Business Magazine

Традиционно световната класация на най-добрите университети в света се оглавява от американските висши учебни заведения.

Най-високите критерии обаче покриват около 88 европейски и 55 американски университета. Специалистите сочат, че причината за американския успех са независимостта и липсата на национално администриране на образователните институции.

В същото време Великобритания традиционно остава европейски лидер във висшето образование. Страната предлага поне 29 престижни висши училища, или близо 1/3 от всички най-добри университети на континента. На какво се дължи това сериозно присъствие? Вероятно най-вече на факта, че на Острова публичните ресурси за финансиране на научни изследвания обикновено се насочват към малко на брой, но много силни институции, а не се разпиляват към много университети. В този смисъл Великобритания много отдавна е изпреварила една политика на ЕС, която тепърва прохожда. Но вероятно ще се наложи в бъдеще безусловно.

Нашата класация е условна, но съдържа данни за онези висши училища, които традиционно присъстват във всички престижни класации на университетите по света. Кеймбриджки университет University of Cambridge е един от най-старите и престижни в Европа. Основан е през първата половина на XII в., във вече разрасналото се градче Кеймбридж. След Втората световна война университетът навлиза в най-динамичния етап от своето развитие. Там започват да се преподават множество нови учебни предмети и специалности, основават се нови факултети и изследователски институти, както и Училището по клинична медицина. Западната част на града продължава да се разширява и в днешно време. Там се намират компютърната лаборатория и Центъра по нанотехнологии.

Допълнителното развитие на университета е подпомогнато от множество фондации и сдружения към него, които отпускат стипендии и подпомагат обучението на студентите.

По-значими моменти в историята на университета през XX в. са например: през 1953 г. Франсис Крик и Джеймс Уотсън откриват структурата на ДНК; през 1954 г. Джоузеф Нийдхам публикува първия том на "Наука и цивилизация в Китай"; през 1958 г.

Фредерик Санджър получава първата си Нобелова награда за химия (той е първият човек, който получава две такива награди, втората от които през 1980 г.); през 1960 г. сър Чарлз Оутли и екипът му разработват първия сканиращ електронен микроскоп; през 1968 г. Антъни Хюиш и Джоселин Бел откриват пулсиращите звезди, наречени пулсари; през 1982 г. Арон Клуг взема Нобелова награда по химия; през 1985 г. Сезар Милстейн - Нобелова награда за психология и медицина; през 1988 г. Стивън Хоукинг публикува своята "Кратка история на времето".

През 2009 г. Кеймбриджкият университет ще празнува своята 800-на годишнина.

Таксата за обучение е около 4535 евро.

Класациите Times Higher Education Supplement (THES) за 2006 г. и Webometrics Ranking of World Universities за 2007 г. поставят Кеймбридж на първо място в Европа.

Оксфордски университет
University of Oxford се счита за най-стария университет в англоезичния свят и съществува от края на XI и началото на XII в. Сред студентите му има представители на повече от 130 националности. Към университета има 39 самостоятелни колежа, свързани на федерален принцип.

Още в ранните години на своето съществуване университетът е център на социално-политически и религиозни диспути. Впоследствие Оксфордският университет става водещ в историческите, политическите и философските дисциплини.

През 1878 г. се допускат жени като студенти. Те стават пълноправни студенти през 1920 г. Сред по значимите фигури, чиито имена се свързват с университета, са: Джон Уиклиф, Джон Лок, Уилям Окхам, Томас Мор, Еразъм, Джон Дън, Томас Хобс, Джонатан Суифт, Луис Карол, Индира Ганди, Т. С. Елиът, Робърт Грейвс, Ивлин Уо, Греъм Грийн, Уилям Голдинг, Маргарет Тачър и Тони Блеър.

Университетът е един от тези с най-много носители на Нобелови награди, последните между които са Антъни Легет (2003), Сидни Бренер (2002), Пол Нърс (2001), Майкъл Спенс (2001), Джоузеф Стиглиц (2001) и др.

Таксите за обучение са в размер от 4400 до 7380 евро. През учебната 2004-2005 г. общият приход на университета от изследвания, финансирани от външни спонсори, достига повече от 270 млн. евро.

