Business Magazine

Пожълтелите страници на недавното ни минало все още старателно крият много от неудобните истории за зачатието на първия български капитализъм (1878–1944 г.). Разлистването на покрити с прах документи разкрива шокиращи паралели с последното десетилетие, през което се ковеше новото, второ издание на капитализма у нас. Един от най-знаковите, но и най-забравени строители на следосвобожденска България е Стефан Симеонов, който с мащабността на проектите си и размаха на своята предприемчивост за кратко успява да изгради може би най-впечатляващата бизнес империя у нас.

За ранните години на бъдещият милионер се знае малко. Той е роден в Габрово в семейството на учители. Разполагащ с по-ограничени средства, баща му е принуден да го изпрати да следва в наскоро разкритата търговска гимназия в Свищов, а не в много по-престижните за времето си Робърт колеж или западноевропейските университети. Няколкото години, прекарани в крайдунавския град, обаче ще имат огромно значение за бъдещите начинания на Симеонов. Там той се запознава и жени за първа братовчедка на Алеко, издънка на видния и много заможен род Константинови (не случайно именно в техния дом разполага щабквартирата си руският цар Александър по време на Руско-турската война). Лукса, както се казва съпругата на Симеонов, е не само „твърде симпатична”, но идва и с немалка зестра, която ще бъде използвана като първоначален капитал.

Не след дълго Стефан Симеонов се премества в Русе, който в края на XIX век е все още най-голямото българско пристанище и най-динамичният в стопанско отношение град в страната. Тук с парите от зестрата и със скромните си спестявания той основава фамилната фирма „Братя Симеонови”. За съдружник Стефан избира своя брат Иваница, който вече е успял да пусне здрави корени в Русчук. Като един от водачите на консерваторите там, той е бил кмет между 1881 г. и 1883 г., подпредседател на ІІІ обикновено Народно събрание (1882 г. – 1883 г.) и многократно е избиран за общински съветник след това. С политическите и обществени контакти на Иваница и с предприемчивостта на Стефан малката фамилна къща бързо се превръща в „правителствен банкер”. Макар касиер на всички плащания по бюджета да е държавната БНБ, братя Симеонови успяват да се вклинят в този доходен бизнес и да поемат голяма част от плащанията по сключените в чужбина външни заеми срещу тлъсти комисионни.

Най-вероятното обяснение за този бърз растеж на русенската банкерска кантора е близкият контакт на Стефан Симеонов със Стефан Стамболов. Злите езици в крайдунавския град твърдят, че „Братя Симеонови” става личен банкер на големия държавник, нещо като „Ротшилд” за европейските кралски дворове. Опозиционната преса подозира, че зад фирмата на Симеонов, която поема строежа на жп линията София–Роман, стои именно Стамболов. Запазената кореспонденция между двамата мълчи по този въпрос, но пък ясно показва, че Симеонов често информира своя патрон за политическите ходове на русофилите и даже си позволява да препоръчва кой от тях да бъде следен от полицията, а кореспонденцията му да бъде проверявана.
Типичен опортюнист, Симеонов със сигурност отрано предусеща предизвестения край на Стамболовия режим. С „елегантен” ход той минава в противниковия лагер и оглавява учредената от опонентите на Стамболов Българска търговска банка. Тя е най-голямата в страната с внесен капитал от 4 млн. зл. лв. толкова, колкото тогава има и БНБ. БТБ се превръща в отлична платформа за стартиране на Стефан Симеонов. Разполагайки със солиден финанта предприемчивост и находчивост. В рамките на пет години Симеонов започва множество най-разнообразни проекти, които го превръщат в един от най-богатите и влиятелни хора в България. След София–Роман негови фирми поемат строежа и на жп линиите Русе–Търново и Септември–Нова Загора, получава каменовъглени концесии в Тревненския Балкан и оловно-цинков рудник в Босилеградско. През 1900 г. е един от инициаторите за създаването на смесеното българо-белгийско дружество Compaigne mеtallurgique et charbonniеre de Bulgarie с 2 млн. франка основен капитал, което планира да поеме експлоатацията на въглищните залежи в района на Сливница и Своге и железния рудник до Брезник.

Заедно с няколко големи британски фирми по същото време Стефан Симеонов основава и първата памукотекстилна фабрика у нас в близост до Варна. За нарасналият авторитет на банкера може да се съди не само по валящите едно след друго предложения от чужбина, но и по множеството почетни постове, с които се обкичва той в последните няколко години на XIX век – председател на Русенската търговско-индустриална камара (1895–1903 г.), председател на борда на Българска търговска банка, русенски общински съветник.Израсналата като в приказките от нищото империя обаче се оказва върху пясъчна основа. Черпеща силата си от политическите контакти на Стефан Симеонов, тя е обречена да загине именно в голям политически скандал. Строежът на жп линията Септември–Нова Загора предизвиква енергичните протести на Запада, защото след завършването си трасето ще позволи на трафика да заобикаля намиращата се все още във френско-британски ръце Източна железница (София–Пловдив–Свиленград).

 Замразяването на проекта се превръща в главното условие за отпускането на поредния външен заем. Първоначално кабинетът Стоилов е решен да отбранява на всяка цена националния интерес. Лишен от средства обаче, той лесно убеждава Българска търговска банка (чийто председател по „случайност” е Стефан Симеонов) да инвестира почти 2 млн. лв. (при 4 млн. лв. капитал) за завършването на линията Септември–Нова Загора. Не след дълго обаче правителството е принудено да отстъпи и да замрази строежа. Това води до фалит на „Братя Симеонови” и до огромни затруднения на ангажираната с твърде големи средства БТБ. Банката е на прага на банкрута близо десетилетие и почти до смъртта на Стефан Симеонов през 1908 г. не успява да получи цялата сума на вземането си.

Заченат с политически протекции, клиентелизъм и неразумни „роднински” кредити, първият български капитализъм бе обречен на дълго и мъчително развитие. Доколко второто му издание ще успее да надмогне тези „детски болести” на „първоначалното натрупване” предстои да видим. И дано световната финансова криза не ни даде отговора твърде скоро. bm