Business Magazine

Компаниите, които се адаптират бързо към екомодата и екорегулациите, ще спечелят най-много

Може ли да се печели напук на глобалните климатични промени?“ Този въпрос може да звучи малко еретично, но докато споровете около съществуването на това явление и ролята на човека в причиняването му се вихрят с пълна сила, бизнесът гледа на дискусията от чисто финансова перспектива.

Климатичните промени и породените от тях регулации и „по-зелено“ потребителско мислене са факт, от който най-много ще спечели бизнесът, който реагира най-бързо и успее да се адаптира към тази реалност. Много компании се сблъскват с по-високи цени на суровините и с увеличаващи се производствени разходи заради нови правителствени политики за енергийна ефективност и ограничаване на вредните емисии. Тези инициативи обаче крият и възможност за спестяване на пари, за демонстриране на отговорност, за подобряване на конкурентността и доброто име на компаниите. Тенденциите сочат преход към нискоемисионно и енергоспестяващо производство, към налагане на биопродукти или продукти заместители в отговор на нарастващото им търсене и към все по-често присъствие на екологичната тема в маркетингови стратегии.

Дните на „зеления“ маркетинг
Още през февруари големите рекламни агенции, сред които AMV BBDO, JWT, Ogilvy, RKCR/Y&R и Saatchi & Saatchi, предрекоха пред Financial Times вълна от „зелени“ маркетингови кампании през 2007 г. Според рекламистите комуникирането на екоценности се превръща бързо в израз на „корпоративна хигиена“, необходима за опазване на конкурентността и връзката с потребителите. Levi's например си постави за цел 50% от произвежданите дънки да са от биопамук.

Според Ненад Лозович, управляващ съсобственик на рекламната агенция New Moment New Ideas Company, екологията вече е неразделна част от корпоративната философия на компаниите и в България. Доказателството за това са множеството продукти с екоетикет - електродомакински уреди или офис устройства с висок клас енергийна ефективност, безотпадъчни технологии при консумативите, рециклиращи се опаковки, завръщането към стъклените бутилки. „Факт е, че екохарактеристиките все още не са основен мотив за покупка на даден продукт, но при равностойни други параметри като цена и качество те може да натежат при избора“, посочва още Лозович.

„Екоповедението определено е модерно, но ангажирането на една компания с която и да е социална кауза трябва да бъде дълбоко осъзнато и да се търси реален резултат – тоест реална промяна“, смята и Антония Павлова, ПР мениджър в Publicis Consultants | МARC. Обикновено компаниите, чиято дейност най-много влияе на околната среда, имат най-сериозни програми, свързани с нейното опазване - по-високи екостандарти и вътрешнофирмена култура, образоване на обществото, даване на личен пример чрез използване на рециклирани материи в производството. „Едно активно екоповедение може да подобри разпознаваемостта и имиджа на компанията, а един гаф или криза в тази посока - силно да разклатят доверието към нея“, обяснява още Павлова.

Според Чавдар Петров, ПР мениджър в APRA Porter Novelli, удачен пример е куриерската фирма „Ин Тайм“, която оборудва служителите си с преносими компютри, заместващи напълно хартиените регистри за доставки. Фирмата за офис техника и консумативи "Тонер Дайрект" пък разработва решения за събиране и извозване на стари и бракувани такива и предлага рециклирани тонер касети - това става ясно от нейния сайт.

Глобална бизнес промяна
Глобалните климатични промени предизвикват също толкова глобално икономическо и индустриално преструктуриране, което ще се отрази на финансовото представяне на компаниите и техните инвеститори. Това сочи и последното проучване на неправителствената организация Carbon Disclosure Project, поръчано от 315 инвеститори с активи от около 41 трилиона долара, които искат да разберат повече за екостратегиите на корпорациите. На въпросите са отговорили 77% от 500-те топ компании по пазарна капитализация в света, класирани от Financial Times, а 66% от тях заявяват, че ограничават вредните емисии. Повечето фирми търсят начин да се справят с новата реалност - инвестиционната банка Goldman Sachs например е вложила над 1.5 млрд. долара в проекти за алтернативна енергия в САЩ, Европа и Азия. Най-голямата американска пивоварна компания Anheuser-Busch разработва реколти, издържащи на суша. Петролният концерн Total цели до 2012 г. съкращаването на вредните емисии с 50% спрямо 2005 г., а Alcoa е закупила с 20% повече рециклиран алуминий през 2006 г. Въпреки това има и фирми, които все още не разпознават достатъчно рисковете и възможностите, създавани от климатичните промени.

Биогоривата
Екорегулациите и привършващите петролни запаси подчертаха нуждата от възобновяеми енергийни източници, като биогоривата, слънчевата, геотермалната, вятърната и водната енергия. Според доклад на агенцията Emerging Markets Online през 2020 г. биодизелът ще заема 20% от потреблението на дизел в Бразилия, Европа, Китай и Индия. Основният проблем на тези продукти е, че в производствения процес се използват предимно скъпи хранителни култури (рапица, соя, пшеница, захарна тръстика и др.), което повишава крайната цена. Екосъобразността им също е под въпрос. Производството на царевичен етанол поглъща точно толкова изкопаеми горива, колкото самият той замества, а царевицата се нуждае от огромни количества хербициди и азотни торове, водещи до ерозия на почвата.

