Business Magazine

Никой не може категорично да каже, какво точно означава думата пират. Но със сигурност тя е старогръцка и е позната в Средиземноморието още преди Христа. Използват я автори като Полибий и Плутарх. Повечето изследователи смятат, че идва от peirai – извършваш нападение. Думата peiran означава на старогръцки и опит, проба, затова пират може да се тълкува и като: „опитваш се да завладееш нещо“, „опитваш се да щурмуваш нещо“, „извършваш покушение“.

Думата пират влиза в оборот през ІV-ІІІ в. пр.Хр., защото преди това Омир нарича „джентълмените на успеха“ leistes. Изразът е тясно свързан с думите за грабеж, плячка и убийство. Поетът описва тяхното препитание с романтичното „мъже, добиващи в морето“ или „занаятчиите на морето“.

В ромейския юридически кодекс Digesta е преписан текстът на гръцкия законодател Солон. Древният мъдрец изброява три професии, които определя като „равнопоставени“ - моряци, пирати и търговци. Считали са ги за равнопоставени, защото, когато търговците потеглят в плаване, те слагали в трюмовете едновременно стока и оръжие. Пък каквото сабя покаже. Ако могат търгуват, ако трябва, се защитават или нападат. Дали ще са в ролята на ловеца, или на плячката - всичко зависело от обстоятелствата. И след като от хоризонта се скрие родният бряг, никой не знаел, кога и в кой момент ще бъде в едната или другата роля. bm

Кой ще приложи опита на Цезар

Още в началото на своята кариера на пиратско изпитание е поставен и младият Юлий Цезар. Бягайки към Пергам в царството на Аталидите край о. Кипър е заловен от киликийски пирати. Цезар бил силно възмутен, когато за откупуването му пиратите поискали едва 5 таланта. Прохождащият политик се оценил, че струва много повече и препоръчал на похитителите си да поискат за него откуп от 50 таланта. По време на пленничеството Цезар се държал надменно с разбойниците, успял да ги обере на комар със зарове и постоянно им се заканвал, че ще се върне и ще ги избеси. Морските занаятчии приемали заплахите за шега. Но след като бил откупен, енергичният римлянин взел заем, наел кораби, върнал се в пещерите на пиратите, разгромил ги, прибрал богатствата им, а доскорошните си домакини разпънал на кръст.

Припомняме поучителната история, защото е много странно как днес военни кораби от целия свят не могат да въведат ред в Аденския залив край бреговете на Сомалийския рог. Само през тази година на нападения в района са били подложени 60 кораба. 30 са пленени и за откупването на съдовете и товарите собствениците им са платили над $30 млн. 10 съда в момента се намират в ръцете на разбойниците. Според западните медии рекетираните средства се поделят между терористите от „Ал Кайда“ и тяхното местно подразделение Съвет на сомалийските ислямски съдилища.

Действията на сомалийците застрашават и екологията в Аденския залив, защото пиратските лодки редовно обстрелват нефтените танкери, които следват курс към Суецкия канал. Нападателите застрашават целия трафик, защото оскъпяват морския транспорт, като карат превозвачите да избират по-безопасното, но дълго заобикаляне на Африка. Застрашен е около 30% от световния превоз на нефт.

В момента срещу пиратите се борят кораби на САЩ, които са подчинени на новото американско командване в региона Африкаком. Отделно от тях плава флотилия от кораби на европейските съюзници в НАТО и ЕС. За да покаже мускули, Русия също изпрати фрегатата „Неустрашимый“ в региона.

Французите почти се провалиха при освобождаваенто на Le Ponant

В опит да освободи пленената френска луксозна яхта Le Ponant френският флот бе на ръба на катастрофата край Пунтленд. На единият от хеликоптерите с десантчици му отказа двигателят и се приводни в Индийския океан. Повреда в мотора имаше и стражевият кораб, поддържащ операцията. В крайна сметка Париж заплати на пиратите искания откуп от $2 млн. След размяната на 33-мата цивилни пленници френски спецчасти атакуваха пиратската база в Гараада. Заловени бяха едва половината от откупа и 6-има злосторници, които тепърва ще бъдат съдени. И това е единственият успех засега срещу сомалийската „морска стража“.

