Business Magazine

Публикувана е петиция за реформа на науката в България

доц. д-р Любима Йорданова


Днес, след сериозни разговори в научните среди като следствие от проведената наскоро немско-българска научна конференция “България и Лисабонската стратегия”, се стигна до решение да публикуваме текст на “Петиция за реформа на науката в Република България”.

Петицията е адресирана до парламентарната Комисия по образованието и науката и Министъра на образованието и науката.

Апелът е:

• Приоритетно да бъде подготвен и обсъден от Комисията по образование и наука при Народното събрание пакет от законопроекти, обединени в Закон за висшето образование, които да обединят: а/ реформата във висшето образование и науката; б/ финансирането чрез държавния бюджет, бизнеса и европейските програми; в/ реда за присъждане на научните звания и научната и образователната степен доктор; г/ реда за децентрализация на Българската академия на науките и на Висшата атестационна комисия. Всички законопроекти трябва да се разглеждат заедно в Пленарната зала на Народното събрание – и на първо, и на второ четене и да бъдат синхронизирани,
• Съществен момент от реформата да стане децентрализацията на науката в Република България с приключване работата на Висшата атестационна комисия и Централно управление на БАН. Децентрализацията на Българската академия на науките може да започне с отделяне на Академията и регистрирането й като дружество и обособяването на институтите и лабораториите й в три центъра: а/ център “Биологични и медицински науки”, б/ център “Технически и точни науки” и в/ център “Обществени и хуманитарни науки”, които да поддържат хоризонтална мрежа от контакти помежду си и със сродни звена в чужбина. Децентрализацията на българската наука е в хармония с ангажиментите ни като държава-членка на Европейския съюз.

Голямата ни молба към българските журналисти е да разпространят в мрежите си новината, за да стигне тя до повече български граждани.

Петицията е на разположение за подпис от българските учени и гражданите, които желаят да ни подкрепят, на адрес: http://www.bgpetition.com/reforma_na_naukata/index.html

Изборът на нов председател на БАН –
равнопоставеност или неравно третиране на учените

доц. д-р Любима Йорданова, евролингвист

Проектът за процедура за избор на председател на БАН е готов като документ на Общото събрание на БАН. Той ще бъде гласуван и приет на заседанието на Общото събрание на 12.05. 2008 г. във връзка с изборната сесия 12 май-18 юни, като изборът на новия председател ще се състои на 18 юни. Кое обаче смущава учените, познаващи системата, когато четат т.нар. Процедурни правила?

Неравно третиране на кандидатите

Още точка № 1 стряска с дискриминационния си текст и централизацията, която не съществува в науката на развитите европейски страни, съсредоточена главно във висшите училища и обслужваща потребностите на учебния процес, интегрирайки и студентите, бъдещи учени, в изследователската работа.

Според “Процедурни правила” предложения за издигане на кандидатури за избор на председател на Българската академия на науките могат да се правят от: 1/ръководни органи на самостоятелните научни звена, разбирай научните институти; 2/ от Събранието на действителните членове /академиците/ и дописните членове /член-кореспондентите/, които са учени във възраст, близка до пенсионната и надпенсионната; 3/ от групи членове или от отделни членове на Общото събрани на БАН, което означава поддържане на централизацията и нарушаване на демократичния принцип на личното участие; 4/ от групи учени от БАН, което пък поддържа корупцията и шуробаджанащината. Т.е. събират се двама приятели, избират третия, а той им обещава, че ако бъде избран, ще ги назначи като заместник-председатели в Управителния съвет на БАН. Този принцип на работа видяхме в действие при отвода на заместник-председателя акад. Н.Съботинов при избора на акад. Юхновски през февруари 2008 г. за председател на БАН четвърти мандат.

Отделният български учен, на работа в БАН, във висше училище в страната или в чужбина, няма право на мнение и свобода на изява, т.е. нарушава се свободата на изразяване на мнение и кандидатиране с представяне на собствена научна продукция като учен и собствена програма за ръководство на БАН. Дори политическата ни система допуска независими представители, а изборът на г-н Бойко Борисов за кмет на София в два мандата показа силата на мажоритарния избор.

