Академични игри
Учените от БАН не могат да говорят това, което мислят. Ако все пак се осмелят, ги уволняват
публикувана на 01.02.2008 на 14:24 часа
Автор: Силвия Радославова
Вместо да промени статуквото със закон, държавата продължава да отглежда БАН като тежко болен старец
1
Още снимки:
Новини по темата
Тагове
В България има едно място, което лесно може да те върне две десетилетия назад, в епохата на социализма. Българската академия на науките (БАН) е тежка и тромава йерархична структура, а средната възраст на учените е над 50 г. Там битуват остарели академични порядки и е почти невъзможно да се упражни самоинициатива.“ Така Сергей Иванов от Института по физиология на растенията (ИФР) описва условията, в които се трудят около 8 хил. български учени. Самият той вече втора година не е сред тях. Имал е неблагоразумието да издава вестник, „уронващ престижа на академията“.
Широко затворени уста
Вместо да промени статуквото със закон, държавата продължава да отглежда БАН като тежко болен старец. Механизмът за избор на ръководство е като омагьосан кръг, в който директорът назначава хора, които след това го преизбират. Така силно се ограничава достъпът на свежи идеи за функционирането на организацията. Конкурсите пък се правят за определени хора, казва Любима Йорданова, която също е бивш кадър на академията. Бюджетът на БАН стига само за заплати. За да работиш, трябва да си търсиш финансиране сам или да заминеш в чужбина.
Сергей Иванов е имал неблагоразумието не само да остане, но и да говори каквото мисли. Мислите му очевидно са се сторили твърде опасни на неговите началници, след като те са ограничили свободата му на изразяване до степен и по начин, типичен за времето на комунизма. Но вместо Държавна сигурност повикали интернет специалисти от Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП). Поводът бил... хумористичният стенвестник.
“Опасното“ издание се нарича И Фъ Ръ news и разказва за атмосферата в института, за помпозното честване на юбилеите (с проникновени речи и обръщения в комунистически дух), за липсата на иновационна стратегия на института, за участията на висшите му ръководители в бордовете на частни фирми (което е забранено според устава на БАН). Вестникът публикува и обяви от типа „Организацията търси дупки в законодателството с цел разкриване на нови щатове“.
Съдбата на И Фъ Ръ news е трагична. Първият брой, излязъл през май 2006 г., е старателно изчегъртан от стената, на която е окачен. Това обаче само амбицира „редакторите“ и те започнали да разпространяват безобидното според тях издание по e-mail. Тогава директорката на ИФР Лозанка Попова подала жалба до МВР „за уронване на престижа на института“ и от ГДБОП дошли да установят от чий служебен компютър се разпространява И Фъ Ръ news. Сергей Иванов е многократно викан на разпити и настойчиво е подканян да признае кои са другите лица, писали вестника. Той не го прави и прокуратурата отказва да повдигне обвинение срещу него. Ръководителите на института са доста по-радикални - лабораторията му е разбивана на два пъти, накрая е уволнен. Това се случва през лятото на 2006 г.
Случаят не е прецедент
Директорът на института Попова отрича уволнението му да има нещо общо с вестника. Тя твърди, че младият учен се е държал изключително арогантно, не ходел на работа и имал проблеми с алкохола. В заповедта му за отстраняване от работа мотивите са свързани с нарушения на Кодекса на труда. Очевидно има отработен механизъм, по който шефовете на академията отстраняват неудобни.
От царящия в БАН авторитаризъм са си изпатили и други - проф. Лазарин Лазаров и Иван Канев например. Сега и двамата живеят извън България. Любима Йорданова, която работи в БАН от 1971 г., останала, макар че също преживява подобна драма. Тя разказва, че уволнения обикновено се правят през лятото, когато повечето учени излизат в отпуск. Целта е да се вдига по-малко шум. Сред най-често срещаните мотиви за уволнение са неявяване на работа или уронване на престижа на академията.
