Business Magazine

Почти два месеца минаха от дръзкия опит на Грузия да си върне със сила отцепилата се Южна Осетия, разпалил това, което Русия сега нарича своята „Августовска война“. Над Европа не се спуска нова желязна завеса, нито надвисва идеологическа „нова студена война“. Но има дълбоко, болезнено разделение, разпростиращо се далеч отвъд опустошените Грузия, Южна Осетия и Абхазия. Ако перифразираме Уинстън Чърчил, от Талин на Балтийско море до Тбилиси и отвъд, насилието от миналия месец, наред с уверенията на Русия за „привилегированите й интереси“ към обширното й обкръжение, навредиха на отношенията между Русия и Запада повече, отколкото руските лидери мислят, че трябва да се притесняват и отколкото много европейци биха признали, коментира през септември британският седмичник The Economist в свой обширен обзор.

На този фон разгорещените европейски лидери се срещнаха на 1 септември. Предния ден се говореше, че ще е невъзможно хищниците (като Великобритания и балтийските републики) да се споразумеят за каквото и до било с жадните за газ русофили (като Италия и Германия). Ден по-късно те се бяха сплотили достатъчно, за да осъдят действията на Русия и да изковат нещо като наказание: няма да има преговори за ново споразумение за партньорство между Русия и ЕС, докато руските войски не напуснат Грузия подобаващо и не се върнат към позициите си от 6 август. Самодоволните Владимир Путин и Дмитрий Медведев обаче не изглеждаха разтреперани от страх – те наистина мислят, че са постигнали триумф и с дипломация.

Като шоколадова противопожарна решетка

Фактически и Европа, и Русия загубиха, посочва The Economist. Европейският отговор беше слаб. Несъмнено беше малко по-твърд, отколкото някои предричаха седмица по-рано, но нека се върнем още един месец назад. В началото на август Путин дори не би посмял да си представи, че Русия може да нападне и частично да окупира съседна страна за първи път от края на Студената война насам, да не говорим да признае Южна Осетия и Абхазия за независими държави или да се сблъска с такава европейска колебливост. Не става въпрос само за това, че преговорите за партньорство означават малко за руснаците. Европейците дори не настояха за официално възстановяване на териториалната цялост на Грузия, преди да започнат разговорите. Само за изтегляне на войските, което Медведев така или иначе беше обещал. На практика европейските лидери простиха руската атака и заграбване.

Така втората жертва след злочестата Грузия е идеята за обща европейска политика за външните работи и сигурността. Предполагаше се това да е морално недостижима комбинация на меката сила на икономическата атрактивност на Европа с редки случаи на показване на сила само в размирните части на света отвъд бреговете на Стария континент. (Морален връх това би било за винаги готовата за война Америка, разбира се.) След лудостта в Грузия, дори и САЩ не предлагаха да се противопоставят на руските танкове, докато навлизаха в спорната територия. И колко бързо отмряха разговорите за изпращане на войски на ЕС да поддържат решението за прекратяване на огъня, което Русия игнорираше. Вместо това се посочи възможност цивилни наблюдатели от ЕС – дори не паравоенната полиция, за която европейците твърдят, че е тяхната стихия и която можеше да предпази грузинските селяни от южноосетинските бунтовници – евентуално, със съгласието на Русия, да се присъединят към тези от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, към която Русия принадлежи.

Подобно колективно европейско пренебрежение само струпва проблеми, тъй като има и други места, на които Русия с радост подклажда безпокойства. НАТО трябваше да уверява отново всичките си членове, включително такива с големи руски малцинства, като Естония и Латвия, че са защитени от гаранциите на алианса за взаимна защита. По-трудно ще е да се помогне на Украйна, основно раздвоена по въпроса дали най-близките й връзки трябва да са със Запада, или с Русия, а там също има много етнически руснаци. ЕС може да направи повече за окуражаването на икономическите реформи и борбата с корупцията, смята The Economist.

Всъщност най-полезното лечение за евроколебанията относно Русия не се крие в дипломацията, а на вътрешния пазар на Европа: в либерализирането на енергийните пазари на ЕС и, където е възможно, свързването на вътрешните верги с тези за доставки. Това е икономически смислено и не налага воденето на безкрайни битки с Русия. Докато правителства като германското предпочитат да сключват отделни сделки с Русия, неизбежната зависимост на Европа от руски петрол и газ винаги ще предлага изкусителна възможност за опортюнистичния Кремъл да упражнява натиск върху една или друга държава, като врътне кранчетата за „ремонт по тръбопровода“. Наскоро дадените обещания, че Русия ще си остане надежден енергиен доставчик, трябва да се приемат предпазливо и внимателно.

Имперски безразсъдства

Путин веднъж описа разпадането на Съветския съюз като най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. Тази гледна точка не се споделя от Грузия, Украйна, балтийските републики и централноазиатските държави, които избягаха от империята на Съветите и спечелиха своята независимост. Макар че целта на бившия президент е да възстанови Русия като велика сила, а не да върне комунизма като глобална идеология. Официалните му лица настояват, че Русия иска повече уважение, а не повече територии. Така след това, което много руснаци считат за години наред обиди от страна на Запада, отлагането на сътрудничеството на НАТО претърпя силен удар. Както и безпрецедентното смъмряне на Русия от партньорите й във водещия световен политически клуб Г-8.

Границите на августовската „победа“ на Русия вече се очертават по-ясно. Някогашният й приятел Китай, борещ се да запази хватката над непокорните си региони, изрази „притеснение“. Нито един от другите приятели на Русия – освен със закъснение Беларус и Венецуела – не предложи доброволна подкрепа. И докато грузинското приключение може да е изплашило съседите, подкрепата на Русия за сепаратистите от Южна Осетия и Абхазия носи рискове да окуражи нови желаещи да се отцепят региони, особено в Северен Кавказ, посочва The Economist.

Цената ще понесат обикновените руснаци. Руският фондов пазар понесе удар и разходите за правене на бизнес в страната се изстреляха нагоре. Руските компании, които искат да инвестират или да се листват в чужбина, сега трябва да се изправят пред доста по-щателна проверка на финансите си, каквито трябваше да има и преди, но нямаше. А предполагаемите планове на Медведев да реформира и засили съдебната система са горе-долу в същата форма като разбитата грузинска армия.

Но това, за загубата на което Русия може да съжалява най-много, е нещо, за което Путин копнее: възможността да стане призната европейска сила. Той обича да пропуска грешките на комунизма и никога да не забравя величието на царска Русия. Общото между двата режима бе имперско свръхпротежение, прогнила икономика и – както и в днешна Русия – управляваща каста, от която е почти невъзможно да се търси отговорност и която доведе една горда държава до катастрофа. bm