Business Magazine

Знак за забележителни времена е, че перспективата за цена на петрола от $ 100 за барел се приветства по-скоро с облекчение, отколкото с тремор. Цената на барел суров петрол, след като проби прага от $100 през февруари, на 11 юли достигна пика си от $147. От тогава насам е спаднала с повече от четвърт, припомни британският икономически седмичник The Economist. Но не всеки се радва. Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) се среща във Виена на 9 септември, за да обсъди как да отговори на спада на цените. Изправена пред искания от Иран и Венецуела да намалят производството, но и загрижена, че високите цени стимулираха по-пестеливото ползване на горивото в богатите страни, ОПЕК избра да не оправдае очакванията. Запази заложената си цел от 28.8 млн. барела на ден, но се съгласи да изчака по-толерантно за постигането на тази цел, като оряза свръхпроизводството. Това доведе до намаляване на реалната продукция с 1.8%.

По-хищните държави искат цените на петрола да останат колкото е възможно по-високи, за да финансират разхитителните си бюджети. Но най-големият член на ОПЕК – Саудитска Арабия, надвиши разрешената си производствена квота през лятото, за да предотврати нанасянето на нови вреди на клиентите си от богатите страни, които вече залитат от кредитната криза. Това има смисъл. Дори страни като Германия и Япония, които не са много зависими от кредитирането, пострадаха наред с давещите се в морето на ипотечните дългове, като Америка и Великобритания. Бедите на пестеливите може би са поне толкова свързани с високите до небето петролни цени, колкото и сриващите се кредитни пазари, коментира британският седмичник.

При тези условия скорошният спад на цените на петрола (и храните) би трябвало да е благословия за силно притиснатите потребители. Те обаче не паднаха достатъчно, за да празнуват централните банкери. Не още. Инфлацията изглежда настроена да последва петрола и храните надолу, но някои от експертите, определящи икономическите политики, се опасяват, че тя може да не се свие достатъчно бързо до приемливи нива. Притесненията им са, че високите цени на петрола може да са накърнили потенциалния ръст на икономиката и временно да са напомпали инфлацията. Ако е така, мудният ръст на БВП може да не създаде достатъчно хлабавост в икономиката, за да намали с много инфлацията.

Тази възможност бе очертана от Атанасиос Орфанидес от Съвета за определяне на лихвените равнища към Европейската централна банка (ЕЦБ) на конференцията „ЕЦБ и нейните наблюдатели“ на 5 септември във Франкфурт. Нарастването на относителните цени на петрола повишава разходите на гълтащите много енергия производства и прави някои производства и апаратура нерентабилни. Един петролен шок може даже да остави икономиката с по-малък марж на свободния капацитет, ако накърни производителността повече от разходите. Поради тази причина определящите политиките трябва да внимават да не надценят икономиката, когато настъпи петролен шок. Истина е, че една от грешките, които доведоха до стагфлацията през 70-те години на миналия век, беше подценяването на ефекта от по-скъпия петрол върху жизнеспособността на производителността, казва Орфанидес, цитиран от The Economist.

Скорошно изследване на ОИСР заключава, че цена на петрола от $120 за барел може с годините да намали потенциалната производителност с общо не повече от 4% в Америка и около 2% в еврозоната (където се използва по-малко петрол за всяка единица БВП). Тъй като апаратурата се подновява много бавно, този ефект най-вероятно ще се получи постепенно, първоначално отнемайки по 0.2 процентни пункта от очаквания ръст на БВП на Америка.

Много зависи от това как ще се адаптират цените на останалите стоки и продукти. Ако фирмите могат да прехвърлят част от нарасналите си петролни сметки върху по-ниски реални заплати (чрез или по-високи цени, или по-малко щедро отплащащи се сделки), това ще им остави възможност за по-голямо натрупване на капиталови резерви. Това може да стане в Америка, където ръстът на часовите ставки за заплащане на труда е далеч по-нисък от инфлацията и основната тежест на петролния шок бе понесен от работниците. В еврозоната е точно обратното – има повече сигнали, че заплатите поемат нагоре в отговор на инфлацията от последно време. Шефът на ЕЦБ Жан-Клод Трише предупреди, че ефектът на скъпия петрол върху потенциалния ръст „не бива да се счита за пренебрежим“. Това опасение на банката може да се окаже бариера пред бързото намаляване на лихвените равнища.bm