Преди 1989 г. системата мачка безпощадно Йорданова. По думите й от тогава до сега нищо не се е променило. Толерирането на едни за сметка на други е стара практика в БАН. Тъй като е „дъщеря на народен враг“, институтът, в който работи, не издава нито една нейна книга, макар че тя е международно признат авторитет в областта на социолингвистиката. Цели 13 години се опитва да стане старши научен сътрудник, но до 1989 г. така и не успява. Когато това най-после се случва през 1997 г., отнемат титлата й и се опитват да я уволнят. Йорданова обаче успява да се пребори за правата си и след 3 месеца е възстановена на работа. Три години по-късно Научният съвет на БАН се събрал и констатирал, че „уронва престижа му“ в серия публикации, които тя така и никога не видяла. През 2000 г. отново я уволнили.
Сега Любима Йорданова води няколко дела срещу БАН - за неравнопоставено третиране, за нарушаване на социалните й права и за политическа дискриминация. Решила е да търси докрай правата си в съда.
Вероятно има още потресаващи с ретроградността си истории, кои то може да бъдат разказани за БАН. Това в известна степен дава отговор на въпроса защо изтичат мозъци от България и защо в нейната академия на науките не се прави модерна наука. Кога достолепните професори от БАН ще осъзнаят спешната нужда от децентрализация и деидеологизация на поверената им академия, е предмет на научно изследване, което би трябвало да установи, че там все още господстват комунистическата идеология и йерархия. Но тъй като подобно изследване „ще урони престижа“ на БАН, извършилите го ще бъдат уволнени, а резултатите от него - „заведени към дело“.
Широко затворени уста
Вместо да промени статуквото със закон, държавата продължава да отглежда БАН като тежко болен старец. Механизмът за избор на ръководство е като омагьосан кръг, в който директорът назначава хора, които след това го преизбират. Така силно се ограничава достъпът на свежи идеи за функционирането на организацията. Конкурсите пък се правят за определени хора, казва Любима Йорданова, която също е бивш кадър на академията. Бюджетът на БАН стига само за заплати. За да работиш, трябва да си търсиш финансиране сам или да заминеш в чужбина.
Сергей Иванов е имал неблагоразумието не само да остане, но и да говори каквото мисли. Мислите му очевидно са се сторили твърде опасни на неговите началници, след като те са ограничили свободата му на изразяване до степен и по начин, типичен за времето на комунизма. Но вместо Държавна сигурност повикали интернет специалисти от Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП). Поводът бил... хумористичният стенвестник.
“Опасното“ издание се нарича И Фъ Ръ news и разказва за атмосферата в института, за помпозното честване на юбилеите (с проникновени речи и обръщения в комунистически дух), за липсата на иновационна стратегия на института, за участията на висшите му ръководители в бордовете на частни фирми (което е забранено според устава на БАН). Вестникът публикува и обяви от типа „Организацията търси дупки в законодателството с цел разкриване на нови щатове“.
Съдбата на И Фъ Ръ news е трагична. Първият брой, излязъл през май 2006 г., е старателно изчегъртан от стената, на която е окачен. Това обаче само амбицира „редакторите“ и те започнали да разпространяват безобидното според тях издание по e-mail. Тогава директорката на ИФР Лозанка Попова подала жалба до МВР „за уронване на престижа на института“ и от ГДБОП дошли да установят от чий служебен компютър се разпространява И Фъ Ръ news. Сергей Иванов е многократно викан на разпити и настойчиво е подканян да признае кои са другите лица, писали вестника. Той не го прави и прокуратурата отказва да повдигне обвинение срещу него. Ръководителите на института са доста по-радикални - лабораторията му е разбивана на два пъти, накрая е уволнен. Това се случва през лятото на 2006 г.
Случаят не е прецедент
Директорът на института Попова отрича уволнението му да има нещо общо с вестника. Тя твърди, че младият учен се е държал изключително арогантно, не ходел на работа и имал проблеми с алкохола. В заповедта му за отстраняване от работа мотивите са свързани с нарушения на Кодекса на труда. Очевидно има отработен механизъм, по който шефовете на академията отстраняват неудобни.