Равнопоставеност на точните, естествените и обществените /”и”хуманитарните/ науки

Принципът на равнопоставеност, един от водещите принципи на ЕС, задължава БАН да изработи схема на равнопоставеност на различните клонове от науките. Разумно е след като председателят на Общото събрание е от точните науки, председателят на БАН да бъде от обществените и именно от обществените, защото те изживяха и ще изживяват и в близкото бъдеще най-сериозна, бих казала дори драматична, промяна. Това в никой случай не омаловажава приноса на естествените науки.

Равенство пред закона

Според “Харта на основните права на ЕС” всички европейски граждани са равни пред закона. Това правило, приложено към избора на председателя на БАН, отправя известни предизвикателства към степента на “научност” на кандидатите. Задължително е председателят на БАН да е хабилитирано лице? Очевидно да, защото е необходим и социален, и професионален опит. Това – от една страна.

От друга страна обаче именно в по-ниските възрастови групи е тоталната дигитализация на науката в 21-ви век. Значи са необходими и по-млади хора, с по-малко социален, но с повече съвременен опит по отношение на високите технологии и изискванията на Лисабонската стратегия за изграждане на обществото на знанието. Не е достатъчно кандидатът да има само защитен докторат. Докторатът е първата стъпка в науката, хабилитацията означава сериозна позиция, натрупан професионален опит.

Трябва ли председателят на БАН да е непременно академик или член-кореспондент? Очевидно не, защото това означава нереформирана наука поради възрастови ограничения на кандидата, формирал знанията си през 60-те, 70-те години на миналия век и по-слабо възприемчив към новостите в науката. Трите мандата на акад. Иван Юхновски го доказаха. А липсата на реформа вече 19 г. означава, че трябва да се движим към решение за радикална реформа. За предпочитане е по-плавният преход в обществото, но ние сме изпуснали времето и сега трябва да догонваме.

Жените в науката

Докато разглеждах сайта на БАН, тази рубрика се натрапи в съзнанието ми. Отворих и що да видя – изредени имена на жени-учени, постижения, биографии. Като че ли жените са нещо различно, нещо като бяла врана или лястовица, нещо необичайно за науката. Нарушен е принципът на равнопоставеност на половете, жената-учен се възприема като нещо екзотично, тя е отделена в отделна рубрика. И то в 21-ви век. Просто не е за вярване. Самият текст е написан на английски, като че ли хората, вложили текста, са се страхували от кирилицата и българския, от родния си език. И като си помисля, че миналата година – 2007-ма – беше годината на равните възможности. Съвременните тенденции и развития не засягат БАН, която продължава да си живее в минало време.

Мандатност

В процедурните правила не е упомената мандатността на председателя на БАН, а трябва, за да не се получават конфузии като избора на Юхновски за четвърти мандат като председател на БАН и не особено сполучливото му оттегляне по-късно. Мисля, че е здравословно за един учен да бъде на ръководна административна длъжност в цялата йерархия само един мандат, за да не се отдели твърде много от науката и да може да се върне в нея. Иначе дори българският президент има право на два мандата. Така е и в развитите демокрации по света – от Русия през Европа до САЩ.

Допустима възраст на кандидатите

За да няма неприятни изненади и упреци в дискриминация, е необходимо в процедурните правила да се упомене пределната възраст за кандидатите – например 65 години, възрастта, на която се пенсионират учените в Европа.

Иначе самият факт, че се “препоръчва въпросите и изказванията по избора да бъдат издържани в академичен стил, за да не се стига до недоразумения” е заявка и потвърждение на съществуващото напрежение в системата, породена от непровеждането на реформа в българската наука, вече 19 години от демократичния процес.

Смущаващ е и фактът, че предлаганите през 2008 г. правила не са съобразени с основни правила на Европейския съюз, а държавата ни вече втора година е държава-членка на Европейския съюз. По тези правила е проведен “изборът” на председател на БАН през 1996, 2000 и 2004 г. И ако 1996 г. остана в историята с голямата икономическа криза, която предизвика Януарския мирен протест на гражданите през 2007-ма г., то сега, две години от европейското ни членство, е недопустимо да не се познават нормите на живота в държавите-членки на Европейския съюз.

