Business Magazine

Инфрачервената светлина не се класира високо в списъка на алтернативните източници на енергия. Соларните клетки предпочитат видимо или дори ултравиолетово облъчване. Но в слънчевия спектър има много инфрачервени лъчи, така че изглежда глупаво да ги пренебрегваме. Затова Стивън Новак от Idaho National Laboratory в Америка е търсил начини да ги улови. И както съобщи пред научна среща през август в Джаксънвил, Флорида, организирана от Американското дружество на механоинженерите, изглежда е успял да открие един.

Соларните клетки работят, защото пряката и ултравиолетовата светлина са достатъчно мощни да освободят електроните от атомите. Електроните след това оформят полезен директен електрически поток. Инфрачервената светлина не е достатъчно силна, за да направи това. Въпреки това има достатъчен заряд, за да предизвика вибриране на електроните – и в частност тези електрони, които вече се движат свободно в метална кристална решетка. Проектирайте структура, в която електроните резонират по начин, аналогичен на класическия камертон, и ще имате нещо като генератор, защото резониращите електрони практически са променлив ток. Наистина, това е принципът, по който работи радиоантената, освен че слабият ток, генериран от радиовълните, трябва да мине през усилвател, за да свърши работата си да пренася сигнал през
радиото. Д-р Новак обаче предлага да създаде ток, който да е достатъчно силен, за да бъде ползван като източник на енергия.

Той и колегите му са проектирали своите инфрачервени антени, използвайки данни, които са събрали, докато изследвали как реагират металите при излагане на инфрачервени лъчи. Те намалявали състава, формата и размера им, докато стигнали до спирални структури със се-
чение едва няколко нанометра (милиардни от метъра). Ключът към комерсиализирането на тази идея е, че такива антени могат да бъдат щамповани с милиарди върху пластмасови листове. Самите щампи са правят чрез гравиране на силиконови отпечатки, използвайки технологията за правене на микропроцесори. А след това листовете могат да бъдат оформени така, че да покриват всичко – от коли до преносими електронни устройства.

Оставащото препятствие, което определено си е сериозно, е да се извлече електрическият поток от антените. Обичайният начин да се прави това е да се използва токоизправител – устройство, което конвертира променливия ток в прав. Потокът в наноантената обаче е с ритъм трилиони трептения в секунда, което е отвъд обхвата на сега съществуващите токоизправители. Необходими са по-малки устройства, които биха могли, просто заради размера си, да конвертират ток от подходящата честота.

Ако това може да бъде направено, ще бъде създаден нов тип соларна клетка. И не само соларна – всички горещи предмети излъчват инфрачервени лъчи. Ако поставите една такава клетка, да кажем, до ауспуха на един двигател, ще постигнете съвършената форма на рециклиране. bm