Аденските пирати се самоопределят като „морска стража“, която охранява богатото на риба тон крайбрежие на Сомалия. Според легендата на бившите рибари след разпада на централната власт в Могадишо и началото на многогодишната гражданска война, няма кой да пази териториалните води на страната от бракониерския улов на чужди кораби. Затова пиратите се въоръжили и решили сами да пазят своето богатство, като с парите от откупите издържат своите гладуващи семейства на сушата. Това не пречи на „гладуващите“ редовно да нападат и превозваните по море хранителни помощи за гладуващите цивилни. Чрез подкрепящата ги ислямистка организация „Ал Шабаб“ пиратите продават във вътрешността на Сомалия стотици хиляди тонове плячкосана храна.

Историята щеше да бъде много романтична, ако не ставаше дума за открит терор. За няколко години въоръжените с калашници разбойници снабдяват своята флотилия от рибарски лодки с гранатомети, безоткатни оръдия и уреди за сателитна навигация. Техният арсенал опасно нарасна, след като в края на септември пиратите плениха ферибота Faina, натоварен с 33 танка Т-72, ракети, муниции и военно снаряжение, предназначени за правителството на Кения. Корабът е собственост на израелски бизнесмен, плава под флага на Белиз и на него работят 17 украински моряци и руски капитан. Оръжието е било закупено от Украйна.

В момента пиратите искат откуп от $20 млн, за да освободят екипажа и товара. Междувременно от сърдечен пристъп почина плененият капитан.

Страхът от военни рискове парализира Запада

Faina е заобиколена край брега от американски и канадски кораби, които не позволяват на пиратите да разтоварят оръжието на сушата. Едновременно с това американците не смеят да нападнат сухоземните бази на пиратите, защото сомалийците държат неизвестен брой заложници.

След злополучната битка в Могадишо през 1993 г. срещу ген. Мохамед Айдид американците страдат от сомалийски синдром. Пентагона гледа да не се замесва пряко в гражданската война на сушата. Африкаком предпочита да използва за това войските на съседна Етиопия. Освен това пиратите нападат с малки рибарски лодки и катери, срещу които големите кораби и армади са просто непропорционални по сила и реакция.

Ситуацията е повече от патова. Според Конвенцията по морско право на ООН всеки кораб в открито море, който пиратства, може да бъде нападнат и обезвреден от въоръжените сили на всяка страна. Въпреки това ООН прие две специални резолюции за борба срещу сомалийското пиратство, но след края на годината, когато Канада ще изтегли своите кораби от Сомалийския рог, няма кой да патрулира в региона. Това означава, че нападенията ще нараснат. Предизборно американският президент Джордж Буш едва ли ще заповяда една рискова показна акция с десант срещу пиратите преди президентските избори в САЩ.

Капьорската алтернатива

Ако нещата останат в този, вид е възможно много скоро да се възроди и капьорството, което също е забранено от Конвенцията по морско право. Но и капьорството като всеки друг частен бизнес може да бъде оправдано. Това са същите джентълмени на сполуката, но работят за държавата, като си поделят доходите от операцията. Разбира се, рискът остава за самите наемници.
В крайна сметка, след като развитите държави поддържат скъпоструващи военни кораби-украшения, които не смеят да рискуват в антипиратски операции, ще трябва да се наеме и въоръжи една не толкова представителна, но ефективна частна флотилия. Без много излишен шум Lloyd`s и заинтересованите собственици и превозвачи могат да си гарантират сигурността на корабоплаването, като прочистят сомалийското крайбрежие. Трябва само да се намери поредният нов Цезар. Решението няма да е окончателно, но за дълъг период ще въведе ред в региона.

Другият вариант е да се разчита на съдбата. Никога не се знае, какво ще донесе морето. Наскоро аденската „морска стража“ плени иранския кораб Deyanat. Официалният товар, регистриран в корабния манифест, са минерални суровини и руди, натоварени от Китай франко Хамбруг. Но със сигурност става дума за нелегален трафик на токсични вещества, защото Техеран се опитва да покрие скандала. Междувременно, докато пиратите очакват откупа за интернационалния екипаж и опасния товар, десетина разбойници умират от неизвестна химическа или радиоактивна зараза, лепната от вахтите на Deyanat. Както дерзаят, следващия път пиратите могат да пленят и ядрено оръжие, дали и тогава ще последват само преговори?