С тази публикация бих искала да стимулирам мненията на българските учени по въпросите, засегнати в статията.

До 12 май 2008 г. има още време, за да се поправят непълнотите в процедурните правила за избор на нов председател на БАН и се осъвременят те в духа на времето, в което живеем. За да не звучи архаично българската наука.

Още повече, че новият председател на БАН ще има тежката задача да осъществи децентрализацията на науката, за да даде простор на мисълта и активното действие за европейско съфинансиране на науката в България. Той трябва да проведе и структурната реформа, като създаде нови структурни звена, т.е. научни институти, които като изследователска проблематика да хармонират с европейската и българските учени да се влеят в Европейското изследователско пространство.

emiiiiiiiiiiiiiiiiiii kefi meeeeeeeeeeeeeee

Госпожо Радославова, бих искала да ви подаря книгата си \" Засекретените гафове на академика от БАН\", публикувана през 2007 г. В нея Вие ще прочетете и за г-жа Л. Йорданова, чиято научна съдба ме стимулираше да напиша книгата. Ако се интересувате от това, можете да ми пишете.
Сега Ви изпращам един мой коментар, адресиран до г-н Станишев по повед поредното му тутане да не рееформира науката.:
Хайде г-н Станишев да подканите и БАН да се реформират, защото три месеца самовглъбяване ще да е като самооценката на Р. Петков. Кое Ви дава основание да приемете крайния тримесечен срок за реформиране на БАН? Ами след 3 месеца кохортата, която Юхо остави в БАН ще излъчи \" достоен\" председател, естествено. Ще е млад но \" достоен\" ( от ДС или просто доносник).
Г-н Станишев, известно ли Ви е, че академичните звания ( член кор и академик) се водят научни и за тях се заделят най- високи добавки към заплатите? Знаете ли, че те не се дават от ВАК? А кой ги дава тези \"научни ззвания\"?
ЗАЩО ВСИЧКИ НАУЧНИ СТЕПЕНИ СЕ ДАВАТ ОТ ВАК,А АКАДЕМИЧНИТЕ ОТ БАН? Две отделни институции раздават степени и звания.... АМи това е по-голямо противоречие отколкото онова между Устава и Закона на БАН, довело до краха на Юхо. Ама този последния не си прибра верисиите от БАН, ами остави купища \" академици\" ала Александър Александров - трети мандат директор на И-та за гората към БАН( един от засегнатите от закона Панев, но сега добре ориентирал се да участва в инициативната кампания на г-н Първанов за президент). А затова как е стартирал сдобиването с академична титла съм разказала в една книжка, където всеки ще разбере че става дума за масови плагиатства, измама на научната общност и извращение на генетичните закони.
Дилемата е академик или просто професор. Първто понятие е политизирано, целящо олигархизация и партиен ( ченгесарски) контрол в науката.
НЕ БАВЕТЕ РЕФОРМАТА В НАУКАТА ПОВЕЧЕ!

шибано,та шибано!До кога бе ХОРА?

Шибано,та шибано,ДО КОГА бе хора?

Изборът на председателя на БАН
и Лисабонската стратегия на ЕС


доц. д-р Любима Йорданова

С 85 гласа "за", 18 "против" и 5 бели бюлетини Общото събрание на БАН преизбра на 11.02.2008 г. сегашния председател Иван Юхновски за четвърти мандат. Значи най-после е време за реформи.

Време за реформи в българската наука

Не е необходимо да се пише, че конкурентът на г.н Юхновски - г-н Съботинов - е бил помолен да се откаже от участие в избора, като му е обещано да запази заместник-председателското си място в Ръководството на БАН.

Също така не е необходимо за се коментира възрастта на председателя на Общото събрание г-н Здравко Стойнов, разбира се с много титли пред името, които едва ли някой непосветен в тайнствата на българската наука българин може да разчете - ст.н.с. I ст. дхн, дтн – т.е. старши научен сътрудник първа степен, доктор на химическите науки, доктор на техническите науки. Такива титли в европейската наука няма, но ги има в съветската и все още – в българската, която не се е пренастроила на европейска вълна.

