Business Magazine

Много са яки тези водопади. Това е написал някой във форума. Друг е допълнил, че мястото е невероятно красиво - имаш чувството, че си в приказка за малки феи. И още нещо допълва трети, нещо за жени - дълго искахме деца, и чудото стана. Точно там.

Това "там" не е зад девет планини в десета, а на северния край на Деветашкото плато - 34 км източно от Ловеч, 8 км южно от град Летница и южно от с. Крушуна. Наричат се Крушунските водопади (Маарата) - най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, басейнчета и богати растителни и животински видове, както обясняват услужливо различни интернет страници.

Ако не знаете къде е село Крушуна, тръгнете натам, където склоновете на Стара планина преминават в обикновени възвишения, от които започва Дунавската равнина. Името на селото идва от вид сокол - крушун. Тази птица съществува и сега. Населението я нарича Каняк, Каня, уточняват различни източници.

В южната част на селото спрете в местността Маарата. Тук реката със същото име образува феноменален водопад с височина 15 метра. Около него с просто око се виждат всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали. И така - започнете вашата красива приказка не само за тази есен. Защото, както е казал Карел Чапек, по света има толкова интересни места, че на човек му става тъжно, че един живот не стига да ги види. И в България има, уверявам ви!

Под Круршуна може да избирате между четири пещери - Бонинската (Попската) - 2753 м, Водопада - 1995 м, Урушка (Пройновска) - 1600 м и Горник - 1080 м.

Бонинската пещера започва със суха част (около 200 м) и отвежда във водна галерия - около 800 м подземно езеро - най-дългото у нас. Който е опитал, твърди, че пътуването по него е рядко удоволствие. Бели образувания "лунно мляко" покриват пещера Водопада. Изворната вода пък си е проправила малка равнина пред пещерата, която хвърляйки се от височината, образува Крушунския водопад. Урушката пещера се състои от две галерии - суха и водна, които в дълбочина се сливат в едно. Карстовите води от пещерата са образували бигорна тераса, в която е формиран най-високият водопад в околността (около 20 м височина).

Изкушените в спелеотуризма с тайните и скритата красота на подземния свят, горещо препоръчват Деветашката пещера като едно от местата, които трябва да включите в туристическата си програма. Разположена е на десния бряг на река Осъм. Входът й е широк 35 м и висок 30 м и води към просторна зала с площ от цели 2400 кв. м. Тя е пещерата с най-голямото гостоприемно "фоайе" в Европа - височината й достига на места до 100 метра. Уникалното са и седемте отвора, разположени по тавана, през които прониква естествена светлина и осветява централната зала и част от двата клона на пещерата. Най-големият от отворите е известен под името Килика. Пещерата има два клона, през левия протича малка рекичка, която образува неописуема каскада от естествени езера и малки водопади, преминава през централната зала и се влива в река Осъм. Десният клон е сух и топъл, завършва с малка, скътана галерия с кръгло помещение, известно под името "Олтара".

Поради добрите условия пещерата е била обитавана през седем различни епохи. В древността е била светилище, припомня историята на това място. Припомня и старото име на река Осъм, често спрягано в кръстословиците - Осмос. Реката, която в средното си и долно течение силно лъкатуши и прави големи осморки, та оттам носи и името си. Буйните й пролетни води изкушават любителите на силни усещания и създават подходящи условия за рафтинг.

Районът включва и редки, изчезващи видове на флората и фауната, намерили място в Червената книга на България. Не стигат всички изброени красоти, ами Господ е ръснал още благодат на това място - непосредствено до парк "Маарата" е открита минерална вода с дебит от 16,5 л/сек., температура 58 градуса и минерализация 11,5%. След анализ е доказано, че водата лекува кожни и болести на опорно-двигателния апарат, както и неврологични болежки.

От най-дълбока древност долината на река Осъм е била обитаема. Хората са търсели водата и закрилата от природни стихии, които предлагали пещерите и скалните заслони и възможността за препитание. Предполага се, че още през късната старокаменна епоха 40 000-10 000 г. пр. н. е. тук са живели хора. Открити са останки от неолита – 6000-4000 г. пр.н. е. като каменни чукове, кремъчен трион, битови съдове. Най-достоверно е твърдението на специалистите, че през VI-IV в. пр. н. е. районът е населяван от траките - един от най-многобрйните индоевропейски народи в древността, създател на неповторима по своята оригиналност култура. По това време селището е обитавано от племето усдикензи, което се занимавало със земеделие, скотовъдство и керамично производство. Към този период навеждат и откритите през 1903 г., в могила на седем километра северозападно от Летница, скелети на кон и други животни, прибори за бита и едно копие.

През 1908 г. била открита тракийска гробница в местността Серодяк (където е било древното селище Върбица), находките от която се съхраняват в Националния исторически музей в София. В същата местност през 1957 г. ученици попадат на глинен съд с прах, обгорена пръст и множество монети. Като се имат предвид описанието на Херодот за погребалните обичаи на траките, може да се твърди, че намерените скелети в могилата са на тракийски вожд, погребан според обичая с жена си, коня си, оръжието и домашни принадлежности. Голяма вероятност има около пещера Маарата да са съществували светилища на тракийски божества, тъй като самите места, откъдето извира вода, са се считали за свещени от древните народи, предполагат археолози.

На 9 май 1963 г., в землището на община Летница е открито прочутото Летнишко съкровище, чийто оригинал се съхранява в НИМ-София. В района има много тракийски могили, които тепърва ще се проучват.

Историята препраща тези места и към римските войски на известния Гай Юлий Цезар с построените в древността пътища и крепости като надеждна защита срещу нахлуващите от север племена - готи, карпи, сармати, вандали и др. Основите на две подобни крепости са запазени и досега. А като фундамент на колона в черквата "Св.Теодор Трион" в Летница се намира римски капител, обърнат с горната част надолу и с надпис "Александър..." - вероятно на римски пълководец от времето на Траян. През VI-VII век в земите се разполагат славяни и прабългари.

В края на XIII в. и началото на XIV в. по тези места прониква исихазмът. Чрез послушание, въздържание, търпение и съзерцание на природата, исихастите се стремили към единение с Бога. Първият български исихаст е Теодосий Търновски. Негови последователи са търсили усамотение в трудно достъпни местности, далеч от светския живот. Вероятно това е причината в района на село Крушуна, до пещерата Маарата да потърсят своето място тези философи-отшелници. Няколко монашески килии, издълбани в почти недостъпните отвесни бигорови скали около водопада, са поставили началото на Крушунския средновековен манастир - сакралното пространство на живелите някога хора, осъществявали дейност, пряко свързана с традициите на Търновската книжовна школа.

Крушунските исихасти също церели болни, помагали на слепи да проглеждат. Те са били участници в изключително интересен социален експеримент, имащ за цел освобождаването на човечеството и човека от неговите недъзи - дори побеждаване на смъртта. Забележете само тяхното прозрение - те вярвали, че човечеството се нуждае от революция на ценностната система, като определящи принципи са любовта, мъдростта и истината. Това са само част от уроците по философия и родолюбие, които днешният турист може да усети и преживее при тези "много яки водопади".

И понеже човек едва ли може за ден да види всичко в това райско кътче, най-добре е да си осигури нощувка и отдих в гостоприемница "Маарата".

На добър час на тези, които за първи път ще видят това място! bm