От царящия в БАН авторитаризъм са си изпатили и други - проф. Лазарин Лазаров и Иван Канев например. Сега и двамата живеят извън България. Любима Йорданова, която работи в БАН от 1971 г., останала, макар че също преживява подобна драма. Тя разказва, че уволнения обикновено се правят през лятото, когато повечето учени излизат в отпуск. Целта е да се вдига по-малко шум. Сред най-често срещаните мотиви за уволнение са неявяване на работа или уронване на престижа на академията.
Преди 1989 г. системата мачка безпощадно Йорданова. По думите й от тогава до сега нищо не се е променило. Толерирането на едни за сметка на други е стара практика в БАН. Тъй като е „дъщеря на народен враг“, институтът, в който работи, не издава нито една нейна книга, макар че тя е международно признат авторитет в областта на социолингвистиката. Цели 13 години се опитва да стане старши научен сътрудник, но до 1989 г. така и не успява. Когато това най-после се случва през 1997 г., отнемат титлата й и се опитват да я уволнят. Йорданова обаче успява да се пребори за правата си и след 3 месеца е възстановена на работа. Три години по-късно Научният съвет на БАН се събрал и констатирал, че „уронва престижа му“ в серия публикации, които тя така и никога не видяла. През 2000 г. отново я уволнили.
Сега Любима Йорданова води няколко дела срещу БАН - за неравнопоставено третиране, за нарушаване на социалните й права и за политическа дискриминация. Решила е да търси докрай правата си в съда.
Вероятно има още потресаващи с ретроградността си истории, кои то може да бъдат разказани за БАН. Това в известна степен дава отговор на въпроса защо изтичат мозъци от България и защо в нейната академия на науките не се прави модерна наука. Кога достолепните професори от БАН ще осъзнаят спешната нужда от децентрализация и деидеологизация на поверената им академия, е предмет на научно изследване, което би трябвало да установи, че там все още господстват комунистическата идеология и йерархия. Но тъй като подобно изследване „ще урони престижа“ на БАН, извършилите го ще бъдат уволнени, а резултатите от него - „заведени към дело“.
Търсене
РЕКЛАМА
Преразказано от
The Economist
The Economist
Лидерите на Г20, групата на 20 богати и развиващи се икономики, се срещна във...
През октомври крайните потребителски цени в Америка паднаха с 1%. Това е...
Carrefour обяви, че Ларс Олофсон, старши директор в Nestlé, ще поеме поста...
Белгийската пивоварна компания InBev приключи покупката на американската...
Теми в развитие
Coldplay
АЕЦ
Америка
Гугъл
Дранкулак
ИСПА
Израел
Китай
Кремиковци
Набуко
Петър Стоянов - Вожда
Рим
Румъния
Тодор Живков
Франк-Валтер Щайнмайер
авиация
бедност
биогорива
вода
данък
дарение
демография
детектив
децибели
дреха
евродоклад
енергия
закони
замени
инфлация
история
кино
клик
кмет
концерт
летище
министър
мол
напитка
независимост
отпадъци
палатки
петрол
полет
полиграф
престъпност
приватизация
прородозащитници
психика
регулаторна рамка
репутация
скулптор
сладолед
слънчева енергия
спорт
телекомуникации
транспорт
търг
убийство
Coldplay
АЕЦ
Америка
Гугъл
Дранкулак
ИСПА
Израел
Китай
Кремиковци
Набуко
Петър Стоянов - Вожда
Рим
Румъния
Тодор Живков
Франк-Валтер Щайнмайер
авиация
бедност
биогорива
вода
данък
дарение
демография
детектив
децибели
дреха
евродоклад
енергия
закони
замени
инфлация
история
кино
клик
кмет
концерт
летище
министър
мол
напитка
независимост
отпадъци
палатки
петрол
полет
полиграф
престъпност
приватизация
прородозащитници
психика
регулаторна рамка
репутация
скулптор
сладолед
слънчева енергия
спорт
телекомуникации
транспорт
търг
убийство
RSS Емисии за:
Икономика |
Бизнес |
Политика |
Лични финанси |
Общество |
Лайфстайл |
Наука и технологии |
АКТУАЛНО |
Новини |

Прочети всички
Предишна новина
доц. д-р Любима Йорданова
Днес, след сериозни разговори в научните среди като следствие от проведената наскоро немско-българска научна конференция “България и Лисабонската стратегия”, се стигна до решение да публикуваме текст на “Петиция за реформа на науката в Република България”.