Също така не е необходимо да се коментира, защото за възрастта на председателя на БАН се иска становището на Правния институт, също към БАН /значи нещата се въртят в местната корупционна мрежа – аз на тебе – ти – на мене/, а не се цитират документи на Европейския съюз във връзка с възрастта на пенсиониране на учените в държавите-членки на Съюза.

Също така не е необходимо да се коментира компютърната грамотност на председателя на БАН, иначе академик, разбира се, Иван Юхновски, неговото лично приспособяване като учен към “тенденциите на информационното общество”, прокламирани от Лисабонската стратегия.

Също така не е необходимо да се търси научна продукция от председателя на БАН акад. Иван Юхновски през последните му три мандата управление на БАН. Такава, като химик, той просто няма. Няма с какво да докаже, че е учен-химик.

Също така не е необходимо да се атестира работата на акад. Иван Юхновски през последните пет години, за да се докаже, че е учен, той не е такъв. Такова обаче е изискването на социалистическия “Закон за научните степени и научните звания” от 1972 г., т.е. от Татово време, който изисква всички учени в България да бъдат атестирани на пет години за хабилитирания състав.

Просто да се чуди човек при това трогателно социалистическо единодушие, откъде са се пръкнали тези 18 бюлетини “против” и 5 бюлетини “бели”? Дори и при тайно гласуване страхът да се противопоставиш на решението на Партията / с главно “П” – т.е. Българската комунистическа партия – бел. авт./ надделява. И сега. Тече 19-та година от демократичния процес в България, само не и в тоталитарната социалистическа структура с гръмкото наименование Българска академия на науките.

Става дума всъщност за съветска структура, пред която е вмъкнато като украшение прилагателното български.
19 г. нищо не е помръднало в социалистическата българска наука – нито съставът й, нито мисленето на т.нар. учени, всички, без изключение, белоглави. Защото няма академици и член-кореспонденти в нормална, непенсионна или близка до пенсионната, възраст.

Реформата в БАН

Тя трябва да обхване децентрализацията на науката в БАН в духа на европейските стандарти:

• Разформироване на Централно управление на БАН /което означава – Ръководството, Управителния съвет и Общото събрание на БАН/, като учените, които заемат длъжности в трите структури, ще продължат работата си в научните институти
• БАН може да съществува, като се регистрира като неправителствена организация на български учени, т.е. без да разполага с държавно финансиране;
• Държавното финансиране на научните институти трябва да бъде директно в самите научни институти, като те бъдат на директен отчет към Министерството на образованието и науката;
• Учените, навършили 65 г., трябва да се пенсионират от научните институти на БАН, като запазят участието си в национални и международни проекти, без да имат възможност да ги ръководят;
• Научните институти от вече бившата БАН трябва да използват държавното финансиране за изпълнение на принципа на субсидиарност, валиден за европейското финансиране, т.е. като допълнение за исканата субсидия по Европейските фондове за финансиране на науката – 20-30%, различно за различните проекти;
• Сградата на БАН трябва да се превърне в Център за европейска комуникация като структура, която ще облекчи общуването и приспособяването на българите към европейските принципи в качеството им на български и европейски граждани. Административният персонал на БАН ще бъде преквалифициран за новата работа, като се изисква компютърна грамотност, защото цялата дейност ще бъде електронизирана.

Всичко това може и трябва да бъде извършено с участието на парламентарната Комисия по образование и наука. Не е важно дали председателят й Лютви Местан е бил член на Държавна сигурност. Важно е сега да не изпълнява подобна функция. Т.е. Законът за БАН трябва да приключи съществуването си, защото няма да има БАН, така както няма подобни образувания в децентрализираната, деполитизирана и деидеологизирана европейска наука.

Пакетът от законопроекти трябва да бъде предаден колкото може по-скоро в парламентарната Комисия по образование и наука от Министерския съвет , където да е докладван от Министъра на образованието и науката. От 2005 до 2008 г. той е имал достатъчно време, за да ги изработи с екипа си. Нали е човек на висшето образование и науката?

Лисабонската стратегия на ЕС - накратко

На заседанието на Европейския съвет в Лисабон през месец март 2000 г. държавните и правителствените ръководители инициираха така наречената “Лисабонска стратегия”. Изричната й цел бе Европейският съюз да се превърне в най- конкурентноспособната икономика в света и до 2010 г. да се постигне пълна заетост.