Раздвижване на този пазар в България се очаква заради изискването на ЕС от 2008 г. бензинът и дизелът да са с 5% биосъставка.
Към момента рафинериите на „Клас биодизел“, "Биодриймс", "Кристал химия", "Слънчеви лъчи" и останалите играчи имат капацитет за производство на около 160 хил. тона биогориво годишно – главно биодизел и малка част биоетанол. Засега обаче компаниите не могат да се конкурират с традиционните горива на вътрешния пазар заради високите цени на суровините (основно обикновен слънчоглед). Допълнителна спънка е липсата на собствена дистрибуторска мрежа, както и нормативната уредба, която освобождава от акциз само биогоривата, но не и смесването им с традиционните такива. Това допълнително ограничава опциите пред фирмите производителки.

Приложението на енергийните зърнени култури в производството на биогорива повиши и интереса към засаждането им. От Министерството на земеделието казаха, че площите, засети с рапица у нас, тази есен са над два пъти повече от тези през 2006 г. Грижите за отглеждането й са много по-малки, отколкото за пшеницата, а ЕС предвижда допълнителни субсидии.

Потенциал има геотермалната енергия и биомасата. Наблюдава се увеличаване на вятърните паркове не само като брой, но и като мощности, посочва Александрина Димитрова, експерт от дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда“ в Министерството на икономиката и енергетиката. Турбините в експлоатация са основно около морската ивица – Каварна, Балчик Айтос, и около Сливен и Сомовит. Предстои изграждане на нови паркове около Шабла, Одърци, Суворово и Чипровци.

По-скъпо, но пък био
„Плодовете, зеленчуците и други хранителни продукти с екоетикет за произход са друг сектор, който предстои да развие потенциала си“, твърди Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Тези продукти са по-скъпи от останалите храни, тъй като цената на суровините е по-висока, не се добавят консерванти, омекотители или ароматизатори и за отглеждането им не се използват пестициди, което автоматично ги превръща в зависими от климата. По данни на bio. gorichka.bg в България са сертифицирани 168 производители, като общата площ на биокултурите е над 16 хил. хектара. Над 90% от все още малката българска продукция се изнася за западноевропейски страни.

Reduce, reuse, recycle*
Популярност набира и разделното събиране на отпадъци, което не може да не радва компаниите, занимаващи се с рециклиране. Този бизнес тепърва прохожда в България и има нужда от време за изграждане на потребителски навици, а това може да стане най-вече чрез образователни кампании. Това може да промени и поведението на хората в магазините – да обръщат повече внимание на стоки, произведени от преработени материали, или към продукти, върху които стои знак за възможно рециклиране. Удачен пример е кампанията на „Екобулпак“ - “Спаси едно дърво!”, насочена към българските ученици. Фирмата раздаде на първокласниците безплатни тетрадки с указания за разделно събиране на отпадъците, а останалите ученици може да предадат старите си тетрадки, срещу които да получат нови. През 2006 г. бутилиращата компания "Кока-Кола ХБК" пък лансира свой проект за въвеждане в производството на стъклени бутилки за многократна употреба в Австрия, България, Нигерия, Полша и Гърция. По този начин у нас се произвежда минералната вода "Банкя".

Чисти коли
Автомобилният сектор също усеща промяната в потребителското мислене - при избор на нова кола все по-често роля играе и количеството вредни емисии, които отделя двигателят. Автомобилите са нарочени за виновни за около 20% от вредните газове в Европа и затова през 1998 г. Асоциацията на европейските автопроизводители се ангажира до 2008 г. да намали емисиите СО2 от новите коли за пазара на Стария континент до 140 г/км, което е с 25% по-малко спрямо нивата от 1995 г. Това е еквивалентно на среден разход на гориво от 6.0 л/100 км за бензиновите двигатели и 5.3 л. за дизеловите. Подобен ангажимент за колите за европазара предприеха японската и корейската асоциация, но със срок 2009 г.

Покачващите се цени на петролни деривати и екоангажираността на автомобилната индустрия доведоха и до появата на хибридни автомобили (при които паралелно работят електромотор и бензинов двигател), разработвани от почти всички големи производители. В САЩ собствениците на хибридни коли заплащат по-ниски данъци. Това е и една от причините Toyota да реализира над половината от продажбите си на модела „Приус“ именно там. На пазара, включително и в България, се появиха и алтернативни решения за транспорт като Segway - първото по рода си самобалансиращо се индивидуално превозно средство, което се движи на батерии. За зареждането им е необходим около 1 kWh енергия (цена около 15 стотинки), които стигат за около 40 км.

Засега Segway, както и „зеленият“ начин на живот се приемат по-скоро за ексцентрични в България. Тези нагласи обаче ще се променят, като бизнесът активно ще участва в трансформацията и ще побърза да заеме и разшири новите пазарни ниши.