Петицията е адресирана до парламентарната Комисия по образованието и науката и Министъра на образованието и науката.
Апелът е:
• Приоритетно да бъде подготвен и обсъден от Комисията по образование и наука при Народното събрание пакет от законопроекти, обединени в Закон за висшето образование, които да обединят: а/ реформата във висшето образование и науката; б/ финансирането чрез държавния бюджет, бизнеса и европейските програми; в/ реда за присъждане на научните звания и научната и образователната степен доктор; г/ реда за децентрализация на Българската академия на науките и на Висшата атестационна комисия. Всички законопроекти трябва да се разглеждат заедно в Пленарната зала на Народното събрание – и на първо, и на второ четене и да бъдат синхронизирани,
• Съществен момент от реформата да стане децентрализацията на науката в Република България с приключване работата на Висшата атестационна комисия и Централно управление на БАН. Децентрализацията на Българската академия на науките може да започне с отделяне на Академията и регистрирането й като дружество и обособяването на институтите и лабораториите й в три центъра: а/ център “Биологични и медицински науки”, б/ център “Технически и точни науки” и в/ център “Обществени и хуманитарни науки”, които да поддържат хоризонтална мрежа от контакти помежду си и със сродни звена в чужбина. Децентрализацията на българската наука е в хармония с ангажиментите ни като държава-членка на Европейския съюз.
Голямата ни молба към българските журналисти е да разпространят в мрежите си новината, за да стигне тя до повече български граждани.
Петицията е на разположение за подпис от българските учени и гражданите, които желаят да ни подкрепят, на адрес: http://www.bgpetition.com/reforma_na_naukata/index.html
равнопоставеност или неравно третиране на учените
доц. д-р Любима Йорданова, евролингвист
Проектът за процедура за избор на председател на БАН е готов като документ на Общото събрание на БАН. Той ще бъде гласуван и приет на заседанието на Общото събрание на 12.05. 2008 г. във връзка с изборната сесия 12 май-18 юни, като изборът на новия председател ще се състои на 18 юни. Кое обаче смущава учените, познаващи системата, когато четат т.нар. Процедурни правила?
Неравно третиране на кандидатите
Още точка № 1 стряска с дискриминационния си текст и централизацията, която не съществува в науката на развитите европейски страни, съсредоточена главно във висшите училища и обслужваща потребностите на учебния процес, интегрирайки и студентите, бъдещи учени, в изследователската работа.
Според “Процедурни правила” предложения за издигане на кандидатури за избор на председател на Българската академия на науките могат да се правят от: 1/ръководни органи на самостоятелните научни звена, разбирай научните институти; 2/ от Събранието на действителните членове /академиците/ и дописните членове /член-кореспондентите/, които са учени във възраст, близка до пенсионната и надпенсионната; 3/ от групи членове или от отделни членове на Общото събрани на БАН, което означава поддържане на централизацията и нарушаване на демократичния принцип на личното участие; 4/ от групи учени от БАН, което пък поддържа корупцията и шуробаджанащината. Т.е. събират се двама приятели, избират третия, а той им обещава, че ако бъде избран, ще ги назначи като заместник-председатели в Управителния съвет на БАН. Този принцип на работа видяхме в действие при отвода на заместник-председателя акад. Н.Съботинов при избора на акад. Юхновски през февруари 2008 г. за председател на БАН четвърти мандат.