Швейцарският федерален технологически институт в Цюрих Eidgenossische Technische Hochschule Zurich е основан през 1854 г., като в началото има шест факултета по: архитектура, строително инженерство, химия, лесовъдство и общ факултет по математика, природни науки, литература и обществени и политически науки.

Основните постройки са изградени през втората половина на XIX в., като не всички са съсредоточени на едно място в града. През 60-те и 70-те години на XX в. е построен нов кампус в покрайнините на Цюрих.

Той е един от водещите в своята област по брой на публикациите и престиж в определени сфери като природни, компютърни и инженерни науки, което се изтъква при изработването на класациите на световните университети Academic Ranking of World Universities, Times Higher Education Supplement World University Rankings и www.webometrics.info.

Университетът има 21 нобелови лауреати, като най-скорошният от тях е Курт Вюртрих, който получава Нобелова награда за химия през 2002 г. Други лауреати са Рихард Р. Ернст (химия, 1991), Георг Беднорц и Карл Александър Мюлер (физика, 1987) и Хайнрих Рорер (физика, 1986). Други известни личности, учили в този университет, са: Макс Фриш и Карл Густав Юнг.

Единбургски университет
University of Edinburgh е основан с кралска харта от Джеймс VI през 1582 г. През тази епоха подобен акт е необичаен, понеже повечето университети се основават с папски харти. Това е четвъртият шотландски университет, докато Англия в това време имала само два. До началото на XIX в. и построяването на Стария колеж университетът е съставен от отделни разхвърляни постройки.

Сега университетът е един от най-известните в Европа. Разполага със свои концертни зали и галерии, музей на музикалните инструменти, геологически музей и музей по естествена история.

Сред личностите, чието израстване е свързано с този университет, са Уинстън Чърчил, Дейвид Хюм, Артър Конан Дойл и Уолтър Скот.

Университетът в Осло
The University of Oslo е най-голямата и най-старата институция за висше образование в Норвегия. Основан е през 1811 г., когато Норвегия е под датско управление. Днес в него учат приблизително 30 000 студенти и работят 4600 души. Митът, който съществува в академичния свят, че университетът е като "кула от слонова кост" за интелектуалния елит, няма нищо общо с днешната му репутация. Много от изследователите в него участват активно в социалния и политическия живот по различни начини. Университетът в Осло се гордее със своите четирима нобелови лауреати. През 1969 г. Рагнар Фриш и Од Хасел стават първите норвежки учени, които вземат Нобелова награда, съответно в областта на икономиката и химията. През 1973 г. към тях се присъединява и физикът Ивар Йевер, a Фритьоф Нансен, професор по океанография и зоология, е награден с Нобелова награда заради постиженията си в областта на хуманитаристиката. Годишната такса варира от 700 до 2200 евро.

Според класацията Webometrics Ranking of World Universities за 2007 г. Университетът в Осло е на пето място в Европа.

Имперски колеж - Лондон
Imperial College London, известен още като Имперски колеж за наука, технология и медицина, е независима част от Лондонския университет и е основан през 1907 г. Разположен в Саут Кенсигтън (South Kensington), научното и културно сърце на Лондон, той се формира след сливането на три висши училища. Научната и инженерната част на колежа води началото си от сър Хенри Делабеш и неговото изследване на геоложките пластове в Англия в средата на XIX в., когато добивът на въглища е много важен за британската индустрия. Скоро правителството съсредоточава допълнителни средства в развитието на минното дело и на химията с цел по-пълното използване на потенциала на тази индустрия в страната.

Известни имена, свързани с колежа, са: Т. Х. Хъксли, един от най-големите учени на XIX в., сър Александър Флеминг и сър Ърнест Чейн, откривателите на пеницилина (съвместно получават Нобелова награда), Патрик Блекет, носител на Нобелова награда за физика, Денис Гейбър, изобретател на холографията и нобелов лауреат и др. Таксата за повечето специалности за студенти от страната и от страни - членки на ЕС, е между 4500 и 4700 евро. Има и специалности, които са значително по-скъпи като "Компютърни науки за индустрията", където таксата за една учебна година е около 27 100 евро.