Business Magazine

Старомодните руснаци обичат кефир, направен от ферментирало мляко. Във Виетнам има един вид студено кафе, наричано ca phe sua da, което се прави от подсладено кондензирано мляко. Потреблението и на двете питиета се свива след скока на цената на млечните продукти, които съдържат, съобщи в края на август британският седмичник The Economist.

Почти навсякъде по света хората усещат натиска, причинен от по-високите цени на хранителните продукти и горивата. Но нивата на оптимизъм и песимизъм, както и начините, по които хората изразяват настроенията си, изглежда варират по специфични начини, според маркетингово-информационната компания Nielsen. Държавите, където хората се оплакват най-много, че се чувстват изстискани, са странна смесица от богати и бедни, информира лондонският седмичник.

Някои от резултатите от проучването потвърждават стереотипите: ако имат някакви свободни пари, потребителите в Азиатско-тихоокеанския регион са по-склонни да ги спестят, отколкото да ги прахосат. Почти 57% от тях посочват, че внасят всички разполагаеми пари директно в банката. За руските потребители, които само допреди 15 години почти нямаха какво да потребяват, дрехите са приоритет – над две трети от анкетираните руснаци казват, че най-често гардеробът им е бенефициентът на всички свободни средства, които имат. Жителите на северните страни считат почивките за необходимост, докато бразилците изглежда са по-щастливи да си стоят у дома.
По целия свят хората искат да пестят пари от храната, но навиците за пазаруване са много различни. В Латинска Америка, където цените на продукти от първа необходимост, като кондензирано мляко, олио за готвене и ориз скочиха с почти 40%, хората казват, че вече са много по-склонни да купуват храна по-често, но в скромни количества. И в Европа, и в Америка отговорът на този въпрос е точно обратният – хората, които шофират до хипермаркетите в търсене на най-добрите оферти, съобщават, че вече правят това по-рядко отпреди, отчасти защото цената за пълнене на резервоара с гориво се е повишила силно.

Най-вече в богатите страни покачването на цените на храните (и делът от семейния бюджет, който поглъщат) трябва да се разглеждат в перспектива, смята The Economist. Преди около 50 години около 30% от доходите на домакинствата във Великобритания отиваха за храна, сега това съотношение е наполовина по-ниско. Пазаруващите от по-старото поколение биха били потресени да научат, че британците изхвърлят една трета от храната, която купуват, а и американците не остават много по-назад. В богатите страни имаше внезапен изблик на интерес към оползотворяването на остатъците, но засега това си остава каприз на средната класа. Все още не е сигурно дали обикновените хора биха последвали такъв модел на поведение.

В Европа потребителите сега купуват храна по начина, по който пазаруват дрехи – отиват на евтините пазари за основните неща, а харчат по-разточително за по-необикновените и странни продукти. Луксозният шоколад е станал хранителният еквивалент на дизайнерска чанта. Съзнателните към разходите си потребители могат да започнат да купуват повече деликатеси отпреди, за да компенсират по-рядкото ходене на ресторант.

За мнозина харченето за удоволствие е невъзможно: около една пета от анкетираните във Великобритания, Германия и Франция казват, че не им остават свободни пари след покриване на основните разноски. Една четвърт от американците обявяват същото. Но някои навици са имунизирани срещу мрачността. Осем от всеки 10 пълнолетни американци казват, че все още ходят на кино. Може би каращи ги да настръхнат филми като „Мрачният рицар“ правят реалния живот по-поносим. bm