Отделният български учен, на работа в БАН, във висше училище в страната или в чужбина, няма право на мнение и свобода на изява, т.е. нарушава се свободата на изразяване на мнение и кандидатиране с представяне на собствена научна продукция като учен и собствена програма за ръководство на БАН. Дори политическата ни система допуска независими представители, а изборът на г-н Бойко Борисов за кмет на София в два мандата показа силата на мажоритарния избор.
Равнопоставеност на точните, естествените и обществените /”и”хуманитарните/ науки
Принципът на равнопоставеност, един от водещите принципи на ЕС, задължава БАН да изработи схема на равнопоставеност на различните клонове от науките. Разумно е след като председателят на Общото събрание е от точните науки, председателят на БАН да бъде от обществените и именно от обществените, защото те изживяха и ще изживяват и в близкото бъдеще най-сериозна, бих казала дори драматична, промяна. Това в никой случай не омаловажава приноса на естествените науки.
Равенство пред закона
Според “Харта на основните права на ЕС” всички европейски граждани са равни пред закона. Това правило, приложено към избора на председателя на БАН, отправя известни предизвикателства към степента на “научност” на кандидатите. Задължително е председателят на БАН да е хабилитирано лице? Очевидно да, защото е необходим и социален, и професионален опит. Това – от една страна.
От друга страна обаче именно в по-ниските възрастови групи е тоталната дигитализация на науката в 21-ви век. Значи са необходими и по-млади хора, с по-малко социален, но с повече съвременен опит по отношение на високите технологии и изискванията на Лисабонската стратегия за изграждане на обществото на знанието. Не е достатъчно кандидатът да има само защитен докторат. Докторатът е първата стъпка в науката, хабилитацията означава сериозна позиция, натрупан професионален опит.
Трябва ли председателят на БАН да е непременно академик или член-кореспондент? Очевидно не, защото това означава нереформирана наука поради възрастови ограничения на кандидата, формирал знанията си през 60-те, 70-те години на миналия век и по-слабо възприемчив към новостите в науката. Трите мандата на акад. Иван Юхновски го доказаха. А липсата на реформа вече 19 г. означава, че трябва да се движим към решение за радикална реформа. За предпочитане е по-плавният преход в обществото, но ние сме изпуснали времето и сега трябва да догонваме.
Жените в науката
Докато разглеждах сайта на БАН, тази рубрика се натрапи в съзнанието ми. Отворих и що да видя – изредени имена на жени-учени, постижения, биографии. Като че ли жените са нещо различно, нещо като бяла врана или лястовица, нещо необичайно за науката. Нарушен е принципът на равнопоставеност на половете, жената-учен се възприема като нещо екзотично, тя е отделена в отделна рубрика. И то в 21-ви век. Просто не е за вярване. Самият текст е написан на английски, като че ли хората, вложили текста, са се страхували от кирилицата и българския, от родния си език. И като си помисля, че миналата година – 2007-ма – беше годината на равните възможности. Съвременните тенденции и развития не засягат БАН, която продължава да си живее в минало време.
Мандатност
В процедурните правила не е упомената мандатността на председателя на БАН, а трябва, за да не се получават конфузии като избора на Юхновски за четвърти мандат като председател на БАН и не особено сполучливото му оттегляне по-късно. Мисля, че е здравословно за един учен да бъде на ръководна административна длъжност в цялата йерархия само един мандат, за да не се отдели твърде много от науката и да може да се върне в нея. Иначе дори българският президент има право на два мандата. Така е и в развитите демокрации по света – от Русия през Европа до САЩ.
Допустима възраст на кандидатите
За да няма неприятни изненади и упреци в дискриминация, е необходимо в процедурните правила да се упомене пределната възраст за кандидатите – например 65 години, възрастта, на която се пенсионират учените в Европа.
