Business Magazine

Неофициален, но забавен повод за купон и социален живот На 2 февруари хората масово си честитят празника, повечето на шега. Потупват се приятелски по гърба и се смеят над възможността някой от тях наистина да е от „онези“, които са „кръшнали наляво“. Много родители обаче се ужасяват дори при мисълта, че някое от децата им може да е „обратно”.

Объркани традиции
Повечето гейове казват, че възприемат 2 февруари на майтап и се възползват от възможността да си направят хубав купон. Никой обаче не знае от къде точно идва този празник. Съвпадение или не, на 2 февруари преди 1916 г. (днес на 20 януари) се е празнувал „Петльовден“, на който по стар български обичай се коли петел за „здравето на момченцата“. Традицията идва от турско време, когато бабите са искали да предпазят мъжките рожби пеленачета от еничарските отряди, поясняват от Фолклорния институт при БАН. Едва ли обаче патриархалният български човек е предполагал, че някога на тази дата ще празнуват точно хомосексуалистите (които също не знаят каква е връзката). За капак на тази бъркотия днес на 2 февруари се празнува друг християнски празник – Сретение Господне, или 40-ият ден от раждането на Иисус. В съгласие или не с християнските обичаи обаче в България 2 февруари остава запазена марка на underground празника и дата на неговото неофициално честване.

Весел бизнес
Клубовете и баровете в по-големите български градове също са доволни, че този празник съществува. В София има няколко нощни заведения, за които вече се е превърнало в традиция всяка година на този ден да организират специални партита за редовната си клиентела. Това са 3 клуба само за мъже (Exit, Why not, Vital) и един за жени с хомосексуална ориентация (Essence). Има и такива, които в определени дни от седмицата са gay friendly - клуб Chillout cafe например всяка събота е предпочитано място за мъже, а тази година 2 февруари се пада в събота. „На 2 февруари традиционно правим еднo от най-големите партита, събират се над 300 души, а оборотът е по-голям и от този на Нова година“, разказват от клуба. Някои от заведенията, за които се знае, че са само за такива клиенти, обаче се радват на вниманието и на хетеросексуални посетители. От клуб Vital, който също ще предложи специална програма на 2 февруари, разказват, че освен редовната клиентела в петъчни и съботни дни има много хетеросексуални клиенти, които най-вероятно посещават заведението от любопитство.

„Като цяло обаче гей заведенията се броят на пръсти, дискретни са и са за подбрани хора, които залагат на това да се чувстват сигурни в тях“, пояснява Боян Василев, психолог във фондация „Здраве и социално развитие“. Бизнесът на техните собственици се крепи именно на тази сигурност, както и на предлагането на място за срещи и социален живот. При това не само в заведения - на сайта www.gay.bg например има адреси на предпочитани от гейове хотели. Хотелите на Дим Дуков се ползват с добра репутация, а оттам казват, че работят предимно с чужденци. Хотелиерският гей бизнес е далеч по-печеливш от гей клубовете и баровете.

Невинаги е весело
Пълноценният социален живот е проблем номер едно за хората с различна сексуална ориентация, живеещи в България. Този проблем е най-сериозен за по-малките градове, където това малцинство не само че няма къде да се събира, но и е принудено да се крие и срамува от различието, с което е белязано. Макар и по-свободно, живеенето в големите градове не е по-щастливо. Н., 25-годишна лесбийка, прекарала по-голямата част от живота си в държави, където е нещо нормално да си гей, разказва, че в канадските училища се провеждат образователни кампании на тази тема. Тя предпочита с приятелката си да се преместят някой ден в друга страна, където няма да е необходимо да се крият и ще отглеждат свои деца. Други споделят, че са чували за страни, в които хомосексуалните брак или съжителства са разрешени, но те лично не се борят активно за това в България, нито пък членуват в някаква организация. Единствената активна гей организация в България е „Джемини“, но образователните й кампании рядко стигат до масовата публика.

Предразсъдъците и липсата на информация в обществото често предизвикват у хората с различна сексуална ориентация объркване и страдание, социално ги изолират. Това е и една от най-честите причини, поради която търсят психологическа помощ, разказва Боян Василев, който е водил обучителни групи с хомосексуалисти, в които е провеждал и терапевтична интервенция. „Най-големият проблем е те сами да се приемат такива, каквито са. Според мен българското общество е много толерантно, но все още е твърде консервативно“, добавя Василев.

Отваряне към света
Силните обществени страхове обаче не са в състояние да потулят един алтернативен живот, който тече малко встрани от погледите на минувачите. Той набира сила и носи привкуса на една по-освободена прозападна и американска толерантност, която незнайно как е довяла 2 февруари, клубния живот, гей парадите, както и един нов, но много обещаващ бизнес – гей туризма.

България се появява и на световните гей карти. Това сигурно е добра новина. Защото означава, че има повече толерантност, а обществата, които са толерантни към различните малцинства, обикновено са по-богати и по-щастливи.