хегел най-цитираните източници са Библията и автори като Шекспир, препоръчваме на неофитите марксисти да прочетат „Манифест на комунистическия интернационал“. Още повече че това благовестие на социализма има и кръгла годишнина през 2008 г.

Преди 160 години в Лондон е отпечатан Учредителният манифест на комунистическия интернационал. В навечерието на най-съдбоносната и революционна година от ХІХ в. Карл Маркс отправя своята харанга: „Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма“.

Брошурката е впечатляваща с два момента. Въпреки класовото си материалистично перде пролетарският пророк е принуден да започне своята социална критика с възхвала на капитализма и индустриалното общество. Ето дословно какво пише Маркс. „Буржоазията доказа какво може да постигне дейността на хората. Тя сътвори чудеса, съвсем различни от египетските пирамиди, римските водопроводи и готическите катедрали; тя извърши походи, съвсем различни от преселението на народите и кръстоносните походи.

Буржоазията не може да съществува, ако непрекъснато не революционизира средствата за производство, значи и производствените отношения, значи и всички обществени отношения. Неизменното запазване на стария начин на производство е било, напротив, първото условие за съществуването на всички предишни индустриални класи. Постоянни преврати в производството, непрекъснато разтърсване на всички обществени отношения, вечна несигурност и движение отличават буржоазната епоха от всички други. Всички застинали, заръждавели отношения, заедно с придружаващите ги осветени от вековете представи и възгледи, се рушат, всички новосъздадени остаряват още преди да се вкостенят. Всичко съсловно и застояло се изпарява, всичко свято се осквернява и хората най-после са принудени да погледнат с трезви очи своето положение в живота, своите взаимни отношения.

Нуждата от все по-широк пласмент на нейните продукти гони буржоазията по цялото земно кълбо. Тя навсякъде трябва да проникне, навсякъде да се настани, навсякъде да установи връзки. Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически....Изтикват ги нови индустрии, чието въвеждане става въпрос на живот за всички цивилизовани нации - индустрии, които преработват вече не местни суровини, а такива от най-далечни зони....На мястото на старото местно и национално самозадоволяване и затвореност се появява всестранна размяна и всестранна зависимост на нациите една от друга. Това важи както за материалното, така и за духовното производство. Духовните произведения на отделните нации стават общо достояние. Националната едностранчивост и ограниченост стават все по-невъзможни и от многото национални и местни литератури се образува една световна литература.

С бързото усъвършенстване на всички средства за производство, с безкрайно улеснените съобщения, буржоазията въвлича в цивилизацията всички нации, включително и най-варварските. Ниските цени на нейните стоки са тежката артилерия, с която тя събаря всички китайски стени, с което принуждава да капитулира и най-упоритата омраза на варварите към чужден ците. Тя принуждава всички нации да усвоят буржоазния начин на производство, ако не искат да загинат; тя ги принуждава да въведат у тях си така наречената цивилизация, т.е. да станат буржоа. С една дума, тя си създава свят по свой образ и подобие. През време на своето едва стогодишно класово господство буржоазията създаде по-масови и по-колосални производителни сили, отколкото всички минали поколения, взети заедно. Покоряване на природните сили, машини, прилагане на химията в индустрията и земеделието, параходи, железници, електрически телеграф, разораване на цели континенти, превръщане на реките в плавателни, огромни, сякаш измъкнати изпод земята човешки маси - кой по-ранен век е могъл да подозира, че в недрата на овеществения труд дремят такива производителни сили!“

И след всичко това да заявиш: „Напредъкът на индустрията, чийто неволен и безсилен да му се противопостави носител е буржоазията, заменя изолирането на работниците чрез конкуренцията с тяхното революционно обединяване чрез асоциацията. Така с развитието на едрата индустрия изпод краката на буржоазията се изтръгва самата основа, върху която тя произвежда и присвоява продукти. Тя произвежда преди всичко своите собствени гробокопачи. Нейната гибел и победата на пролетариата са еднакво неизбежни.“ Както се казва в такива случаи, историята всекиму отсъжда и въздава дължимото.

Преди да потърсят друго четиво на Маркс, на новопокръстените марксисти препоръчваме да се запознаят с едно наистина много по-ценно историческо, философско и социално изследване на неговия съратник и финансов благодетел Фридрих Енгелс. Книгата се казва „Произход на държавата, семейството и частната собственост“. Макар и написана преди повече от век и половина, тя е все още актуална.