Иначе самият факт, че се “препоръчва въпросите и изказванията по избора да бъдат издържани в академичен стил, за да не се стига до недоразумения” е заявка и потвърждение на съществуващото напрежение в системата, породена от непровеждането на реформа в българската наука, вече 19 години от демократичния процес.
Смущаващ е и фактът, че предлаганите през 2008 г. правила не са съобразени с основни правила на Европейския съюз, а държавата ни вече втора година е държава-членка на Европейския съюз. По тези правила е проведен “изборът” на председател на БАН през 1996, 2000 и 2004 г. И ако 1996 г. остана в историята с голямата икономическа криза, която предизвика Януарския мирен протест на гражданите през 2007-ма г., то сега, две години от европейското ни членство, е недопустимо да не се познават нормите на живота в държавите-членки на Европейския съюз.
С тази публикация бих искала да стимулирам мненията на българските учени по въпросите, засегнати в статията.
До 12 май 2008 г. има още време, за да се поправят непълнотите в процедурните правила за избор на нов председател на БАН и се осъвременят те в духа на времето, в което живеем. За да не звучи архаично българската наука.
Още повече, че новият председател на БАН ще има тежката задача да осъществи децентрализацията на науката, за да даде простор на мисълта и активното действие за европейско съфинансиране на науката в България. Той трябва да проведе и структурната реформа, като създаде нови структурни звена, т.е. научни институти, които като изследователска проблематика да хармонират с европейската и българските учени да се влеят в Европейското изследователско пространство.
Сега Ви изпращам един мой коментар, адресиран до г-н Станишев по повед поредното му тутане да не рееформира науката.:
Хайде г-н Станишев да подканите и БАН да се реформират, защото три месеца самовглъбяване ще да е като самооценката на Р. Петков. Кое Ви дава основание да приемете крайния тримесечен срок за реформиране на БАН? Ами след 3 месеца кохортата, която Юхо остави в БАН ще излъчи \" достоен\" председател, естествено. Ще е млад но \" достоен\" ( от ДС или просто доносник).
Г-н Станишев, известно ли Ви е, че академичните звания ( член кор и академик) се водят научни и за тях се заделят най- високи добавки към заплатите? Знаете ли, че те не се дават от ВАК? А кой ги дава тези \"научни ззвания\"?
ЗАЩО ВСИЧКИ НАУЧНИ СТЕПЕНИ СЕ ДАВАТ ОТ ВАК,А АКАДЕМИЧНИТЕ ОТ БАН? Две отделни институции раздават степени и звания.... АМи това е по-голямо противоречие отколкото онова между Устава и Закона на БАН, довело до краха на Юхо. Ама този последния не си прибра верисиите от БАН, ами остави купища \" академици\" ала Александър Александров - трети мандат директор на И-та за гората към БАН( един от засегнатите от закона Панев, но сега добре ориентирал се да участва в инициативната кампания на г-н Първанов за президент). А затова как е стартирал сдобиването с академична титла съм разказала в една книжка, където всеки ще разбере че става дума за масови плагиатства, измама на научната общност и извращение на генетичните закони.
Дилемата е академик или просто професор. Първто понятие е политизирано, целящо олигархизация и партиен ( ченгесарски) контрол в науката.
НЕ БАВЕТЕ РЕФОРМАТА В НАУКАТА ПОВЕЧЕ!
и Лисабонската стратегия на ЕС
доц. д-р Любима Йорданова
С 85 гласа "за", 18 "против" и 5 бели бюлетини Общото събрание на БАН преизбра на 11.02.2008 г. сегашния председател Иван Юхновски за четвърти мандат. Значи най-после е време за реформи.
Време за реформи в българската наука
Не е необходимо да се пише, че конкурентът на г.н Юхновски - г-н Съботинов - е бил помолен да се откаже от участие в избора, като му е обещано да запази заместник-председателското си място в Ръководството на БАН.