Стратегията, която бе доразвита на последващи заседания на Европейския съвет,
почива върху три стълба:

• Икономика: Преход към една конкурентноспособна, динамична икономика, базирана на знанието. Приоритети са насърчаването на научните изследвания и разработките и текущото приспособяване към тенденции в развитието на информационното общество.
• Социални въпроси: Модернизация на европейския социален модел чрез инвестиции в човешките ресурси и борба със социалната изолация. Страните- членки са призовани да инвестират в образованието и обучението и водят активна политика по заетостта, за да облекчат прехода към обществото на знанията.
• Околна среда: Този стълб бе добавен на заседанието на Европейския съвет в Гьотеборг през месец юни 2001 г. Централен аспект представлява прекъсването на връзката между икономическия растеж и експлоатацията на природните ресурси.

През 2005 г. Съветът одобри нова партньорска концепция, която цели преди всичко постигането на по-силен и по-устойчив икономически растеж и създаването на повече и по-качествени работни места. С цел да се улесни реализацията, координационният процес бе затегнат. В бъдеще интегрираните насоки за растеж и заетост ще бъдат представяни заедно с насоките за макроикономическата и микроикономическата политика, и то съответно за тригодишен период. Те ще служат като основа както за Лисабонската програма на Общността, така и за националните програми за реформи.

Това опростяване на програмното планиране и особено фактът, че в основата на всичко ще е само един доклад за фактическото положение, позволява по-добър контрол върху реализацията.

Въпросът е - къде се вписва БАН в Лисабонската стратегия на Европейския съюз? Следващият въпрос е – докога ще съществува централизираната научна структура, отделена от висшите училища и студентите, наричана БАН? За кого е науката на България, ако не за младите хора? Защото българската наука няма нужда от хербарии, а от живи хора, които живеят в днешния ден на България. Пък и най-после трябва да излезе от застойните брежневски времена.

Така е навсякъде в научните среди, Всеки свесен и можещ млад човек веднага се спъва.

ako chovek se razrovi w tia nauchni organizacii ste vidi samo bezdarie no dobre betonirano. Sastoto i s VAK i vsichki drugi. Nikoj ne puska mladi hora da rastat w naukata

А как ще правиш наука, ако си зле с езикът на учените по света и си на вие с новите технологии и с това, което се прави по света.
ДА НЕ ГОВОРИМ, ЧЕ В БАН са в информационно затъмение за науката по света - няма никаква литерарура там. ВСЕКИ СЕ СПАСЯВА самосиндикално с познати в чужбина.
Та затова титлите на правят наука в БЪЛГАРИЯ.

Да, неудобните се отстраняват съгласно КОДЕКСА НА труда. ЗА ЗАКЪСНЕНИЕ от 10 минути могат да те уволнят там. Нищо че работиш по 12 часа на ден, защото ти харесва, въпреки че заплатата там е социална помощ. Така са го измислили, че учените работят за администрацията там.
НАПРИМЕР имаш срок да изпратиш дадедн материал за чужбина, обаче ИНСТИТУТА има работно време. Обикновеенно научната работа е неблагодарна - съвсем нормало е да си готов с резултатите няколко часа преди крайния срок за изпращане на материла. И СЕ ПОЛУЧАВА ТАКА, че си принуден да изпращаш всичко от някой ИНТЕРНЕТ КЛУБ, ЗАЩОТО според КОДЕКСА на труда можеш да си на работа само в определеното работно време.
Ей, това ако не е унижение за хората там - здраве му кажи. Ниските заплати и това, че си плащаш там за да работиш - не се обсъжда. В БАН живеят добре само администраторите и учените на възраст, защото обикновено хората с по-ниска степен работят за тях. БАН затова е пред разруха, защото вече не е привлекателен за младите, а старите не могат даже на компчтър да работят, да не говоря за познанията им по английСКИ. Е, това е БАН.

Всичко е абсолютно вярно!!!

Абсолютно вярно!

BAN da se privatizira! Kupuvam! Kazah!