Business Magazine

Икономическият Нобел - прецизен, полезен и с широко приложение

В сравнение със суперизвестния носител на Нобелова награда за мир Ал Гор тримата икономисти, удостоени с Нобелова награда за икономика, и тяхната теория са световнонеизвестни. Това не е единствената разлика между тях. Леонид Хървиц, Ерик Маскин и Роджър Майърсън са професори в престижни американски университети и работят с прецизни математически модели, докато Ал Гор не е учен и не се слави с особена прецизност на твърденията си.

Има разлика и в самите Нобелови награди. Наградата за мир се връчва от Норвежкия Нобелов комитет, който се състои от политици, назначени от норвежкия парламент. Наградата за икономика се финансира от Шведската централна банка, а се връчва от комитет от учени на Кралската шведска академия на науките. Това вероятно обяснява защо едната награда най-често се връчва на известни хора, а другата на нетолкова известни, но сериозни учени.

Възникването на теорията за дизайна на механизмите се свързва с намесата на Леонид Хървиц в актуалните преди и около средата на 20-и век дебати за това дали икономическите изчисления при социализма са възможни, или не. Тезата на проф. Лудвиг фон Мизес и на друг Нобелов лауреат - проф. Фридрих Хайек, е, че няма начин при социализма да се вземат правилните икономически решения, тъй като те се вземат от централен планиращ орган, който не е възможно да получи достъп до цялата необходима информация. С други думи, информацията и знанието са разпръснати и единствено децентрализираните пазарни механизми могат да създадат необходимите стимули, за да се използва тази информация и съответно да се вземат рационални решения за разпределение на ресурсите.

Теорията на тримата наградени с Нобелова награда потвърждава мнението на Хайек, че в повечето случаи пазарът действа ефективно. Теорията им обаче е по-обща - тя се интересува от това при каква ситуация се постига ефективност, т.е. какви институции (механизми) позволяват постигането на ефективни резултати. Или с други думи, защо държавата в повечето случаи се проваля, а пазарът в повечето случаи е ефективен.

Теорията набляга на това, че за да е ефективна една система от институции, тя трябва да осигурява стимули на отделните участници да показват истинските си предпочитания и да не мамят. Тоест стимулите трябва да са такива, че когато печели един човек, да печели и обществото като цяло.

Алекс Табарок от университета "Джордж Мейсън" илюстрира важността на институциите със следния пример: Да си представим, че две деца искат да разрежат една торта на две равни части и да си я разделят. Ако едно и също дете реже тортата и разпределя парчетата, то има стимул да мами - да отреже неравни парчета и да вземе по-голямото. Ако обаче едното дете реже тортата, а другото разпреде-ля парчетата, тогава стимулите ще доведат до желания резултат - равни парчета торта. Първото дете има стимул да разреже тортата на точно две равни части - защото, ако не са равни, второто ще вземе по-голямото парче.

Освен че показва, че в повечето случаи пазарът се справя много добре със събирането на необходимата информация и осигуряването на стимули за постигане на ефективност, теорията има приложение и в държавния сектор. Тя помага на държавните институции да станат поне малко по-пазарни, за да постигнат по-ефективни резултати. Едва ли някога ще видим държавна институция, която е толкова ефективна, колкото пазарa, но много подобрения са възможни.

Едно от приложенията на теорията на тримата икономисти е свързано с използването на търгове при приватизацията или концесионирането на държавни активи, както и при възлагането на обществени поръчки. Добре структурираният търг дава възможност продавачът да получи максималните възможни приходи от съответния ресурс (предприятие, честотен ресурс, летище и пр.) или да плати минимална сума за получаването на съответна стока или услуга от доставчик. Възможно е и да има други цели при продажбата на ресурса, които също може да бъдат постигнати при достатъчно добре подготвен търг - например целта на търга може да е избирането на кандидат, който да построи определена магистрала и да таксува възможно най-евтино ползвателите.

Друг принос е анализът на регулирането на монополистите. Отхвърля се разбирането, че регулаторът знае разходите на монополиста и може да определи цената, като към тези разходи се добави някаква норма на печалба. Монополистът няма стимул да бъде ефективен в такава ситуация, а ще се опита да раздува разходите и цените, за да увеличи и печалбите си (които зависят от нивото на разходите). Регулирането на монополист е далеч по-сложно от простото създаване на регулиращ орган, попълнен с политически назначения. Приложението на теорията на тримата нобелисти е широко - включително може да се използва и при анализ на политически институции, изборен процес и пр. Може би най-важният им принос е във възстановяване на разбирането за важността на институциите в икономическия анализ. Без включването на институциите в него икономическият анализ има далеч по-ограничено приложение.