Също така не е необходимо за се коментира възрастта на председателя на Общото събрание г-н Здравко Стойнов, разбира се с много титли пред името, които едва ли някой непосветен в тайнствата на българската наука българин може да разчете - ст.н.с. I ст. дхн, дтн – т.е. старши научен сътрудник първа степен, доктор на химическите науки, доктор на техническите науки. Такива титли в европейската наука няма, но ги има в съветската и все още – в българската, която не се е пренастроила на европейска вълна.
Също така не е необходимо да се коментира, защото за възрастта на председателя на БАН се иска становището на Правния институт, също към БАН /значи нещата се въртят в местната корупционна мрежа – аз на тебе – ти – на мене/, а не се цитират документи на Европейския съюз във връзка с възрастта на пенсиониране на учените в държавите-членки на Съюза.
Също така не е необходимо да се коментира компютърната грамотност на председателя на БАН, иначе академик, разбира се, Иван Юхновски, неговото лично приспособяване като учен към “тенденциите на информационното общество”, прокламирани от Лисабонската стратегия.
Също така не е необходимо да се търси научна продукция от председателя на БАН акад. Иван Юхновски през последните му три мандата управление на БАН. Такава, като химик, той просто няма. Няма с какво да докаже, че е учен-химик.
Също така не е необходимо да се атестира работата на акад. Иван Юхновски през последните пет години, за да се докаже, че е учен, той не е такъв. Такова обаче е изискването на социалистическия “Закон за научните степени и научните звания” от 1972 г., т.е. от Татово време, който изисква всички учени в България да бъдат атестирани на пет години за хабилитирания състав.
Просто да се чуди човек при това трогателно социалистическо единодушие, откъде са се пръкнали тези 18 бюлетини “против” и 5 бюлетини “бели”? Дори и при тайно гласуване страхът да се противопоставиш на решението на Партията / с главно “П” – т.е. Българската комунистическа партия – бел. авт./ надделява. И сега. Тече 19-та година от демократичния процес в България, само не и в тоталитарната социалистическа структура с гръмкото наименование Българска академия на науките.
Става дума всъщност за съветска структура, пред която е вмъкнато като украшение прилагателното български.
19 г. нищо не е помръднало в социалистическата българска наука – нито съставът й, нито мисленето на т.нар. учени, всички, без изключение, белоглави. Защото няма академици и член-кореспонденти в нормална, непенсионна или близка до пенсионната, възраст.
Реформата в БАН
Тя трябва да обхване децентрализацията на науката в БАН в духа на европейските стандарти:
• Разформироване на Централно управление на БАН /което означава – Ръководството, Управителния съвет и Общото събрание на БАН/, като учените, които заемат длъжности в трите структури, ще продължат работата си в научните институти
• БАН може да съществува, като се регистрира като неправителствена организация на български учени, т.е. без да разполага с държавно финансиране;
• Държавното финансиране на научните институти трябва да бъде директно в самите научни институти, като те бъдат на директен отчет към Министерството на образованието и науката;
• Учените, навършили 65 г., трябва да се пенсионират от научните институти на БАН, като запазят участието си в национални и международни проекти, без да имат възможност да ги ръководят;
• Научните институти от вече бившата БАН трябва да използват държавното финансиране за изпълнение на принципа на субсидиарност, валиден за европейското финансиране, т.е. като допълнение за исканата субсидия по Европейските фондове за финансиране на науката – 20-30%, различно за различните проекти;
• Сградата на БАН трябва да се превърне в Център за европейска комуникация като структура, която ще облекчи общуването и приспособяването на българите към европейските принципи в качеството им на български и европейски граждани. Административният персонал на БАН ще бъде преквалифициран за новата работа, като се изисква компютърна грамотност, защото цялата дейност ще бъде електронизирана.
Всичко това може и трябва да бъде извършено с участието на парламентарната Комисия по образование и наука. Не е важно дали председателят й Лютви Местан е бил член на Държавна сигурност. Важно е сега да не изпълнява подобна функция. Т.е. Законът за БАН трябва да приключи съществуването си, защото няма да има БАН, така както няма подобни образувания в децентрализираната, деполитизирана и деидеологизирана европейска наука.
Пакетът от законопроекти трябва да бъде предаден колкото може по-скоро в парламентарната Комисия по образование и наука от Министерския съвет , където да е докладван от Министъра на образованието и науката. От 2005 до 2008 г. той е имал достатъчно време, за да ги изработи с екипа си. Нали е човек на висшето образование и науката?
Лисабонската стратегия на ЕС - накратко
На заседанието на Европейския съвет в Лисабон през месец март 2000 г. държавните и правителствените ръководители инициираха така наречената “Лисабонска стратегия”. Изричната й цел бе Европейският съюз да се превърне в най- конкурентноспособната икономика в света и до 2010 г. да се постигне пълна заетост.
Стратегията, която бе доразвита на последващи заседания на Европейския съвет,
почива върху три стълба:
• Икономика: Преход към една конкурентноспособна, динамична икономика, базирана на знанието. Приоритети са насърчаването на научните изследвания и разработките и текущото приспособяване към тенденции в развитието на информационното общество.
• Социални въпроси: Модернизация на европейския социален модел чрез инвестиции в човешките ресурси и борба със социалната изолация. Страните- членки са призовани да инвестират в образованието и обучението и водят активна политика по заетостта, за да облекчат прехода към обществото на знанията.
• Околна среда: Този стълб бе добавен на заседанието на Европейския съвет в Гьотеборг през месец юни 2001 г. Централен аспект представлява прекъсването на връзката между икономическия растеж и експлоатацията на природните ресурси.
През 2005 г. Съветът одобри нова партньорска концепция, която цели преди всичко постигането на по-силен и по-устойчив икономически растеж и създаването на повече и по-качествени работни места. С цел да се улесни реализацията, координационният процес бе затегнат. В бъдеще интегрираните насоки за растеж и заетост ще бъдат представяни заедно с насоките за макроикономическата и микроикономическата политика, и то съответно за тригодишен период. Те ще служат като основа както за Лисабонската програма на Общността, така и за националните програми за реформи.
Това опростяване на програмното планиране и особено фактът, че в основата на всичко ще е само един доклад за фактическото положение, позволява по-добър контрол върху реализацията.
Въпросът е - къде се вписва БАН в Лисабонската стратегия на Европейския съюз? Следващият въпрос е – докога ще съществува централизираната научна структура, отделена от висшите училища и студентите, наричана БАН? За кого е науката на България, ако не за младите хора? Защото българската наука няма нужда от хербарии, а от живи хора, които живеят в днешния ден на България. Пък и най-после трябва да излезе от застойните брежневски времена.
ДА НЕ ГОВОРИМ, ЧЕ В БАН са в информационно затъмение за науката по света - няма никаква литерарура там. ВСЕКИ СЕ СПАСЯВА самосиндикално с познати в чужбина.
Та затова титлите на правят наука в БЪЛГАРИЯ.
НАПРИМЕР имаш срок да изпратиш дадедн материал за чужбина, обаче ИНСТИТУТА има работно време. Обикновеенно научната работа е неблагодарна - съвсем нормало е да си готов с резултатите няколко часа преди крайния срок за изпращане на материла. И СЕ ПОЛУЧАВА ТАКА, че си принуден да изпращаш всичко от някой ИНТЕРНЕТ КЛУБ, ЗАЩОТО според КОДЕКСА на труда можеш да си на работа само в определеното работно време.
Ей, това ако не е унижение за хората там - здраве му кажи. Ниските заплати и това, че си плащаш там за да работиш - не се обсъжда. В БАН живеят добре само администраторите и учените на възраст, защото обикновено хората с по-ниска степен работят за тях. БАН затова е пред разруха, защото вече не е привлекателен за младите, а старите не могат даже на компчтър да работят, да не говоря за познанията им по английСКИ. Е, това е БАН.